Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Да, новобогаташки селяндури! Или може би са поредните забогатели провинциалисти.

8.   Това е ужасно. Незнам точно какво да те посъветвам. Вече съм възрастен мъж, но съм понесъл толкова много тормоз от съоченици. Физически и психически тормоз. Имах психически травми ниско самочуствие, социална фобия и т. н. Аз преди си мълчах и не споделях много с наще и това беше грешка. Добре е, че знаеш какво се случва с детето ти. Еми не знам какво да те посъветвам. Тези изротчета няма да се променят. Ако го преместиш не знаеш дали със сигурност другите ще са по - добри. Ако са по - лоши? И вярно че учителите нищо не правят. Мене са ми ритали стола и дърпали раницата и учителите седат и се правят че не виждат. Освен да научиш детето ти да се защитава и да има самочуствие въпреки подигравките. Наистина могат да му съсипят психиката. Абе въобще в Бг е пълно с отрепки злобни селяни с самочуствие и курви. Просто хората са станали много лиши.

9.   Имахме подобен проблем. Говорихме с учителката, а тя с родителите. Децата се покротнаха, но и продължиха. Преместихме детето в друго училище.

10.   За тия, които казват да оставят детето само да се оправи, ами поне родителите да дадът някакви съвети, без да се намесват те. Щото, го има и обратното, че може доста емоционално нестабилен и да стане и да има психически проблеми цял живот.

Аз като малък(13 - 18) годишен, бях по-затворен срамежлив и психически не особено добре, ама в къщи ако обиждам или отговарям на родителите си, ядох шамари. Та от там, в училище, който ме обиждаше ядеше тупаници, защото един вид така знаех, че се прави и спряха да ме тормозят, даже бих казал, че придобих респект от останалите с течение на времето.

Също така, още от 13 годишен, някак си чувствах, че е страшно унизително и голям срам, да кажа на родите ли си като имам проблеми с някой в училище, за това сам се оправях.

11.   Човек цял живот плаща за травмите които е получил в пубертета! За съжаление с децата е сложно, и да се оплачеш, няма особено какво да се направи. Не е като да има затвор или глоби, както при възрастните.
Това със каляването на самочувствието по-горе са пълни глупости. Пожелавам му на този човек да си има деца и на тях да им каляват по този начин самочувствието.
Не е лошо да поговорите с психолог, може да даде някакви насоки. Като цяло, наистина детето трябва да направи нещо, щото родителите на агресора най-вероятно няма.

12.   Като дете ме тормозиха от първия ден на първи клас та чак до края на 8-ми. През цялото това време се молех на родителите ми да ме преместят, но те казаха че живота е такъв и човек не трябва да бяга, а да намери решение. Понякога ми беше толкова гадно че исках да се самоубия. Представяте ли си какво е едно дете уж нищо не видяло от живота, вече да му обмисля края. И тогава си казах, щом не ме е страх от края, няма от какво друго да ме е страх. Започнах да ги мачкам наред, по някое време станах толкова брутален, че вече на никой не му беше до подигравки с мен. Отидох в гимназията и направо попаднах в друг свят. Хората бяха добри и учтиви, учителите бяха истински отдадени на професията си да направят от децата хора. След това университет и по широкия свят.... Никога не съм имал проблеми с хора извън основното училище.
И до ден днешен не мога да кажа дали смяната на средата е оправила положението или нещо в мен се е променило.

13.   Ще кажа при мен какво помогна безотказно - бойният спорт.

Хлапетата наистина могат да са много жестоки, точно защото не се чувстват пълнолетни и мислят, че всичко и м е позволено и могат да минат "между капките"

В момента обаче, в който тийнейджър започне да тренира някакъв силов спорт, това директно влияе на социалното му положение в класа.

При емен промяната беше очевидна, започнаха много повече да ме УВАЖАВАТ, дори не е нужно да се биеш - самата ти стойка, поглед, глас са достатъчни да респектират 90% от дрисльовците.

В тези класове всичко просто е борба на йерархия и социален статус и колкото и да е грубо важи "закона на джунглата". Буквално всеки се оправя както може. Някои са майтапчии, някои се сдушват с най-силните, образуват се групички, то си е цяла една вътрешна йерархия.

И когато дадено дете има достатъчно сили и самочувствие и превъзхожда останалите чисто ФИЗИЧЕСКИ, това има огромно значение за уважението, което ще изпитват към него.

