Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Всичко си е същото, само че напускаме матерялния свят, и живеем в дух. Страдаме даже сигурно повече, повече може и да се радваме и т. н. (Тук искам да отворя скоби обаче. Накои хора смятат, че за да отидеш в рая трябва да правиш добри дела, не, добрите дела не те правят Християнин. Единственото, което може да те спаси е Той, Исус Христос. Най-голямата ни сила е, че ние имаме правото да избираме. Да избираме по принцип. Първата и една от най-важните крачки към Христа е покаянието. Не зная как да те убедя, че има ад и рая, и че има само един начин да се спасиш, чрез Него. Не зная какво мога да ти кажа, причтелю, истината е в Исуса Христа, истината е в протестанството).

7.   Няма как да знаете, че има нещо отвъд. Никой не се е върнал да каже, нито някой го е виждал. Измислица е, ние просто спираме да съществуваме, след като умрем.

8.   Мен тази тема също много ме вълнува. Ако искаш прочети това, не знам, колко е вярно, но ми се иска да е така :)
ttp://www.pravoslavieto.com/books/zhivot_sled_smurtta_ep_Mileant.htm

9.   Ние представляваме неунищожими частички Съзнание. Тялото си можеш да за загубиш, но себе си - никога. Животът е като сън, в който сме в по-ниско ниво на осъзнатост за да се учим, а когато "умрем" преминаваме в по-високо съзнателно състояние за да анализираме наученото. И после пак "живеем"... и т. н. Едно постоянно усъвършенстване е.

10.   Темата ми се струва много интересна и ще се радвам, ако не замре просто ей така. Прочетох цялаъа статия, която пусна номер 8 на един дъх, даже след малко трябва да тръгвам по задачки, но ще отделя няколко минути, за да споделя нещо с вас!
Това, което прочетох ми се стори много достоверно, понеже баба ми скоро преживя такова нещо. Затова вярвам толкова много.
Жената има болно сърце и на два пъти трябваше да я водим в болница, да и вкарват някакви камери в сърцето, за да не получава припадания и т. н.
На вторият път и беше толкова тежко, че припаднала накрая и след като лекарите я спасили тя ни разказа, че е видяла някаква светлина и майка си, която й казва да си иде при нея, но тя и казала, че ние се грижим много добре за нея и й е добре с нас, тогава майка и й итговорила, добре тогава, отивай при тях. И баба ми се събудила.
Тази случка, преживях заедно с нея и мисля, че не си измисля, познавам тази жена, а и е част от моето семейство.
Имам предвид, че всичките тези неща там са писани от хора, дори да има украсено, доста от нещата изглеждат истински и логични и... незнам.
Ще очаквам да пишете.

11.   Ами според мен има и рай и ад. След като умрем всеки изпитва всичко, което сме причинили на даден човек.. [ чувства ] и така всичко се връща.. май това е ада. Според мен де.

12.   Имаше много подобни теми и спорове в този сайт, за съжаление не се групират по категории и теми, и повтаряме все едно и също отново и отново.

Четете д-р Майкъл Нютън - "Пътя на душите", "Следите..." и т.н. Неколкогодишният ми опит като хипнотерапевт напълно потвърждават написаното от автора.

Тези, които твърдят, че "никой не се е върнал от там, за да разкаже" са хора с много, ама много органичено мислене, знания и светоусещане. Които дори не са си направили труда да се позаинтересуват по-сериозно от въпроса и да си запишат един час за регресивна хипноза.

В заключение: на Човечеството му предстои много сериозен духовен Ренесанс. Материализмът и атеизмът са толкова погрешни разбирания за Битието - може би най-погрешните възможни...

13.   Аз писах един комента по-нагоре но ще напиша нещо, което мисля в момента. Всеки се бои от смъртта - малко или много понякога (като мен). Но зная едно - и да има нещо "ТАМ", и да няма... нищо не зависи от нас. Не можем да променим предопределеното, не можем да избегнем смъртта. Можем само, да изживеем времето което ни е дадено по най-пълноценния начин (не че аз го правя).

Страх ме е от смъртта, но няма как да променя нещо. Единственото, което мога да направя е да се моля, това тук да е само едно преходно състояние (живота ни на тази земя), а горе да има едно друго измерение или ниво, където душата ни да е обградена от душите на нашите любими същества (хора и животни). Иска ми се да вярвам, че тук е адът, а там е раят.

Или по-просто казано: че този живот НЕ Е КРАЯ, а едно ново непрестанно начало, както е кръговрата на сезоните, изгрева и залеза, една безкрайност. Имам нужда да вярвам в това..иначе животът ни няма никакъв смисъл ако просто изчезваме, нали?
Тони, 20г.

14.   Аз пък си мисля, че в момента, в който някой умре, друг се ражда и душата на умрелия влиза в тялото на новородения. Така той започва нов живот, но не помни нищо от предния си. Не може просто да изчезваме, според мен се прераждаме.

15.   Спрете да говорите ;) Коментар номер 9 казва най-точно всичко както си е ;) Според мен тук трябва някой да пише, който може да го допълни. Такива глупости като " Няма живот след смъртта" или "червеите ни ядат" няма!!!! Има някаква цел за да щтъкаме по Земята. Това, че не сме го разбрали не означава, че няма живот след това.

16.   Ако има някаква логически нерешаема проблема, съткана от противоречия, това означава че във постановката на въпроса има грешка, даденото на задачата е неточно или невярно...

"След като аз умрем"...

Имало ни е... А после... ни няма... съвсем.

