Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Според мен трудно ше си намериш в момента работа по специалността ти.
Търси възможности за стаж в друг град.
Ако в твоя град има сервиз за компютри можеш да ги попиташ дали се нуждаят от персонал и че имаш желание да работиш и имаш опит с хардуер и софтуер.
Последния вариант е да си намериш някоя обща работа - там ще те вземат лесно и след като увеличиш познанията си да си намериш работа в ит сектора след време.
В СВ-то ти може да напишеш всички курсове и проекти които си минал и направил след като си завършил и всичко умения които имаш свързани с ит сферата.

8.   Стига до се саможаляваш, а излез от зоната на комфорта.
Отиди на първото място на което си търсят работници и са закъсало, поработи малко, търси и други възможности.
Не мисли какво ще кажат хората, чуваш ли ги когато казват нещо?
За да направиш нещо, започни с първата крачка.

9.   Щом лекарите не са видели нищо и си още жив, значи тези изтръпвания и прочие са на психическа основа.
След смъртта на баща ми (бях на 20 години) започнах да получавам такива неща и смятах, че ми има нещо физически. След всякакви изследвания не откриха нищо и разбрах, че всичко е от психиката.
Какво да ти кажа, пич. Много си се отчаял и намразил.
Никой не е казал, че първата ти работа трябва да е кой знае какво, да е Уауу или да е по специалността.
Първата ми работа беше когато бях на 17г. Хвърлях бали със слама в едни огромни хангари, дори бях единствения етнически българин в компанията и всички ме гледаха все едно съм бахти умника. Дадоха ми някакво тефтерче да им броя балите за пред шефа. Май само аз можех да чета и да боравя с двуцифрени и трицифрени суми. Но срамна работа няма, както казват хората.
Толкова ли няма някоя нискоквалифицирана работа с която да започнеш. Не казвам да стоиш там доживот или да не си амбициозен, но просто трябва да започнеш от някъде.
Ще видиш как като получиш първата заплата (макар и минимална) ще се почувстваш по-значим и ще ти се вдигне малко самочувствието.
Аз лично съм бил депресиран когато съм оставал без работа. За един мъж е важно да заработва някакви пари, за да не се чувства ненужен.
Просто трябва внезапно да започнеш, без да имаш големи претенции.
Успех ти пожелавам.

10.   Пич, и аз бях като теб. Повярвай ми, започнах работа на твоята възраст. Започни и ти работа или поне пробвай някъде. Първата работа може да не е за теб, но пробвай и така ще станат нещата. Иначе ще си останеш вечно безработен. В началото е трудно като кажеш, че не си работил никога, но срамът минава след 6-тия месец. Смело напред! После да спестяваш от заплатата си една част и да инвестираш, за да имаш бъдеще. Успех!

11.   За да почнеш работа, никой не го интересува колко жени си прегръщал и колко приятели имаш. Точно обратното, хората без социален живот са идеални работници (изключвам работа с клиенти), защото се чувстват истински пълноценни в работата си, вместо да си броят часовете и да нямат търпение да свърши смяната.
Започни да решаваш проблемите си един по един, а не да изброяваш всички, защото това е омагьосан кръг и ти убива и малкото мотивация. Примерно, следващите 2 месеца си търсиш работа и забравяш за останалите проблеми и какво си мислели хората за теб. В момента, в който се разминеш с хората, изобщо не им пука за теб и не си им темата на деня. Като намериш работа, избери друг проблем който да решаваш и така ако имаш 6 болни места, ще ги запълниш за една година. Също, приятелите след 30 годишнина възраст са голяма рядкост, повечето хора имат само колеги на тази възраст и някой съсед евентуално за бира. Дори се смята, че "най-добър приятел" можеш да имаш за период не повече от 17 години. Искам да ти кажа, че всичко в живото е преходно, днес си на дъното, утре на върха и обратното. Няма вечно нещастни хора!

12.   Напротив с високо IQ си. До 24 си учил след това 3 години депресия. Айде сега работа, парички, фитнес/спорт и приятели, забавления, спестявания и план за бъдещето, самостоятелен живот малко по нататък и семеен.

13.   Ами пътувай, излез, развивай се... Кой чакаш мене ли?

