 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Живот, любов и смърт
преди: 13 години, 3 месеца, прочетена 2924 пъти
Сега сама в хола, в един от последните топли и слънчеви дни за тази година (най-вероятно). И се чудя защо животът е толкова жесток? Изобщо има ли смисъл от този живот? Седя и си спомням за момчето, което обичах преди година и нещо, което ме заряза по отвратителен начин. Мисля и за другата си неуспешна връзка след тази, при която момчето ме заряза по още по-отвратителен начин. Не мисля, че нещо лошо съм им причинила, освен нежността и верността която им давах, старанието да имам сериозна връзка и любовта ми към първия.
Вчера, за пръв път след лекциите отидох до гробищата при дядо ми. От 2 години (откакто той почина) не бях ходила сама. Много пъти си го бях мислила, но така и не го правех до вчера.. Сякаш нещо ме теглеше натам, и в мразовития но слънчем есенен ден аз се озовах на гробището. Помолих го, ако е някъде - там, ако изобщо още има "него" да ми помогне, защото се чувствам ужасно самотна и нещастна. Загубих себеуважението си, плачейки и молейки се на момчето да не ме оставя. Няма да си простя задето така се унижих, но всичко беше просто заради любов. Помолих го, да ми прати любов, такава любов каквато са имали с баба ми - много, много дълги години заедно.
И баба ми вече е сама - отиде си, човекът с който е била толкова време. Майка ми също е сама, защото след купищата скандали и изневери на баща ми просто и писна и го остави ( това се случи преди много, много години - не изпитвам нито злоба нито омраза нито нищо към баща си). Съжалявам, че сменям темите непрестанно, но в главата и сърцето ми е една каша. Мисля си, как никога вече няма да обичам и как едва ли някой, някога ще обича мен.. Как ще си остана сама и просто ще умра един ден и никой дори няма да си ме спомня. Как дори след като умра вероятно онова "там" изобщо не съществува и всички сме обречени да изчезнем.
Има ли някое по-хубаво място, където е дядо ми, където няма болка и нещастие? Дали.. Дали някога изобщо ще се влюба отново и дали изобщо някога някой ще е готов да даде живота си за мен, защото именно аз ще съм най-важното и най-ценното в живота му. Дали ще остареем заедно (както си представях, че ще стане с момчето което обичах) или ще остарея сама и ще откача? Гледам сега хубавия топъл ден и знам, че нямам нито един истински приятел - защото едната, която мислех за приятелка сваляше гаджето ми (бивши гадже вече), а другата се интересува само от собствените си истории и другата и приятелка от квартала?
Понякога си мечтая как танцувам с някой или седим заедно срещу залеза, как той ме гледа и просто е щастлив защото аз съществувам.. Понякога ми се иска да бях по-самоуверена и когато минавах покрай някое момче, да не свеждам глава (сакън да не ме погледне, което всъщност ми се иска някъде дълбоко в мен). И лошото е, че съм на 20 години, не съм някой пубер.. но се чувствам така, сякаш изпуснах живота си, изпуснах всички хубави моменти които ми се полагаха през тийнейджърството. Вместо дискотеки и много гаджета, аз станах пряка свидетелка на смъртта на дядо ми, стоях сама и си мечтаех някога да имам първа целувка, мечтаех си някога да правя любов с човека който ще обичам. Но уви ето - отново седя сама и пиша в някакъв сайт, устните ми са били целувани само два пъти, изпитвала съм любов само един път (и то аз си понесох болката от несподелянето на чувствата в последнствие), все още девствена и била на дискотека само един път в живота си, без нито един приятел за който да съм сигурна, че винаги би бил с мен каквото и да става.. Мога да изброявам още много неща, но едва ли има значение. Вероятно аз съм лош човек - не се заблуждавам, че съм добра. Макар нищо кой знае какво да съм направила.
