Мъжеството на жената
преди: 2 години, 7 дни, прочетена 634 пъти
Мислех си, че съм по нечувствителен, но вчера ми потекоха сълзи, като гледах кадри от Турция. Само като си представя какво се преживели децата. Даваха, как спасителите намират братче и сестриче под развалините. Момиченцето, според мен беше максимум към 12 години, а братчето към 6-7. Двете дечица бяха затиснати между две многотонни бетонни плочи и прекарват легални в една цепнатина 36 часа , цепнатината е максимум 40 см висока и няма как да помръднеш. Каката е гушнала братчето и го предпазва с ръчичката си и тялото си от натиска и от сипещият се върху тях прахуляк. В големите черни очи на момиченцето се виждаше някаква вихрушка от чувства, надежда, уплаха, облекчение. Само като си представя, да прекараш 36 часа между две бетонни плочи без да можеш да помръднеш, само от това клаустробично усещане, човек може да полудее или умре, а момиченцето мисли и се грижи за братчето си. Тези детки очи ме накараха да го напиша, въпреки, че е извън темата. За такива жени човек заслужава да живее. Това ме подсети за един разказ на Джек Лондон /той не е нито феминист, нито неолибералист/, този разказ също ме впечатли, още като момче, името му е "Мъжеството на жената"---https://chitanka. info/text/2178-myzhestvoto-na-zhenata-----/Fallschirmspringer/-Десантчик- ""Навсякъде, по всяко време""П. П. Както съм писал, не се изразявам добре в писмен вид, не мога да изразявам дълбочината на чувствата си, затова всичко изглежда бледо, сиво и незначително