 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Психосоциална подкрепа
преди: 2 години, 5 месеца, прочетена 1109 пъти
От малка ми се втълпява, че за нищо не ставам, защото имах (или все още имам) някакво разтройство на развитието. Резултата беше травми заради тормоз в училище, биеха ме вкъщи, липсваше ми морална подкрепа и нормално общуване, но не се отделяха от мен и ме водиха на училище до 8-ми клас. Биеха ме като бях по-малка. Никога не са ме водили на специалист, само версиите на майка ми, че имам аутизъм, за който няма доказателства. Наистина имах някакъв проблем, който ми пречеше да се вписвам нормално, да уча и да имам приятели. Израснах живеейки си в измислен свят и без подкрепа. На два пъти проверих за аутизъм - нямам, но ми се препоръчва работа с психолог. Вече съм пълнолетна и става все по-трудно да убедя специалистите, че наистина оценките са ми били писани по милост, а не става дума за ниско самочувствие. Не бях подготвена и затова, че ще ми се задават странични въпроси за работа, приятели, половинка. Симптомите, които имах като малка бяха:
Олигофрения, живеех в измислен свят, имах проблеми с ученето, агресивно и истерично поведение, липса на чувство за страх
Сега симптомите са: трудна концентрация, забавена реакция на моменти, лоша пространствена ориентация
Искам да разбера дали има друг начин за да излезе истината на яве. Стана ясно, че нямам аутизъм, нито умствена изостаналост, но искам да разбера дали наистина имам някакъв умствен проблем, който не могат да открият специалистите и се свързва с травми от детството. Искам да разбера и какво означава "психосоциална подкрепа" и в какви случаи се препоръчва
Благодаря предварително
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 9f8de4ed59 |
|
1. Не казваш на какви консултации си била. Освен това, опитвайки да се разбереш, си слагаш разни диагнози и не може да се разбере фактическото си състояние.
Правилният подход е, да намериш компетентен психиатър и да разговаряш с него за насоки. Той, вероятно и ще ти препоръча работа с психолог. Тук също трябва да намериш компетентен и да работиш по-продължително. Тези консултации, за съжаление, не се заплащат от здр. каса, но намери финанси за поне 1 посещение месечно. Да, трябва да споделиш разни неща за себе си или ако много те притесняват, да заявиш, че не желаеш да коментираш. За такова лечение имаш нужда да се довериш на психолога и психиатъра, иначе не става. Ако се налага, смени няколко, докато намериш твоя човек.
Не ми звучиш като човек със забавено развитие, може да си имала хиперактивност с липса на концентрация и за това да си имала обучителни проблеми. Родителите ти не са били на мястото си, но толкова им е бил капацитетът. Тези заболявания изплуваха последните 20 години в болшинството си и хората нямат опит, за това и са неадекватни.
Би могла да си направиш и консултация при ендокринолог, за да провериш дали хормоните са ти в норма. Някои витамини, също.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 6381859c3c |
|
2. Имаш синдром на дефицит на вниманието - СДВ. Възниква още от раждането, ако детето няма пълноценна психическа и емоционална връзка с майката. Мозъкът не създава правилните връзки, което впоследствие има множество проявления, в т. ч. всичко, което описваш и още много други. Прочети книгата на Габор Мате - "Разпилян ум". В нея ще се намериш описана, но ще научиш и как можеш да коригираш много от нещата в теб, които ти пречат. Нямаш олигофрения, нито аутизъм. Просто не си била обичана адекватно още като бебе.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 916becaaa9 |
|
3. Виждам, че това, през което си преминала е било тежко, затова и макар виртуално ти изпращам своята подкрепа, разбиране и те прегръщам. За съжаление вместо да получим подкрепа, когато сме в по-трудно и тежко състояние, понякога получаваме отношение, което меко казано не би помогнало на състоянието. В твоя случай средата не е била подкрепяща. От това, което описваш в момента, а и от начина, по който пишеш ми се струва, че някак си надраснала по-проблематичното поведение и симптомите, които описваш към момента не биха те спрели да заживееш по-добър живот.
Ако тормозът в семейната среда продължава, знай че най-доброто, което можеш да направиш е да го спреш.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: cd3a5241cf |
|
4. Здравей, честно не съм специалист, но израснах в среда пълна със стрес, всекидневен страх и прочие. Физическо насилие е имало само от един роднина, но не е било системно и не го приемам за нещо толкова значимо колкото други фактори. И поради това си позволявам да пиша, защото си спомням, че бях доста особено дете, тоест асоциално(имал съм проблеми със съучениците ми до гимназията), но спокойно като изключим няколко акта на физическа саморазправа в по - горните класове(като се е стигало и до болници, но за щастие без нещо сериозно). За истерично поведение, преживял съм и това и го възприемам като отражение на проблемите ми у дома. След като си бил свидетел на някои неща или си преживял остава вътре в теб и понякога по този начин си го изкарваш. Относно сегашните ти симптоми същото е и при мен, но не се възприемам като психично болен, въпреки че в детството ми, когато още баща ми живееше при нас ми е казвал, че не съм наред многократно. Опитвам се просто да съм в спокойна среда, да се занимавам с неща, които харесвам, да комуникирам с хора и така. Не обвинявам никого, такива са били обстоятелствата, нито себе си, навярно реагирам неправилно понякога, но се опитвам да оставя тези неща като опит зад гърба си и да се съсредоточа над настоящия момент и хубавите неща.