Но първо: имало ли ни е? "Къде си бил до своето раждане? " - доста известен коан.

И второ: а умила ли Аз? Ако знаеш, например, че Аз - това е просто программа във мозъка? Може би го няма този, който умира? .. :-)

Доукинз, например, смята, че човека мисли че живее, но това е илюзия, живеят само гените и водят достатъчно странен по нашите мерки живот. А нашият живот е само "кино", което ни "показват" гените със тяхните "механизми"

:-)

17.   Незнам всеки има свой разбирания.

18.   Според мен няма ад и рай. Мисля, че, както е написал някой преди мен, след като човек умре, друг идва на Земята и душата се преражда. Ванга е казала, че душата е само дреха.

19.   А като сънуваме къде отиваме и защо се връщаме?и защо не може без да се спи?Да не отиваме в някоя черна дупка--хи-хи.Не е смешно,просто е мн странно живеем все едно ще живеем вечно а като умрем...къде ще сме и защо сме дошли,откъде идваме???Накъде отиваме?

20.   От номер 18:
19, задаваш сложни въпроси. И на мен винаги ми е било интересно какво става, докато сънуваме още повече, че някои сънища са пророчески, сбъдват се. Иначе аз споделих своето мнение за прераждането. Мисля, че след смъртта се връщаме отново тук, на Земята, за да изкупим греховете си, да пречистим душите си.

21.   Каквито и теории да изброявате, има само един начин да се разбере коя от всички е правилната, ха-ха...
Извод: Стига сме философствали. Живейте си живота и не мислете за смъртта. В крайна сметка на всеки в един момент му идва времето и връщане назад няма! Пък ако има - супер, ще се радвам за мен, за вас, за всички :)))

22.   за да изключим повечето измислици, които хората са измислили, за да предпазят себе си от страха, че всичко свършва нека надникнем във всички митове и колко смисъл има в тях:- прераждане? ако душите ни се вселяват в нови тела при нов живот, тогава дефакто няма нови души всички на тая земя се повтарят. що за глупост? - ада и рая? ако следваме това твърдение, значи трябва да вярваме и в бог, защото то идва от там? не мога да откажа вярващите, но аз лично питам що за бог е този който спасява един а убива 200, когато спаси един " товa е чудо на бог" когато избие 200 "неведоми са пътищата божии" тези глупости идват от времето, когато човек не е еволюирал до степен да построи нещо грандиозно, защото е бил повече духовен от колкото разумен, не случайно днешните деца все повече отричат Бог, а всички знаем, че с всяко следв. поколение ставаме все по знаещи, тези, които са го виждали, чували, които са виждали светлината, призраците, всичко паранормално, не казвам, че са луди, но мозъка на човека е най-мощтното нещо на земята, можем да видим и усетим всичко, доказателство е силата на самовнушението. и така, по тая логика рая и ада са само метафора, че смъртта е рая ( защото е лесно да умреш) и ада (трудно е да живееш).. моето мнение? смъртта е лесна няма защо да се страхуваме, защото няма да усещаме нищо, а ЖИВОТА не е безсмислен ако знаеш тайната на вселената ;)

23.   А спомени от предишни прераждания дали не са измислица на ума, един вид сън.. ЗАщо човек сънува???? къде е тогава душата му?

24.   А ако живееха само душите ни, без телата ни, тогава нямаше да се заблуждавате по външното тяло а всеки с готина душа и характер щеше да е много по-добре. Защо телата ни са тези които пречат на някои хора да се вникне в истинската им същност, и защо идваме в тези тела? Може би за да се научим да търсим вътрешното... Но не вътрешностите, а много над това което можем и над това което можем да бъдем.

Ето чета коментари от рода-тя е красива отвън, това е външното, а ти видя ли душата й колко е красива? След това страдаме, ами избрали сме просто лоша душа... Следователно обаче живеем според мн хора 1път, и като изберем лоша душа и се мъчим, мъчим, не виждаме какво е наоколо, влюбени.. и любовта не можем да я изберем, как става, хоп и край, не може ни наляво, ни надясно, и 300 да има, виждаш само 1... Ех, живота, а най-хубавото е, да имаш дете. Тогава оценяваш къде си... и че най-важното освен любовта е, да даваш, да даваш любов!!

25.   Съгласен съм с №5 , и аз вярвам че се прераждаме.

26.   В тунела на смъртта.

Когато бях първи клас сънувах че една жена ми каза - запомни тази дума Бог. През годините започнах да се интересувам от окултното –зодии гледачки, викане на духове, но това ме правеше още по нещастна и не намирах мир. Винаги бях тъжна и депресирана и без никакво самочувствие.

Когато станах на 20 години започнах да се запитвам –Има ли Бог –но си отговарях, че няма, защото живота ми беше много труден. Когато някой ме питаше дали вярвам в Бог отговарях –Къде е този Бог, нека дойде да го видя. Една нощ имах силно главоболие и съм заспала, когато се събудих от странен ужас към един часа. Усетих че някаква ръка ме натиска по дясното рамо и тогава тялото ми изтръпна –усещах, че не мога да се движа –усещах се като труп. Тогава полетях през някакъв тунел и разбрах, че умирам. Исках да извикам но не можех да си отворя устата. Във мен дойде една мисъл, която не беше моя. -Във този момент никое човешко същество не може да ти помогне. Тогава за пръв път извиках към Бога мислено-Господи, помогни- извиках три пъти и на третия път Господ ме върна в тялото Успокоих се обърнах се на една страна и заспах. Никога не забравих тази случка и повярвах в Исус, който ме спаси от лапите на смъртта. Бях само на 20 години. Днес съм вече почти на 40.

