Споделена история от Други |
Егрегорите - какво представляват и влиянието им върху хората
преди: 2 години, 3 месеца, прочетена 1500 пъти
Ето каква информация намерих за егрегорите:
Егрегорът е енергийно образувание от излъчената в пространството енергия на хората, които преживяват своите житейски сънища. Вселената е безкрайна и цялостна система. В нея нищо задвижено не се губи, а се трансформира, докато се завърне в абсолюта, благодарение на изначалната енергия. Енергията прониква във всичко относително. Затова енергията на егрегорите прониква във всички хора, тъй като ние самите в един от аспектите си сме енергия. Когато човек преживява своя сън, той има синдрома на недостатъчност. Така е устроен живота, че човекът при раждането си да няма нищо и нямането да го кара да търси и да се развива, за да се върне при себе си – в абсолюта. При фантазията за удовлетворяване на някаква нужда, човекът излъчва енергията си в пространството. Излъчваната енергия от хората се събира по обща средна вибрация в енергийни образувания. Различните егрегори вибрират на различни честоти. Колкото повече хора споделят съответната емоция или идея, толкова повече енергия те излъчват и се образува мощно енергийно тяло на средната честота от техните вибрации. На по-специфичните честоти, на които вибрират по-малко хора, егрегорите са по-слаби, но винаги съществуват. Те са буфера, в който се натрупва енергията, която човек излъчва при своята дейност. А човека излъчва откакто се е появил на този свят. Емоциите са първия инструмент за живот, с който разполага новороденото. Ума се явява втори инструмент, когато се развие достатъчно. Вярата, морала, телевизията, модата, индустрията и др. са мощни егрегори, на базата на които се развива обществения живот. Те дават упование на милионите хора, които никога не си задават въпроса за тяхното участие във нещата, които са приели за свои. Така егрегорите съществуват като се натрупва информацията за нуждите на хората и се обезпечава масовото обществено развитие с готови модели. За да стане част от един човек определена идея, той я приема. Без да я допусне в себе си и да я приеме за своя, човекът не става участник в егрегора. За него този егрегор не съществува. Подвластни сме на много егрегори едновременно – на града в който живеем, на уличното движение, на семейството, на приятелите. Енергията им достига до нас чрез сетивата ни. Участието ни във всеки един от егрегорите се определя от нас самите, от нашето допускане, че някоя връзка е валидна и за нас самите. Когато приемем идеята, ние се идентифицираме с нея и оформяме потребност да я поддържаме. Спре ли потока от енергия към даден егрегор – егрегорът се разпада. Той не може сам да генерира енергия, но съдържа информация, която е необходима на обществото за да изжиява илюзиите си. Получава се цикъл. Поради синдрома на недостатъчност човек има потребности. Заявявайки тези потребности, той излъчва енергия. Каквото излъчи – това му се връща. Ако излъчва нужда да преживява, му се връща преживяването, което се търси – емоционално и идейно обезпечаване на съня, който се поддържа чрез постоянно стимулиране. Човек търси как да запълни липсващото звено в себе си, като се фиксира в нещо, което вярва че ще го направи доволен и щастлив. Но тъй като произхода на нуждата е умствена или емоционална, то тя трябва да се стимулира непрекъснато, за да се поддържа ниво на задоволеност, което колкото повече храним, толкова по-малко достатъчно е, защото не се постига търсения ефект – няма пълно задоволяване. Затова излъчваме пак нуждата от задоволяване, стимула който ни се връща се усилва и с изчерпване на стимула, потребността става нетърпима и се намираме в затворен цикъл, към който се оказваме пристрастени. Точно така се задържа егрегорът жив, като се затвори цикъла и на входа се подава потребността за преживяване, вместо моментната същинска информация от случващото се. Несъзнателността на участника в егрегора е гаранта за неговото съществуване. Няма празно между потребността, стимула и реакцията, в което съзнанието да наблюдава процеса и да се откъсне от егрегориалната зависимост. Така всеки продукт, който се произвежда от човека носи енегрията с която е произведен. Всеки потребител на тази енергия, става участник в егрегора на продукта. Ако употребявам наркотици примерно. Наркотикът се произвежда с цел да зариби потребителя, като му доставя възможност да изживее друга реалност, която му харесва повече, от неговата си сънувана реалност. Когато бъде приет наркотика, потребителя изживява емоцията от новата фантазия. Действието преминава и за да не се върне в нежеланата реалност, потребителя пак се стимулира. Така той е участник в егрегора на наркотиците. Може да се проследи същото със модата, парите, алкохола, шоколада, кафето. Какъвто и да е продукт, създаден от човечеството за масово ползване е носител на енергията с която е създаден и приемането на тази енергия от несъзнателния потребител, го прави съпричастен на идеята и емоцията, с която се идентифицира при потреблението.
