Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не си единствената!
Пък и животът сам не е толкова лош.

7.   Така е... Преди 10 години, когато бях на 20... Всички се събирахме постоянно! Заедно навсякъде. Сега хората не го правят.

8.   Аз още от училище трудно правя приятелки и не се задържат. Дълго време не разбирах защо е така. Беше ми ясно, че е в мен проблемът, но не и какъв е и как да го оправя. Чак наскоро, като започнах да чета за емоционалната интелигентност и други подобни теми, осъзнах в някаква степен къде съм грешала. Бях прекалено вглъбена в себе си и собствените си интереси. Разговорите ми с другите бяха на теми, които ме интересуват мен. Рядко съм питала някой човек какво го вълнува него, освен от любезност. И дори тогава не съм задълбавала много. Не бях щедра на комплименти, но за сметка на това доста груба и директна. Въобразявах си, че това е рационално и практично отношение, но просто не съм разбирала хората.

Напоследък полагам много усилия да съм по-деликатна и заинтересована от другите, както и да им помагам повече. Това ме прави доста по-щастлива и усещам, че хората се настройват положително към мен. Въпреки това още ми е трудно да създавам и задълбочавам приятелства. Имам на практика една приятелка и с нея отношенията ни са обтегнати, защото сме доста различни и аз не съм се променила изцяло. Отчаяно ми се е искало да имам поне още една приятелка, с която да си пасваме и да се допълваме и отношенията ни не да не са напрягащи. Но каквото такова. Благодарна съм за това, което ми се е случило досега.

Приятелят (гаджето) ми е доста по-дипломатичен от мен и много по-сърцат човек. Той има няколко приятели още от детинство, както и от училище, по-малко от университета. Но като цяло поне 5-6 човека, с които поддържа контакт и се виждат редовно. Завиждам му. Няма да кажа благородно, защото няма нищо благородно в завистта. Но той много по-ориентиран към другите, отколкото към себе си, и е логично да го ценят като приятел.

Иначе и аз виждам, че има немалко самотни хора. Няма да обобщавам за всички, но мисля че голям фактор е тенденцията хората да са хиперфокусирани върху себе си. Всеки говори за себе си - какво си е купил, какви курсове кара, колко тренира, как се развива и т. н. И много рядко някой действително се интересува от другия човек и слуша внимателно. Така могат да се създават повърхностни запознанства, но те не се задълбочават. Приятелствата изискват усилия и то редовни. Хората, които не приоритизират приятелите си и техните нужди, остават без приятели. А нови се правят трудно и отнема дълго време. Поне за истински пълноценните дълбоки приятелства.

9.   Aми, аз това не го разбирам- нямам приятели, ама никъде не излизам, не ходя, не звъня, не се запознавам и т. н. Искам, но нямам желание.

10.   Еми аз имам супер много социални контакти, обаче това е на всяка цена. Ако искаш да не се държат егоистично хората и много ги преценяваш, може и без една приятелка да останеш. По - ниски критерии трябва, по възможност направо нулеви

11.   А с майка ти ли живееш? Ако е така отдели се, социален животхне значи 100 приятеля, а да си със себе си, да ходиш на спорт, танци, курсове, ако щеш на кафе, да се отделиш емоционално от вашите, ако щеш чети си книга, но да си самостоятелна. Видите с часове в социалните мрежи, а реално това не е приятелство.

12.   До 8.
Всичко в твоята история е прецакано, за съжаление не го виждаш. От описаното се разбира, че живееш нечий друг живот, не твоя.
Когато се опитваш да разпитваш хората за тях без да ти пука, всъщност показва лицемерие. казваш че се чувстваш по-добре от това, всъщност лъжеш себе си и се самонавиваш че нещо се променя, но то всъщност не се. Всичко това няма да завърши добре за теб, само че още не го знаеш.
Не четеш за емоционалната интелигентност и за “ други такива работи”, защото искаш да се социализираш, а защото си нещастна, дори с приятелят ти който е добър и даже си има няколко верни приятели.
Коренът на всичко е в това, че си решила че социализацията е нещото, което ще те измъкне от дупката. Само че не е това нещо и никога няма да бъде, нито за теб, нито за някой друг.
Самотата се получава единствено, когато искаш да се изразиш дори само с поглед, но го няма точния да те разбере. Когато искаш да обичаш, но не си влюбена, когато обичаш, но не можеш да му кажеш Добро Утро, когато имаш някакви неща, но те не са това което ти трябва.
Ти виждаш не малко самотни хора, защото търсиш такива и даже разсъждаваш върху това, за да се успокоиш временно че може и да е по-зле, което няма да те направи по-добре.

