 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Животът в провинцията
преди: 2 години, 6 месеца, прочетена 1180 пъти
Здравейте, пускам темата, защото ми е интересно да чуя други мнения и гледни точки. Става въпрос за живота в т. нар. областни центрове извън София, Пловдив и Варна. Роден съм и израснал в такъв град, като все още си живея в него. След университета реших да се прибера, понеже града минава за що-годе голям, смятайки че ще мога да си работя по специалността. Слава на Бога в това успях и то доста над това, което си бях поставил за цел и очаквах. Проблемът е, че нямам никаква социална среда. Почти всички мои съученици от випуска се изнесоха още щом завършихме и това си продължава години наред, а и преди това не е било по-различно. В началото не отдавах толкова голямо значение, понеже градът все още си беше жив и имах малка група приятели от детинство. Освен това се надявах, че все пак най-накрая България ще тръгне по правия път и нещата ще започнат да се нареждат. Оказа се обаче, че това изобщо не е така. Почти всички, които смятах за приятели се оказа, че просто са ме използвали и когато видяха, че вече няма няма с какво да съм им кой знае колко полезен, директно прекратиха връзка с мен. Остана ми само един, с който сме заедно от деца, но и той вече от една година е в чужбина. Още по-тъпото е, че колкото пъти изляза из града, почти не виждам нормални хора. Работата ми е в центъра и всеки ден виждам за какво става въпрос. Масата са тъмни балкански субекти, облечени в раздърпани анцузи, нашарени с грозни татуировки, гледащи лошо и с бради като талибани. Жените са абсолютно същата работа - облечени в разни клинчета все едно са във фитнеса или у тях. Почти е невъзможно да видиш мъж с дънки и риза или пък жена с една идея по-стилно облекло. Онзи ден случайно прегледах снимки на познати, с които сме играли като деца в квартала и които отдавна не бях виждал. Ами, същата работа. Обкръжението им е все едно гледаш затворници - агресивни физиономии, бръснати глави и т. н. А уж са се събрали да се веселят. На жените около тях голяма част и от магистралните проститутки могат да завидят. Винаги съм виждал, че положението не е кой знае колко розово, но в последните няколко години чак започнах да се плаша. Интересно ми е да чуя други мнения на хора от провинцията и какви са техните наблюдения, и изобщо има ли някакъв изход освен преместване.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 6 месеца hash: 6ff282b4c8 |
|
1. Здравей, от София съм, но ще си позволя да ти пиша.
Не знам защо е това масово схващане, че в големия град е кой знае коллкко по-различно. И тук може да имаш най-много 2-3ма истински приятели, всичко друго са просто познати и контакти по взаимна полза и интереси.
И тук след гимназията и университета всеки си хваща пътя и пътищата се разделят. И тук има татуси, простотия, селяния и използвачи.
Към всичко това прибави и един кредит за около 150 000 евро(нормален случай за София), който трябва да изплащаш около 20-25 години, докато най-накрая се почувстваш "столичанин" и получаваш реалната картинка.
Единственият на големия град е, че може да си намериш по-добре платен работа, евентуално, ако се наместиш в някоя голяма фирма. Откъм приятели, социална среда и т. н. е някаква голяма илюзия, че са много добре нещата.
Напротив. Като младеж съм прекарвал доста време в по-малки градове(имам роднини_ ) и там връзките и приятелствата са по-силни, отколкото в София, където е сбирщина на всякакви хора с нищпо общо помежду си в много от случаите.
Повечето си напускат роедните места от глупост и алчност, д а изкарват много пари, идват в София, или заминават за чужбина с големи надежди(илюзии_) и очаквания.
Повечето, остават с разбити илюзии и жиеят абсолютно средняшки съвсем малко по-добре откъм финанси, ако са в някой голям европейски град.
Моето мнение е, че не трябва да се съжалява, когато човек оизбере да остане на родното си място, там е на своя земя, все има някакви роднини, някаква опрора и корени, като се преместиш някъде в огромен град винаги си: преселник, наемател, гост.
|
| преди: 2 години, 6 месеца hash: f1d53bf534 |
|
2. Живея в малък град. Усещането за разпад като цяло доста се засилва през последните години. Всеки живее сам за себе си и е толкова добър приятел, колкото добри са интересите му. Когато приключи допирната точка с теб приключва и приятелството съответно. Как се случва това ли? Просто е - телефонът повече не звъни, повече никой не ти пише, не те търси... Без въпроси, без отговори... Не съществуваш повече за него/нея. Остават ти само някакви спомени, няколко общи снимки, колкото да се чудиш след време за какво ти е било всичко това (всички те). Случвало се е и да се правят, че не ме познават.
Повечето ми "приятели", които съм имал вече не съществуват в тази графа. Сега са или познати или просто вече никакви.
Това да намериш нови приятели след 30-те в малък град, които да не са все още семейни, да имат някакви различни интереси, хобита и просто да са широко скроени хора - няма такива. След тази възраст повечето се отпускат, омързеляват и живеят по течението. Днес да мине, утре да дойде. Няма да коментирам физическите промени ала коси, бради, анаболи, алкохол, наркотици до какви ужасяващи последствия водят.