14.   Имаш много ниска самооценка за себе си и депресия породена от много фактори, но имай в предвид че на никой не му пука какъв ти е средния успех а какво можеш да правиш. Това че нямаш приятели не е особен проблем в живота почти няма да имаш никога такива защото всички са използвачи или интересчий. Хубаво ще е ако имаш познат полицай който да ти помогне просто да започнеш там да бачкаш с уговорката че не ти пука за нищо освен за пари и не искаш никакви схеми, защото в света няма нищо добро. Трябва да се стегнеш и да работиш това което те влече и да имаш в предвид че жените само от пари се интересуват без значение какво говорят. Всеки има цел с която се е появил на този свят и винаги трябва да се бориш и да не се отказваш и да се отчайваш. Има си добра страна че не си бачкал, никой не те е използвал а и това ще почнеш да правиш в един момент до края на живота си. Големите идеи идват след 35-37 години съществуване

15.   Много ми е познато, завърших за инженер 2009, нямаше работа, беше криза, тук-там паработвах нещо ниско квалифицирано -мантинеладжия, по часово куриер, складов работник и др. След няколко години и приятелката ми ме заряза. С оплакване нищо не става, виж за професионални курсове, кандидатствай в други градове, но най вече не губи надежда. Толкова пъти съм падал духом, след определено време вече толкова нямаш самочувствие, че само мълчах на интервютата. Обзела те е депресия, но трябва сам да си помогнеш. Не губи надежда и се бори.

16.   Така. Първо, компютрите и технологиите не са твоето. Хвани нещо с физически труд и ще се преродиш. В началото може да не вадиш големи пари, но благородният труд ще ти тушира депресията. В малките населени места има ужасен глад за добри майстори например. Ще почиракуваш някъде, ще усвоиш занаят и ще си вадиш хляба и ще си полезен на обществото. И никой няма да ти иска сивита и трудови книжки. Не титрябва официална работа като батерийка към някоя робовладелска корпорация. Аз си дадох най-хубавите години на малоумна работа като офис плъх. Сега си имам земеделско производство и се чувствам осъществен и полезен, макар още да не съм достигнал старата заплата.

Стягай се и спирай глупавите лекарства. Изпаднал си в дупка, но ще се измъкнеш, има хляб в тебе.

17.   Здравей.
Ти не си жалък паразит. За да имаш каквото и да е шансове за успех трябва да спреш да се сравняваш с подобни думи. Ти си способен човек, със спънки, които не е късно да поправи. Относно физическото здраве- без съмнение има връзка със психическото, двете са абсолютно взаимносвързани и не е учудващо че се чувстваш така. Поработи над себе си. Успокой нервната си система със разходки в природата, дълбоко дишане, танци.
Запиши се на курс, където ще се запознаеш с нови хора. Носи добро настроение, проявявай искрен интерес към другите, разкажи нещо забавно, и можеш да намериш интересни хора за компания. Бъди любопитен. Хората са източник на прекрасни нови преживявания, добрите отношения с хората са едно стъпало към успеха. Чети книги на тема Как да печелим хората, цяло изкуство е. Относно жените. Когато си уверен във себе си и постигаш нещо по което си запален те сами ще прояват интерес. Не губи надежда.
Според мен главно се фокусирай над социалните умения. Намери си готина компания- бъди усмихнат, приветлив, покажи своята най - добра страна.

18.   явно проблемът ти ще изчезне в деня, в който си намериш работа. щом имаш опит с компютри, виж тия школи за програмисти, QA или квото те устройва там. няма да стои добре в СВто, че не си работил, но на тия, които ги наемат от тия школи, това не го гледат толкова, защото разбират, че човекът е мотивиран да навлезе в тая професия. пък са и евтина работна ръка... първата работа може да не е върхът, но важното е да се хванеш на хорото веднъж...

19.   Брат, най-богатите хора на тоя свят не работят. Хора, които могат да си позволят да не работят, СА БОГАТИ. Реално си в топ 0. 1% от населението! Вместо да се радваш, ти се депресираш.

20.   Авторе- главоболията, които те тресат са точно защото се САМОбичуваш, самокритикуваш се на макс, виниш се за куп неща... Така се е стекъл животът ти, на НИКОЙ не му влиза в работата, че да те укорява защо си нямал трудова книжка и т. н.
Щом не си ок с аналитичното мислене, вероятно си в другата крайност? Имаш ли някакви творчески интереси? Сподели, ако искаш...
Също да питам-ти какви точно обезболяващи и успокоителни пиеш?

