 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Къде е баланса между качество на живот и финансова стабилност
преди: 1 година, 8 месеца, прочетена 827 пъти
Всеки с малко финансова култура знае, че пътя към финансова стабилност е общо взето да купуваш максимално много активи и минимално много пасиви. На кратко покупки като почивки, луксозни коли и тем подбни са глупави покупки и те правят по-беден, а имоти, земи, бизнеси, ценни книжа и т. н. евентуално те правят по-богат.
Добре, обаче всеки човек си има някаква материална мечта - дали ще е симпатична къща с райска градина в китно село или луксозна кола, или почивка/ексурзия до много скъпа и далечна дестинация. Ако се водя само от финансовата стабилност и цял живот се гърбя, само и само да спестя и сакън да не изхачра за някоя глезотия, това ОК ли е? Дори да кажем, че на 60 си успял да си постигнеш мечтата и какво от това? Струвало ли си е цял живот страдание да заделяш всяка стотинка, вместо да си си подарявал някакви поне малки глезотии от време на време? Не трябва ли човек да се възнаграждава от време на време?
Изобщо къде е тънката граница?
За да съм по-конкртен и да не остана не разбран, давам два примера:
1. представете си мъж на 55, който цял живот е спестявал, инвестирал, не си е купувал глезотии, но не е успял да придобие голямо богатство, защото и заплатата му не е била кой знае каква, че да инвестира много, но поне си е отгледал и осигурил децата. През целия си живот е мечтал да кара чисто нова кола, на която лизинга е примерно 1200 лв на месец, колкото и спестява всеки месец. Та въпреки че очевидно не е правилно от финансова гл. т. не е ли добра идея този човек да си купи подобна кола, след като вече няма ангижимент към деца и докато все още не се е пенсионирал, защото знаете, че след пенсия обикновено стандарта пада. Както се казва на човека може и това да му е последната възможност да сбъдне една мечта, която е отлагал цял живот.
2. тъща ми цял живот яко бачка на няколко места едновременно, цепи стотинката на две, купува имоти, инвестира, какво ли не прави. Дори ходеше с киломтери, че да не даде 30 ст. за градски транспорт (тогава толкова струваше). Да, сега има имоти, но е с 1000 болести. Нещастна е, защото тя не е свикнала да се забавлява, на нея ѝ е чуждо. Отиде на една почивка (по НОИ разбира се, че да не се набута), ами на нея ѝ стана скучно на втория ден и тръгна да се прибира. Тя просто не се чувстваше на място, не е свикнала да се отпусне, да се забавлява, да види нови места, нови хора. Децата и вече са големи, всеки си е хванал пътя, а тя сама с многото си имоти, няма кой да я погледне, дет' се вика. Тя няма и връзка с децата си, защото цяло живот ги оставяла да се оправят сами, понеже 24/7 е била на работа.
ВЪПРОСА МИ Е:
според вас къде е баланса и кога можем да си позволим неща, дори да са малко над стандарт ни, но да се чувстваме добре и щастливи и изобщо да има баланс в живота ни?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: 38e947dfad |
|
1. Границата за всяко нещо е хипотетична. Ние не знаем бъдещето и се опитваме, кой както може да намерим правилното решение. По принцип, е значително по-лесно фост фактум да се анализира. А, когато не знаеш какво те чака за в бъдеще, правиш това, което можеш, искаш и преценяваш.
Ако ти смяташ, че нещо не работи правилно, направи правилното. Жалко, че след 50 години няма да разберем резултата ти.
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: ca39a93708 |
|
2. Най-хубавото е, когато имаш достатъчно пари и високи приходи, че да си позволиш и от двете. И да харчиш, и да инвестираш. За съжаление не е лесно постижимо.
Опитай все пак да разпределяш доходите си. Една част задължително спестяваш за инвестиране, втора част харчиш за текущите разходи и сметки и трета част харчиш за удоволствие. Пък колкото толкова.
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: 46f3e28383 |
|
3. Няма такъв, всеки живее, както желае, удобни транспорт винаги е актуален, защото да ходиш много пеша не е окей, всеки го знае, човек трябва да има умереност в живота.
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: c7a212e616 |
|
4. За мен идеята на живота не е да трупаш, а да го изживееш. Как? Като намериш някакъв баланс м/у работа и личен живот. Все пак трябва да си дадем сметка, че сме на този свят временно и няма смисъл да трупаме имоти, пари и т. н. Това разбира се не означава, че не трябва да се стремиш да имаш собствен имот или заделени пари за всеки случай. Просто трябва да си направиш някакъв бюджет и да си отговориш на въпроса колко средства би могъл да отделяш за развлечения и какви цели имаш. Примерно аз вземам около 1700 лв чисто на месец. От тези пари харча около 250-300 лв за сметки на месец (интернет, тв, такса вход, вода, парно, ток, телефон), около 400 лв за храна и около 300 лв за гориво за колата. Остават около 700 лв, от които гледам да заделя около 350 лв като спестени, а останалите 350 лв отиват във фонда и аз съм човек :D, т. е. за дрехи, да изляза някъде или за някоя почивка. От спестените пари се вземат евентуално за ремонти по колата и жилището и недай си боже някакви здравословни проблеми. По този начин хем никога не съм оставал без пари, хем знам г/д какво мога да си позволя. При мен много ми помага факта, че не съм на квартира, а в наследствено жилище, тъй като ако бях на квартира или имах ипотека със сигурност не биха ми стигали тези пари или щях да съм към нулата всеки месец.
