Споделена история от Други |
Писна ми да се чувствам самотна
преди: 2 години, 9 месеца, прочетена 1601 пъти
Здравейте, аз съм жена на почти 23 и моят така наречен проблем, даже не знам дали да го нарека проблем защото човек, все пак трябва да е щастлив и най-малкото благодарен, и на това което има. Затова, че е здрав, че близките му също са здрави, че има покрив над главата и т. н. Но едно от най-срещаните болести при младите, според мен е болестта от чувството на самота, която води и до депресивни състояния с течение на времето. От малък град съм, до преди няколко години имах доста приятели, постоянно излизахме, забавлявахме се, и се чувствах доста щастлива, но от миналото лято, компанията започна да става все по малка, някой се отцепиха, други заминаха да учат на някъде, трети се занимават с по-ангажирана работа и до момента от тези приятели ми остана само един с който се виждаме от време на време. Липсват ми приятелите и времето прикарано с тях най-хубавото беше също, че със сестра ми нямаме голяма разлика в годините и имахме общи приятели и излизахме заедно, но сега всяка си гледа своята и много не се търсим. Двете много рядко излизаме, даже имам усещането, че аз съм последния човек на когото би се обадила, най-вероятно трябва да е станало нещо сериозно, че да се сети за мен. Завърших университет, отделно си работя, сега ще продължавам в магистърска програма и се чудя дали да се преместя в града в който записах и там да потърся работа, защото имам нужда от нови запознанства и приятелства. Но тъпото е че приятели трудно се намират, поне истински с които не просто да си запълвате част от свободното време, защото повярвайте ми има хора които просто излизат с вас единствено защото нямат с кой друг да прекарат времето си, но в момента в който си намерят по интересна компания, изведнъж забравят за вас. А и с тази инфлация не знам до къде ще ми стигат парите, наем за квартира, сметки, градски транспорт и отделно за храна, това са основните неща които ме спират, но без да рискувам пак няма да стане. Не съм от хората които обичат живот който се върти единствено и само около работата, все пак ние не живеем на работа. Не мога да живея живот в който ежедневието ми е свързано с работата след това вкъщи и отново на работа, липсват ми събиранията, купоните и разходките. Приятел също си нямам, но като започна да ги търся и все попадам на неподходящите, то някак имаме коренно различни интереси накрая нищо не става. На работа харесвах един колега беше много позитивен, приказлив, абе нямаше грешка момчето, веднъж като излязохме се изненадах колко сходни интереси имахме и ми беше изключително забавно, ама това, че е излязъл с мен не означава, че ме харесва, така и не се получи нищо. Преди това имах един друг приятел имахме към 11 години разлика, но въпреки това човека беше много точен, мил, изслушваше ме, имах му доверие, но и с него не се получи, тъпото е че, вината не беше в него, а в мен, но въпреки всичко си останахме приятели поне. И от тогава с каквито и хора да излизам все попадам на такива пред които не мога да се отпусна достатъчно и накрая прекратявам вижданията си с тях. Може би аз съм виновна, защото не давам шанс на хората, но и все пак аз не търся само секс, аз искам да си имам човек с който да си споделяме преживяванията, да си ходим на разни места заедно, на море или пък планина, аз съм за самите моментите, да и секса е важен, но тези с които се виждах очевидно беше, че ме възприемаха като жена за секс, буквално вече започнах да се чувствам като на повикване. Не ме разбирайте погрешно обичам секса, но обичам и всичко останало което гради връзката, за моментите които си създаваме не само в леглото, ами и през останалото време. Така, че каква връзка да градя с мъж който очевидно ме иска за разнообразие в леглото, просто ми е страшно обидно. Липсата на човек до мен ме кара да се чувствам самотно, още повече и мисълта за приятелите с които вече не излизаме както преди, камоли, че това е нещо напълно нормално, приятелите с времето да намаляват, но чувството наистина не е приятно, да нямаш, човек с който да излезеш за едно кафе или разходка. Искам да си намеря нова компания, всеки ден излизам дори и сама, разхождам се, ходя по-магазините, карам колело, е на кафе сама не бих седнала. Проблема е че започнах вече да се чувствам доста самотно, все едно съм безсмислена, все едно нищо няма значение, усещането е все едно на никой не му пука за теб. Е има и нещо друго, знам, че човек не трябва да е зависим толкова от другите, но все пак понякога, всеки има нужда да знае, че някой го очаква след работния му ден, или да го очаква да се завърне от някоя почивка, например, да имате вие желанието да подарите някой сувенир на този човек. Спирам до тук, да не ви отегчавам повече, благодаря все пак, че отделихте време да прочетете историята ми, имах нужда да споделя как се чувствам, дори и в интернет с напълно непознати хора.
|
