2. От местата, където съм ходил, най ми хареса Алания, Турция. Детето в Турция не боледува и няма разстройство и повръщане за разлика от всяка бг почивка. Както и разликата в обслужването е от земята до небето. В България винаги оставаме с едно усещане, че сме се натрапили или че са гледали на нас като на ходещ портфейл. В Турция оставаш с едно топло чувство на приетост. Другото, което ми харесва, е, че в Турция има много повече атракции от типа на круизи, аквапаркове и т. н., които нямат общо с българските. В хотела ти чистят и сменят чаршафи всеки ден, храната е много по-хубава, курортите и лиците са чисти. Там имат и един лифт, с който се качваш на хълма, който е на брега на морето като полуостров. Гледката, докато се качваш и минаваш покрай скалите, на фона на морето и плажовете е неописиуема и едно от най-хубавите ми изживявания. А както се качиш горе каква гледка има от византийската крепост.
Единствено не ми харесва, че повечето плажове са чакълести. Харесва ми и природата. По улиците виждаш мандарини, банани, авокадо, палми в естествената им среда. Имат и много красиви рекички, както и имат барчето в самите реки. Над самата вода има едни като шатрички на пилони и стои директно над кристолно чистата вода и гледаш рибки, патици, лебеди около теб.
Персонала се държи приятелски и в неголемите хотели ти обръщат лично внимание, водят непринундени разговори и т. н. Даже са ме черпили наргиле от самия персонал ей така без задни мисли. Градския транспорт е удобен, евтин и автобусите са с климатици, чисти и нови. Имат и хубави пазари, където може да купиш екзотични стоки и оригинална турска баклава, която е... да си оближеш пръстите, топи ти се в устата, без да я дъвчеш и е супер лека и приятна. Тази търсговци сладкари са ме черпили кафе, ей така просто да си поседим и поговорим. Никога не съм и усещал натиск да купя нещо или досадни погледни, както често се случва в бг.
В една друга тема преди години писах за изживяването си тогава, ще го копирам директно като цитат:
Шокиращата разлика се усети още в рамките на излитане и кацане. Отивам на летището в София и минавам скенер. Митничарят ме гледа, все едно е върховен шеф на Слънчевата система. Със строг и пренебрежителен глас ми вика "обувките... ". И аз се чудя какво за обувките. И той ми показва някакви калцуни. С почти каране ми вика "калцуни... ". Викам какво за калцуните. Аз трябваше от по една дума да разбера какво аджеба искаше да каже.
Аз понеже не бях летял няколко години и не знам, че има нови изисквания, че трябва да си събуеш обувките, да ги сложиш на лентата, да си обуеш калцуни върху чорапите и чак тогава да минеш през скенера. Аз калцуни обувам само като влизам в детската градина върху обувките, като взимам малката. Ама ние сме от провинцията от град под 200 000 и не ги знаем тези работи и не летим всеки месец. И всичко това г-н Митинчар ми го обяснява на дълго и на широко с цели 2 (две) думи "обувки" и "калцуни". Аз стоя и гледам недоумяващо. Викам, трябва да си сложа калцуни върху обувките ли, какво? Понеже така правим в провинциалната детска градина.
Последвалата реакция ме изуми. С изключително висок тон, явно целящ да ме унижи каза "Господинеееее, вие за пръв път ли ще летите със самолет? !!! ". В гласа му се долови явна подиграва, че съм някакъв едва ли не абориген, сякаш съм длъжен да летя през ден. Всички на опашката се обърнаха, а аз изпитах онова чувство на срам и унижение, макар да знам, че той е виновен, понеже ако беше обяснил с 5 думи вместо с 2 и беше казал като нормален и възпитан човек "моля сложете обувките на ленатата и си обуйте калцуни", щяхме да спестим целия цирк.
Както и да е, но цирка не приключва тук. Минавам си аз скенера и след мен е жена ми. Аз унижението го преглътнах, но исках да го спестя на жена ми. И за всеки случай ѝ казах тихичко да си събуе обувките. Последвалата реакция беше отново унизителна, но този път колективна от трима митничари едновременно. За момент и тримата ме погледнаха със толкова смразяващ поглед, че се запитах "О, Боже, сега пък какво толкова лошо направих". След това единия митничар се доближи и почти си залепи лицето си до моето, след което с още по-силен глас и изпъкнли вени на шията ми изкрещя в лицето "Господинееееееее" - това е кодовата дума за последващо хокане. "Ние решаваме кой да си събува обувки и кой не, ясно ли ви е? !!! ". След което лицето му със заплащителната физиономия няколко секунди продължи да стои пред моето и да ме гледа вторачено явно в очакване аз да проумея колко голяма отрепка и Тарзан съм. А аз просто исках да спестя унижението и на жена ми.
Както и да е. Качваме се на самолета вече с убедеността, че сме най-долните отрепки на планетата, ограничени неграмотници, невиждали самолет през живота си. Кацаме на летище Анталия и с треперещи тела се запътваме към проверките с очакване да последва поредния назидателен разговор колко големи утайки сме цялото семейство.