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: 778f309f70 |
|
5. Всичко е въпрос на приоритети. Имам приятели такива, които взимат много добри пари и всичко изяждат и изпиват, като ги питам 'защо' - казват - ами откъде да знам колко ще живея, по-добре сега да си правя кефа.
Имам и близки, които взимат заплати от порядъка на 5-6 хиляди франка в Швейцаря(над 10 000 лева български пари) и си носят кашкавашл и зехтин от България, защото там всичко е безумно скъпо.
Истината обаче е, че харченето тип 'да си направя кефа' е простотия и повечето такива хора изпадат в дългове и затруднения. Чито нова кола на лизинг, какъвто е въпроса на автора е емоционална покупка - колата, ще й се кефиш 5, 6 месеца, година.
После като й свикбнеш ще я считаш за нещо обикновено и ще искаш друга, по-нова кола. Да ама лизингът ще ти виси на врата с години(ако въобще го върнеш целия).
А тези пари е можело да са стъпка към финансова независимост. Защото докато си млад, здрав ок.. ще бачкаш по 8, по 10 часа. Ама с годините ще искаш все повече да живееш спокойно и да имаш някакви странични доходи.
А ако на 45-50 все още си вързан с ипотеки, лизинги и т. н. не си нищо повече от 1 роб - нямаш грам спокойствие докато не си върнеш дълговете.
Т. Т.
|
...
| преди: 1 година, 8 месеца hash: b142fee0c6 |
|
6. Ще коментирам само заглавието, нямам време да чета текста.
Чувал ли си поговорката, че всеки се простира според чергата? Това е балансът. Виждам хора, които харчат повече отколкото имат (кредити) и такива, които харчат всичко, което имат. Същите тези, винаги плачат когато останат без пари, защото им се иска да живеят повече от добре, искат им се айфони, маркови дрехи, скъпи коли, жилища, иска им се да не работят, а да изкарват лесни пари, да дават апартаменти под наем, да правят секс за пари, да хванат някой мъж, който да ги издържа, или жена, която има собствено жилище, за да не плащат наем (да, алчността я има и при двата пола). Няма как да имаш финансова стабилност независимо какви пари изкарваш, ако харчиш всичко или повече от изкараното. Качеството на живот пък, не се определя от айфона и колата, а от това дали си гледаш здравето, дали имаш хора, които да обичаш, и които да обичат теб.
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: 5d461f1f8b |
|
7. Авторе, балансът е в това да подредиш правилно приоритетите в живота си и да живееш, според това!
За мен примерно, духовните неща в живота ми винаги са били по-важни от материалните!
И съответно винаги съм търсил главно духовните ценности!
Затова и в определен етап от живота си достигнах до Бога, повярвах и след изследване на нещата - се въцъркових в Православната църква.
И слава на Бога, намерих си съпруга със същите възгледи, приоритети и ценности, и създадохме добро, сговорно и щастливо християнско семейство и живеем в мир, разбирателство и любов!
И се чувствам духовно богат и щастлив - зная за какво живея и как да го постигна!
За материалното - зная и 2 и 200. Имал съм и повече - имах собствен малък бизнес, бил съм и безработен с месеци.
Смятам, че тук балансът е да си в средно положение - да имаш достатъно пари за насъщните разходи, но без да са прекалено много, за да ги мислиш!
От няколко години съм горе-долу така, двамата със съпругата ми работим. Не вземаме много, но не сме под наем и харчим трезво и разумно, но без да се лишаваме особено.
Примерно ходим всяка година на почивка на море като отсядаме в прилични, но не скъпи хотели, намираме промоционални оферти... Пътуваме и на кратки екскурзии...
Просто имаме финансова дисциплина и пазаруваме за храна доста неща с намаление - живеем близо до Била.
Нямаме вредни привички - като цигари, алкохол(освен бира по малко лятото), хазарт и не харчим пари за излишни неща.
И спестяваме по някаква сума на месец, без да е строго определена, зависи от разходите през месеца.
Така, че за важни също за баланса са и разума и умереността!
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: 07c6d7f185 |
|
8. Зависи от човека. С 4500 лева капитал правя по 500 долара печалба от покупко-продажба на акции почти още толкова дивиденти. Писах тук като теб подобни финансови теми, ама този народ си е роден да е беден и завидлив. Същото е и с новите технологии – не ставало, не можело и толкова. Умният и мъдър човек мисли цял живот как ще стане чудото да наруши физичните закони и да преодолее всички спънки.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