Понякога говоря неща, които не бива, но все пак това е малко или много характерно за зодията ми.. Не съм изневерявала, не съм убивала никой (поне не и физически - казвам го, защото ако питате бившия ми сигурно би заявил, че съм съсипала живота ми, и аз не мога да си обясня защо толкова ме мрази, както и да е), не съм сваляла чужди гаджета (както моята "приятелка"), но може би наистина аз съм една грешка и не е трябвало да се раждам. Не мислете, че съм в депресия или нещо такова (може и така да е), но това не е моментно състояние. Единственото време, през което съм се чувствала наистина живо е когато бях влюбена.
Останалите 19 години са както в момента - опитвам се просто да се примиря с нещастието си и с това, колко е кратък и отвратително гаден живота... Има хора, които са много по-зле от мен, зная. И не се лигавя избишно, просто не съм щастлива а съм ужасно самотна и наранена... Е, няма да ви занимавам повече със себе си. Благодаря на тези от вас, които все пак ще прочетат докрай дългата ми и объркана история и бих се радвала да коментирате. Знам, че повече от вас няма да ми съчувстват, но все пак ще прочета всяко едно мнение.
Едно тъжно момиче
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 3c43320428 |
|
1. Бъди щастлива, че не си боклук. До колкото до това, че ще си сама, е не си само ти в този спектакъл.
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 7651003b9f |
|
2. съвземи се ще намериш друг и ще те дари отново с обич иначе много ми харесва как си написала историята сериозно говоря умееш да изказваш чувствата си. Хектор
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 855a3f8759 |
|
3. Прегръщам те и те целувам по нослето!
Един ден ще се чудиш и маеш как е възможно дотолкова да са те прихванали лудите, че да си помислиш и напишеш всичко това...
И да - има такова прекрасно "място" където няма болка и тъга, но за да се прибереш "там" трябва първо да си изсърбаш горчивата паничка и да събереш познание. Дядо ти е там, а може и вече да се е върнал отново тук - в ново невръстно тяло.
Никога не си сама! Дори и така да ти се струва, дори и да си твърдо убедена в обратното.
Надявам се скоро да се убедиш, че щастието и нещастието не зависят от нищо друго, освен от начин по който гледаш на света, на себе си и на живота си.
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 20f2bb8d46 |
|
4. Аз наистина ти съчувствам. Животът просто е такъв. Днеска човек е щастлив а после 5 дена нещастен.... Аз също съм студент, и аз понякога се чувствам гадно, но най-важното е човек да не губи надежда, да вярва че нещата да се променят! Ти си младо момиче и аз теб ще дойдат хубави дни. Просто имай вяра че нещата ще се променят към по-добро.
Все пак ако ти трябва някой който да те изслуша, някой който да те разбере аз съм настеща! Ако искаш да се свържем си остави имейл аз ще ти пратя скайпа ми или ако искаш аз да оставя имейл пиши.
Всичко най-хубаво ти пожелавам и най-вече успех в живота! :)
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: cdb5588786 |
|
5. Ще започнеш да изпитваш щастие и да чувстваш смисъла на живота, когато започнеш да правиш нещо съществено за някого - може да е човек, животинка, каквото и да е - но ако изцяло зависи от теб и го видиш доволен и спасен, ще полетиш от радост.
|
...
| преди: 13 години, 3 месеца hash: b70c0b958b |
|
6. Да ти кажа, мила, малко или много, всеки човек е минавал през такива състояния. Аз също не съм по-назад. На години съм колкото теб. Когато бях на 17, голямата ми любов ме заряза по един отвратителен начин.. за който не ми се говори. Както и да е, много тежко го преживях. Година и половина след това не можех да се съвзема. Бяха ме налегнали същите тъжни мисли, като твоите. Нямах сили да продължа напред, но... успях. Ако сама не се измъкнеш от дупката, в която пропадаш, няма кой да го направи. Щом си още жива и си на този свят, значи има защо! Значи ти е писано да изживееш още много неща - и лоши, но и хубави. Твоето съществуване не е безсмислено! Просто още не се е намерил човек, който да те оцени такава, каквато си. А според мен си един прекрасен човек.. Жалко е, че не си попаднала на свестни хора, но според мен е за добро - така ще станеш по-силна, ще се поучиш от грешките си и след време ще познаеш веднага точните за теб хора, сродните ти души както в прителството, така и в любовта. Не губи надежда, бори се! Излизай, запознавай се с нови хора, общувай! Това е единственият начин! Аз така се съвзех! Не се затваряй в себе си, направи точно обратното. Все пак си на 20 - не си остаряла, за да няма кога да ходиш по купони и дискотеки. Страдала си достатъчно, сега е време за промяна. Нали каза, че ходиш на лекции, значи учиш висше, следователно - идва осми декември, ти какво ще правиш? Ще отидеш на дискотека! Или където искаш, разбира се. Измислете нещо с колегите, забавлявай се. Старай се да не мислиш толкова много за болката, избягай от нея. Тя няма да изчезне, но не й позволявай да те завладява изцяло и да те контролира.