Стресиран си вероятно, защото вашите те принуждават и притискат да си намериш работа, понеже живееш при тях и ти пилят на главата, вменяват ти чувство за вина и това допълнително увеличава стреса ти, още повече щом живееш и в малък град, а в малките градове-безработицата е голяма и няма голям избор за работа, всичко е еднообразно, като цяло.
Не е нужно да се занимаваш с програмиране или нещо подобно, просто помисли-КАКВО НАИСТИНА искаш да правиш? Дори-може да споделиш, да го напишеш тук в коментара си, ако решиш да ми отговориш и на другите въпроси... никой НОРМАЛЕН няма да те съди, съдят само ненормалниците в тази държава. Пример ти давам -има една тема тук в сайта-сега точно не се сещам директно за заглавието, но ставаше въпрос за шума, който вдигат децата на съседите и някаква лелка под майчинство, решила да пише злобни коментарчета, какво била правила авторката на поста, която е на 30 години, че си стояла у дома... Аз взех, че защитих авторката на поста и писах на оная, че не е нужно да напада, защото и други хора, като авторката включително и аз-си работим от вкъщи, много хора си имат собствен бизнес и МНОГО жени НЕ искат да раждат деца и т. н. Лелката истрещя насреща ми, взе да кълне, колко били зле жени, които не искали да раждат деца, как били стари моми, писах й-чакай малко-Аз съм с любовта на живота ми от 17-годишна-СУМА ти години вече сме си заедно, но оная-очевидно разбита от собственото си жалко съществуване-реши, че може да кълне, да ръси разни обиди, някакви простотии как трябвало някакво бъхлясало куче да си взема ха ха ха, бас държа, че мъжа от който е забременяла й е бил шута и САМАТА тя се чувства, като отритнато и бъхлясало куче, затова и така злобно се държи.
Защо ти разказвам тези неща ли... -защото ти давам един от многото примери, как съдят и нападат първи-само онези, които са адски вгорчени от собственото си жалко съществуване, което дори живот не може да се нарече. Такива, като оная са със напомпано, фалшиво самочувствие БЕЗ покритие-въздух под налягане и единствената им утеха на такива елементи е -просто да тролят, мислейки си, че така ще си вдигнат умрялото самочувствие.
А ти си свястно момче според мен и това го мисля-именно, защото свестните хора много се самокритикуват... , много се съдят, докато въздухарите-те са като маймуните-тупат се в гърдите, мислят само за пари и силикон, за мускули и т. н., размножават се като хлебарки, децата им растат, като диванета, без грам възпитание, после защо-тази държава погива, защо обществото в световен мащаб е в толкова окаяно състояние.... то е защото свестните хора все се подценяват, а разните Кифли и Кифльовци-преливат от фалшиво самочувствие без покритие!
Съветът ми към теб авторе е на първо място -да спреш да се самокритикуваш и второ-остани сам със себе си, изчисти мислите си от външни влияния, от неща, които са ти казвали околните, от собствените си терзания, за това кое би ти донесло пари и помисли, с какво би искал да се занимаваш, кое би те карало да се чувстваш щастлив и след това-започни да правиш стъпки към това, което наистина искаш... Сигурна съм, че имаш някакви таланти, просто не си ги развил, подтискаш тези неща в себе си...
По въпроса за липсата на приятели-Индивидуалистите, интроспективните хора, качествените хора-обичат усамотението и имат съвсем малко приятели, може и без... , защото по-добре сам, отколкото заобиколен от лицемери, златотърсачи и златотърсачки и разни кифли и кифльовци. За какво са ти лицемерни типове-правещи се на твои приятели, които само гледат как да те подхлъзнат и злорадо се хилят зад гърба ти, когато страдаш, и се правят на заети-когато имаш нужда от помощ и подкрепа. Не ти трябват такива...
Само, защото разни въздухари разправят колко приятели имали как ходели по клубовете и се събирали-това НЕ значи, че са истински приятели... и не значи, че ти трябва да си скапваш самочувствието затова, че си бил сам и без приятели.
Все в даден момент-ще се появат свестни хора около теб, но никога не бива и да забравяш, че малко свестни хора останаха на този свят... свестните сме малцинство -в световен мащаб е така...

21.   И аз съм така. Но смених града и бързо и лесно направих приятели, че и на срещи започнах да излизам. Може би не живееш на правилното място, в правилния град за теб.

22.   Ясен си. Нямаш роднини и връстници от които да вземаш пример. Ако имаше брат/сестра или близък братовчед щеше да е различно. Говоря от личен опит и аз нямам брат или сестра и знам какво е.

