Социалната ми батерия умира
преди: 1 година, 5 месеца, прочетена 744 пъти
Аз съм нещо между интроверт и ектроверт. Имам епизоди в които страшно много искам да се социализирам. Имам епизоди в които искам да си седя вкъщи.

По принцип от детската градина до втория ден на пети клас си бях екстроверт. Обаче в детската градина никой не искаше да дружи с мен. Бях самотна и исках приятели. Исках да излизам и аз навън и да си играя с приятелите ми. Ама нямах такива. Докато едно момиче от детската градина не дойде при мен в 3 клас и не ме извика навън да играем. И така все още сме приятелки и даже колежки в университета(една и съща специалност даже и заедно ходим на лекции).

Обаче в училище приятели, нямах. Какво стана на втория ден от пети клас? След 4 клас бях сменила училищата, очаквайки по-добро. Но тормозът в училище беше 10 пъти по-зле. На първия ден едно момиче дойде при мен. Йей! Имам една приятелка! Няма да съм самотна повече! Обаче това момиче бе аутсайдерка(и циганка което не ме касаеше, не ги деля хората защото в циганското училище тормозът който преживях бе нищо, а в елитно училище с българчета като мен... ). Пак имах надежди. Тя се оказа бедничка и един път съм сигурна че тя ми открадна учебника и ме зарази с въшки. Пак си бяхме близки де. Все пак на втория ден докато отивах с нея до стаята в която имахме час един каза "О, Гергана и откачалката(аз). " Тогава изгубих всички надежди да си намеря приятели. След 5 клас, класът се разпадна. В новия клас беше все едно бях в ада. Едва оцелях до края на 7 клас.

След 7 клас се върнах в старото училище, но друга паралелка. Там бяха добре съучениците. Бяха страшно лицемерни, но не ме тормозиха. Чудиха ми се защо не говоря с тях. И аз си съжалявам, че не се сближих с тях, но вече ми писна. Преди всеки път в който отида при някого да станем приятели винаги съм била отблъсквана по груб начин. Поне се сближих с едно момиче, което ме мразеше в началото и говореше зад гърба ми колко съм дебела и странна. След 10 клас вече не бях дебела. Тогава в началото на учебната година разбрах че групичката се е разпаднала, скарали са се. Това момиче си нямаше никого и дойде при мен. И така, само нея си имам от училище. Но и тя е предателка, но на са ли всички предатели вече?

Та като завърших бая съжалих че не се сближих с класа. Всички бяха индивидуалисти, но все пак. Просто ми е тъпо че съм била така самотна. И цяло лято до октомври изпитвах самота и желание да се социализирам. Най-накрая семестъра почна. С много хора се запознах и се сближих с една групичка. Обаче не съм много част от нея, колкото и да се опитвам. Може и да съм, но да съм аутсайдер, а може би съм онази досадница която се опитва да влезе в чужди групички. Когато сме по-малко ми е по-лесно да общувам с тях, иначе сме над 10 човека в групичката. И други хора идват и те са повече от мен в тази групичка. Ясно ми е, срамежлива съм, също съм тиха. Но в групичката има 2 момичета, те не спират да говорят. Не мога почти никога да си взема думата в разговор. Не знам как да взема думата в разговор като цяло. В най-чести случаи като взема думата да кажа нещо, то или бива игнорирано или нечуто. Не знам и аз кое от двете. Но ако не отида при тях няма и да дойдат да си говорят с мен. Не знам дали ме игнорират или не съм достатъчно... не знам. Забележима? Гръмогласна? Уверена? Но просто вече ми писна да се социализирам и да полагам усилия да кажа нещо. Сега изпадам в интровертен епизод и искам да съм сама със себе си. Следващата седмица лекции нямаме. Утре имаме последно за тази седмица, но са цели 5 часа лекции, демек 5 лекции. По-следващата седмица до 15 декември пък имаме лекции от 9-10 до 16, даже последния ден видях че сме до 19. Просто нямам търпение да приключи семестъра(но в същото време не искам, защото идва гадната част в която учим за изпити) за да си почина от неуспешните ми опити да бъда екстроверт. В началото не беше изтощаващо, сега е. Писна ми да се опитвам да се социализирам.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 5 месеца hash: c81f1c1cbf

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Ами като ти е писнало, спри да търсиш за кого да се лепнеш. Намери си повече занимания, може и работа. Или спортувай, учи език, ходи на туризъм, има такива групи или си вземи куче- по-добър приятел няма. Също потърси си гадже, вместо да кудкудякаш с колежките.