Успех!
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 1c992acca0 |
|
7. Горе главата ей :) Няма да се предаваш, ще дойдат и по хубави времена и моменти, и ти ще намериш човека за теб. Не се отчайвай
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 8f8cee58a6 |
|
8. Здравей!
Всеки човек в даден момент се чувства самотен. Колкото и банално да ти звучи си е съвсем така. И единственият начин да се спасим от това е чрез хората. Затова вместо да си стоиш сама вкъщи и да се самосъжаляваш излез и започни малко по малко да общуваш с другите, колкото и трудно да ти се струва в началото. Създай си приятелства, любовота ще дойде.
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: ef8c2316bf |
|
9. След като за две години умряха тъста, тъщата и баба ми по-големите от децата ми започнаха да ме питат защо умираме, нямах отговор до скоро и едва тези дни ми хрумна, че всъщност умираме за да се научим да уважаваме живота, а самия той е просто възможност. За това, че си плакала за приятеля си не се упреквай, защото то със сигурност означава само едно, че си обичала това момче, а в това няма нищо унизително. След години ще осъзнаеш нещо което най-вероятно сега знаеш просто като информация и това е, че от биохимическа гледна точка любовта е отделяне на хормони на щастието в нас, с които най-късно до три години свикваме и тогава остава навика в отношенията ни с другия човек. Повярвай ми живота сега започва.
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 00fea9b747 |
|
10. За миналите любови и да те утешавам, знам че няма да има резултат и винаги като си спомняш за тях ще те присвива стомаха, но мога със сигурност да кажа, че срещнеш ли твоят Човек той ще промени всичко... Няма да си умреш сама, сигурна съм - ще го срещнеш! :)
Аз също съм на 20 години, наранявана съм като теб. Преживявала съм такова разбиване на сърцето, че и до сега не е цяло, макар че до мен имам невероятен човек. Благодаря на Бога само до сега не съм изпитвала мъката от загубата на близък и се моля да не я изпитвам все още... Но за всичко друго знам как се чувстваш. Чувствала съм се така - щастлива, влюбена, наранена, объркана, самотна, объркана, отчаяна, смазана, на ръба, ядосана на себе си, на другите, на Бог, страхуваща се да продължа сама, примирена че завинаги ще съм сама, щастлива, и отново влюбена. Знаеш ли как го преминах - усмихвах се, но вече не наужким. Винаги съм се усмихвала, но когато ми бе трудно просто с усмивката прикривах тъгата, а в един момент разбрах, че трябва да се усмихна за да я победя! Загледай се в малките неща! Вчера четох едно стихотворение и ще ти го пейстна - надявам се да ти отвори поне мъничко очите -
"Неежедневие" на Caribiana
Понякога от лятото ми става хубаво...
Не помня вчера и забравям утре.
...
Не ми е никак трудно да се влюбвам
В усещането, че животът е прекрасен...
Това беше малък откъс - потърси го ако те е заинтересувало. :)
А относно друго нещо което питаше - дали има по-добро място където ще отидем - Да! Има го и вярвай в това! Няма да изчезнем - не сме създадени за това, не че знам за какво сме създадени, но както и да е - аз вярвам! Не съм супер религиозна, но знам че го има - вярвай!
