2. Трябва по-малко да ти пука и аз съм на 20 (почти 21 - момиче, преди бях точно като теб, но от 2-3 години ми е много по-лежерно и все по-лежерно ми става, защото овладях мислите си. Жената от първия коментар е права, когато карах курсовете все още се притеснявах и ми беше доста трудно да карам, правих какви ли не простотии и карах много часове допълнително. По някакъв начин взех да се владея, дори не знам как го направих, може би многото часове каране и приятните разговори с инструктира ми помогнаха да се отпусна, макар че в началото изобщо не се разбирахме с него и ми е викал, а аз съм ревала. Сега като се засичаме и се базикаме. Университета също ми помогна. Вече ми е много по-лесно от преди да се изразявам пред съкурсниците и да се базикам с тях и с преподавателите. Дори тази твоя тема ме кара да се зарадвам какво съм постигнала. Трето нещо, което ми помогна е, че се влюбих в едно момче през 2021 и през 2022 се събрахме, това е първият ми приятел, благодарение и на него се отпуснах пред хората още повече, а ми дойде малко повече самочувствие. Преди нямах такова и нещото, което ми беше повлияло беше училището, в което учих, и по точно съучениците ми. Дружах с 5 момичета, две от които бяха по-пълнички и от техния външен вид и това, че дружахме с тях започнаха да ни се подиграват и обиждат за абсолютно всичко. Дори ни наричаха свинете на класа няколкото момчета, а близките до тях няколко момичета седяха и се смееха отстрани, представи си само каква гледка. А аз съм с много хубаво и оформено тяло и се чувствах отвратително, че ходих на фитнес и се грижих за външния си вид, а нямаше кой да го оцени, дори напротив - точно обратното... бях се превърнала напълно в безгласна буква, убито създание. Но накрая вече взех да се отпускам, излизах повече навън и започнах да се отпускам сред хората. Сега мога много повече от тогава и нямам много срам, само в някакви специфични моменти. Говорила съм пред 30 човека, въпреки притеснението, но след това се чувствах удовлетворена. Вече съм много по-спокойна като цяло от преди. Трябва да намериш причината защо се чувстваш по този начин, със сигурност има такава. Трябва да оставиш всичко в миналото, дори напротив ако заради някого си станал такъв се бори да станеш по-добър от него за в бъдеще. Животът е кратък и трябва да се живее докато сме живи, защото когато времето ни тук започне да трака в обратната посока не би трябвало да съжаляваме за нищо, най-малкото, че не сме живели живота си пълноценно. Още си на 20 и сега е времето да си НАЙ НАЙ, така че не го мисли изобщо, каквото стане няма как да го промениш и няма смисъл да го премисляш толкова. Впусни се в приключението живот.
Мога да заявя, че ОБИЧАМ ЖИВОТА независимо тъмните му страни.
Започнах да преборвам страха си след като започнах да правя нещата, от които ме е страх. Записах специалността, която изисква най-много връзки с хората, от което ме беше най-много страх, но ето, че взех да преодолявам, това ми беше цел, не само това което се изучаваше в тази специалност, а най-вече, че ще ми помогне да се разгърна. Тепърва ми се разгръща потенциала. Шофирах през няколко месеца по 1-2 пъти след като взех книжка и наскоро баща ми ми звънна и ми каза ела да отидем да видим една кола. Попътувахме малко до едно село близо до града и ми каза, че колата е за мен 1 месец с временен номер. Тогава какъв страх изпитах, същия, когато излизах пред 30тте души да говоря, но все пак се качих и подкарах колата до нас с джипиеса и се прибрах, беше ме много страх, но след като го бях овладяла един път, успях втори път и трети и така ще преборя всеки страх, който ми възникне в съзнанието. Страхът си го създаваме ние изкуствено, така можеш и да го изтриеш. Страхът не съществува. Карах тази кола почти всяка вечер в града през първата седмица и започнах да излизам и през деня, ходих да взимам една приятелка, която ми е и съседка, от университета, защото беше със скъсано сухожилие и така карането за мен се превърна от едно страшно неприятно преживяване в най-голямата ми страст и сега купихме едно пежо от Белгия и нямам търпение да дойде, за да може да се кача да карам и да си увеличавам музиката в колата, дори на светофарите да танцувам и да си пея със свален прозорец и да минават пешеходци да ме гледат. Исках, най-много исках да се отпусна и точно това стана. Трябва ти кураж. Прави повече положителни неща през ежедневието си и ще видиш как животът ти ще се преобърне. Не се вслушвай много в критиката на хората. Живей животът, който ТИ искаш, а не по исканията на някого другиго, те да си гледат техния.
Дано съм ти повлияла и най-важното, което трябва да запомниш - страхът не е реален, ние си го създаваме изкуствено и много лесно можеш да го премахнеш като започнеш да правиш това, от което те е страх и ще видиш, че всъщност не е толкова страшно. :)
Извинявай ако има някакви правописни или пунктуационни грешки, или ако съм написала не толкова добре оформени изречения, но днес имах много приключения и този коментар го написах с последните си сили и лягам да спя, защото утре идва, ден изпълнен с още нови приключения и нямам търпение за утре, за лятото и изобщо за живота, който ми предстои да изживея до края на дните си. Бъди така и ти!
|
