Кой е прав според вас
преди: 3 години, 11 дни, прочетена 1189 пъти
Представете си следната ситуация. Земеделец отива при роднина да му иска заем да речем 5 000 лв, за да засади зеленчуци, купи найлон за оранженрии и т.н. с идеята след няколко месеца, като започне продажбата на продукцията да му ги върне. Хубаво, обаче нещата не се развиват по план и лятото, когато трябва земеделеца да има приходи идва криза. Впоследствие идва и хиперинфлация като през 97 г. и земеделеца в крайна сметка му връща парите, но след 2 г. През това време тия 5000 лв са се обезценили 1000 пъти. Примерно хляба ако е бил левче при даването на заема, вече е станал 1000 лв. Т.е. все едно земеделеца е взел на заем 5000 хляба и сега връща 1 хляб и твърди, че се е издължил, след като е взел 5000 лв и си връща 5000 лв. Същото важи и съпоставено в марки, долари и каквото се сетите. Заемодателят обаче твърди, че след като инфлацията ги е изяла, тия 5000 лв нямат никаква стойност вече и иска някаква стойност, съпоставима със стойността на тогавашните 5000 лв. Примерно съзимерими в марки. Това е реална случка от 90-те между мои познати. Кой според вас е прав?

Или казано по друг начин - как бихте постъпили като заемополучател в случая - бихте му върнали 1 хляб или бихте му върнали стойността на 5000 хляба? И съотвено като заемодател бихте ли му подарили 4999 хляба или бихте си искали всичките 5000 хляба? Пределно ми е ясно, че тия неща е трябвало предварително да си уточнят, даже по възможност да има и договор, но се предполага, че са си имали доверие и не са сметнали за нужно. Просто са се разбрали "дай ми тука едни 5000 лв, пък аз ще ти ги върна, като се опарича след година-две и ще имам да те черпя за услугата".

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 11 дни hash: 66512c8f5a

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Много добре си го спомням този перод. Прав е заемодателят, макар, че и той има вина да дава такава голяма сума/ преди хиперинфлацията това бяха много пари/ на юнашко доверие. Обаче заемополучателят е супер нагъл! Значи няма собствен капитал, ама бизнес решил да прави, с някаква хипотетична уж печалба, без да предвиди рисковете, без гаранции, че начинанието му ще е успешно, без срок за връщане на парите...ужас просто! Трябвало е да му върне толкова, колкото е била реалната стойност на парите в момента на получаване, че и отгоре, за благодарност. Ако нямам гарантиран доход за обезпечение, никакъв заем няма да търся, особено пък в голям размер. Нека получателят се постави на мястото на даващия и да видим как ще се чувства! Това е подигравка с доверието! Голям безнесмен, няма що!

 

...

преди: 3 години, 11 дни hash: aae3b71d9e

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   От юридическа и правна гледна точка 5те хиляди лева са взети и върнати. Чисто формално този, който е взел парите си е изпълнил задължението. Имал е задължения по устен договор(защото писмен няма). Устният договор пак е вид договор. Та, щом в договора(договорката) не са били включени клаузи за инфлация, срок на връщане(доколкото разбрах не само, че е върнал парите след хиперинфлация, но ги е върнал и 2 години по-късно от договореното), значи чисто законово заемополучателя си е изпълнил задълженията. От морална гледна точка, този който е взел парите е предател и неблагодарник и обирджия, защото му е подадена ръка в труден момент, а в крайна сметка връща мизерна част от стойността, която е получил и то от роднина. Разбира се, аз не съм такъв мизерник и бих се постарал да върна взетото според стойността му т.е. според новите пари. В случая обаче за мнозина интереса клати феса и явно 5те хиляди са им по-важни от роднинската връзка.

 

...

преди: 3 години, 11 дни hash: 6d03301f24

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

8.   Просто пари на заем не се дават, и всички проблеми от този сорт са решени. Ако някой иска да прави бизнес и няма пари или банката не му дава, просто не започва бизнес или затваря текущия ако се налага. В конкретния случай този който е дал парите си е ви овен и не мисля, че има право да иска каквито и да било приравнение спрямо инфлацията. Всеки знае какво е инфлацията и как работи и може да си прави сметката. Като ни се обезценяват парите в сметките защо не искаме от банката повече пари?

 

...

горе^

преди: 3 години, 11 дни hash: 65cea465fe

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

9.   Аз преди три години дадох на роднина 10 хил. лева за срок от една година. Без лихва. Тогава не бяха малко пари. Досега са ми върнати под 4000 лв. и от инфлацията са наполовина вече. През няколко месеца ми се връща по някоя стотачка. Аз никога не си искам... Лееееко ми идва в повече, че живее изключително нашироко и си купува всякакви джаджи за хиляди левове, а пропуска да се издължи. Идеята е, че даваш ли заем, значи ВЕЧЕ си ги отписал тези пари. Ако ти ги върнат по нормален начин / размер е просто бонус и доказателство, че на този човек можеш да му имаш доверие. Аз например съм спокоен, не се дразня, но повече на тази роднина няма да давам заем никога. Ако се притесняваш за парите, НИКОГА НЕ ДАВАЙ ЗАЕМ.

 

...

преди: 3 години, 11 дни hash: c77b52a841

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

10.   Подкрепям номер 8. Не се дават на заем суми, дори на най близкия роднина, суми които не можеш да прежалиш без да се сърдиш на онзи на който си ги дал. В случая няма обещана дата на която да се върне дълга, няма и вина за инфлацията, нито в кредитополучателя, нито в кредитора. Все пак е морално да си поделят инфлациоония проблем и би трябвало земеделеца да даде на кредитора си стойността на 2000 хляба, като извинение за забавянето, но не е длъжен, все пак ако тези пари бяха в банкова сметка, пак щеше да ги хване инфлацията, а банката нямаше да му даде стойността на 5000 хляба. Спестяванията на много хора изгоряха тогава, а на банките през 97г никой не се сърдеше и продължават да ги ползват.

 

...