27.   От 22 до 23, мм мнезнам аз лично не съм имала такива спомени, освен като малка си мислих, че съм куче, силно ми се иска да вярвам в прераждането, но ако душите се повтаряха при всяка смърт и всяко раждане, числото за населението на земята винаги щеше да е едно и също, а то се променя с всеки ден! просто няма логика! такъв е животът, нещо нормално всичко около нас е в резолтат от поредица случайни сабития, водата кислородът, слънцето, луната, земната ос.. и хубавото е, че не е толкова малко вероятно да се случи или да се е случило вече и в други галактики, за това поне съм сиг. че извънземен животец има но се отклоних, искам да кажа, че спомените на човек за нещо, което не е изпитал може да се дължи на много неща, доста от хората слушайки чужди истории, несъзнателно присвояват някои части от тях и си ги вписват в биографията като свои, без да се усетят, лично на мен ми се случва мн често, наричам ги "фалшиви спомени".. не са мн хората, но познавам и други, а това е само една от причините, да си мислим подобни неща, мозъка ни е невероятно голям, повярвай по голям от вселената и всичко, което се сетиш, а даже не използваме и половината от него. отностно сънищата, за тях не знам мн, но никой не знае и животните сънуват, повечето го правим, а тези, които мислят, че не го правят или сънят им е дълбок или се дължи на нещо др. мога да ти кажа, че мога да ти кажа, че можем да сънуваме каквото искаме, но има техника за таея неща и нз дали ще ми повярваш

28.   От 22 към 26, късно видях историята ти, подобна е тази на баща ми, той е напълно нормален човек, работи чисти излиза навън, всичко му е на 6, преди години докато е спял го е заболяло сърцето, влязъл е в тунела, който бил невероятен, никога не се е чувствал, толкова освободен и щастлив, но казал "боже, върни ме имам още мн работа на земята" както казах, човекът е склонен да вярва 1во на това, което му утърва ( ти искаш да вярваш в него ( само се замисли, така ли е ), защото хората имат нужда да вярват, за да не са сами тук и "там" 2ро на това, което не разбира а му звучи по логично от нещо, което не му допада, колкото сме умни толкова и сме глупави.

Сега ще кажеш.. " ама ти не знаеш, не си го изпитала, защо се опитваш да ме откажеш" (зн че не ти харесва да четеш това) и аз вярвах и когато го правих, ходих на гледачки, на какво ли не икони ме дърпаха към себе си, изпитала съм мн неща, но от всичко това се убеждавам, че буда е прав " ако вярваш в себе си вярваш в бог " а ако искате поне малко да докоснете магията на живота сериозно се замислете над следната мисъл "всичко, което сме е в резултат от това, какво сме си помислили" Буда .. дано съм ви помогнала, всеки има право на мнение, вие вярвайте, аз избирам да вярвам в себе си

29.   До 28 от 26 Имам и много други истории за помощ от Бога. Ето една! Изцелен по чудо!
Аз имам едно заболяване на очите което се нарича хроничен иридоциклит и се появява хронично може би когато се притесня повече. През студентските ми години и преди това, заболяването протичаше тежко с големи зачервявания и срастване на ириса което причиняваше болка и се налагаше атропин за разширение на зеницата и поставяне незабавно инжекция в самото око. Това е доста болезнено и инжекциите са скъпи. За поставяне на инжекциите ходех до друг град тъй като там бях намерила специалист, който да ми ги поставя. Всичко това струва пари а с това заболяване не можех да работя аи нямаше работа. Майка ми взимаше често пари на заем за да отида за инжекция. Една вечер се събудих в 4 часа през нощта и почуствах ужасна болка в окото, погледнах се в огледалото и видях че окото е много червено и за мен това означаваше, че трябва сутринта веднага да отида за инжекция. Събудих майка и и показах окото и иказах че е за инжекция, но тя ми отговори че няма пари, няма от кой да потърси ине можем да отидем. Аз си отидох в стаята и се помолих:
-Господи, ти знаеш че този път нямам пари дори за път, моля те помогни и когато изрекох думите усетих, че все едно някаква тежест се свлича от мен, погледнах се в огледалото и очите ми бяха станали бели, болката изчезна и Бог ме беше изцелил, Така че не се наложи да пътувам. Във връзка с заболяването имам и друг интересен случай. Един ден на майка и бе омръзнало да търси все пари на заем и ми заяви :-Къде е твоя Бог, нека ми помогне да върна заемите за твойто лечение. Аз и казах, че Господ ще даде пари за лечението ми и тя вика –Дано да даде, че вече не мога. И няколко дни след това ми казва Жули мисля, че твоя Бог даде пари, ето за теб един плик от леля ти Кате. Отворих плика и вътре имаше долари, които стигнаха за всички заеми и даже останаха. Слава на Господа! После бях на гости на леля Кате и тя ми разказа, че дъщеря и изпратила пари –помощи от Германия и и казала да прецени на кой да даде. ЛеляКате е на инвалидна количка и не може да излиза и не ме беше виждала половин година ине знаеше нищо за мен, но като се молила Святия Дух и казал, че и аз имам нужда от помощ. Тя се сетила, че нейната сестра работи с майка и дала на нея плика и така майка получи плика с парите, които покриха нашите дългове. Бог е милостив и знае за нашите проблеми. Довери му се и ще ти помогне!