При възрастни хора може и да е важно кой е по-умен и адекватен, за да е "шеф", но децата са първосигнални и там просто се групират около най-силния и/или най-отворения.

така че, - карайте децата си да спортуват, това ще им даде самочувствие, тонус, а освен това и ще развият качества като дисциплина, умение да си управляват времето и други полезни по-напред в живота неща.

14.   5, точно обратното е. Едно време мислех точно като теб. Мислех, че децата, чиито родители ги защитват, ще са Путьо Мариновци като възрастни, но сега виждам, че точно ти я хора се чувстват уверени и се оправят сами, точно защото винаги е имало кой с личен пример да им покаже как да се защитават и да бъдат уверени. Точно децата, които чувстват подкрепа, после като възрастни са със самочувствие и по-самостоятелни. А децата, чиито родителите си измиват ръцете с оправданието, че детето само трябва да се оправя, винаги са смачкани, защото се чувстват незащитени и неподкрепени и нямат смелост да се изправят срещу проблемите си, а и не знаят как. Само с думи "да не ти пука, такива ще има винаги" не става. Трябва пример, действия и подкрепа. Иначе как едно дете да реши проблем, който и възрастните често не могат? То няма опита и трезвата мисъл на възрастния и вероятно или нищо няма да измисли и ще се свие в черупката си, или ще го избие на агресия, или ще измисли кофти решение с много последствия.

По твоята логика сираци, израстналпи на улицата и по домове трябва да са най-успешните, а всички знаем какви са най-често. Проститутки, наркомани и тем подобни.

15.   За съжаление почти навсякъде е така. Щом родителите са прости и нагли няма как децата да излязат читави. И аз като бях ученичка имаше подобни групички в училище. Заяждаха се с мен и с по-кротките деца. Дори до насилие се е стигало. Други родители също се оплакваха, но на директорката (застаряваща кифла) не и пукаше, а повечето учители нехаеха. На мен ми казваха че съм била грозна, защото не ходех с модерни дрехи и нямах мобилен телефон. Като бяхме в четвърти или пети клас едни се биха с мен, не си спомням за какво, и аз ги натупах здравата защото бях една глава по-висока. Но общо взето търпях обидите, бях скромно и тихо дете и със съучениците ми като цяло нямахме ни общи интереси ни нищо. На 15-16 се окопитих, бях в друго училище и след като зашлевих един шамар на една съученичка никой не посмя да продължи да ме обижда. Изведнъж станах интересна за момчетата, та вече поне мъжката част не ми се подиграваше а само ме закачаше с тъпи шеги. Но си останах тихо и скромно момиче докато завърших.
Сега си мисля че този етап от живота ми всъщност е бил полезен за психиката ми. Развих силен и твърд характер, не се поддавам лесно на манипулации и общо взето не ми пука за хорското мнение. А от ученическите години имам за спомен едно супер приятелство.
Та ако няма физическо насилие, не сменяйте училището. Детето трябва само да се научи да се справя с такива ситуации. Както са ви казали, запишете го на спорт, може и на някакви други занимания където да има възможност да общува с по-нормални деца.

16.   13, браво! Моят син има проблеми в училище, а е само във втори клас. На какъв спорт е добре да го запиша?

17.   Тази история все едно аз съм я писала - преживях същото в пети клас от деца, с родители отговарящи на същото описание! Нищо не помогна - нито организирана среща с директора, учителите и “родителите” на въпросните деца, нито дори жалба до Регионалния инспекторат. Просто проучете добре училищата и хората, които са си записали децата там и си преместете детето, друго спасение няма! Колкото и зле да се държат, няма да ги изгонят/преместят, защото за всеки ученик училището получава близо 2000 лв. Не биха допуснали да се лишат от тези пари, колкото и зле да е дисциплината.
Ж23

