Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

7.   Аз бих ти казал - евала! Радвам се за теб! Успех и продължавай напред. А и не обръщай внимание на завистливите хора.

Dl

9.   Виж сега, първо бързам да уточня, че изобщо, ама изобщо не одобрявам тази българска черта, но замисли се:
Тук хората също работят.
Дори в много случаи и повече, тъй като трудовото законодателство не винаги се спазва.
Но накрая не получават същите доходи.
Ясно ми е, че ти не си виновен за това. Просто ако разбереш откъде идват тези реакции, няма да се дразниш и чудиш толкова. И ти ако беше положил същото"количество" труд, но на друго място (тук) - нямаше да имаш нито едно от тези неща. Това нямаше да те прави по-некадърен, нали? !
Пак казвам - не оправдавам и не одобрявам нищо "злобно". Тук го има и елемента възпаление, както са казали вече. Някои неща ми звучат и като казани на шега...

10.   Авторе, спокойно, и при мен се случи абсолютно същото нещо. В момента, в който получих добра позиция и съответно заплата, най-добрият ми приятел рязко се отдръпна от мен. Дали е било завист или просто съвпадание, не мога да кажа. Факт е обаче, че вече 10 години сме на "здравей-здрасти", а бяхме неразделни. Може и просто да ме е използвал, понеже през годините съм усещал подобни случаи. Още по-жалкото е, че в последните няколко години поне при мен се оказа, че пости всички, които имах за приятели и на които съм помагал наистина много, са ме използвали. Даже и за някои случайно разбрах, че са ми правили и мръсотии. Моят съвет е да се дистанцираш от тази си среда. Както ги описваш, предполагам, че единствените им интереси са в петък и събота да запият в кръчмата и да "чипосат" 15 годишното БМВ. Може да си пиете кафе от време на време, но бъди много внимателен с тях. Разбира се, образованието и професията не са никакъв гарант за човека отсреща. В моя случай "приятелят", за който разбрах, че ми е правил постановки с цел лична изгода е добре образован и с много добра работа. Българина за съжаление в голямата си част е такъв - използвач, предател, измамник и не на последно място - див селяк. Има и изключително добри хора, на са малцинство.

11.   Сам го каза - добронамерен човек би се зарадвал. Добронамерени могат да са родителите ти, половинка, брат/сестра, ако имаш, общо взето хора, на които искрено им пука за твоето добруване. В днешно време приятелите рядко са истински и рядко можеш да разчиташ на тях. Казваш, че седите на една маса 2 пъти в месеца. За аху-иху всички са винаги на линия и ти пожелавам да не ти се налага да разчиташ на тези хора за нещо по-сериозно. Разчитай на себе си, не споделяй успехите си на всеки и се освободи от очакванията към другите - така ще живееш спокойно.

12.   Доста късно осъзнаваш, че на всички им е през... за тебе. Това даже в добрия случай, в лошия направо те мразят. Прави разлика между това да си соцален и това да имаш близки хора, няма нищо общо между двете.

13.   Има едни типове, сигурно и аз съм бил понякога от тях, които много обичат да се хвалят. Постоянно с нещо, много е хубаво човек да се наблюдава. В край на сметка ти за другите ли го правиш ли за себе си?
Аз вече дори не се хваля, не искам. Даже ако ми се наложи да казвам, че съм купил или направил нещо вътрешно ми е гадно, защото предавам себе си. Обещал съм си да не се хваля, предпочитам хората да видят, че съм направил нещо, вместо аз да се изтъквам с такова.
И общо взето да, на всички им е през оная работа за тебе брат. Аз отдавна го разбрах и вече ми е през оная и на мене.

14.   Абе, не всички са използвачи и завистници, но наистина изобщо не са малко такива хора за съжаление. Важното е човек да преценява обкръжението си и ако прецени, че то не става - да се отдръпне. Не бива и да бъдем излишно мнителни, защото това пък отблъсква.
Авторе, въпреки че, както описваш ситуацията, за мен нещата са ясни. Аз бих ги изпробвал тия приятели. Просто им се обади и ги помоли да ти помогнат за нещо дребно. Дали ще е да пренесете нещо по-обемно, дали нещо друго. Аз по този начин си научих урока, но от втория път. И двата пъти директно ме отрязоха, но първият път не обърнах особено внимание. Осъзнах нещата след няколко години, когато вече този човек просто спря да контактува с мен без никаква видима причина. Вторият път вече бях доста по-внимателен, въпреки че не вярвах да се случи чак така, защото на въпросния "приятел" бях помагал много. Както за чисто битови неща, за каквото и аз го потърсих (за пръв път и единствен път), така и в професионално отношение. Оттогава 1-2 виждания в годината за кафе и толкова, нищо че живеем на трийсетина метра един от друг.
От номер 10

15.   От Автора,

Здравейте, всички. На първо място ми се иска да благодаря за отделеното време в прочитане на историята, и после пишейки коментар. Очаквах доста хейт, да бъда честен. По принцип в платформите, които дават анонимност, омразата се лее в големи количества. Приятно съм изненадан. И ви благодаря за всеки един коментар, за позитивните думи и съвети.