30.   както вече казах за силата на самовнушението, човек може да се разболее и уздравее в зависимост от това, колко вярва, но не в бог а в себе си, виж не съм наивна за да съм толкова сигурна в мен и във вселената значи има защо, нали? написала си накрая, че може да помогне и на мен, но аз сичко съм си го постигнала сама, без лекарства се излекувах от епилепсия, само с вяра в себе си, че мога, това, което ти си направила е същото но си мислиш, че това е бог, а ти си бог сама на себе си, защо вярваш, в нещо което няма смисъл, описват бог като човек, значи той е пуснал динозаврите на земята като експеримент да види дали организма им ще понесе нашия свят и понеже се е получило вече е бил убеден, че и нашия би трябвало да издържи, нищо, че сме различни ами щом си вярваща знаеш ли какво означава кръста от къде идва и колко още богове има по земята със същата характеристика на нашия иисус ? всичките са еднакви!! вярвай в себе си и във вселената, а тя ще ти даде всичко, което поискаш, защото е част от нас и има закон на превличането ако си го чувала.. а аз? имам всичко, не искам да прозвучи прекалено.. но пари не ми липсват, любов, здраве и патувания до къде ли не, а имай предвид, че не сме богати, можеш да имаш каквото поискаш само повярвай в себе си и не ти го казвам само аз айн щайн, буда и още куп др. хора са го знаели

31.   Каква форма на епилепсия си излекувала. Големи припадъци или малки. защото познавам хора които Исус е изцелил но от големи припадъци. Моя мъж също има епилепсия и в момента е много по добре. Даже кара велосипед и няма проблеми. Аз съм психолог и го наблюдавам При него припадъците се случват когато се притесни но анализираме ситуациите и вече все по рядко се притеснява.

32.   епилепсията ми се появи малко след като влязох в 8 клас, в резултат от травма в детството, не е наследствена и не беше голяма не припадах всяка седмица по 2-3 пъти, но ти като психолог знаеш, че последствията от всеки един пристъп носят огромни промени в мозъка, които не се възтановяват, затова аз като епилептичка смятам, че и малка да е и голяма да е чувството не е приятно, но и аз като мъжа ти бях по притеснителна, всичко ме тревожеше, с годините станах по голям оптимист :]

33.   Две бебета в корема на майка им се чудели дали има живот след раждането...

35.   Абе хора помислете малко нашето тяло е материално нещо но те се задвижва чрез енергия тази енергия е нашият дух той не може да се изпари след като тялото ни умре той отива някъде. Аз мисля че отива на едно място което за определения човек е много хубаво и спокойно. Баща ми е бил в кома това състояние да си мъртав той ми каза че помни че е бил в розово море и се е носел по водата и не е искал да се върне. Всички хора били в клинична смърт или кома казват че не са искали да се върнат обратно. Ако смърта беше нещо непоносимо гадно дали някои нямаше да пробва да се вурне обратно помислете. Може би смурта е отурваване не се знае всеки ще ртазбере като напусне тялото си :)

36.   Няма нито рай нито ад!!! Вие познавате ли някой, особено в съвреммения свят, който да е абсолютно безгрешен??? Ако само праведните отиваха в рая.. то значи, че в рая ще отиде майка Тереза и неколцина още.... Всеки съвременен човек, който не е зомбиран от ' нашата православна църква, където са в кавички най-големите праведници и всезнайковци... отричащи всичко, което е в разрез с техните закостенели разбирания и вероучения, меко казано намира за смешно твърдението, че 90 процента от хората ще се пържат в някакъв АД!! За толкова примитивен ли смятате нашия БОГ.... че да действа по толкова елементарен начин???? Това са измислици на болни човешки мозъци!!!! И не случайно казвам мозъци!!!! Защото душата на всеки един от нас е чиста и уникална.. Ние идваме на земята по много пъти за да натрупаме опит и знания, които горе продължаваме, но ако искаме да се развиваме по-бързо, ние сами избираме да се върнем пак на земята. То е толкова обширна тема!!! Петър Дънов е казал:Хубаво щеше да е.. ако със смърта се свършваше всичко!!! Но... уви... уроците оттам нататък продължават... Въобще!!! как може все още в нашия век да има хора, които вярват на глупости от сорта, че видиш ли.. имало ад и рай!!! Ами на тия, които вярват в това.. само ще им кажа!!! Дерзайте.... защото според вековните изисквания на църквата.... излиза, че всички сме обречени!!! Дори аз... най-обикновения човек... съм по-снизходителна от вашия деспотичен, наказващ и нетолерантен към всички дребни и нормални грешки Бог!!! Е... съжалаявам за вас... защото моя Бог е мъдър, променящ се, с чувство за справедливост и си има своя логика, която няма нищо общо с това да се чуди коя безинтересна и невзрачна душица да прати във вечните огнъове на Ада!!!

37.   Ние не умираме, Ние сме безсмъртни същества! :)


SoulBoy

38.   Аве, що не отидете да видите как е Там?
Според мен с един чудесен, огромен Рай.
Направо заминавайте, не се мъчете тук.

Y D

41.   14. Аз пък си мисля, че в момента, в който някой умре, друг се ражда и душата на умрелия влиза в тялото на новородения. Така той започва нов живот, но не помни нищо от предния си. Не може просто да изчезваме, според мен се прераждаме.

Предполагам, че като използваш повечко % от мозъка си, помниш кой си бил в предишния живот и тем подобни. Аз вярвам, че след смъртта има живот.
Крисо, 15г.

