Какво не ми е наред?
преди: 3 години, 2 месеца, прочетена 1185 пъти
Ядосан съм и съм натъжен от хората и тяхното отношение към .. всичко! Имам чувството че всичко е безхаберие и никакво желание. Нещата са толкова прости, но никой не иска да си мръдне пръста.
За пример - като започнах работа бях много ентусиазиран. Исках да си говоря с колегите за тия неща, но на никой не му се говореше. Питам ги "Как се прави това?" и "А как се прави онова?" - никой не знае изобщо за какво говоря. След като минаха няколко месеца ме викна шефа и ми казва, че не могат да повярват колко добре се справям. Оказва се, че за първият месец съм направил почти толкова работа колкото останалите ми 5 колеги заедно. И това без да се престаравам много. След това почна с омраза от колегите. Всички ми казваха, че съм бил натегач и съм целувал задници. Беше ми кофти, защото не е вярно, но какво да се прави.
Свикнах с това, че колегите ме мразят, но в един момент ме повишиха и трябваше да им стана шеф. Нещата отиваха много на зле. Мразеха ме от душа и дума не можех да им кажа. Като дам някоя забележка започваха крясъци "ти къф си бе! Келеш! Да ми се махаш от тук! Аз тая работа съм я правил ти като си бил бебе! Ти ли ще ми даваш акъл!" И тем подобни.
В един момент не издържах, говорих с шефовете и казах, че искам да напусна. Той виждаше какво става и даже ме препоръча за една друга фирма. Там ме назначиха на момента. Оказа се, че хората там са същите. Никой не си върши работата и всички скатават. Понеже бях наплашен от предната работа си мълчах. Като получа кофти свършена работа тихо я оправях сам. Така нещата продължиха известно време, но в един момент започна да ми идва в повече и започнах да ги карам да си вършат работата. Не изисквах от тях да работят с моята скорост, но нещата да са свършени както трябва и никой да не трябва да ги оправя след тях. Много бързо всички ме намразиха. Говорих с тях и като цяло всички виждат нещата така - шефовете са гадове, ограбват ни и ние няма пък да работим. Държа да отбележа, че работим във фирми с заплати започващи от 2-3 хилди лева месечно, пълни осигуровки, добро отношение и най-важното - креативна работа.
Като кажа това и те започват с "те плащат добре, ама знаеш ли колко повече пари правят те!". И другото извинение - "Ти си някакво зомби, за това ти е лесно! Ние сме нормални хора и караш всички да работят като теб. Ние си имаме живот."
И това да беше само на работа - щеше да е ок. Ама се оказва че е така навсякъде. Имам чувството, че никой не иска да си върши работата. Работя вече сам и плащах на фирма да ми оправя осигуровки и данъци. Постоянно объркваха всичко. Забравили да пратят някоя бланка, нещо било на грешно име, объркали нещо. Смених четири фирми! Всичките през цялото време объркваха нещата. Принудих се сам да го правя! Вече четири години сам попълвам всичко и няма никакви проблеми! Дори не рабирам от тия неща, просто сядам и го правя внимателно, отделям време и всичко е изрядно.
Същото с лекари - трябваше да ходя на 5 специалиста за да ми открият херния! Всички ми казваха, че нищо ми няма, защото не беше издута. Отидох дори при тях и им казах, че мисля че е херния. Само ми се смяха и ми казваха, че съм хипохондрик до момента в който направи обструкция и трябваше да ме карат в Пирогов посред нощ. След това имах други симптоми и им се молих да проверят. Никой не ми обръщаше внимание. Даже частните лекари. Даже ми казаха да отида на психиатър! Четох, занимавах се и накрая трябваше да платя на частно да ми направят ядрено магнитен резонанс. Оказа се че имам МС! Две години ми отне до реална диагноза, въпреки снимките от резонанса. Никой просто не ми обръщаше внимание. Дори като почнах да куцам ми казваха, че се преструвам.

Това са само големите примери, но през цялото време го виждам в ежедневието си. Ще ми се да мисля, че всичките тия хора не са наред и аз съм прекрасен, ама знаете ония думи за ракетата и космоса ...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 2 месеца hash: ceb94759ab

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Когато всички са луди, нормалният излиза, че не е наред накрая.

 

...

