1. Видях, че няма коментари и реших да се включа първи.
Спомени от 2011 година, бях на 16 тогава.
В гимназията бях на общежитие, бяхме трима в стая, но единият от съквартирантите (Мишо) се беше разболял за две седмици. След като той се върна, с другия съквартирант (Симо) решихме да му скроим номер. Разбрахме се двамата със Симо, като си легнем да спим, да изчакаме момчето което се беше прибрало след отсъствието си да заспи, да пуснем музика и да започнем да танцуваме на леглата си. Направихме го, изчакахме да легне, заспа, пуснахме техното и започнахме да танцуваме. Мишо се събуди, беше супер учуден и остана без думи. Докато ни гледаше, казах "Еееее, абе аз забравих, че Мишо се върна, жалко, купона за тая година свърши".
Тогава и тримата след това се смяхме със сълзи, даже и охрана почна да ни се кара.
Друга история от тогава
С един съученик бяхме намерили начин как да отключваме вратите на общежитието без ключ. Изчакахме всички да си тръгнат, отключихме стаята на едни приятели, обърнахме масите и столовете наобратно и я заключихме пак. Няколко седмици след това естествено им казахме, не се разсърдиха, но казаха, че и те ще се избъзикат с нас. Така и стана, пуснаха ни телефонните номера във обявите за запознанства от вестниците, после 2 месеца ни звъняха мъже да ни канят на срещи.
|
