 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Постоянни мисли за смъртта...
преди: 2 години, 8 месеца, прочетена 1517 пъти
Здравейте :)
По принцип заглавието си казва всичко, но все пак ще се опитам да съм малко по-детайлна. Винаги съм имала натрапчиви мисли за смъртта, но от около година стават все по-чести и прилепчиви. Постоянно се притеснявам, например ако се налага да пътувам, че нещо лошо ще се случи. Паникьосвам се когато се налага да си правя планове, които включват пътуване, защото все се прокрадва една мисъл, че може това пътуване да завърши фатално и че няма смисъл от тези планове, защото не знам дали ще бъда жива. До някаква степен обаче мисълта, че може аз да умра, е доста по-приемлива, сякаш просто си мисля да не си правя планове, защото няма да ме има, и толкова. Когато обаче започна да мисля за това, че нещо може да се случи на приятеля ми или на друг близък човек, нещата излизат извън контрол. Например, ако отиде на планина без мен и не отговаря, автоматично започват някакви натрапчиви мисли, че нещо се е случило, въпреки че съм била на това място и знам, че няма обхват и че има логично обяснение. Ако отиде до магазина и се забави, пак почват мислите за най-лошото.. Ако се забави с кучетата вечер, вече си представям как някой го е убил в парка, кучетата са избягали и ги е бутнала кола и всякакви такива сценарии. Мога да дам много примери, но мисля, че е ясно.. В общи линии другите жени ги е страх мъжът до тях да не изневерява, мен ме е страх да не му се случи нещо. Освен върху хората, тези мисли се пренасят и върху животните - имаме две кучета и постоянно се улавям да мисля как ще живея когато вече ги няма. Или кой ще се грижи за тях ако с приятелят ми умрем... и всякакви такива щуротии. Чувствам се нещастна, постоянно се потискам и притеснявам, че нещо лошо ще се случи. Замислям се за дете, но смятам, че на този етап съвем ще откача, ако има още един важен човек, за когото да мисля. Иначе въпреки че вече съм в началото на 30-е, още не съм губила близък човек. Когато нещо се случи с баба ми или дядо ми, изпадам в пълно умопомрачение при мисълта, че дадена болест може да ги убие. Буквално съм като зомби без мозък, а те са си на възраст и боледуват често вече... Направо се поболявам и аз с тях, само че психически...
Моля ви, ако някой има съвет как да изляза от тази дупка, ще бъда много благодарна!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: 2c239e13eb |
|
1. Веднага се припознах в историята ти!!! Аз съм същата. Дори и до магазина да отиде мой близък, ако не ми вдигне, започвам да си мисля, че го е бутнала кола, че е отвлечен, припаднал, мъртъв, започвам да проверявам новините по сайтове, да видя дали не пише нещо за подобен инцидент. Така съм от малка, откакто се помня, а вече съм на 25 и нищо не се е променило. За мен самата изобщо не ме е страх, като цяло съм доста скептична към живота, но за близките ми умирам. Не знам как да се справя с това.. всеки път, в който не ми вдигнат телефона изпадам в паника, спирам да ям и да функционирам нормално. Ужасно е…
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: b71af711f7 |
|
2. Имаш натрапчиви мисли, които изглежда са неоснователни и нелогични, но те притесняват.
Ако имаш възможност потърси специалист по когнитивна терапия но ако нямаш пробвай следното: всеки път когато се хванеш че мислиш неприятни неща безпричинно опитай да си мърдаш очите наляво-надясно и да разтърсиш глава. Като при това съзнателно се мъчиш да мислиш за нещо хубаво.
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: d1ec05938c |
|
3. Съветът ми е-да се освободиш от страха от смъртта. Истинска смърт-няма. Ти не си своето физическо тяло! Никой не е своето физическо тяло. Имаш страх от смъртта-оттам се появяват тези натрапчиви мисли. Имаш ли някакви фобии-например страх от тъмното?
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: a6738d7da2 |
|
4. И на мен се случва. Постоянно си мия ръцете, за да не хвана корона вирус. опитвам се да отварям врати с крак и откачам, когато водата спре. Това е само началото. Страхувам се да не изгубя баба си, а тя само говори, че скоро ще умира. И ако мама и татко умрат, какво ще стане с мен. Ще вляза в детски дом. По-лошото е, че ще ми липсват родителите и баба ми. Много е жалко, че дядо ми е починал преди да се родя. Та той е починал на 56 години. А баба ми е вече на 74. Доста години са минали откакто е починал. Страхувам се да не се случи и с живите. Това е ужасно.
