Споделена история от Други |
Никога не съм доволен от себе си. Комплекси и self help филмарщина.
преди: 2 години, 3 месеца, прочетена 482 пъти
На 30 години, мъж, живея в чужбина със сериозна приятелка до себе си.
Последните две, че дори и повече години съм нон-стоп на газта, просто не мога да се отпусна и да се наслаждавам на живота.
Обсебих се от това да се развивам, развивам и развивам. От това да правя кинти в чужбина, въпреки че нищо не ми пречи и да живея по-бедно в България.
Обсебих се от това да съм "на крак" и просто спрях да се наслаждавам на малките неща в живота.
Ето как например протича един мой ден.
1.Ставане в 4:50 рано сутрин, четене на книга до 6:30
2. 7:00 на работа
3. 16 часа вкъщи- тренировка
4. Покрай покъщнината още четене или слушане на аудиокнига
5. Здравословно хранене
6. Правене на разни проекти на компютъра.
Сами може би виждате, че на точка 1, мога съвсем спокойно да стана да речем в 6 часа, вместо да ставам с час по-рано за да чета.
На точка 3, вместо да се прибирам по- рано за да тренирам, мога съвсем спокойно да отделя половин час за да пия бира с колегата, който буквално всеки ден ме кани да пием бира.
4. Допълнителното четене съвсем спокойно мога да го заменя с обикновен разговор с приятелката ми, просто комуникация с нея и тн. Ние дори и заради това се караме понякога. Но слава Богу, някак успявам да се откъсна от тази точка.
...........
Та, виждате, че съм обсебен от тази self help простотия, а дори и не чета такъв тип литература. На мен любими са ми Джон Стайнбег, Достоевски, Ремарк, Кафка, Мураками и прочие автори.
Всичко сякаш започна с един списък на телефона.
Един ден в метрото реших да си водя списък с книгите, които прочитам. После това се пренесе в стриктен фитнес план, в стриктно броене на калории, в отказване на алкохола, в плануване на събития, броене на крачки, подобряване на собствени рекорди и тн.
В крайна сметка никога не съм доволен от себе си. Четенето стана повече, тренировките още по-интензивни, дрехите ми още по-скъпи и добре изгладени, масата ми още по-изчистена и тн.
Може би добрата страна е, че се развих на работното място, доста по-бързо от някои колеги, които са от повече време във фирмата.
Винаги съм концентриран, с чисти дрехи, избръснат, гледам си дори и обувките да са максимално чисти. Абе направо като ОКР, което между другото имам.
Мисля, че голяма част от проблемите ми се крият в това, че имам комплекс за малоценност.
Не особено заможно семейство, баща ми непрекъснато ми мачкаше самочувствието- това не можеш, онова не можеш, няма да се справиш, защо си дебел, защо си срамежлив и прочие и прочие негативни неща. В училище също не бях от популярните хлапета. Някои ме тормозиха или направо ме избягваха. Дори за първи път спах с жена на 20 години.
До толкова съм комплексиран, че всеки път като се прибера в България, гледам да се видя с някои стари съученици или колеги от университета, докато съм облечен и обут в най-хубавите си дрехи, изправям стойката си, усмихвам се и обръщам разговора така, че да се откроя. Абе загубена комплексарска душа съм си и го знам.
Тъпото е, че не мога да се отпусна. Например единият ми колега е на 37 години, почти всеки ден пуши трева и пие бира. Не му пука за нищо и изглежда много по-щастлив от мен. А аз, едвам се навивам да изпия 1-2 бири в седмицата, че да не си разваля режима или да не закъснея за тъпите си хобита.
Ми това е, просто исках да си излея душата.
Живи и здрави, и не се вманиачавайте като мен.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 3 месеца hash: 7e193bd3d9 |
|
1. Здравей,
Хм, напомняш ми на мен, но при мен лично не смятам, че причините са "комплекси за малоценност".
И аз съм на 30, имал съм 5 "прегрявания" до сега и също съм с натоварена програма - тренировки (бокс), финтес, работа, учене на езици (немски), водене на IT лекции, инвестиране в акции и недвижими имоти и др. До 3 години, ако продължавам така ще съм милионер.
Но не го правя, защото имам комплекси, а просто много ми е интересно "какво е максималното което мога да постигна".
Тоя тип хора с които не можеш да се отпуснеш, на мен примерно са ми "безинтересни". Не знам как е в чужбина, но малко образовани, умни и начетени хора можеш да срешнеш в България (виж, приятели за купон и пиячка се намират под път и над път).
Даже повечето ми познати IT-та и IT мениджъри са си тъпички - не четат, научили по 3 езика за програмиране и разни методологии, взимат големи пари и се мислят за умни. А са тесни специалисти и кръгли идиоти извън сферата в която работят.
Изобщно не съжелявай, че си разширяваш мирогледа и живееш здравословно. Не се сравнявай с тукашните българи - това е "много ниска летва", и не завиждай на некви хора дето с години не са прочели и една книга.
Поздрави!
|
|