Не знам коя зодия си, но аз съм скорпион и знам че наумиме ли си нещо го правиме и това е закон - така си бях наумила, че съм самотна, но така си и наумих че не съм! Така че ти го избираш!
И за финални думички пак един цитат:
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Из "Още съм жив" на Дамян Дамянов - прочети го цялото - на мен ми даде смисъл и до днес в тръдни моменти си го повтарям!
Сподели резултата от размислите дори да е след месеци или години, защото на мен ми трябваха години за да се преборя с тази депресия, а това е точно такова състояние - дори в момента да не го осъзнаваш! Поздрави! :)
ВаМа
|
...
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 3c43320428 |
|
11. Били ми дала скайп да си бъбрим?
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 7397702012 |
|
12. Авторката:
Благодаря много на всички ви, за милите думи.
Относно тези от вас, които биха искали да се свържат с мен - стига модераторите за разрешат, бих се радвала да оставите някаква връзка за контакт. И отново благодаря за подкрепата.
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 90b8bb657c |
|
13. Прочетох историята ти и намерих доста неща напомнящи ми за моя живот. Немога да ти кажа защо живота е такъв, нещата просто се случват. Никой не носи вина, но изборът дали да се изправим, да съберем сили и да се опитаме да премахнем сенките загриващи светлината, изборът е стой в нас.
Живота има смисъл, когато сме щастливи. А често само любовта може да ни придаде нужното щастие, което да върне онзи смисъл в който усещаме как целият свят е свързан, как всяко нещо е там където трябва да бъде, в реалността. Това и правим, движим се към целта ни, търсим щастието, търсим ангела който би докоснал сърцето ни. Търсим мига на любовта.
Имам понякога същите моменти, стоя сам, и си мисля какво щеше да е ако бях постъпил различно, или ако друго се беше случило, но повярвай, живота е да се живее, и ако много мислиш за миналото, за това как да живееш този живот, постепенно се увличаш в един вътрешен свят на тъга.
Тъгата не би могла да ти помогне, не би ти донесла утеха. Преживяла си тежки моменти, а вътрешната тъга ги е подсилила в тежки периоди. Радвам се, че не си се оставила така, че все пак успяваш да продължиш напред.
Знам какво е да загубиш близък, разбирам. Видяла си колко е кратък живота, как нещата са преходни и несигурни. Това че преди не си участвала в заниманията на другите на твоята възраст, сега те прави по-притеснителна. Но не се подценявай, ти си се развила също, нищо не си изгубила, развила по друг начин. Стреми се към мечтите си.
Били ли оставила мейл :) Иначе, и аз оставям, и ако админите благоволят да го оставят също, би било добре - lightequiibrium@abv. bg
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 02b3d38237 |
|
14. Авторке, ама толкова добре те разбирам, че просто едва ли през монитора на компютъра си ще можеш да усетиш! Поздравявам те за това, че можеш толкова ясно да изкажеш какво чувстваш. Вярно е, че написаното е една тъжна история, но кой няма такава? Я ходи питай най-усмихнатия човек, който видиш дали всъщност зад усмивката му не се крие една такава огромна тъга?
Това няма значение, важната си ти! Не гледай другите. Не съжалявай, че не си като тях. Усетих докато четях историята ти точно същото, което усещам всеки ден- самота. Сама сред много хора. Не, по-скоро самотна...
Няма купони, няма приятелства, а за любовта да не отваряме дума, че... няма да ми стигне цял живот да пиша. Е, ако е успокоение за теб- точно като теб съм... И какво да направя? Да седна да си бия главата цял живот, защо така се получава... Едва ли това ще е правилното решение...
Не ти помогнах с този коментар, просто защото човек първо трябва да помогне на себе си, след това да се пъне да оправя чужди животи. Желая ти единствено здраве на този етап, а съм сигурна, че постепенно нещата ще се нормализират и ще се почувстваш много по-добре. Желая ти го от сърце!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