И няма да става по-добре. Спрях да се надявам, че нещо ще се промени. Понякога ми се налага да ходя до един близък областен град (неголям). Толкова лесно установявам комуникация, виждам толкова различни хора, а връщайки се в моя град - както ти ги описа и по-горе - мутреят, намръщени, сърдити... Е как да искаш да бъдеш приятел с такива хора?
М32
|
| преди: 2 години, 6 месеца hash: f6068f6435 |
|
3. до автора-Тези градове, които си споменал в поста си-въобще НЕ са никаква провинция. Отиди- в някой малък град и тогава виж какво значи провинция, ама на мен хич и не ми пука за народа наоколо. Аз съм си в моя свят и съм си предостатъчна:)
Колкото до стилното облекло, дори и до магазина, като ходя да пазарувам, съм си стилно облечена:) Живея в малък град, но тук не съм виждала жени с впити клинове, дори и мъже с анцунзи-рядко се срещат, освен ако не се връщат от село, ха ха ха. Лошото е, че в града, в който сега живея, има страшно много цигани, турци, но добре се държат, интелигентно, да не казвам голяма дума, но засега винаги е имало спокойствие в града, въпреки селяндурите наоколо. Факт е, че масово в тая селска държава България, масово се слуша мазна и противна чалга. Авторе-ти какво очакваш от мазни чалгари-жените чалгарки факт, че изглеждат по-зле и от магистрални... , а мъжете са типични Бай Ганьовци, нормално и облеклото им да съответства на музиката, която слушат.
|
| преди: 2 години, 6 месеца hash: 46948e394b |
|
| преди: 2 години, 6 месеца hash: c88901252a |
|
6. Пич, аз се преместих в Люлин и съм в културен шок. При тебе не ми се мисли. Няма изход. Или хипстъри боклуци или циганяви боклуци.
|
...
| преди: 2 години, 6 месеца hash: 6882b252de |
|
7. За съжаление си прав. Аз съм от малко градче, което се води квартал на София и благодарение на това имам социална среда. Работя в София и там излизам. В моето градче да се случи веднъж в месеца да седна на кафе с бивши съеченици или приятели от детството.
|
| преди: 2 години, 6 месеца hash: 6dbf6185bf |
|
8. Аз не знам защо продължавате да наричате ОБЛАСТНИТЕ ГРАДОВЕ 'провинция"???? Провинция са селата, гори, поляни и паланки далеч от големите градове.... Не знам шопите какво ви го втълпиха в главите това, че всичко що не е в Шопландия е "провинция"!!!
|
| преди: 2 години, 6 месеца hash: 23ca3351c2 |
|
9. Да, номер 2, доста познато усещане е това с "приятелите". В последните няколко години се убедих какви използвачи могат да бъдат хората и колко добре се прикриват. Сценарият е точно, както си го описал. В един момент внезапно телефонът ти спира да звъни. Ако ти звъннеш или не ти вдигат, или тона отсреща е вече съвсем друг. Нещо от сорта на "какво ме притесняваш". Да, на улицата също едва те познават. Аз даже случайно разбрах и за мръсотии, които са се опитвали да ми правят, по времето, в което уж сме били "приятели". Тъпото е, че всичко това стеснява много социалният кръг и я докарваш до положение, в което нямаш с кой едно кафе да пиеш. Живея в областен град, но нямам твоите наблюдения. Да, доста по-добре е в сравнение с малки населени места, където даже няма никой по улиците, но както съм писал в темата, масата прилича повече на затворници, отколкото на нормални хора.
От Автора
|
| преди: 2 години, 6 месеца hash: af7071e4df |
|
10. А да си се замислял, че хората може би вече имат други приоритети и не им е до теб. И аз преди ходех всяка събота на кафе с приятели, но в един момент осъзнах, че имам много по-важни неща. В повечето случаи вече отказвам поканите им. Не ме интересуват чуждите проблеми и истории в работата. Гледам само себе си. Никой не ви е длъжен да ви прави компания и да ви забавлява. Намерете си хоби, учете, четете книги, и спрете да досаждате.
|
| преди: 2 години, 6 месеца hash: 887b6d447d |
|
11. Номер 2, прав си, и аз имам такива наблюдения вече доста време. Затова, до голяма степен човек е най-добре да си е като вълк единак, самодостатъчен и физически, и психически. Да не вярваш и да не разчиташ на други хора, защото често това води само до разочарования. И аз се опарих от едно уж приятелство, от 20 години, но накрая какво излезе, нямало е нищо. Вече и аз не вярвам, че мога да се сприятеля с някого, и то истински, без скрито покрито. Всичките ми запознанства са били повърхностни и краткотрайни. Е, писна ми да възлагам надежди. Отдавна осъзнах и че да си сам не е непременно трагедия. Поне тогава няма нужда да се преструваш пред никого.
|
...
| преди: 2 години, 6 месеца hash: 457f38360b |
|
12. 10, нещо не разбирам какво общо има коментара ти с темата. Какви кафета, какви глупости бълнуваш. Темата е за липсата на социална среда по принцип и по-точно за липсата на нормални, интелигентни хора.
От Автора
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
