Споделена история от Други |
Не бъдете злобни. Една истинска случка
преди: 2 години, 2 месеца, прочетена 1039 пъти
Това няма да бъде поредната тема за плюене на злобните хора, а една моя лична и поучителна за мен история. Който има желание, може да си направи изводите.
Знам, че много хора ще ме упрекнат, че раздавам акъли, че се правя на не знам си какъв, но го казвам с най-добри намерения.
Преди време започнаха да ме стягат гърдите, да се задушавам, сърцето ми да прескача и да стои някак свито и под напрежение и др. - все симптоми, които могат да се окажат предвестници на инфаркт. В такива моменти се плашех и изпадах в някаква необяснима паника. Уплаших се и тръгнах по лекари, направих си изследвания, Слава Богу всичко беше наред. Оказа се, че са паник атаки. Но бяха доста чести, буквално почти постоянни. Усещането е меко казано неприятно, имаш чувството, че всеки момент ще те покоси инфаркт и ще умреш. Изпадаш в паника и те облива зловеща гореща вълна, сякаш чакаш сетния си миг. И макар да знаех, че съм добре и това е само на психологическо ниво и нищо няма да ми се случи, пак оставаше мисълта "Ами ако сега умра" и не можех да се отпусна и успокоя. Пробвах с успокоителни, пробвах сам да се успокоявам с думи, с молитви, с какво ли не, нищо не помагаше.
Тогава започнах да въртя лентата назад, за да се опитам да разбера на какво може да се дължи. Сетих се, че всичко започна, когато един човек постъпи много долно с мен (няма да изпадам в подробности) и да си призная, тогава го проклех на ум и му пожелах лоши неща. По принцип никога не кълна, знам, че не е хубаво, но този човек наистина стигна много далеч. Както и да е, но осъзнах, че именно тази моя негативна емоция е отключила това нещо, защото в него момент наистина бях изключително фрустриран. Дадох си сметка, че колкото и да не е постъпил добре, това, което направих и почувствах тогава, не е хубаво и вреди на мен самия. Тогава мислено си върнах думите назад, простих на човека, извиних му се, исках му прошка и искрено му пожелах да е жив и здрав и да му се случват само хубави неща. В този момент ми олекна, сърцето ме отпусна и някак всичко изчезна на момента магически.
Явно не е случайна приказката, че когато кълнеш, ти се връща. На свой гръб разбрах, че наистина една емоция може да те поболее. Извода, който си направих за себе си, е, че човек във всяка подобна ситуация трябва да бъде осъзнат и да има силата да пожелае добро на всекиго, вкл. и на врага си. Така се живее леко и здравословно.
Исках да разкажа тази история, за да си дадат сметка хората (който иска, разбира се). Опазил ме Бог да давам съвети, но поне една препоръка имам към вас. Не завиждайте, не злобейте, не кълнете, не злорадствайте, не пожелавайте лошо на друг и изобщо направете всичко възможно, за да не изпитвате такива деструктивни емоции, защото не си правите услуга на самите себе си. Ако някой ви е наранил дори, ако сте обидени или каквото и да е, простете мислено на човека и му пожелайте най-доброто. Ако в живота ви се случи нещо лошо, не бързайте да проклинате съдбата. Може би е било за добро, може би е трябвало да стане, за да помъдреете, може би вие самите сте сбъркали някъде и трябва да се поправите и да искате прошка. Не съм супер религиозен, но може би неслучайно в религията се говори толкова за прошката, за смирението, търпението.
Знам, че е трудно, но с време и тренировки се постига. Разбира се, ако човекът го желае. Повярвайте ми, ще спечелите. Ще се чувствате по-добре, по-леко, по-щастливи, ще сте по-здрави и ще ви върви повече в живота. Не казвам, че веднъж завинаги ще се избавите от трудностите в живота. Не, но ще ги приемате поне малко по-леко. Абсолютно съм съгласен, че това са нормални човешки емоции и всеки ги изпитва в някой момент, но не се съдете, а поне се опитайте да сте малко по-търпеливи и добродетелни. Даже ако имате възможност от време на време помогнете на някого, ей така без да имате полза. Дори да е нещо дребно. Дайте 5 лв на някое дете в нужда или помогнете на някоя възрастна жена да се придвижи или да пренесе чантата си до някъде (примерно). Нямате представа колко добре и колко добри ще се почувствате. Вижте, във всеки човек има и добро, и лошо, но от вас зависи кое ще изваждате по-често наяве.
Пак казвам, не се правя на велик, не натрапвам нищо на никого. Това е просто една препоръка от мен за който има желание, разбира се. Не задължавам никого с нищо.
В този ред на мисли макар и анонимно искам прошка от всеки, който по някакъв начин съм обидил и наранил. Признавам, аз съм далеч от перфектен, бил съм по-рязък с някои хора тук, но моля за прошка.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: d0e0e99c76 |
|
1. Много хубава тема, жалко че няма коментари. Аз съм съгласна с теб. Негативните емоции отправени кън друг в крайна сметка разяждат човека, който злобее. Трябва да се научим да прощаваме и да не таим омраза в себе си. С усмивка да гледаме на нещата. Отмъщения, завист и подобни са загуба на време и енергия, а после вимаги ти се връщат. Чудесно е че си осъзнал това. Пък сам виждаш че добрите постъпки винаги се връщат.
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 5fe6e8e907 |
|
2. Авторе, напълно се присъединявам към написаното. Съвсем скоро преживях подобно нещо. Мой уж добър "приятел", на който бях помагал много през годините, се оказа, че просто ме е използвал и дори е кроил номера зад гърба ми. Почуствах се доста излъган и въпреки, че не съм му мислил злото, дълго време постоянно се връщах и размишлявах върху случилото се. В един момент, може би преди няколко месеца, осъзнах че винаги, когато изпадна в подобни размишления, примесени все пак и с негативизъм към този човек, неусетно се изнервям и това ми разваля поне половината ден. Станалото - станало, абсолютна глупост е да таим негативизъм в себе си, защото това трови изключително много. Неслучайно Господ ни учи на прошка и любов. Простиш ли, животът ти се променя моментално и веднага започваш да се чустваш съвсем различно.
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 555269950a |
|
3. Не злобейте, не завиждайте, обичайте другите и др. банални неща... лесно е на думи, трудно е на практика.
А и то напълно здрав човек има ли. Рано или късно винаги те намира болест. Много е лесно да се отдаде на емоционални причини, но повечето пъти и без това ще стане и ако има причини са си напълно физически.
Все пак добре е човек да опита без негативни емоции да живее, за да се радва на живота сега, в бъдеще нищо не се знае.
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: b3d49646f1 |
|
4. Абсолютно съм съгласна! Имах прабаба, умря почти на 100, с акъла си и до последния си ден, не спря да гледа положително на живота. Казваше, че ако вземе да мрази или да се вайка, по-добре да е мъртва. От нея го научих, омразата рядкопличинява зло на този, който мразиш, но виж себе си гарантирано тровиш с това лошо чувство. Така, че вие си знаете, но аз се опитвам да не мразя и да прощавам, пък макар и по чисто егоистични причини, а именно заради собственото си спокойствие и душевно здраве.
|
|