И в момента, в който застанахме там, ме удари поредния шок като с мокър парцал през лицето. Турският митничар едно младо симпатично спретно момче, усмихнато лъчезарно, нищо общо с ганьовците. Усмихна се, видя, че сме от България и най-нормално и дружелюбно ни каза "О, комшии! На почивка ли сте тук? Добре дошли и приятна почивка". Беше толкова лъчезарен и естествен, че ми се оправи настроението само от излъчването, което имаше. Как е възможно митничар да е лъчезарен? В моето съзнание митничар е нарицателно за арогантен и подозрителен тумбаклия, изпълнен с нереално чувство за превъзходство и търсещ под вола теле, за да изкопчи 20 евро кирия, че да пести за кичозна и грандоманска вила с басейн в близкото село. Викам си, "я, тук нещо не е наред, явно тези ми готвят някаква секира". Нещо гнило има тук, не е нормално да са толкова любезни.
Отивам в хотела, те ме посрещнаха, сякаш виждаха президента. Ама как сте, ама заповядайте, ама имате ли нужда от нещо. Аз чак се чувствам неудобно. После където ме видят - имате ли нужда от нещо, добре ли се чувствате, някаква забележка да имате, желаете ли нещо? Закачат се с детето, правят му физиономии.
След още 2-3 дни си станахме направо приятели с персонала, а и с останалите туристи. Интересуваха се от България, водеха с нас напълно непринудени разговори, дори имаше една казахстанка сред персонала, беше сгодена за едното от момчетата. Щяха да се женят, разменихме си фейсбуците. Това момче толкова ме хареса, че всяка вечер ме черпеше с наргиле. Чак жената ми вика, че това не е нормално и гаранция са сложили някакви наркотици да ме упоят и ограбят. Просто не вярвахме, че е възможно нормално отношение, за нас това не беше даденост.
Никога не са ни казали защо пускаме климатик, защо това, защо онова. Дори камериерката сама ни пускаше климатика да се охлади, докато ни няма и да се приберем на хладно. Плажа беше безплатен. Градските автобуси бяха с климатик, вътре чистичко, отнасят се към теб с уважение. Улиците чисти, без една дупка. Природата красива - с бананови дървета, касис, палми мандарини по улиците. Фитнес площадките дори не бяха изпочупени. В морето на всеки 4-500 метра се влива ручейче от планината с бистра вода и образува едни красиви форми на пясъка, където се влива. Ама чисто, поддържано, красиво.
Отиваш на круиз за 60 лв - 4 часа за трима с включен обяд. В Русе бях дал толкова за 1 час без обяд и нямаше и какво да видя и като за капак цакат на яки цени за всичко, което си поръчаш. Там плувахме в открито море, минавахме покрай скалите, ама чисто, екзотично, красиво, видяхме пещери, хранихме риби, като минавахме покрай скалите, скачаха специално наети гмуркачи, правиха фигури, шоу, имаше и парти с пяна на кораба, всичко беше измислено до най-малкия детайл.
Ходихме на аквапарк - ама огромен, пързалки, рафтинг, басейн с вълни, изкуствени плажове, каквото ти душа сака. И всичко за някакви смешни пари.
Като влезеш в някой магазин, веднага те канят, черпят те чай, кафе, дават ти опиташ от баклавите, локумите, без да питаш, дори те насилват. Тук кой търговец ще ти даде да му опитваш локумите? И дори не те гледат злобно, като не купиш нищо.
Храната в хотела направо адски вкусна и не е кремвирши. Когато и да отидеш в бара, ядене, пиене, алокохол, шезлонг, каквото искаш и никой гък не ти казва. Всяка вечер анимация за деца, отделно за възрастни с акробати, с бели денс, с хора, каквото искаш. И никой не ти иска стотинка за нищо.
Магазините вечер не ги заключват и цяла нощ стоката си стои пред тях изложена, няма охрана, няма нищо. Ако беше в тук дали някой ще си остави стоката така?
Ходихме и в планината, има ресторанти направо в самата река, масите на колоните. Гледаш надолу, планинско ручейче, ама бистро, бистро, виждаш рибките как плуват. И цените смешни. Отношението супер и атмосферата супер.
Последния ден самолета ни закъсня и трябваше да тръгнем от хотела чак вечерта. А нали знаете, че до 12 трябва да напуснеш. И казахстанката (толкова мило момиче) каза "няма проблем отидете на плаж и като се върнете, си влезте в стаята, изкъпете се, багажа ще ви пазим тук, няма никакъв проблем". Тук кой хотелиер ще го направи това? Никой.
И като си тръгвахме, направо ни се плачеше, толкова близки бяхме станали всички. Една баба германка беше в хотела за 32-ра поредна година, толкова и харесало. Запознахме с поляци, немци, руснаци, казахстанци, всички толкова любезни и добри. И тогава разбрах, че ние не сме гадни долни неграмотни провинциалисти, а сме нормални хора, можем да изпитаме нормални емоции, да общуваме нормално въпреки различните култури и езици. Разбрахме, че всички сме хора и можем да бъдем добри едни с други. И, ооо, чудо, не сме повръщали и не сме имали диария. Няма го неприятното чувство, че си преебан, а напротив - едно топло и приятно чувство, та чак не ти се връща.
После се връщам на шибаното софийско летище и гледам, пак старите надменни и злобни физиономии, пак всеки голям го вади, пак всеки гледа да те унижи, всеки намусен, нацупен, света му крив. Отново шок, разликата брутално фрапираща. Само на час път със самолет виждаш два толкова различни свята, че чак е плашещо странно. Замислих се какво изобщо правя в тази кочина и как съм търпял 30 и кусур години това отношение и тази сива и тягостна мрачност.
|
