 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Не мога да плача
преди: 2 години, 5 месеца, прочетена 795 пъти
Здравейте на всички!
Не мога да плача и понякога се чувствам като много безчувствен човек. Смея се, забавлявам се, добре усещам настроенията у другите, бих казал, че дори съм доста чувствителен човек, но когато стане въпрос за плакане - ами не мога. Понякога ми се иска ей така да излея цялото напрежение, което ми се насъбира, като поплача, но просто не ми се получава дори да опитвам.
Тези дни ни напусна един колега и доста хора си пореваха, а от моя страна отново нищо.
Преди години изгубих братовчед си, който още беше дете и нормално - близките ми си поплакаха. Аз се разплаках след погребението след като видях негова снимка и то само веднъж. Но проблемът е, че се чувствах супер неловко, когато не можех да рева, когато и другите реваха. Чувствах се като лош човек, безчувствен и просто до ден днешен не мога да обясня реакцията си. Като цяло в последните години изпитвам много стрес и напрежение в страни от този въпрос и съм преживял вътрешно доста негативни емоции, не зная това дали има връзка с невъзможността ми просто да си поплача, но уви. Сега имам и притеснения относно това, ако изгубя друг близък човек дали ще се случи същото.
Благодаря предварително за мненията!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 47fb1c0429 |
|
1. Вероятно е емоционален (селективен) блокаж за болката.
Аз по принцип съм си ревла. Повече си поплаквам от щастие, от колкото от мъка/болка.
Когато почина най- близкият ми човек, единственият с който буквално говорехме дори когато мълчим- татко, ами не можах да се разплача повече от седмица. Бях в тотален блокаж. Със замръзнало, студено за целият останал свят изражение, вътре чувствах огромна празнота, като да нямах никакви чувства, нито сълзи. Нищо.
Чак след седмица когато за пръв път след погребението му, посетих гроба, чак тогава се "счупих".
И по принцип реагирам подобно когато с много близки, любими хора се случва нещо лошо. А иначе мога да равна като малко дете от някой филм, от умиление дори.
Мъжът ми с годините стана същият като мен. Майка му почина наскоро, той не можа да реагира емоционално над две седмици. Бях постоянно около него да "дебна" момента, в който ще падне блокажа, за да мога да бъда стълб за него ако се наложи.
За външният свят може би изглеждаме студени, дори безчувствени, но е тъкмо напротив. Чувстваме толкова интензивно, че се блокираме за да приемем и смелим информацията първо на ментално ниво, чак после допускаме да стигне до душита ни.
Съветът ми е да намериш начин да си изплачеш (изведеш навън) всичко- иначе се акумулира в тялото всичко негативно и го разболява.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 8792b571fd |
|
2. Мое лично мнение е да не се притесняваш за подобни неща. Има хора, които пък са обратното - плачат за най-малкото или пък се смеят в ситуации в, които трябва да са сериозни, а това също не е ок. Аз съм г/д като теб, трудно ми е да рева и да плача, дори когато съм бил на погребения. Не разбрах дали си мъж или жена, но ако си мъж даже по-скоро го приеми от хубава гледна точка, ако питаш мен. Истинските мъжаги не са плачливи бебета. Фокусирай се върху себе си, чети, учи, спортувай, яж правилно, изкарвай повече пари, бъди по-добър и не мисли и не се ядосвай за подобни работи според мен!
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: e4680fddc7 |
|
3. Благодаря ви за коментарите! Мъж съм, номер 2.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 49a8b9c7bb |
|
4. Ами по-рационален човек си, тоест разума ти е по-водещ от емоциите, изживяваш нещата повече вътрешно, не толкова изразено. Плачът е първична реакция към някакъв външен шок. Трудно е съзнателно да се "накараш" да плачеш. Примерно, не дай си Боже, да си удариш силно главата, тръгват сълзи от болка. Това, че на плачеш при тъжни поводи не значи, че си безчувствен или психопат, просто рационалното ти мислене доминира над първичните реакции, а при други хора не е така, това не значи че не си и ти тъжен.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
