 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Животът ми - една тъжна история...
преди: 13 години, 3 месеца, прочетена 4220 пъти
Здравейте! Не знам откъде да започна... но все пак ще се опитам да е точно от самото начало... и пиша тук, защото... имам наистина нужда от съвети и помощ! И така.. аз съм едно 18 годишно момиче... живея в малък град... доста беден и пропаднал мога да кажа.. няма пари... няма и работа... нищо няма... мъртъв град.. но като нямаме друг избор, с родителите ми сме принудени да живеем тук. И така... ето я и моята история:
Още от малка бях унижавана.. още от дете.. израснах сама.. близките и роднините ми никога не са идвали и да ме гледат дори и за един ден... само родителите ми ме отгледаха... съвсем сами.. мен и брат ми.. който е с 10 години по-голям от мен... никаква помощ не са видели нито от баби и дядовци нито от останалите роднини... съвсем сами са ни отгледали с много мъка... майка ми дори не говори с нейните родители... скарани са... на баща ми родителите починаха... още от дете не бях много общителна... и това винаги е бил проблем.. още в началното училище преди да дойда да уча в гимназията, ми се подиграваха и ме малтретираха по всякакъв начин... имах си тогава някакви приятелки... които уж ми бяха приятелки но после ме зарязаха... оказа се че само са ме използвали... и оттогава останах напълно сама... после влязох и в гимназията с надеждата че нещата ще се променят но... нищо не се промени... даже стана и по-зле! И тук ми се подиграваха и малтретираха... по всякакъв начин... нямам си приятели... супер затворен човек съм... не излизам много.. а и родителите ми не ме разбират.. споделяла съм с тях и те обикновено винаги ме обвиняват че сама съм си виновна и не искат да ми помогнат.. не знам вече какво да правя... много се отчаях... чувствам се като една развалина.... напълно ме пометоха и разбиха всичко в мен... не ми остана вече нищо.... нищо за което да се хвана... около себе си изградих три пласта стени, които да не позволяват на околните да виждат развалината в мен.... сложих си маската за да се правя че всичко е наред... а всъщност нищо не е!!! Омръзна ми вече! Усещам че губя сила... и отчаяно имам нужда от помощ... от това някой да ме разбере! Моля ви без обидни коментари... нагледах се вече на такива! ;((((((((
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: b9662dae0e |
|
1. Е-е, миличка, твърде си млада още за да се отчайваш толкова много! Млада си, здрава си - със всичко можеш да се захванеш! Намери си работа, там ще срещнеш хора, колеги, с които ще споделяте общи служебни проблеми... Ще си формираш някаква социална среда, която ще е много по-различна от тази в училище, освен това половината от тези колеги сигурно ще са мъже... Разбираш ли накъде бия? Така постепенно ще се ориентираш в живота.
Ако родното ти място те подтиска - премести се, не може да няма начин!
С удоволствие бих ти помогнал. Бих те осиновил даже, ако не беше вече пълнолетна. Надявам се, че и хората, с които имаш директен контакт биха направили същото за теб. Хич не ми се вярва и родителите ти, колкото и да са бедни, да не биха те подкрепили!
Ще мине време, ще си стъпиш на краката, ще срещнеш Любовта, и тогава досегашният ти живот ще ти се струва като гротеск, отдавна отминал кошмар - сякаш никога не е било... Ще имаш деца, ще намериш сили в себе си да бъдеш опора и за други хора в нужда. Ще светиш! И ще се гордееш с трудното си детство!
Помисли за това и успех!
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 584d9a156e |
|
2. Аз съм същия като теб от 6г не съм имал свестни приятели
та хората освен да упрекват друго незнаят.
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: d65bcfe870 |
|
3. Здрасти, не пишеш, дали си завършила средното си образование.
Пишеш, че сте нямали избор, трябвало сте да живеете в малкия и беден град -ВИНАГИ ЧОВЕК ИМА ИЗБОР.
Остави родителите ти да потъват в блатото, което са си изкопали, но не пишеш брат ти поне изнесъл ли се е, може ли да ти помогне и ти да напуснеш този дом?
За роднините - ами те често са повече тежест, по-добре е така. Също - родителите е трябвало да си правят сметката, щом са ви създали, значи са преценили, че могат да се справят сами, мани ги тези баби и дядовци, които помагали - после ти правят живота черен. Питай се обаче, каква е причината, майка ти да е скарана с родителите си. Дали тя не е виновна? Ако е така, потърси контакт - не заради пари и помощи, а да познаеш баба и дядо си преди да си отидат от този свят.
Имаш избор - ти си млад човек. Намери си НЯКАКВА работа в града ти - може и като чистачка да е, просто да печелиш някакви пари. Спести си ги и напусни града. Големите градове са пълни с яки млади хора, с хора, сред които можеш да намериш свои сродни души.
Ще намериш по интернет някаква квартира - стая, която да си делиш дори с момиче, хем ще имаш компания, хем ще плащаш малко. Под 100 лв. ще са ти разходите за квартира така в София, дори най-ниско квалифицирана работа да почваш, няма да ти дават по-малко от 600 лв. - ето ти чисти 500 лв. Много по-добре ще си от при вашите, най-вече ще си самостоятелен човек.
Мила, винаги има избор!
Действай, не разчитай на никого, само на себе си. Не чакай другите, да не ти пука от тях дори, само себе си гледай и успех. Вярвам в теб.
А.
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: e9bbb9ea23 |
|
4. Пробвай да се захванеш с някакво хоби или такава дейност в която ще общуваш с хора които имат общи с теб интереси. Примерно танцова самодейност към читалището на града ако има такова или нещо подобно. Пробвай.
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: f02cbc299e |
|
5. Здравей. Бил съм подобна ситуация, А. е прав/а, но междувременно мисля, че ти е необходимо да говориш и споделиш с някой добронамерен човек, да завържеш някакво приятелство. Ако искаш остави координати да си пишем.
|
...
| преди: 13 години, 3 месеца hash: d71ec93a79 |
|
6. Абе и аз да си призная съм била "аутсайдер" доста често или по-скоро не съм се "всписвала" в съученическите си кръгове... Но винаги съм имала 1-2 яки и верни приятелки. Сега съм студентка и мога да ти кажа, че отново май съм :аутсайдерър" на класа, понеже не ми се общува с тези от моя клас, но си имам компания: хора межу 25-30 години, всичките почти правят докторати или магистратури... Колкото до гаджета... Под 26-27 не заглеждам вече (аз съм на 21)... А може би ти трябва малко свобода, за да си избереш ти приятелите. Защо пък трябва да чакаш на тях? Погледни от друг ътъл, бъди малко непукист. Няма да стане веднага, но постепенно ще свикнеш с тази идея и ще добиеш самочувствие, което май ти липсва (на всеки липсва в някаква степен, но е по-добре да имаш повече, отколкото по-малко хехе) Не приемай всичко толкова на сериозно. Ако те видят непукист и отракана, да видиш как ще им вземеш страхът. Понякога съм се настройвала и аз така, но просто не ми се занимава... И си излизам с хората, които си обичам. Обгради се и ти с такива! Не се оставяй да те малтретират по никакъв начин, понеже ти имаш точно толкова права и свободи, колкото и те! Не ги оставяй да ти ги отнемат!
Успех :)))
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