 

...

преди: 1 година, 5 месеца hash: 07912cba2a

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Всичко е в главата ти! Знам, какво имаш предвид като казваш, че другите те игнорират. Хората усещат много неща, а ти имаш комплекси от детството ти. Проблемите са дълбоки и ти трябва терапия. Аз сега чета една книга за различни личностни разстройства и там има много примери за хора, които си мислят, че не могат да се социализират, трудно създават и поддържат приятелства и т. н... Ти разказваш за живота си и на места обвиняваш другите, че са се държали лошо. Трябва да вземеш живота в свои ръце и да поемеш отговорност. Не другите, а ти ръководиш живота си. Ти си главният герой, прави това, което зависи от теб. И без предупреждения и нагласа, че ще бъдеш отхвърлена, пренебрегната, неразбрана! Проблемите ти ще се решат, не от другите, а от теб! От жена

 

...

преди: 1 година, 5 месеца hash: 51164ad7d9

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Добре де, а защо искаш да влизаш в разни групички и компании с които очевидно няма какво да си кажете. Явно с тези хора сте различни и не говорите на един език, затова не те примат. Помисли си, какво ти харесва, обичаш ли да рисуваш, да четеш, да танцуваш, каква музика те привлича, да спортуваш, може би. Ако си намериш някво занимание, което те увлича истински ще се запознаеш с хора, които се интересуват от същото и няма да бъдеш изолирана. Аз самата също не мога да бъда приятел с всеки, точно по причина че с шумни хора, дето все се хвалят къде и колко са изпили, не се разбирам. Просто седя и мълча в присъствието на такива и чакам да стане време да си ходя. Явно, тия компании, в които искаш да влизаш, не са като тебе.

 

...

горе^

преди: 1 година, 5 месеца hash: f6351d3c99

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   От авторката до номер 1: В моята специалност сме почти 300, но само 20-25 сме редовно и ВСИЧКИ сме жени. Няма как да си намеря гадже в университета. И тиндър пробвах и накрая изтрих приложението. Да, наистина желая да имам гадже, все пак от личен опит забелязах как за приятелите ми гаджетата им са по-важни от приятелите. Прекалено съм срамежлива и не знам как да си намеря приятели, пък амоли да си намеря гадже. До номер 2: Обмисляла съм терапия, наистина искам да поговоря с психолог, НО финансово не мога да си позволя на месец да давам... не знам колко струва един час при психолог, но да кажем че вече е 100 лв, аз 400лв на месец нямам, получавам 250лв издръжка. А и през повечето време си спестявам парите за университета, все пак един семестър струва 1400лв. Но обмислям втората ми магистратура(далечно бъдеще) да е психология. Няма да имам време за още една бакалавърска диплома, а и не бих искала да уча задочно. До номер 3: Защото сме 20-25 момичета. Няма как да си намеря моите хора вече. Каквото било, било. Аз съм си до някъде социална, но както казах социалната ми батерия понякога умира. А групичката е пълна с момичета които са като "Аз пък мразя тихите, за какво са ми като нищо няма да си кажем? ". За щастие си намерих едно момиче и от време на време си говоря с нея. Аз по принцип се опитвам да сядам при момичетата, ама понеже няма места сядам зад тях. Но вече ако не съм с най-добрата ми приятелка ще сядам до това момиче. И тя е тиха като мен. Аз исках групичка, но лека полека осъзнавам че винаги във всяка групичка все някой ще мрази някой друг в групичката. Може би трябва да спра да се нахлувам при екстровертите, ама просто не мога. 99% от хората които виждам са шумни екстроверти. По-лесно ми е да завържа контакт с интроверни личности, но такива почти не намирам.

 

...