 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Maladaptive daydreaming
преди: 3 години, 1 месец, прочетена 1232 пъти
Здравейте, момче на 21 години съм и все повече започвам да се притеснявам, че страдам от това заболяване (maladaptive daydreaming). Живея си в някакъв мой си свят, където потъвам в мислите си и буквално се изключвам от реалния свят. Например, когато слушам музика, гледам анимета или някакви сериали, се вживявам и започвам да си представям, че съм главния герой и че съм перфектен и буквално мога цял ден да седя в мислите си и да се мисля за велик и успял. До сега ми беше супер, но усещам, че толкова много съм се вманиачил, че реалният живот ми е супер безинтересен и досаден. Продуктивността ми през деня в университета е доста ниска...постоянно съм разсеян, липсва ми мотивация - абе като цяло съм абсолютна флегма. Да не говорим, че съм доста податлив на депресии. Когато съм почивка, вместо да правя нещо полезно, аз си летя в облаците и така неусетно целият ден е минал и се чувствам по ужасен начин. Дори и с колеги, когато изляза на по кафе, както си говорим, изведнъж се изключвам и почвам да мисля за някакви тотално различни и маловажни неща и на тях естествено им прави впечатление. Наистина не знам какво ми става. Обичам страшно много да слушам музика и да гледам всякакви сериали и анимета, но май там се крие разковничето и обмислям да спра тези занимания (въпреки че от както се помня, така обичам да си прекарвам свободното време).
Опитах се да обясня ситуацията си по-максимално най-добрия начин. Дано има хора, които са били в тази ситуация и знаят как мога да изляза от нея.
Благодаря ви за търпението!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 9ffc2bea44 |
|
1. Мисля, че е добре да потърсиш помощ от психолог, докато не е станал по тежък проблемът...
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 4670c3f63f |
|
2. Здравей. Аз съм момичето с ОКР. ( повечето ще ме познаят ) Аз съм по същия начин,обаче не стига че се вживявам ами и си говоря сама и се мисля за успяла и велика. Направо е ужас,обаче ме е срам да отида на психолог. ( иначе е доста добре да се отиде ). Дори си въобразявам,че съм женена за едно момче което харесвам,дори го и ревнувам.... Той дори не ме познава,абе ужас,ужас.
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 422001a107 |
|
3. Аз бях така още от дете - непрекъснато в някакви мои си измислени светове, все водех дълги монолози със себе си, измислях си различни герои/образи на несъществуващи хора, за които съчинявах цели житейски истории.. Аз открих този термин maladaptive daydreaming съвсем случайно, някъде преди 3-4 години. И аз също бях много притеснена, когато осъзнах, че това описва идеално моето състояние от както се помня. Мислех си, че съм едва ли не психично болна.
Сега съм на 24 и да ти кажа, животът в един момент става толкова напрегнат и свободното време толкова малко, че се 'излекувах' от само себе си. Просто времето стана кът и няма кога да се рея в облаците.
Тъй че не се притеснявай, а се радвай, че имаш време да се отдаваш на daydreaming. Най-вероятно имаш добре развито въображение, което можеш да използваш в работата си и в отношенията си с хората. Това 'заболяване' не е наистина заболяване според мен - просто някои хора сме по-интроспективни, имаме богат вътрешен свят и нямаме нужда от постоянна външна стимулация. Това обаче не е оправдание да не развиваш и външния си свят. Приятели, забавления, социализация - тези неща са много нужни за един млад човек.
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: f89eb548f9 |
|
4. Я, виж ти, то си имало термин за това.
Като бях на твоите години и аз прекалявах с разни sci-fi сериали и се изживявах като някой от главните герои. Като бях на 16 пък слушах денонощно музика и изпадах в странно духовно състояние, подбудено от текста на песните.
Мисля, че е нормално. Беше ми скучно и в училище и в университета и търсех магия някъде другаде. После умишлено започнах почти да не слушам музика и рядко да гледам от любимите ми сериали. Сега имам работа, която ми е много интересна и тези неща не ми липсват.
Никой не може да ти каже как да направиш живота си по интересен. От теб зависи дали имаш желание да опиташ или сериалите и музиката са ти достатъчни.
Успех!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
