Споделена история от Други |
Хазартна зависимост
преди: 3 години, 6 дни, прочетена 379 пъти
Добър вечер,
На двадесет и пет години съм, от семейство с доход около 5 хиляди лева месечно, от над петнадесет години, в последните 5-6 от както започнах да работя, дохода в домакинството стигна 7-8.
Искам да Ви послужа за пример да не правите така.
Започнах от нищото, до десети клас не ми е минавало през главата, думичката хазарт. Имам страшна свобода цял живот, баща ми е в чужбина, аз живея с майка си, спортувам, средно добър ученик, всичко шест. Отидохме компания, от които държа да подчертая, че няма нито един който да се е превърнал в системен комарджия. До първите 700-800 лева вътре, все тая. ех
Дванадесети клас, парите от бала, чао. Трябва да Ви е ясно, че заложните къщи и бързите кредити са ИЗОБРЕТЕНИ за ваша помощ.
Август, два месеца след бала спечелих около четири хиляди и петстотин, точно колкото имах преди това.
След два-три дни, когато ходих до банката да ги тегля и да ги набия отново, след като вече бях заживял с мислите на комарджията и постоянния стрес, разбрах, че имам проблем.
Мога да разказвам с дни. Бих се радвал, ако се зароди дискусия под написаното от мен. Там ще отговарям на странични въпроси. Мисля, че това което съм преживял, колкото и почти всички клишета да са верни, имам опита от първо лице. НЕ ПРАВЕТЕ ТАКА
Имах щастието пътувам няколко пъти до щатите, като си докарах общо, за три години, четиридесет и пет хиляди долара. През тези три години, не съм работил, учех, без да ходя на лекции, взимах си визата и отивах да си оправям задълженията. Всичко от изкараното, плюс финансова намеса от родители замина в казината до 2019-2020та.
Започнах да пуша на двадесет и три. Тревата я започнах на двадесет и две, може би. Спрях да спортувам веднага след училище.
Подържането на непрекъснато теглене и погасяване на бързи кредити, не е чак толкова сложна задача. Горе-долу нещата седят така, ако цъкам на два лева, дължа около двадесет хиляди. Все още проблема е изключително малък, ако дължите около двадесет хиляди, спирайте докато е време, че стигнете ли мен, вероятноста Ви да се оправите, намалява значително.
След третата година, имах около тридесет изпита в университета. Първата ми година на обучение беше с цел заминаване, след което преминах в друг университет за да уча интересна за мен дисциплина. След невъзможноста да замина заради изпити, знаех, че третата година в щатите ми е последна. Не се чудете, имах супер възможности да остана. Никога не съм го искал. Имам контакти все още, щатите да страхотна държава от чисто финансова гледна точка, няма друга такава. Като се върнах, бях чист и имах три хиляди докара в банка. Живота за мен, до голяма степен, бе песен, каквито и проблеми да съм имал до тогава, успявах да се справя над три години, без нашите да разберат. Може и да съм се гордял, какви пари са ми минали през ръцете.
Истинския живот те удря, когато започнеш да работиш в България.
Загубих моментално заделените пари и продължих в същия дух. Не съм имал и месец спокойствие до ден днешен. Натрупах кредити и приятели. Справях се до един момент, след което започнах работа. Имах няколко прчалби, малко бачкане и за година, от петнадесет хиляди, бях стигнал до четири. Във всеки един момент в мозъка ми да разсъждения за финансовия ми проблем. Искам да кажа, че определено стреса е на лице.
Бях си казал, че четири хиляди са нищо. Проблема е, че ти се играе. Без да го мисля, натрупах пак около двадесет бона и бях в шах.
НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙТЕ! ИМАМЕ ХОРА ПО БАНКИТЕ
Проблема придобива изцяло различни измерения когато се намеси банката. Двадесет хиляди като за начало.
До тук, горе-долу е зародиша. Бързичко последната година. Три-четири рефинансирания на кредита, непосилна вноска, като се има предвид, че бързите кредити се теглят постоянно. Ако някой Ви се навие, да ви помага, дърпате и на него, денонощно се трупат лихви, загуби и затъване.
Достихнах своето дъно. Вече дори парите на наще не могат да ме оправят. Вътрил съм ги около тридесет хиляди през годините. Не мисля, че ще има прошка този пореден път. Положението излезе извън контрол. Заплатата ми е около 1800, от тях 950 са за банката, имам десетина бързи кредита и дължа около 6000 на хора. Проста математика. Като тегля чертата, деведесет хиляди.
През годините всякакви мисли са ми минавали през главата, не съм стигал до истински опит за самоубийство, но преди две-три години, мислите са ежедневие.
Днес започвам нов етап от живота си. Най-трудното предстои, както се досещате. Нямам идея как ще се оправям. Обявявам фалит.
|