42.   Ако се знаеше без колебание какво се случва след смъртта, убеден съм че това би обезсмислило земният живот. Според мен е строго индивидуално за всеки. Това върху което си струва да се замисли човек е че описанията на очевидци били в клинична смърт са доста идентични и са два вида: срещане на светлина и покой или пропадане на долу в тъмен тунел. Например Баба Ванга като си отиваше казваше помощ пропадам надолу, същото описва и американецът с ник FinalCall07 в youtube, който умира за кратко и след като го съживяват зарязва богатството си и посвещава целият си живот в името на Христос и става проповедник. Описва изживяното като пропадане в тъмен тунел и неописуем ужас. Аз също реших да поема по неговият път и сега да не ви казвам на какви тежки изпитания ми е подлагана вярата. Чудовищно трудна е борбата. Демоните ми са бесни. Например след като спрях да гледам порнография и да пожелавам жени демоните започнаха да ме насилват и да ми налагат тези неща колкото и да ги избягвам. Както си вървя по улицата например изведнъж се озовавам пред момиче което си беше смъкнало гащите и уринираше разкрачена насреща ми, виждаше се всичко, аз извърнах поглед и се махнах веднага от там за да не се зароди похот в мен но все пак се зароди частица колкото и да се пазех, след известно време влизам уж в изискан ресторант и като поглеждам картината до мене то картина на на гола жена на която момче и бръсне оная работа, после влизам в чат да си побъбря с някой от скука, а там ми се включва момиче от Филипините с предложение да съм я бил забременил. Също и сънувам често извратени неща. Явно чувството на похот в мен е много важно за демоните и не спират да ме насилват да го изпитам колкото и да се пазя. Както ме предупреди и един свещенник обърнеш ли се към светлината очаквай атаки и врагове. И наистина мнозина на които имах доверие се обърнаха срещу мен. А хората които обичам най-много и за които съм се молил винаги им се влоши здравето за да ми бъде подтискана вярата. Вече съм повече от сигурен че Сатаната съществува.

43.   Не знам дали е някакво съвпадение, но точно, когато съм бил роден моя прадядо е умрял...
Според мен има живот след смъртта, защото ние не живеем просто ей така.
Тези, които викат, че не вярват са като вълни и се съмняват във всичко.
Казано е - молитвата е въздух за духа, но дори самия господ е казал - "Не всеки които ми вика Господи, Господи" ще влезе в царството небесно, така че всеки да си решава.
Да, да има рай!

44.   искам да не усетя нищо когато умирам. Един ден се задавих и не ми стигаше въздуха. Беше адски мъчително. Само не искам да ме боли и да се мъча

45.   Голяма част от нас се прераждат, когато умрат. В оригиналното Християнство също е имало прераждане, но на първия Вселенски Събор го отхвърлят.

Гледайте Ghost inside my child или прегледайте книгите на Иън Стивънсън. Прераждането е факт.

Съществува т. нар. регресивна хипнотерапия, която позволява на човек да си "спомни" предишни животи.

46.   След като самото тяло умре душата му излиза 7 секунди след смъртта, след което душата попада сред тъмен тунел и се придвижва с много голяма скорост и попада сред огромна светлина йоято говори ти какво направи с живота си или нещо подобно и така се получава преглед на живота на човек от самото му раждане до смъртта си а там човек вижда своите починали роднини ако попадне в рая вижда приказна картина за ада не съм много сигурна но знам че има отвратителни същества демони и ужасни създания. Но в момента когато самата душа излезе от тялото тя излита нагоре чуството е, лек като перце и чуства едно облекчение едно необикновенно спокойствие лекота иначе на душата за запазени човешките чувства тоест мисли разбира чува опитва де да създаде контакт с живите но разбира че не може. Е това е общо взето

48.   До ден днешен все още нее познато на човечество, за живота след смърта. Много пъти съм се опитвал да усмисля това, но стигам до едно, крайна точка на лудост ако продължа да мисля за това. Вярвам само че има не бог а някаква всевиша сила която е определила, както да създаде така и да отнеме живот. Представете си ако живеем над 200-300 год. дали тази планета ще издържи на товаримоста ни. И за това стигнах до заключение, че ако сме на половината население което сме в момента, ще живеем 2 или 3 пъти по дълго. Понеже както забелязвате, колкото повече расте населението толкова по къс става животът. Въздухът намалява кислородът, изсичане на горите, замърсяване на околната среда, растения, животни и най вече експерименти и т. н. Сега ще ви копирам нещо от което ще се замислите и убедите в това което ви написах.
Колко години са живели древните хора, когато е нямало горива, автомобили, всякъкъв вид машини, чернобили и тем подобни застрашчващи околната среда, смятам че ме разбрахте.
Запазилите се до нас откъси от „Историята на Вавилония”, които разказват за древната история на Месопотамия, дават представа за продължителността на живота на някои от царете била над хиляда години.
Библейските персонажи, за които се разказва в Стария завет, са живеели от шестстотин до над хиляда години. Според Сенека продължителността на живота зависи от умението да не я съкращаваш.

Според биолозите продължителността на живота надвишава поне десет пъти периода на достигане на зрялост. Конете стават възрастни на три години и живеят около тридесет години. Кучето съзрява към втората си година и живее около петнаде

сет-двадесет години.

Човекът достига зрялост към двадесетата си година, следователно може да живее поне двеста години. Това обяснява и факта, че много хора доживяват до стогодишна възраст, като при това запазват сравнително ясна мисълта си

49.   Според мен човек се преражда и живее нов живот. Поправя грешките от миналото. Забравя всичко свързано с предишния, но някъде навътре в душата все още се пази информацията за всички жизнени пътища, които този дух е извървял. Възможно е във вид на сънища да се възстановяват събития от минал живот. Чела съм в интернет, че душата се лута около 30-40 години, преди да се прероди.

