 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Затворил съм се в нас като затворник...
преди: 1 година, 4 месеца, прочетена 867 пъти
Здравейте, знам за този сайт от доста време но никога не съм споделял проблемите си тук. Днес ще го направя за първи път, и се надявам да бъда разбран правилно. Момче съм на 20 години, в момента живея при майка си която реално ме издържа финансово. Истината е че от 3 години съм затворен в нас, нямам желание да излизам навън, и важните неща които всеки един човек трябва да върши в ежедневието си съм ги оставил на заден план. Опитвах се да разбера защо съм такъв летаргичен, и защо нямам желание за живот, но все някак си търся оправдания. През всичкото това време аз имах работа но след това с парите заминах за Германия, искефих се на живота както се казва и се прибрах отново в България, след което си обещах че ще започна работа веднага но ето ме тук няколко месеца по късно безработен и с чувството че с нищо не подпомагам на семейството да му е добре, или на приятелите ми. Чувството как някак си съм останал назад, като бавноразвиващ се индивид без книжка като връстниците ми без работа, и без самочувствие. Осъзнавам много добре че работа трябва да започна веднага и най -накрая да дам както се казва покой на майка ми и за мен разбира се. Като един вече мъж осъзнавам че имам отговорности, но бягам от тях. Страхувам се как ще бъда приет на работа, дали ще се разбираме с колегите, а и от бая време вече както споменах съм безработен и този страх ме възпира. Имам всички необходими документи за започване на специфична работа при един мой приятел и заплащането е добро за страната, но избягвам тази среща вече от 2 седмици и той естествено почва да се нерви и го разбирам. Въпроса ми към Вас хора е, Как да изляза от тази дупка в която съм се вкарал, как отново да видя смисъл да излизам, работя и да градя живота си?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: 4c24c01ab5 |
|
1. Първата стъпка когато си в дупка: спри да копаеш.
Просто го направи, какво е най-лошото нещо което може да се случи?
На 20 години....
Зарежи, тоя компютър, излез навън, намери си приятели, учи нещо, тренирай.
Требва да придобиеш самочувствие.
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: 3d2d84bfc0 |
|
2. Твърде си млад за да говориш за "дупки". Не искам да те плаша но истиниките "дупки" тепърва ти предстоят. Принципно не си губя времето за да ръся акъл но в случая ми се чини, че имаш нужда от сериозен "шут в гъза". Запомни едно - проблемите които ти се струват големи сега, ще си ти се струват детска игра след 10 години, а след 20 даже не искам да почвам да ти обеснявам. Просто приеми един съвет от човек който е бил там където си ти сега, и то неведнъж - спри да се тръшкаш толкова. Излез, и се радвай на живота такъв какъвто е. Ако не ти харесва, тогава го направи една идея по хубав, такъв какъвто ти би искал да е. Туко виж някой, който си заслужава, е забелязал това което правиш. Но най-важното - първият такъв човек да го направи това, си ти. Животът рядко е толкова розов колкото ни се втълпява от медии, среда, захаросанои фес странцици, че е. Ти ще си намериш искарата на пътя която ще те води занапред в живота. Не е нужно да е "крещята", не е нужно да е "ярка". Нужно е да е "значима" за теб. Всички онези малки красиви моменти които тепърва ти предстои да изпиташ, започват от сега, тази секунда и от утрешния ден. Направи го такъв, че да си заслужава да го помниш.
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: 3844c9a76a |
|
3. В неподходяща среда си щом се чувстваш така, намери си хоби, спорт, които ти харесва, някаква работа, създаи си хубав живот, така ще си винаги добре.
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: 494897de64 |
|
4. Преди 10 години бях на абсолютно същата възраст и абсолютно същото положение. След това заминах за чужбина, върнах се почнах да следвам, прекъснах, пак заминах за чужбина. Направих няколко грешни решения докато бях там, уволниха ме от работа, върнах се в бг и от няколко години съм пак в същата дупка, само че по-отчаян, по-безнадежден и по-летаргичен отвсякога.
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: 018e29d6ed |
|
5. Зоната на комфорт е много опасно нещо. Ако останеш в нея твърде дълго може никога да не събереш смелост да я напуснеш.
|
...
| преди: 1 година, 4 месеца hash: c102fdc6ab |
|
6. Чета и се смея! Без обиди към никого! Написах го и в няколко други теми. Харесвам този сайт, въпреки, че влизам много, много рядко.
Харесва ми, че виждам истински хора в него, а в коментарите понякога - още по-истински. Смея се... защото през всичко това сме преживявали... тоя по-дъртите тука... и.. дали в радост или в тъга, като го прочетем някак ни олеква. И мисля, че знам защо. Човек влиза в някакви етапи през живота си и от части му се случва да забрави през какво е минал и какво е видял... докато, не се натъкне на зелена ябълка като тебе. Някой, дето има нужда от съвет, от помощ, от разбиране. И тогава си казваш, хеее, верно бе, аз тоя филм съм го играл.
Съзнанието е странно нещо. Никой не ти се подиграва на болката трябва да знаеш, но съм сигурен, че на много, които те прочетоха им олекна. Просто заради обмяна на опита, прочетоха те и си спомниха, че и те са били там, и те са били така... и отново добиха самочувствие, че в тоя живот са вряли и кипяли. Че няма какво толкова да се мисли, а трябва да се действа. С напредване на възрастта осъзнаваш, че няма да живееш вечно и тогсва сякаш изведнъж спира да ти пука кой и какво говори. Сякаш никой нищо не знае, сякаш нищо друго няма значение освен... собственото ти примирие с вселената.
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: 41f4e56698 |
|
7. Разбирам положението ти, и аз от доста време съм в такова, това е депресия, от нея мъчно се излиза. Най лошото е апатията, когато нямаш достатъчно мотивация, не стават нещата. Препоръчвам ти да спортуваш и да четеш духовна литература.
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: ba85067006 |
|
8. Като има на кого да разчиташ много ясно че ще се разплуеш и ще гледаш в една точка. Мама те храни, какво ти е? Поеми си живота в свои ръце, трябва да си независим. Нямал книжка-ще изкараш. Нещата не стават с магическа пръчка. Иска се труд.
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: 4f67e14af5 |
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