18.   Аз писах, не пуснах коментара, изтрих го, , но какво пък...
Синът ми имаше подобен, но много по- краен проблем със съученик- насилник. На този негов съученик бащата убил майката, а момчето живееше с баба си под абсолютно отровен похлупак. Всичко му беше позволено, вкл. учители и директор се правеха на слепи.
Бяха тогава в 5- ти клас. Синът ми тренираше джудо и карате. Можеше да се справи с него за секунди, но всички, вкл. и аз му казвахме "недей, то горкото е сираче" и тем подобни. "Горкото" беше един малък великан, който малтретираше всички. Докато един ден не заби ножица във веждата на синът ми... Тогава му казах на синът ми "спри го както можеш, без да стигаш до крайности".
На следващият ден докато синът си хапва закуска със сокче, минава "горкото" дръпва му закуската от ръката и блъсва сока. Синът ми само го докосва с крак и му избива един зъб.
Голяма олелия стана. Бабата щяла да ме съди за това, че синът ми му избил зъба. Учители и директор мълчат. Аз побеснях и казвам - ок, ще се съдим тогава. И ти си знаеш, че отглеждаш насилник, вероятно бъдещ убиец като баща си. Ревна бабата и избяга. После нещо се опитва да ме увещава директорът аз да ходя да се извинявам на бабата, а синът ми на "горкото"
Моля? ! Казах му, че в такъв случай започвам с процедури за съд на училището. И тогава се обърнаха нещата. Няколко пъти ме привикват да ми се молят буквално да не "опетнявам" доброто име на училището, но докато не принудиха "горкото" да мине в самостоятелна форма на обучение, не се съгласих, а имах и вече събрани много подписи на много, други родители. Та, така се справите ние, като слязохме на тяхното ниво.

19.   До 4

"Когато някой не е уверен и няма самочувствие, такива деца го надушват и се възползват. "

– Да, така. И когато хулиганчето в класа се оказва най-едрият, най-силният, а и най- агресивният в класа, а твоето дете яде постоянни шамари и подигравки от него, тогава какво правиш?

Нека помисля! Оставяш детето ти да се справя само със ситуацията и то продължава да яде шамари всеки делничен ден! СТРАХОТНО решение, миличка.

Апропо, децата са там да се УЧАТ на различни науки, а не да се бият и да се справят с потенциалните бъдещи пандизчии, убийци на пътя, наркодилъри, крадци и свиркаджийки.

Хайде сега премисли глупавите си съвети към автора/ката и пробвай отново!

20.   1, аз като човек завършил "елитната" ФЕГ9 София, съм свидетел как ме зависи от това колко елитна водят дадена гимназия. Нашите учители подклаждаха разделението в класа като пускаха шегички на лични теми и сами настроиха ученици срещу ученици. Оценките отличните по правило се даваха на тези, за които се знаеше, че ще заминават да учат във Франция, а това далеч не бяха всички. Съвета ми е да не се месите, защото ще се подиграват на детето Ви допълнително. Само смяна на клас или училище е решението. В не всички класове цари подобна обстановка, за това много допринася и класния ръководител. Той е този, който трябва да смъмри въпросните ученици и ако трябва да им намалява оценките, така те бързо ще се откажат. Ако са много ескалирали нещата учители и съвет имат право да прилагат наказания на учениците, дори изключване от училището.

21.   Мен са се опитвали да ме тормозят в гимназията, защото бях слаб и нисичък. Винаги тези като мен са били първата цел, защото в очите на останалите са по-слаби. На мен лично ми харесва да ме подценяват и да останат потресени, когато се сблъскат с реалността. От написаното не става ясно дали детето ти е момче или момиче, но ако е момче не трябва да се оставя, а трябва да се разбере с тях по мъжки, колкото и неприятно да ти изглежда от гледната точка на родител. Ако се оставя и не реагира ще продължават да го тормозят и по-сериозно, и физически. Нагледал съм се как моите съученици навремето нямаха смелост да се изправят срещу този, който ги тормози и търпяха с наведени глави с надеждата да ги остави, а то само по-зле ставаше. Познай защо мен спряха да ме тормозят още след първия им опит? Със сигурност не е защото съм се разбрал с тях "цивилизовано" :)

22.   Ужасно е положението в училищата ни. В класа имаше няколко хулиганчета, които вечно се хилеха, гавреха с ученици и учители и най-странното е, че преместиха в друго даскало само един заради голям брой неизвинени. Даскалите си правят оглушки и гледат да мине часа и да пафнат цигара и пият кафенце. И на мен са се подигравали, защото внимавах в час и имах добри оценки. Това се смята за извратено в нашето образование-да се учиш.
Наистина не знам какво да те посъветвам, учениците са ужасни, защото родителите им са такива. Даскалите масово не знаят как да решават конфликти, масово не им дреме. Важна е заплатата им и ваканциите. Една псевдопедагожка щеше мен да води при директорката, защото в час при обиди по мой адрес, се защитих. Тази жена ми опротивя до завършването. Масово не стават за нищо.
Май най-доброто е да си научим децата да се защитават физически и да се местят в друга страна.