преди: 3 години, 2 месеца hash: 550e9b2f77

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Само, че проблема си ти, а не другите, затова са дошли и болестите. Мното, ама много си далеч от истината. Умен си, но си смамкан. 1 проблем Лични граници 2. Лични и граници и никой няма да те обижда, ако ти не го позволиш 3. Ние сме отражение на реалността, и ти приемаш нещата така и това ти се случва, защото ти си настроен така. Помисли върху тизи неща, изледай поне 30 видеа по въпроса, чети и си води записки. Средата няма да се промени, ти трябва да го направиш. Ако отстояваш себе си, ще те уважават. Никой не би си позволил да те обижда. От мислите ни и възприятията ти идват болеститите. Виж таблицата на Луиз Хей за причините за твоите. Прецени къде да отидеш на лекар, София мед, Токуда и заведения, където все пак отношението и условията са различни от държавни болници, особено Пирогов, където е ужас. И аз съм била на шефска позиция в България и никой не си е позволявал да ми говори така. Сега живея в чужбина и постоянно чувам от българи, как им се случва нещо негативно, чакат с месеци за лекар, всички са идиоти и така нататък. Получавали грубо отношение, дискриминерали ги. Глупжсти на търкалета. Всичко идва от грубото им отношение, незнание на език, това, че в цивилизования свят труда да се усмихваш, да си любезен, благодаря и моля да са ти в речника, да си знаеш правата, да четеш и да се развиваш. И когато постоянно казваш, разказваш и се самоубеждаваш колко лоши са всички, но не работиш върху себе си, какво да се случва? Обадих се да си запиша час за лекар, звънях на няколко практики и ми дадоха чав в същата седмица, друг за същия специалист опищя как чакал един месец и после колко са некадърни и търсете си само български доктори. Само, че това естествено въобще не е така, от цял свят идват тук на лечение.

 

...

преди: 3 години, 2 месеца hash: 8a26fc96e4

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Много си прав, но държавата ни е стигнала до там, че хората да са такива. Поведението им е в отговор на всички държавни решения взети през последните 32 г. А ти си различен защото така си възпитан, не си обрулен от живота като описаните работници. Работодателите прехвърлят отговорността на хора като теб, в същото време работниците си казват защо да се старая, тоя работодател ми превежда заплатата от години без да се старая, а и са били свидетели, че със старяние на работното място никой не е получил кой знае колко повече пари. При заплата 2 хил, цял месец старание за несигурни и предполагаеми 200 лв отгоре не си струва, не се знае шефа дали ще забележи лично твоето старание и дали ще го оцени добре финансово. За лекарите е същото в момента в който влезеш в кабинета им и си платиш (чрез здравна каса или не) те вече са взели парите, защо да се страят, пък и на доста от тях дипломите им не струват, диплома взета с подкуп няма как да ти даде знания.

 

...

горе^

преди: 3 години, 2 месеца hash: fbb12f3b2c

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Не ти е наред, че не си се родил тъпо животно като останалите... Нали виждаш... даже не само България, но и навсякъде какво е дереджето. Бедност, мизерия, некадърност, посредственост... И всеки се оплаква, че друг му е проблемът. Това е просто видът ни. Интелигентно предразположените хора, имат тая вродена идея, че ако има проблем, той е разрешим и трябва да се разреши. Но за повечето хора, животът е посредственост и не им пука. За тях това положение е нормално, и си търпят, и даже ги удовлетворява. И аз съм бил в твоето положение, накрая напуснах, и започнах сам да се занимавам. Но ударих пак на подобен проблем. Повечето хора са некадърни да ти оценят работата. Когато фирма търси услуга в някоя дейност, тя не оценява по реална работа и качество, а бройката - колко някой е голям, колко хора работят за него, колко е известен. Така че, ако искаш да правиш нещо сам, има много малко сфери, където ще те оценят, и то по-скоро крайни потребители. Бизнесът, както и политиката, е много разделен на наши и ваши. Уж би си помислил, че там всичко е до пари, и всеки гледа да оптимизира печалбите... Не е така. Големите фирми могат да си позволят почти всичко, всякаква глупост. Просто защото изисква огромен капитал някой да ги измести от удобното им място. Моето решение напоследък е - приветствам "хоум офист". Да не се гледаме особено, върша си работата дето ми поставят, прибирам си парите, и си гледам живота. Не можеш да се радваш наистина до край за чужда фирма... Това и ти трябва да го разбереш. И да се спукаш от работа, и да им увеличиш печалбите двойно, фирмата е на друг, и него правиш богат и важен. Далаверата да работиш за някой друг е, ако не блестиш ти самият с нищо.

 

...

преди: 3 години, 2 месеца hash: b9452c6ab7

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   В моята работа е сходно. Аз съм най-младия и още в началото съм взискателен и изискващ към мързелиеите ми подчинени, който в 17 ч. са пред изхода. Викам, карам се ако е нужно, поущрявам. Друг път, даже често сам се включвам, за да стане както аз го искам. Поставям задачи по телефона и хората си знаят, че като се върна ще ги проверя дали са ме чули или са се услушали. Гледам да им помагам въпреки, че ми е забранено от тези над мен. Като машина съм. След такъв ден съм зареден и като се прибера у дома съм като машина. Ако има и секс вечерта, деня е бил прекрасен и удоволетворяващ.

 

...