И, въпреки че както казах не съм специалист бих ти казал следното като човек с подобни преживявания. Нормално е да израснеш по този начин, пълен с насилие и това да се проявява и в училище, в социалното ти общуване, дори в живота ти след това. А подобно поведение може да е индикатор за травма и прочие, не е задължително да е поради аутизъм и какво ли още не. Предвид начина, по който описваш поведението на родителите ти, не се съмнявам да са ти повтаряли тези глупости само с цел психически тормоз и да се почувстваш като под другите. Желая ти късмет и дано всичко ти се разясни, но не му мисли толкова, опитвай се да гледаш от хубавата страна на живота занапред и не се подценявай. Преминал съм през самонараняване, имам белези по ръцете от тийнейджърските си години и в определен период осъзнах нещо и си го повтарям всеки път, може да звучи странно, но си казвам "Би ли направил това с друг човек? ", "Би ли казал това на друг човек за същата постъпка? ", а "Би ли мразил или наранил някого заради нещо такова? ", поглеждаш обективно на ситуацията и си правиш преценка. Ако погледнеш себе си отстрани, все едно просто наблюдаваш поведението си в детството имайки предвид за нещата, които се случват, какво би помислила за това дете?
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: fff34bd773 |
|
5. И как ще намериш отговорите от коментарите в анонимен сайт от неспециалисти, които не те познават и не са те виждали никога? Никой тук не може да ти постави компетентна диагноза на базата на 20тина прочетени изречения. Потърси добър психолог/психиатър.
|
...
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 7029a05a3a |
|
6. Сама казваш, че си израснала в измислен свят. Имала си някакъв проблем, който ти е пречел да се вписваш нормално в живота. Като малка си страдала от олигофрения, агресивно и истерично поведение.
Погледнах в речника какво означава АУТИЗЪМ: "Тенденцията да гледаш на живота от твоя лична гледна точка и желания, да си фантазираш, без да се интересуваш и съобразяваш с обективната реалност". Ето, това което сама казваш за себе си съвпада с определението за аутизъм. Защо казваш, че два пъти си се проверила за аутизъм и.... нямаш. Това твое определение ли е, така изглежда.
Аз нищо не си измислям в коментара си, просто цитирам твои думи и обясненията в речника. Според твоите думи и речника да, ти страдаш от аутизъм.
Казваш, че си пълнолетна, но не казваш точната си възраст. Замисли се върху живота, направи си един самоанализ с дълбок размисъл и направи промени в поведението си и погледа ти към живота. Желая ти успех.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: e99a380476 |
|
7. От авторката: На два пъти правих тестове за аутизъм при клинични психолози. Първият път попаднах на една състрадателна психоложка, която ми каза, че няма такова нещо и просто не съм била подкрепяна. Не ѝ повярвах, потърсих второ мнение при детски психиатър, за който ми беше направено разрешение по изключение да се явя, защото съм на 25. Реално имаше съмнение за аутизъм и ме прати на клиничен психолог за обследване, но се оказа, че нямам аутистично разтройство. Тестове са главно за деца ми направи впечатление. Редом с това съм правила и IQ тест, който се оказа в норма, което изключва това да съм имала умствена изостаналост. След това се явих на комисия с психиатри, психолози и логопед, защото същата тази психоложка, която отхвърли версията за аутизъм и умствена изостаналост имаше съмнения, че съм психично болна, но ги опровергах и комисията е решила, че имам нужда от психолог. Психоложката, която при която ме пренасочиха е част от комисията и ме е страх да ходя при нея да не би да реши, че съм пак за психиатър.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 9f8de4ed59 |
|
8. Много деца, на които не им се помага за ученето, по една или друга причина, стават много бързо двойкаджии. Това ги кара да се чувстват тъпи, неуверени, от там може да избие на агресия, съучениците им ги тормозят, обиждат. Днешното образование е трудно, няма какво да се лъжем. Децата са затрупани с все по-труден материал и ако няма кой да помага, бързо изпадат в безтегловност и всяко дете започва да се справя както може. Обикновено- никак не се справя. Има и обучителни затруднения, които са обективни- диспраксия и дислексия.
Направи си консултация първо с психиатър, за да видиш дали имаш някаква диагноза, а не да си поставяш грешни диагнози, които само ще те объркат и ще изгубиш време.
Едва напоследък, психичните страдания се поставят в центъра на обществото, дори и в напредналите страни. Говори се по-свободно, хората сами търсят причините, споделят, има групи за взаимопомощ.
Има и нещо друго- детството не е задължително определящо за бъдещето на човека. Понякога от отличници нищо не става, а хора които са били зле като ученици, си намират пътя в живота.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: e99a380476 |
|
9. Авторката: Има и друго. В училище съветваха майка ми да ме заведе на специалист, но категорично отказа и ме премести в друго училище. Проблема беше заметени по килима и при опит да разбера какво се е случило години по-късно, претърпявам провал. Има вероятност проблема да не е вече действащ, а само да живея с последиците от това. Да, тормоза вкъщи продължава с неглижиране на проблемите ми от страна на родителите ми, изключение прави, когато става дума за здравословен проблем. Емоционална подкрепа никога не съм получавала. Докарала съм се до такова положение, че да нямам приятели и подкрепа от никъде, заради страхове и комплекси
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: a3dcb8eefc |
|
10. Има група във фейсбук с име "Аспергер и високофункционален аутизъм. "
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