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: 438f184f30 |
|
5. Най-вероятно е ОКР, защото дори най-тревожните и неспокойни натури не започват да се притесняват ей така от нищото, те винаги са си еднакво притеснени. Но е важно да попитам - случайно да си губила близък човек, на когото силно държиш непосредствено преди появата на тези мисли? Може да е и последствие от тежка загуба - виждал съм най-разнообразни ефекти от смърт на близък човек.
|
...
| преди: 2 години, 8 месеца hash: 49b2571f80 |
|
6. От авторката: Не съм губила никого до сега, дори познат човек, камо ли близък. Забелязвам, че много ми влияят негативните неща, случващи се в страната и по света. Например, статистиката за загиналите по пътя много ме травмира. Или пък ако мина покрай крайпътните мемориални плочи на места, на които някой е загинал, много се натъжавам. Плача като видя из фейсбук, че бабата на някой мой съученик от началното училище е починала, въпреки че нито я познавам, нито общувам с този човек, просто започвам да мисля как аз мога да съм на мястото на този човек, това да е моята баба. Случващите се природни катаклизми много ме тормозят, след земетресението през 2012 не можех да спя с месеци. Возила съм се в самолет веднъж, което завърши с паник атака (това е единствения път, в който се е случвало да се паникьосам до степен абсолютно да превключа, обикновено само съм напрегната и тревожна) и безброй вперени в мен погледи, защото не спирах да повтарям, че ще се разбием и ще умрем. Иначе като страхове имам, да, главно от височини (не мога на стол да се кача без да ми се завие свят от ужас) и от тъмното. Ако се налага да остана сама вкъщи за нощта, не мога да спя, защото съм тревожна приятелят ми кога ще се върне, добре ли е, зле ли е, жив ли е, дали няма някой да влезе вкъщи. Ако съм в затворено пространство с много хора, които са натъпкани един до друг - дискотеки, асансьори, също изпитвам дискомфорт. Притеснявам се как ще се случи нещо и няма да мога да избягам, или че някой ще извади оръжие. За други не се сещам. Гледам да не ги показвам тези неща, например ако съм се паникьосала какво се случва с приятеля ми, защото се бави в магазина, когато вдигне му казвам "аз да ти кажа да купиш и еди какво си.. ", защото ме е срам. Освен в самолета, за доста години вече не виждал тази ми страна, винаги измислям нещо да оправдая защо звъня на него или на друг по сто пъти. Сега се сещам за върховното ми падение хаха Бях в командировка и се паникьосах, че приятелят ми може да се подхлъзне в банята, да си разбие главата и да умре и никой да не разбере, и включих домашната камера (по принцип когато единият е вкъщи я спираме, защото е странно да се гледаме, имаме я заради кучетата, тъй като имат здравословни проблеми и ме е страх да не им стане нещо през деня) да го гледам кога ще излезе и дали е добре... Абсолютно луда съм.. :(
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: bb9adfec6e |
|
7. Спокойно, далеч си от луда! Не е за тази тема, ама ако ти кажа какви познавам... от перко по-нагоре! Това без да броя онлайн засичанията на хаховци - в Интернет пък с лопата да ги ринеш!
По-вероятно е ОКР в комбинация със силно емоционална натура. Толкова си емоционална, че вероятно би могла да се разчувстваш дори от това, че кученце в Париж е сгазило мравка, докато се разхожда по улиците. Не е лошо по принцип /значи, че си прекалено добър човек според стандартите на планетата Земя и средностатистическия човек/, но съм убеден, че ти идва в повече!
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: 1ecfd9c274 |
|
8. Ние сме енергия, която не умира, просто се променя, така че в момента не си по-жива, отколкото ще бъдеш след 2000 години. Единствената разлика е, че сега имаш тяло, което е просто една дреха или возило. Заслужава ли да се тръшкаш, за това, че евентуално можеш да загубиш една рокля? :)
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: f60fb4b9bd |
|
9. Прочетох ти историята и мога да ти кажа че за теб излизане от тази дупка е почти невъзможно защото ти нямаш здрав разум. С това искам да ти кажа, че ти нямаш дълбоко философско мислене. Твоя поглед върху живота е много примитивен. Нямаш представа какво е живота. Ти си се вкопчила в материалното на живота и затова си мислиш, че като умреш всичко завършва. Номер 8 ти го е казал много добре, опитай се да го разбереш, но се съмнявам дали ще успееш. И в коментара си накрая сама казваш, че си абсолютно луда. Благодаря за откровението ти.
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: b94dd5d83f |
|
10. повярвай в Бог. Или в някоя друга религия. Душата не умира. Отива в други светове или, според Будизма, се преражда. Така че душата е безсмъртна.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