13.   Не можеш да правиш генерални обобщения за всички хора затова, че ти си се свила в черупката си. В същото време млади ( и не толкова) хора излизат, събират се, общуват, пътуват, опознават света, обичат се, женят се, имат деца, въобще правят живота си много по-богат и интересен от теб. Където и да живееш все има някакъв културен живот, събития, на които можеш да отидеш. Толкова ли нямаш никакви интереси? Би се радвала да имаш приятели? Какво направи за да ги имаш? Нищо. Затова ще си седиш затворена в балона си и живота ще минава покрай теб. Един скучен човек със скучен, сив и еднообразен живот. Че кой би искал да общува с такъв?

14.   Какво толкова сте се затръшкали за приятели и излизания не знам. Мен пък ме натоварват. Сама съм в компания, защото очакват да съм като тях. Сама съм сред роднини защото очакват да съм като тях - от 9 до 5 на работа, след това да готвя и да чистя. Омръзнало ми е от тъпите им въпроси и подмятания. Всичко което правя според тях го правя заради мъж. Отслабнала съм, боядисъла съм се, променила съм прическата - влюбена съм била. Скоро си сменям телефона и половината няма да уведомя за това. Натоварващи хора. По-добре ми е сама. Нито приятели искам, нито роднини.
ж, 29

15.   Покрай пандемията свикнахме да сме сами - това е истината. Изолацията промени живота на всички ни под една или друга форма. След 2020-та година нищо не е същото. Допълнително кризите и войните по света натоварват психически и човек просто иска да си почива, когато е свободен и не е на работа. Поне при мен е така и затова не социализирам толкова. Напрегнато ми е, работя много. Бих искала след работа просто да се прибера при приятеля ми, да си се гушнем и да си гледаме филм. Не ми е до чуждите драми и проблеми. Имаме си наши, и ми се иска поне за част от свободното ни време да си се радваме просто на живота в този нашия си балон.

16.   Според мен пък тези неща не са от вчера. Масово хората са асоциални. Просто преди не са имали толкова забавления у тях и им се е налагало все пак да поддържат някакви контакти, които са използвали най-вече за услуги. Аз съм на 41 и откакто се помня винаги хората покрай мен са си стояли основно вкъщи, като се има предвид, че аз не съм от хората, които не се спират и излизат нон стоп. Още като малък на улицата си играех основно с един приятел. Останалите излизаха доста по-рядко. Някои можеха със седмици да си стоят само у тях. После в тийн годините започнаха да се усещат "интересите", въпреки че тогава не го разбирах. Още по-нататък вече всичко стана интереси. Тоест, търсят те, ако имат някакъв зор. В подобни ситуации направо ти запалват телефона с всякакви оферти за излизания, почивки и т. н. Свърши ли им ползата, можеш да забравиш за тях. Огромна част от хората, които познавам са такива, в това число и всички, които уж смятах за приятели с изключение на един-двама. Наскоро един такъв бивш голям "приятел" започна отново да ме търси за услуги. Иначе, дори телефона си трудно вдига, ако няма полза. Двамата с жена му нямат никакви приятели, нито познати. Никъде не ходят, стоят си постоянно вкъщи, като причината за това не е финансова. Иначе, ако надушат изгода, не можеш да се отървеш от предложения за ходене къде ли не. Честно казано в момента имам само един приятел, с който мога да седна да пия кафе и да знам, че нищо няма да иска и просто можем ей така да се видим.

17.   И в България станаха саможиви като в Америка и Западна Европа. Вече рядко можеш и тук да излезеш непринудено с близки, приятели и познати. Консуматорската култура ни завладя отдавна и всеки мисли само за пари и удоволствия.