23.   9, ти явно не си имал контакт с достатъчно лекари, защото като че ли намекваш, че са безгрешни и всезнаещи. А дано, ама надали... И мен ме правиха на луд, но след 90 лекари "специалисти" се оказа метаболитен проблем и лекарката ми тогава пребледня като най-накрая видя резултатите от правилните изследвания. Най-големият швепс беше как седмица преди това, от друга болница ме пратиха на някакъв фосил, който ме пита дали съм изпитвал удоволствие от секса и т. н. простотии, при което аз само му отговорих с въпрос от сорта, дали изпитва удоволствие като си опре ръцете на врял котлон... Това се оказа 1/4 от целия ми проблем, защото беше неглижирано в продължение на 20 години, а останалото си го установих и оправях в последствие сам. Вече съм добре - направо прероден - 5 години без помен от това, което беше, но като тялото ти изключва и усещаш, че имаш още някой друг ден - едва ли ти е до секс (поне не беше така за мен).
Останалите, които го съветвате да пътува, смени града, спортове, групови курсове и т. н. - от мама и тати ли да взема пари? Нали точно това не иска да прави и го депресирва, според написаното... Това някакъв токсичен позитивизъм ли е или просто сте тъпички? Ако сте открили начин да заобиколите материалните разходи, свързани с тези занимания, моля споделете - и аз бих се възползвал.
Авторе, хубавата новина е, че не си единствен с такива трудности. Лошата е, че нямаш приятели. Който каквото и да ти разправя, без връзки няма да намериш полунормална работа (някакъв минимален баланс между натоварване и заплащане) в тази държава, ако ще да си и Нобелов лауреат. И да смениш града, няма да е кой знае колко по-различно, а психически няма да издържиш да смениш държавата и е трудно положението.
Защо го твърдя ли? На 29 съм и подобно на автора завърших гимназия с профил програмиране (с 5, 00) и мисля с добро разбиране на нещата (някои бяха интересни, но повечето изобщо не, а и имах проблем, че като гледам някакъв код си го обяснявам напълно и разбирам всичко, но не можех да пиша такъв от нищото - както ни караха, понякога и на хартия, вместо на компютрите), а от времето там ми стана ясно, че това просто не е за мен. За университета реших да посменя профила и се дипломирах магистър инженер с 5, 92 (първенец не само в специалността, но и на випуска във факултета по Електроника) и медал, но по специалността ми няма работа. В Европа има точно 4 центъра за Нанотехнологии, местата са крайно малко, а и предпочитат да си вземат някой завършил в техните си държави (Белгия, Холандия, Германия или Норвегия) вместо някой "абориген" от БГ. След 2 години всекидневно ровене по бази данни и търсачки за работа, кандидатстване по всякакви позиции от стаж до евентуални докторантури към университети, стигнах до финален етап с единия такъв, но един белгийски фосил (буквално над 70г. и нямащ нищо общо с позицията ми - беше зам. президент на фирмата и се занимава само с финанси и грам не е пипал инженерство в последните 20 години) ме прецака, не защото не му отговорих правилно на някой от подлите въпросчета, които ми задаваше повече от час, а защото съм "изглеждал млад". Обратно в Магистраландия, кандидатстване по други работи, които позициики се въртят поне от 10 години насам (не е някакво разширяване на фирмата), и някъде след 3 месеца работа в 1 такова място, се принудих да напусна. Всеки ден пътуване от София до Ботевград и обратно, там навъртах по 8 км търчане из прозводствени халета докато други на моята позиция си клатят краката до пенсия, трябваше да давам идеи как да се намали безобразно голям брак на производство и го правих, но началниците все не им харесваше и трябвало да "проявя оригиналност" (т. е. да лъжа клиенти, но този преди мен ги е лъгал 2 години, през няколко месеца за един и същ проблем дори и аз нямам много поле за творчество), и се принудих да напусна, защото ми размаза здравето допълнително. Казах си - стига толкова. Започнах да кандидатствам по кол центрове и несвързани с инженерство фирми, защото владея перфектно и 2 чужди езика. Да, ама не - от десетки СВ-та, само 2-3 интервюта, а на едното се появи един мазник, който си заяви най-открито в чакалнята пред мен и още няколко кандидата как "един познат от фирмата му казал да дойде" и каква изненада само после - на кого се спряха... Откарах още 1 година да се преквалифицирам с няколко сертификата (от акредитирани хора с 30 години опит в сферата, самите англичани) за да преподавам Английски език като учител. Вземах си ги от раз, с над 90% покритие, а по средата се явих и на С2 от Кеймбридж (самоподготовка) и го взех отново от първия път, при това с доста висок резултат, а ми направи впечатление, че половината от хората, които се явиха с мен и си говореха какво са правели на подготвителен курс не го бяха взели. До тук страхотно, но предстоя среща с друг масивен проблем - този път административното блато и законодателство (в последствие не само тук, но и в ЕС). Оказва се, че ако човек не е завършил педагогика, филология или американски колеж, дори не стига до интервю, независимо дали става на въпрос за държавни или частни училища, за деца или възрастни. Парадоксът е, че някой, завършил филология с 3, 00 и дори неявил се на изпит за ниво по чуждия език е добре дошъл, но човек, изкарал си най-високото ниво на самоподготовка от раз, с международно признати сертификати в развити държави като Япония и Южна Корея от дългогодишни учители (при това англичани в моя случай), които покриват съвременни методи за преподаване И педагогика (не само за деца, а и за възрастни и хора със специални потребности) - не му се позволява. Имах само 1 кратко телефонно обаждане уж за насрочване на интервю и провинциолистката от ЧР недогледала, че не съм завършил богоизбраните специалности и като почна на един диалект да ми се описва "ма кАк можИ да кандИдатствам като нямам цЙЕнз? ! ... " ми стана ясно от къде идват известни фрази като "фърст хафф вери гут, секънд хафф... ми ноу лайк, ноу сакрифиси", "дификулт айс" и т. н.
Сега се готвих сам и се явявах за трети език, но си го пазя за резервен вариант, а и резултатите ми излизат съвсем скоро. Записах и пореден, трети курс за преквалификация и този път поне съм с план какво и как да правя. Преди година направих доста приличен сайт, но не успях да излъжа търсачката да ме избута на най-предните страници и нямах достатъчно посетители за да реализирам продажби. Не ги отблъсква сайта, защото съм виждал по-лоши фирмени такива и от към скорост, и оформление цялостно. Не съобразих нещо елементарно - повечето хора са простички и да им обясняваш нещо сложно, дори на разбираем език, те предпочитат да си скролват в тикток, да си спазват изпърдени диетки и после да ходят на психолог понеже е модерно... Но както и да е. Та, ето ти един пример как без познати, единствено може да тръгнеш по кофите. Няма и да описвам колко сложно семейно положение имам, защото едва ли и Тибетски монах би изтърпял 1 седмица подобни простотии, които са ми ежедневие вече близо 30 години, но така... Да живее демокрацията (и само Левски).