51.   След нас остава написаното в сподели.нет :)

52.   Вярвам в живот след смъртта, но не знам под каква форма протича. Изчела съм доста изотерична литература и всеки един от хората свързващи се с отвъдното вижда по различен от другия начин. Това най-вероятно зависи от силата на способностите им. Ванга е казвала:- Аз стигам до портите, а Слава Севрюкова минава след тях. На всеки с такава дарба е указано до къде може да стигне. Относно Рая и Ада вярвам, че те съществуват, но не по начина описан от Църквата. Колкото и греховно да прозвучи в Църквата (като институция) отдавна се е вселил Дявола. За съжаление от ден на ден ставаме все по-големи безверници. Както вярвам в Рай и Ад така вярвам и в Господ, но по мой си начин. Вярвам, че всеки от нас има мисия на Земята. Но както някои неща ги разбирам има много, много други, за които не мога да намеря логично обяснение колкото и да чета.

53.   Всеки има право да вярва в каквото си иска, всеки има собствен свят в който живее, твори и умира. Никой не знае какво е в съзнанието и чувствата на друг човек. Затова са хората преди нас да ни предадат техния опит от живота си, несгодите си, случките си и радостта си. Така е написана и Библията и Корана, а сигурно и други поучителни книги.
Например в къщи винаги сме били възпитавани - да не лъжем, да не крадем, да не се подиграваме на никого(особенно на недъгав човек), да помагаме, да не се караме, да не беснеем и крещим, да уважаваме другия човек срещу теб и др. и др.
Баба която ме е учила на всичко това почина при нещастни обстоятелства и не мога да опиша колко тежко го преживях. И до днес си мисля, че ако има начин бих я върнала обратно при себе си. След като почина баба много плачех и бях разстроена и имах една колежка и приятелка, която много ми се подиграваше затова че плача, страня от тях, не исках шум и музика - дори нарочно надуваше музиката за да ми докаже колко съм загубена. Много ми беше мъчно и криво тогава(били сме тинейджърска възраст) и дойде време, когато тази ми приятелка се ожени и забременя и роди мъртво първото си дете. Тя не беше на себе си от мъка, аз не съм й се подигравала, но си казах в себе си -ето това е Божие възмездие за цялата мъка която аз изживях на времето, да я изпита и тя. Имам и други подобни случаи, в които някой любопитен се вре да те разпитва и да се подиграва за неща които не разбира, но винаги след време му се случва ТОЧНО СЪЩОТО за което си бил уязвен.
Пиша всичко това за тези хора, които отричат Бог(Лорд), който е Господар на живота.
Живота ни е даден, за да живеем без да правим разлика между себе си и останалите хора. Всеки един от нас да знае, че каквото изпитва един човек(студ, глад, тъга, радост... каквото и да е друго чувство) го изпитва всеки един човек или животинка. В този аспект е написана и Библията и др. книги.
Ако аз цял живот се превъзнасям над другите хора и вечно търся с нещо да ги уязвя, как ще ми даде Господ друг живот след като умра, за да се поправям-това е абсурд?
Нали затова като се роди бебе, то какво е - една чисто бяла дъска(това е съзнанието на детето) и каквото ние като родители и отговорни за развитието на това същество запишем върху бялата дъска, това и ще бъде в съзнанието на бебето-детето-възрастния човек.
Няма друг живот за едно и също същество - живота е един и е ТУК И СЕГА. След това идва смъртта. След смъртта на нашите най-близки и обичани хора, може би идва онова осъзнаване във всеки от нас, когато си спомняме за това какво са ни говорили и учили, от какво са имали нужда, когато са били пренебрегвани от нас или сме повишавали тон, незачитане на някои техни желания и т. н. - е тогава е толкова болезнено, че с нищо друго не може да се сравни.
И колко изповеди има и в този сайт за хора изгубили любими същества, но явно това е ада за нас и той е тук на земята, а рая е бил преди това(когато сме били безгрижни и някой друг е вършел всичко заради нас).
И тука някои пишат, че душите излизат извън тялото, това не е така. Душа и тяло са едно цяло наречено човек(животинка). Ако душите можеха да живеят самостоятелно без тяло, защо не сме невидими без да бъдем облечени в тела? Какъв е смисъла на тялото, нали душата е "съвършенна и може да съществува без тяло", защо е нужно това тяло тогава? - това е безмислица. От друга страна няма тяло без душа(освен ако е мъртво тяло вече).
Някои пишат, че са безсмъртни - не може - всеки който се е родил и умира един ден(кой по-рано, кой по-късно) - Божа работа. Само знам, че колкото по-непретенциозен живот живееш толкова си по -щастлив вътре в себе си(за другите може да си откачен).
Други пишат, че ги е страх от смъртта.... за някои хора смъртта е желана, защото не виждат никакъв смисъл да живеят.
Когато си отиде завинаги живота който си имал с любим човек(никой не може да ти го замени) живота ти се променя, хората искат да си весел, да се смееш, танцуваш, пееш, да пътуваш, а ти искаш само спокойствие и да си далеч от шум и неразбиране. Може би и затова има толкова самотни хора?
Но и това не е нищо в сравнение с ада в който живеят обречените хора. Никой не пише за тях, на никого не му минава през ума, но те съществуват и са далече от светлините на света. Родените с инвалидност или недъг или придобили го в последствие... ако някога сте се грижели за такива хора, комуникирали с тях, било ви е жал за тях - тогава разбирате, че живота има две страни - весела и тъжна.
Когато си весел и видиш мъката на хората- вече не ти е до веселба, а когато си тъжен - поне си съпричастен с тях(ето това е Богуугодно). Както е написано в Библията -"за всичко си има време-време за радост, за игри, за веселие и безгрижност, за създаване на семейство и учене, време за работа и т. н. ), но когато дойде старостта повярвайте не им се живее на старите и болни хора. На другите след тях им е мъчно, но самия човек изпитва нужда да го няма, защото не може да изтърпи болките или несгодите в които е попаднал.
А когато помагаме на такива хора - безкористно, един ден когато ги загубим поне си казваме "с каквото можах помогнах".
Най-лошото нещо е някой безпомощен човек да си отиде огорчен от този живот и ако е било в нашите възможности да помогнем дори с добра дума и не сме го направили, тогава абсолютно вярвам, че се връща върху нас същото.
Ето затова е казано, че няма безгрешен човек, но докато е още жив някой който сме обидили и се осъзнаем навреме, най-добре е да се извиним възможно по-скоро, защото живота е кратък и не се знае дали един ден няма горчиво да съжаляваме, а не да разчитаме на задгробен живот в който уж сме щели да се поправим.
Човек не живее заради самия себе си, да се демонстрира, да се показва, доказва и изтъква, а човека е тук за да се научи да уважава, помага, разбира и живее с останалия жив свят -хора или животни.
Колкото по-рано го разберем, толкова ще ни е по-лесно.