23.   Когато бях в четвърти и пети клас много ме тормозиха. Насилието беше предимно вербално, но не липсваше и физическо. През лятната ваканция преди шести клас реших че това не може да продължава така. Промених се външно, започнах да отговарям на обидите им грубо и иронично и спряха да ме тормозят. След основното училище, в 8 клас се преместих в гимназия. Там нещата са различни и намерих приятели.

24.   Категорично не одобрявам подходите за каляване на номер 4. Това все пак е училище с ученици, не глутница вълци.

Аз имах много хубав клас в началния етап, но след като смених училището в 7 клас започнаха и моите проблеми. Вербалният тормоз мога да кажа, че е по-голям бич и от физическия, понеже в много от случаите се случва незабелязано и се натрупва сериозно във времето. Подигравките, подмятанията или пък побутванията, се отразяват по такъв начин, че в един момент да се притесняваш да вдигнеш ръка в училище, защото може да ти се подиграят, да ти се изсмеят и да ти сринат самочувствието за пореден път.
От дете, което се е чувствало като стабилно психически, стигнах до там, че не можех да спя преди училище, премислях нещата отново и отново. В момента съм с диагноза обсесивно-компулсивно разстройство, при което го има наследственият елемент, но как ще се прояви и с каква интензивност много важна роля играе и средата. А моята среда определено беше токсична, караща ме постоянно да се чудя къде бъркам, да се гледам в огледалото и да се питам "какво не ми харесват", защото много коментари и за външния ми вид е имало.

Като човек, който знае колко силно може да се отрази груповото токсично поведение върху и без това крехката психика на едно дете, мисля, че ако продължава тормозът в класа е редно да преместите детето си в друг клас или направо друго училище. Аз лично съжалявам, че не го направих в гимназията, но истината е, че колкото повече се отлага, толкова по-труден става изборът.

Силно се надявам проблемът с тормозът в бъдеще да бъде по-силно повдигнат в обществото ни, да се говори и предотвратява това в училищата. Проблемът очевидно не е рядкост, а ако знаеха повече хора през какъв ад преминават жертвите на тормоз, нещата може би щяха да са по-различни. В момента в учителите се наливат доста ресурси под формата на заплати, но за съжаление нищо не се прави по проблеми като този. Част от образованието е и осигуряването на мирна, спокойна среда за всяко дете, независимо от различията помежду им. Надявам се, че ще се развият по добър начин нещата за вашето дете. Успех пожелавам!

25.   Така ще е, докато не се въведат строги закони в държавата (ех, мечтиии). На моят син съм му казал "Ако някой се опитва да те тормози или да те удря, отвръщай. Никога не стой и не се опитвай да подминаваш".

И при нас имаше едни фръцли, които щяха да съдят семейството, защото синът ми счупил носа на тяхното "добро и мило" синче. Казах им, че могат да опитат и нямам нищо против да се съдим. Е, не стигнахме до съд. Защо ли? Защото другите деца също се оплакаха от "доброто и мило" дете. Направи се подписка и това дете беше преместено в друго училище.

Убедил съм се, че докато не вземеш радикални мерки срещу такива хора, нещата не се оправят. Напротив - стават по - зле.

26.   Нека да им отговаря, заяждат се с някой за да се почувстват велики, най-често с такива необръщащи им внимание или с нещо по-успешни, защото са едно голямо нищо и с друго не могат да изпъкнат. Не са интересни просто. След някоя друга година нищо няма да стане от тях.
При нас се заяждаха с една съученичка, защото не говореше много.

28.   Даде, ама като ви чета, вие дэлбаете и изостряте още проблема, така е навсякъде и масово в България, агресивна и недружелюбна среда. Има и друг проблем идеализирате ситуацията в черно и бяло. Поговорете с учителите, с психолога на училището. Калявайте детето си защото утре и в работа ще е жертва. Дано разбирате какво ви казвам, може да дълбаете още и още, но това няма да доведе до нищо. Нито родителите ще промените, нито децата. Съветвам ви да не коментирате в този стил пред детето си. Критика, сблъсък няма да помогнат, мрънкане, раздаване на правосъдие също не помага. Търсете решението с добро, не винаги другите деца, това виждат вкъщи, това повтарят. Мотивирате съвместно с другите родители, учители тези деца да се обединят около нещо общо, което да ги мотивира и да израснат различията и агресията.