24.   Здравей. Има достатъчно изчерпателни коментари, но просто няма как да не се включа, защото те разбирам и знам какво ти е. На първо място недей да се обвиняваш. Депресията не е мързел, временна унилост или оправдание. Това е състояние точно толкова афектиращо живота, колкото е една физическа болест. Най-трудната борба е тази със собствените ни мисли. Факта, че осъзнаваш ситуацията и правиш крачки (дори и за теб незначителни) към прогрес показват, че имаш силата да се бориш с това състояние. Тревожността и депресията могат да предизвикат и физически сензации и усещания, каквито ти споменаваш. Повярвай ми, колкото и безнадеждно да ти се струва всичко и колкото и реалистични да ти се струват мислите в главата ти, не е така. Не ги слушай. Ако ще и на пук. Контрирай негативните мисли с положителни. Никога не е късно за промяна. Всеки върви с различно темпо. Не си изпуснал шанса си. Приятел на баща ми стана лекар на 50. Помисли какво би те накарало да се чувстваш продуктивен, какъв свой интерес можеш да развиеш. Мозъкът разбира от действия, не от думи.

25.   Авторе, да, депресията се лекува, просто трябва да намериш подходящите хора, които да ти помогнат!

Казвам ти го като човек минал опитно през това!

Има два начина да се излекуваш от депресията - душевен и духовен:

- при душевния - отиваш при опитен психиатър и следваш съветите и указанията му!
(Има и един сайт по тази тема, който евентуално може да ти помогне - казва се: "strah. bg")

- при духовния - обръщаш се към Бога с цялата си душа и сърце, въцърковяваш се(в Православната църква), отиваш при опитен православен свещеник, и следваш съветите и указанията му!