54.   Ами да видим.
Според едни умираш и няма нищо, сън без сънища. Просто преставаш да съществуваш и това е, точка.
ТЕОРИЯТА ЗА АДА И РАЯ - доста актуална в Християнството, намерила място и в Исляма. Добрите отиват в Рая, при вечното блаженство и единение с Бога, а лошите ги пържат в казани, а дяволи с тризъбци ги мъчат.
ПРЕРАЖДАНЕ - по-характерно за източните религии и източната култура. Прераждаш се n-та на брой пъти, като може да се преродиш в друг биологичен вид. Целта, мисля е постигане на нирвана, което е вид блаженство, нещо като Рая в Християнството.
ПРОБЛЕМИ. ПРОБЛЕМЪТ НА НЕВЯРВАНЕТО - умираш, сън без сънища, няма нищо, не съществуваш повече в Света.
Плюсът е, че се организираш, гледаш да свършиш повече неща, имаш усещане за край. Проблемът идва оттам, че ако знам и вярвам, че няма нищо какво би ме спряло да убивам, лъжа, бъда полигамен и т. н. Точно едно нищо. Ако съм със суицидна нагласа и знам, че трябва да умра на всяка цена, какво би ме спряло да убия човек? Но това е тежък пример. Какво би ме спряло да бъда полигамен и да лъжа, да крада - Моралът? За пред Вас, аз мога да бъда морален, точен и коректен, но да въртя жени, схеми и далавери тайно, а за пред хора да съм читав. Съвестта? - Не мисля, че би ме спряла. Тоест тук няма нищо, което да ме спре да върша зло - нито възпитанието на родителите ми, нито общественото мнение, ако реша да убивам и вярвам, че после не съществувам защо ще ми е да ценя човешкия живот на друго същество, ще ми е през оная работа, ще убивам и толкова. Ще лъжа, за да чук*м и толкова, дори няма и да се замислям.
ПРОБЛЕМЪТ В ТЕОРИЯТА ЗА АДА И РАЯ. Тази теория, ако е базирана на личностни вярвания може да спре човека от крайни действия - като убийства и т. н. , но не може да предотврати малките - лъжи и кражби. Отделно след теорията на Дарвин и с развитието на съвременната наука, които още повече я подкопават, скоро може и нищо да не спира и убийствата. А защо не може да предотврати лъжата? Харесвам си момиче, много, но не е любов, просто искам секс. Какво би ме спряло да лъжа? - нищо. Ще лъжа, ще мажа, само за да си получа своето, а след нея друга и така. После семейство, но това означава ли, че не съм лъгал? За пред обществото иначе ще съм оправдан. За кражбата - ако ме уредят на хубава работа и ме карат да им подправям документите, за добри пари, какво би ме спряло? - нищо, ще го правя и ще ми е през... а иначе ще се водя Християнин. Колко хора само заради вярата си биха напуснали работа ако ги накарат да извършат нещо нередно? Хммм... Затова тази теория е ефективна повече срещу убийствата, но дребните лъжи, които не смятаме за лъжи и схемичките, които хората не виждат не ги лови.
ПРОБЛЕМЪТ С ПРЕРАЖДАНЕТО. Защо? Докога? Ако съм убивал, ако съм бил с много жени, ако съм лъгал или крал, или двете защо по дяволите ще се прераждам пак, за да съм отново лошо? - но сенсе. Пък и защо в тревичка или куче?
ИЗВОД - злината в човека не може да я убие нито една религия или виждане, затова някъде беше написано, че за да стане Велико, човек първо трябва да победи себе си.
Да навлезем в езотериката.
Да победи себе си? Аз съм си перфектен е мой, за к'во ми е да се променям? !
Според събраните знания от нашите и чужди пророци и учители - смисълът на земния живот е добър да бъдеш, искрен, да не лъжеш, добре да живееш, добре да се държиш с хората, да не хулиш и т. н. Но защо? Според тях цялата вселена е създадена от първопричината на причните - Създател. А дали някой е създал него още, мисля дори и най-мистичните книги не могат да отговорят.
Този създател е колосална мощ и енергия. Внесъл е в нас частица от себе си, тази частица е духът, който е част от душата. Огромна част от този създател е бяла светлина, която хората виждат след смъртта. Тази светлина според нивото на възприятие или религията на човека е съответно - Аллах, Христос, Буда и т. н.
Тя е всемирна любов. За това по всички свети книги пише Бог е любов. Ама как е любов като наказва? - но сенсе, да фак тоз добре ли е. Всички сме част от него, т. е. безсмъртни и сме едно цяло. Как ще съм едно цяло със комшийката Мара, на 76 години, която все ми лопа, че съм пускал Уиз Калифа, кой? Оттам произтичат и заповедите в религиите - не убивай, не кради, не прелюбодействай, не пожелавай нещата на ближния си, не завиждай и т. н.
След кончината на физическото тяло, не съди Вседържателя, а съди Съвестта, през нейния поглед. Кармата и Прераждането са необходими, за да се изчистват грешки от минали животи. Всякакви грешки - от убийства до блудства. Затова се казва - "не съди". Защото ако решиш да въздаваш правда, сам ти ще трябва да изкупуваш. Кармата и Прераждането са необходими за еволюцията на духа. Оттам идва и това, че ти понеже си вечен не ти трябва материалната, а духовната добродетел, която ще постигнеш, чрез много трудности и изпитания, плюс плащане за грешки от минали животи. А после? После еволюция в друг вид, вече не като биологични същества, докато накрая не се слеем с вседържателя за вечно блаженство. Ако във вселената нямаше движение тя би замряла.
И това на първо четене, а беше написано, че да познае Света на бога, то е все едно мравката да познае света на човека.
Но това, което написах не е важно, тя е информация от нашите пророци, а по-важно е защо човекът е такова зло. Вкарвам и себе си в това число.
Его - най-голямото зло в Света.
Подхранва се от чувството за значимост(което от своя страна се подхранва от материалните придобивки) и се движи от гордостта.
Съдия и общ работник. Много ясно, че искам да съм съдия е моя, да съм си на бюро, да си вземам 3к, да карам мерцедес, а не да съм тоз простия дет' само пие и знае да говори за едно и също. Както си отсъдил, така ще ти отсъдят. В друг живот и си общака и душата ти властно напира за изява, но не ти е дадено. Това е вид "ад". Другият е привързаността към неща и дейности - секс, храна, пари, суета. Ядете ти се и пие, а нямаш тяло не можеш. Така е обяснен адът, а не че те пържат дяволи. Но остават другите големи въпроси защо е създадена вселената? Какъв е смисълът? Случайност? 100 милиона слънца, всяко слънце с по няколко планети, единствените биологични същества? А същества без тела? Те са въпрос след въпрос и никой не може да отговори. Много по-лесно е да се забиеш в сивото ежедневие с незначителни проблеми.