До номер 1. Бих казал, че съм зависим от чуждото мнение, защото все пак човека по природа е социален примат. Иска ми се, аз и групата хора около мен, освен семейството, да сме успешни, всеки да се радва на хубави неща, да се радваме и живеем по една степен съвместно, като група. В такъв тип групи, всеки постоянно бива подтикнат да се просперира, вместо да завижда. И така всеки, съзнателно или не, радвайки се и помагайки на другия - става по-добър. Но това явно в наши дни и в българското общество е немислимо. Всеки гледа “приятелите му” да са по-зле или поне колкото него, но не и по-добре…. разбрах го това вече.

Номер 3 - благодаря!

Номер 6 - нека има повече хора като теб, благодаря ти!

Номер 7 DI - благодаря ти, пич!

Номер 9 - разбирам гледната ти точка, и е валидна. В случая аз съм бил на другата страна на монетата. Както споменах, работих за мижави пари доста време. От бедно семейство съм, на всичкото отгоре. Винаги съм движел като тийн, с 4-5-6 години по-големи от мен. Те имаха коли първи, те имаха много повече пари, свобода, после аз заработих, но те винаги са били по-напред с материала. Искрено съм се радвал за тях, празнували сме техни “постижения” за тези години. Бил съм искрен и честен в радостта си. Това, че съм бил по-долу от тях не ме е накарало да им търся косури на всяко постижение, да не им честитя, и да завиждам и подливам вода. Разбирам какво искаш да кажеш, но го има и човешкия елемент. Благодаря ти!

Номер 11 - благодаря за съвета, лека полека започвам да плувам в тази посока за да се тормозя по-малко от такива неща.

Номер 10 и 14. Благодаря, че се върна на темата, за да ми дадеш още един съвет :) помолих за помощ, уж да свалим едни стари врати от апартамента до мазата, да не ми се пречкат. Ами ослушваха се двамата, които помолих. Малко се забавиха с отговора. Единия ми каза, че нямало да може, защото щял да си ходи на селото…но градът ми е сравнително малък и го засякох да минава по главната централна улица на разхока

16.   Виж, има го и друго. Не го казвам с укор, просто констатирам причинно-следствени връзки. Ти си с интереси, насочени "материалистично". Реално по-голям имот, двор и т. н. не предлага нещо кой знае какво повече от по-малък, особено за сам човек. Дори отнема излишно време и нерви за поддръжка.
Но всеки с предпочитанията, ценностите, интересите и т. н. Но обяснение на проблема, който си описал, е че оттам самата ти среда е със сходни интереси. Е, няма как да очакваш от хора, чиито единствен смисъл на живота, е да трупат материално състояние, да се радват за някой друг.
Другата причина е, че в България сме на двете крайности във финансово отношение, а всяка крайност не е добра - ражда комплексите, оттам желанието за доказване, надпревара и яд и завист, когато не се получава.
Не ти ли е правило впечатление в чужбина, че като цяло не се акцентира на такива теми...

17.   Звучи сякаш правиш всичко само за да чуеш заветното "Честито". Аз съм от хората, които не споделят почти нищо, нито хубаво, нито лошо. Имам си една приятелка и тя е моят отдушник, както и аз нейния. Но и на нея не казвам всичко. Страх ме е от завистта на хората. Никой не знае какво имам и какво нямам. На работното място дори не знаят че съм кандидатствала, приели са ме и съм студенка, Нито че ходя на езикоов курс в свободното си време и вече владея френски език на ниво B1 Не ми трябват ничии лицемерни честитки. Следвам си моя път и гоня мечтите си без да вдигам шум.

18.   Ами, аз мисля, че ситуацията е повече от ясна. В първия миг, в който тези хора престанат да имат нужда от теб, вече буквално няма да те познават. Сега най-вероятно все още са ти "приятели", понеже излизате заедно. Намерят ли си друга компания, едва ще те поздравяват с половин уста от другия край на улицата. Много е вероятно и да ти правят мръсотии зад гърба в момента, нищо че сте "приятели". За съжаление при мен се оказа точно така, както писах в горните коментари и го разбрах съвсем случайно след години. А колко неща има, които не знам, даже не ми се мисли.
Както казах и по-рано, с тези хора най-много по някое кафе да пиеш от време на време. Поне моето мнение е такова.
От 10;14

19.   Честито за колата, но е време да смениш кръга си от познати. Обграден си от завистници и неудачници.
Нооо, за първи път чувам за соециалност инженер-архитект. Има ПГС/СГС инженери, има архитекти. Обединена специалност у нас няма. Може би работиш като конструктор, но пск не си архитект.