Аз лично препоръчвам да започнеш с духовното лечение - защото то ще премахне и духовните причини, поради която си изпаднал в депресия! И ще започнеш нов, обновен и необременен живот!

Като оправиш проблема с депресията, всичко друго постепенно ще си дойде на мястото.

Това е накратко от мен. Надявам се, че съм ти бил полезен!

26.   До откачалката №20 - стига си тролила във всяка тема с тая твоя измислена "любов" дето я нямаш, ни в клин, ни в ръкав, на никой не му пука за личните ти терзания, че да натоварваш хората тук с глупостите си.

До автора - стани строител, заеби ги тия тъпи компютри. За строител не се иска нито cv, нито диплома, нито 10 години трудов стаж и подобни простотии. Направо почваш и хич да не ти пука, че на твоите години вече нямаш много време да наваксваш пропуснатото досега.

27.   За да си в това състояние, значи си на място не подходящо за теб, да ти пука за теб, търси работа, може да смениш мястото където живееш, налага се, щом нямаш готин живот през годините, намери си жилище в друг град, това, че знаят за теб лични неща е минус, за в бъдеще бъди по дискретен, относно личния ти живот, това е ключът към щастието, хората не ги касае животът на другите, гледат си техния, изобщо тези неща със слуховете са демоде, от много години.

28.   Главоболието вече се е превърнало в мигрена, вероятно е резултат от антидепресантите, които пиеш за депресията и паник атаките. Ще те разочаровам, но най-вероятно нямаш нужда от тях или успокоителни, а от лечение за щитовидната жлеза, която прави такива поразии. Ходи се изследвай и ако е така започни правилното лечение. След това вече ще си нов човек. Успех!

29.   Чувам, че тестването на лекарства е печелившно, аз може да пробвам защо не и ти....

30.   Ако си от гр. Смолян дълбоко те съжалявам... Тук няма да откриеш разбиране, приятели и нормална работа!

33.   И аз да напиша няколко думи. Може да отидеш на психиатър да чуеш гледната точка на професионалистите. Психиатрите гледат да помогнат на хора, които чуват гласове виждат не знам си какво депресирани са... те да кажем за мен са читави, добри хора. Трябва да се занимаваш с нещо спорт и/или четене.

Правиш едно cv като може да поскриеш лошото за теб пускаш смело и ще намериш. В някои фирми пич не връщат - цигани чужденци неразбиращи и 3 думи на български, хора с психични отклонения и още не знам какви. Имам проблеми с психиката взеха и мен а видях в работния колектив и момче, което съм виждал в психиатрията.

Лощото е че си слаб като мен и търсиш помощ по някакви форуми и сайтове. стегни се малко като поработиш ще вземеш заплата ще имаш някакво самочувствие и малко ще смениш ъгъла на погледа.

успех!

Ц

34.   Съветвате го автора да отиде на психолог - но от значение е да попадне на читав. Аз имам същия проблем като автора, но попадам все на некадърни психолози. Единия ми каза, че трябва да ми леят куршум, а другия - че имам родово проклятие.

35.   34, от значение е изобщо дали имаш пари за психолог, и тем подобни лиготии...

36.   И аз съм като теб, даже по-зле, понеже се отказах от висшето заради здравословни проблеми и само гадости ми се случиха след това. Но на никого няма да му пука като отида на интервю, ако изобщо се стигне до там и да кажа "стоях вкъщи заради здравословни проблеми", хората не ти влизат в положението, за жалост. Познавам хора на по 50, които нямат един ден трудов стаж, това не е за успокоение, разбира се, но ми се струва, че дори и те биха се уредили някъде. И аз се чувствам като пълен провал, паразит в обществото, връстниците ми отдавна работят, имат вече собствено семейство. Вярвам, че ще си намериш работа, ще ти се даде шанс. Аз наскоро пробвах на едно място, изгледаха ме странно като казах, че това ще ми е първата работа, разкатаха ми фамилията за два дена, но управителката искаше да ме вземе, така че си казах, че все ще има къде да започна и ще е нещо, което ще мога да го правя, просто това беше моето и не е казано, че на първото място, където пробваш ще се получи. Ако ще и на 20-тия път да е, важното е да стане.

37.   Номер 4, ожени се за мен!

38.   Лошо! Съветвам те да си намериш работа по най-бързия начин, дори само почасова, дори да не е мечтаната, просто да започнеш, защото колкото повече време минава, толкова по-трудно ще става, а след 30 ще е направо невъзможно! А в един момент ще ти се наложи да работиш...