Егото на човека е неговия личен егрегор. Ако несъзнателния човек не изповядва някаква масова идея или популярна емоция, той си фантазира и изгражда личния си свят. Докато живее във фантазиите си, човекът не съзнава че той реално присъства в настоящето, защото през цялото време или си спомня миналото или планира бъдещето. Фантазиите му хранят неговия егрегор. Всяко нещо, към което се закачи човекът, го извежда от центъра му. Вместо да използва енергията, която генерира за самопознание и преоткриване на същността си, той я отдава доброволно на всевъзможни егрегори. Когато човекът осъзнае изтичането на собствената му енергия има възможност да прекрати този процес. Докато е несъзнателен, човек прави стотици избори между всякакви възможности. В осъзнаването си, човек може да направи един единствен избор, който да прекрати безкрайното лутане и чудене и търсене. С осъзнаването си човек вижда че единствения избор който стои пред него е света който познава със всичките му връзки, зависимости и компромиси или себе си. Избере ли да следва себе си, той преоткрива смисъла на понятията избор, свобода, воля, живот... С избора да следва себе си, човек се устремява към абсолютната си същност. Става незвисим от обвързаностите с егрегорите. Относителния свят се центрира в настоящия момент и ако човекът избере да приеме някакъв егрегор, го прави осъзнато с цел обмен на енергия, която му е необходима за развитието. Разликата е в това, че връзката е ясна и човекът не е зависим от нея, може да я прекрати във всеки момент, когато не му е потребна повече, без да усеща абстиненцята. Освобождаването от егрегорите става като се пуснат да съществуват, без никакво взаимодействие с тях. Всяка връзка се освобождава, без борба, с правене на нищо. Това е процес, свързан с преодоляване на пристрастията. Единственото, което е необходимо да се направи, за да се преодолее всяка зависимост, е човекът да се завърне в себе си и да задържи връзката. Да освободи всяка мисъл, желание, процес, действие, които се случват в него. Към истинските неща не може да се пристрастяваме. Това е базата на която аз разграничавам фантазиите си от реалността. Само към фантазиите си се пристрастявам.
Защо избора на себе си е толкова труден и непоносим? Защо избора на масовия човек е да живее в познатия и обвързващ свят? Егрегорите дават възможност на всеки да се развива по бавния метод. Самостоятелния път е драстичен и непознат, което изпълва подвластния на емоциите си човек със страх от неизвестното. Несъзнателният човек се стреми да контролира (идва от контра, справка в речника да не е само импровизацията ми, която пак се оказа точна: from L. contra- "against" + rotulus, dim. of rota "wheel" ), да спре развитието на неизвестното, да удовлетворява потребностите си в рамките на познатото, като се задоволява с фантазиите си. Но в един момент се оказва че потенциала на някой човек надхвърля потенциала на егрегорите и информацията, която черпи от тях, вече не обезпечава развитието му. Това води до поемане по собствен път, след като вече е изчерпана възможността за развитие заедно с обществото. Осъзнатия човек израства и се трансформира, заедно със всички елементи от живота, със всички понятия и взаимоотношения. Той е задоволен във всеки един момент, тъй като има всичко необходимо, за да премине към следващия. Във всеки един момент, целия наличен потенциал, извлича максимума от ситуацията. Енергията, която човек генерира, се влага в собственото му развитие, без разхищение. Несъзнателния човек също се трансформира и се развива, но със скоростта на обществото. Егрегорите също се развиват поради изменящите се обществени нужди. Хората обновяват идеите си и нуждите си, но промяната става със скоростта с която може да се извършва едновременно при милиардите хора на планетата. Всеки избира сам за себе си. Избора е само един – или аз или съня ми.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 3 месеца hash: 7b49051758 |
|
1. Мисля че знам какво искаш да кажеш. Най-лесно се усеща енергията на сезоните.
На някое място. Всяко място създава някакво уникално усещане.
|
| преди: 2 години, 3 месеца hash: 68d282750d |
|
2. Много смахнато.
Когато осъзнаеш, че нито един човек на тази земя не е свободен, ще си отговориш сам на въпросите.
Да не си в затвора, не означава, че си свободен.