60.   Да, Смъртта е страшна, когато загубиш много близък човек. Била съм на прага и, но не ме е било страх за себе си. Оживях, радвах се и чувствах благодарност към Него/Нея, че ми дава втори шанс, но когато загубих татко, едва тогава разбрах каква е остра, режеща болката, и колко мъчително е да нямаш отговор на въпроса : защо... защо живеем, защо умираме, какъв е смисълът на целия процес. Тогава мъжът ми ме попита: погледни котката (тя точно се беше наяла и блаженно спеше), защо живее котката, какъв е смисъла на нейния живот? Не знаех... не ми се вярваше, че животът и е подвластен на едното ядене, спане и размножаване... Не вярвам, че нашият живот също е подвластен на тези първични, елементарни закони... Не може да живеем заради спането, яденето и пиенето. Винаги съм имала едно вътрешно усещане, че има нещо недоизказано, недопоказано, недоразбрано и, че трябва повече сензитивност и "човечност", за да го усетиш. Срещала съм разни хора и винаги съм се учудвала, че "човечността " и чувствителността се срещат сред хората по близки до природата. Префърцуненият интелектуал, журналист, професор, учен с" н" на брой степени или публикации и хабер си нямат за смисъла на онова, което Той/Тя ни дава/праща и причините им. Докато овчаря или бабата останала сама на село, имат в пъти по точни и силни усещания за живота. Винаги съм намирала утешение в простичките обяснения дадени ми от тях, че така е трябвало да стане и, че причината - Той/тя си я знае. Че един ден, когато е нужно, и ние ще разберем защо Той/Тя така е решил. Тези хора винаги ми казват, че трябва така да общуваш и да се "държиш" с хорта, както ти би искал да се държат с теб... Че ти си огледало на отношението на Господ към теб. В началото не вярвах, приемах скептично всичко казано от тези "неуки " хора, докато с годиние не разбрах, че са прави. Наистина има нещо, оттатък, по силно, по мъдро и по велико от нас човеците, но още не е дошло времето да го узнаем, защото не бихме го разбрали. За всеки този ден ще дойде някога и от нас зависи дали ще бъдем готови да го разберем и приемем. Опитайте се да осмислите живота си, да правите неща, които са от полза не за вас, а за другите. Може би тогава мисълта, че утре няма да ви има няма да е толкова плашеща, защото ще липсвате и ще живеете в сърцето на много други хора. Да умреш не е страшно, страшно е да бъдеш сам, без обич и състрадание, без близки и истински приятели.