Просто да споделя...
преди: 1 година, 9 месеца, прочетена 659 пъти
Здравейте,

Не знам откъде да започна, но исках просто да споделя, защото знам, че това ще ми помогне за момента.
Преди няколко години срещнах човека, с който искам да остарея и до ден днешен сме заедно (дано и занапред да е така).
Доста неща сме преживели за толкова години, но преди 3 години решихме да започнем опити за дете. За жалост първия опит завърши с извънматочна бременност, точно по коледни празници, на късмет и с много следене от моя страна, успях да се размина с по-лека интервенция. Малко след това загубихме близък човек и опитите се стопираха. Междувременно си открих няколко здравословни проблема, по които работя.
Преди няколко месеца решихме да подновим опитите и за жалост този път също завърши неуспешно-с аборт. Мислех си, че съм го приела по-добре, но май не е така.
Никой не знае какво съм преживяла освен майка ми и мъжа ми. Неговите родители не знаят, близки, приятели, никой... реших, че така ще е по-добре, за да не товаря тях излишно и защото не искам да се говори само за това, да ми се натяква, да ми се задават въпроси.
За жалост не усещам подкрепа от майка ми... Тя рано остана без баща ми и ме отгледа сама. Винаги съм й се възхищавала, но сега обръщайки се назад си мисля, че аз много по-често съм я подкрепяла отколкото тя мен. Искаше да си изживее младостта и реално в гимназията доста често бях сама.
Вече живее с друг човек, което е нормално и хубаво. Когато се чуем обаче говори само за себе си и един и същи проблем се обсъжда по 100 пъти. Аз опитвам да й помогна, давам съвет, но тя си прави каквото реши и после не спира да се оплаква. Разговорите с нея вече ме напрягат и вместо, когато стане дума за моята болка да ме окуражи просто мълчи или започва да говори за нейните неща. Започвам да се чувствам ужасно егоцентрична, това ме напряга още повече. Но за сметка на това не спира да ме притиска да подновявам опити. В прав текст ми каза да сме почвали инвитро, сякаш е разходка в парка. Даже не си е направила труда да прочете как точно се случва.
Отделно наскоро си купихме жилище и при споделянето на радостната новина с роднините на моят мъж, те сякаш в началото бяха леко разочаровани. Даже подочух, че явно са си мислили, че друго ще споделим ( тоест бебе). Това ме натовари, защото не е за първи път да има коментари по темата. Знам, че не го правят с лошо, но за човек с репродуктивни проблеми, това направо е като удар с мокър парцал... Направо те пронизва... Всички имат очаквания от мен да им дам внуче и това допълнително ме срива... Започвам да си мисля, че така обричам и половинката си на страдание, защото не мога да му дам дете, може и да не мога никога.
Знам, че не съм единствентата, има хора с ужасно по-сериозни проблеми и трудности.. Но мисля, че е нормално да ме боли и мен...
Мисля да посетя психолог, защото искам да остана позитивен и усмихнат човек, какъвто винаги съм била. Искам да живея щастлив живот независимо какво ми се случва. Искам да се науча коментарите и подмятанията да не ме натоварват, да не се давам. Страхувам се, че в един момент ще избухна, защото търпението ми се изчерпва...
Исках просто да споделя, за да отпусна душата си.
Бъдете здрави и щастливи :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 9 месеца hash: 3092537f1f

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Вместо да посещаваш психолог, си пусни изследване за тромбофилия в Cibalab. Там профилът съдържа и изследване за фолиева киселина и B12, освен гените свързани със склонността към тромбози. Жени с налични такива гени правят спонтанни аборти, но проблемът се решава с приемане на хепарин Може да трябва да приемаш само метилираните форми на фолиева киселина и Б12, ако изследването покаже. Проблемът с тези витамини не е за подценяване.

 

...

преди: 1 година, 9 месеца hash: a6d84d71ce

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   От автора: Не съм описала, но разбира се съм взела мерки. Даже съм пуснала тромбофилия в Геника, отишла съм при ендокринолог, имаме направена спермограма и записан час за репродуктивен специалист. Приемам метилиран Б12, Фолат, Д К2 от 3 години с почивки. Пия и добавки с инозитол от 2 години. Сега започнах и Q10 с Н-ацитил цистеин. Нямам сериозна тромбофилия, само хетерозигот по ПАЙ, което според лекаря, който ме консултира не би следвало да е причина за толкова ранно спряло развитие. Но това не помага на психическото ми здраве и усещането за напрежение, което описвам.

 

...

преди: 1 година, 9 месеца hash: 9177b42690

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Здравейте! Моят съвет е да споделите за проблема ви и с родителите на мъжа Ви, може пък от тях да получите разбиране, кой знае? :) Относно психологът - започнете да ходите на психолог, може да Ви помогне. Надявам се да съм помогнала.

 

...

горе^

преди: 1 година, 9 месеца hash: 4bf47500e4

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Ниски нива на прогестерон на определени етапи от цикъла и бременността вероятно. Репродуктивен специалист ще ви помогне, но поразпитайте за добър такъв. Не се напрягай, представи си, ако нямаш тази цел, какво друго би запълнило живота ти, и се насочи към съответната сфера или занимание. В никакъв случай не трябва да ти е самоцел, защото вътрешният стрес ти яде прогестерона.

 

...

преди: 1 година, 9 месеца hash: a6d84d71ce

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Здравейте, за жалост не мисля, че ще получа разбиране освен 100 въпроса, както и имена и телефони на доктори. Аз вече съм направила своето проучване и не искам да ми се подмята, че ако бях отишла при друг доктор щеше да е по-добре. Не искам и да ми се задават въпроси, а точно това ще стане. Но съм решила да опитаме още веднъж след консултацията с лекар и ако не се получи да кажем, просто и за да не питат кога ще имаме деца, че ни е време.

 

...