Колкото повече се изкачваш в йерархията и по фибансовата стълбица, толкова по-несвободен, т. е. зависим ставаш.
|
| преди: 2 години, 3 месеца hash: 1111219e63 |
|
3. Авторе-чела съм нещо подобно преди време, но щом текста не е лично твой е редно да напишеш под поста си-кой е автора на текста или поне източник да посочиш-сайт и т. н. Подозирам, че текста е от сайта Паралелна реалност, но не съм сигурна.
За егрегор- най-класическия пример е вярата, която хиляди хора по света отдават на разни ИЗМИСЛЕНИ религии и божества. Примерно вярата в исус и т. н. -хората влагат вяра в нещо измислено и после в критичен момент, като се опрат на тази вяра-те чувстват някакво спасение временно, без да си дават сметка, че това е тяхната ЛИЧНА ЕНЕРГИЯ!
|
| преди: 1 година, 6 месеца hash: 4862d96b49 |
|
4. Егрегори се наричат астралните същества, пораждани от обществото на хора, обединени от една мисъл и воля и представящи духа на казаното(Казуално) общество.
Създаването на егрегори е основано върху закона за веригата. Както е видно веригата създава в астрала групови астроидеи сиреч - мисли, желания и образи.
Когато веригата настойчиво действа в течение на известно време и представя от себе си голямо общество, всички членове, на което се придържат в известни начала и насочват волята си към известна цел, в астрала се създава самостоятелно същество, представящо сбор от убеждения и целите на обществото. Този сбор е нещо като принцип на новото същество наречено - егрегор. Но то не може да придобие първоразрядна екзистенция, тъй кото се обуславя от вторична мисъл форма.
Като добие от членовете на обществото достатъчен запас от сили, егрегорът започва да живее самостоятелен живот. Нещо като ефекта на "стоте маймуни", но не съвсем. Той обаче не се ползва напълно със свободна воля, тъй като целият му живот е насочен към постигането на цели, съставящи неговия принцип. В това число включвам десторзия и хроматическата абарация на ума, порадена от фалшивата светлина. Но от друга страна и самият той влияе членовете на обществото и ги заставя да служат на целите на този принцип, който не представлява нищо друго освен генерирането на лууш. По този начин между егрегора и създалото го общество се установява взаимно действие.
При борбата на земните общества помежду им, техните егрегори - тия астрални великани, също почват ожесточена борба помежду си, а понякога егрегорите първи започват борбата, като увличат в нея и хората.
Между вселенските егрегори трябва преди всичко да отбележа два главни, които оказват върху ни огромно влияние, а именно егрегорите на "доброто" и "злото". Когато човек произнася с вяра думи или употребява знаци служещи за девиз на някакво общество, той привлича към себе си и разполага в своя полза егрегора на това общество. Също така астроидеите, всяко желание на човека живее в астрала. Астралното същество се нарича ларва. Щом бъде повикана /мисъл, желание/ към живот, ларвата живее полусъзнателно като се стреми да удовлетвори породилото я желание. Така ларвата на омраза към някого са стреми да му причини по всякакъв начин вреда.
Колкото по-силно и по-продължително е желанието, което е породило ларвата, толкова тя е по-жизненоспособна, тъй като живота й се поддържа от нервната сила на човека. Тя се прилепва към оногова, който я е създал като пиявица.
Ако породилото ларвата желание изчезне и тя наскоро трябва да умре, то ларвата се хваща за живота и усилено се старае да продължи своето съществуване, което е често пъти късовременно. Поради това тя се старае да разпалва у човека желанието, което я е породило и по този начин спомага да се образуват у човека привички. Така алкохоликът или наркоманът се намират във властта на отвратителната ларва, която не му дава ни минута спокойствие. Човекът, който се е предал на омразата също е попаднал в ръцете на подобна ларва и тя усилено подхранва тази омраза и сама се храни с нея.
|
| преди: 1 година, 5 месеца hash: f68dc615a3 |
|
5. Споделям увлечението на автора към егрегорите и въобще към енергийните явления. Аз разбрах за пръв път за тях от книгата “Трансърфинг на реалността” на Вадим Зеланд. Авторът има няколко книги, които горещо препоръчвам. В книгите има раздел и за егрегорите, как да ги разпознаваме, как да се възползваме от тях или да се освободим от действието им.
|
...
| преди: 1 година, 5 месеца hash: 9661851fbd |
|
6. Особено от 2020 г насам, често ми се случва да спра и се запитам "това моя мисъл/емоция ли е". Веднага щом подам съмнение към мозъка си, се случва домино ефект и се освобождавам на всички нива от егрегори и "кошерно/стадно" мислене (проекция).
|
|
