Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   "Вие" формата означава дистанция, приемливо е да се използва към непознати, които няма да срещаш повече. Ако нов човек ще бъде в твоето обкръжение е редно да има уговорка да се мине на "ти". Използвам "вие" форма към началство, личен лекар и т. н., но това е мой избор. Ако непознат ми заговори на "ти" просто не обръщам внимание, не ме интересува кой как е избрал да общува.

7.   В работата ми имам постоянно досег с клиенти, било то по телефона или в офиса и за мен е изключително просташко и показно за ниска култура да говориш на непознат човек на "ти". Не се имам за някакъв важен, въпроса е до възпитание и уважение, аз винаги го проявявам и говоря на "Вие" на непознати. Понякога им правя им правя забележка, нещо от сорта на "Извинете, познаваме ли се, че ми говорите на ти? " и обикновено се сепват.

8.   Ти не говориш на, , вие, , от някакъв вид уважение с непознати, а от страх от близост. Започвате да ставате все по-асоциални и това сякаш се налага като мода някаква.

9.   От авторката към номер 3: И аз имам случка от вчера, който всъщност ми се е обадил мъж за една моя обява. Първоначално беше възпитан, защото ми даваше съвети кое е правилно и кое е грешно, но не предполагах че е много приказлив, по-късно ми скъсява дистанцията. Беше ми неприятно и затворих телефона като прекъсната връзка.

10.   Говоренето на вие онзачава дистанция, когато непознат човек ми говори на ти разбирам, че е от долната прослойка каквото и да ми говорите тука. Не, че момичето е нейно величество, просто на по-ниско интелигентните хора никои не им е прояснявал какво означава това и не могат сами да се сетят.

11.   Зависи. Не във всички езици има учтива форма на общуване. По принцип зад думите, които използваме има доста невербален смисъл. Цялото човешко общуване е думи, жестове, намерения, интонация, и тн, всички взаимосвързани.

Също така, езикът се видоизменя и се влияе от културна и социална среда и тн. Трябва да вкараме малко психология.

Ще дам пример какво имам предвид. Някои хора по нашите ширини много се дразнят на прекалено формалното общуване. Може би се опитват да смекчат разговора, като се опитват по този начин да си станат по-близки със служителя, клиента и тн, да счупят ледовете.

Формалното общуване е абсолютно задължително в по-строга среда. Например подписване на някакъв договор с непознати хора. И пак зависи. Ако ти е клиент и вече сте говорили няколко пъти, може пък и стратегията да ти е да минете на по-близко ниво. Така че всичко зависи от ситуацията.

Аз лично за себе си съм стигнала до извода, че много често в среди, които по принцип се изисква формално общуване, персонала се оказва по-приятелски настроен, когато няма такива високопарности. То това е свързано и с манталитета ни все пак. Българите не мисля че обичат да се държат като кралското семейство, предпочитат да са по-непринудени.

Много зависи от конкретната ситуация. Формалното говорене също може да се приеме отрицателно, по мои наблюдения, тогава някои хора, които не са на висок пост, го разбират по грешен начин, и почват да си въобразяват че са някой, и да злоупотребяват с показаната им учтивост. Може би затова много хора вече предпочитат да не са толкова формални. Разбирам ги, аз лично не се сърдя на такива хора, приемам го като характер на общуване, лично качество и така.

Важното е какво и с какъв тон се казва в крайна сметка, а не под каква форма. Мисля че донякъде формалната форма на общуване става излишна в българския език. В технологичната ера, която следва, нищо чудно и да отпадне скоро. След първи контакт с дадено лице, ще бъде като в Америка: Dear Adam, вместо 'Уважаеми г-н титла нз нз си кой' всеки път при осъществяване на контакт. Излишно е и претруфено. Хората на запад си общуват само по имена.

12.   Номер 1, топ коментар.

13.   На вие никои не харесва да му говорят, не живеем във отминала епоха, затова.

14.   Към по-възрастни непознати хора на "вие" задължително.

15.   Номер 4 ме уби, право в десетката. Чак се смях на глас!

16.   Има ситуации, които предполагат задължително говорене на ти/вие. Естествено че не е добре да се обръщаш към учителя си на ти или пък към жена си на вие. Вманиачаването в подобни ситуации е разбираемо. Ако съм учител и учениците ми говорят на ти, няма да имам добри впечатления от тях.

Но има ситуации, в които са приемливи и двата варианта. Проблема обаче е, че много хора се вманиачват точно в тези ситуации и си правят генерални изводи, защото си мислят, че тяхната предпочитана форма на общуване трябва да се споделя от всеки. И когато не се, си правят грешни изводи. Отстрани изглежда смешно и снобско. Например някой си е въобразил, че на работа колегите му трябва непременно да му говорят на вие, обаче някой му говори на ти и той вече тръгнал да де възмущава какви селяни са другите, а той едва ли изглежда, че се изживява като някаква кралска особа, че толкова държи да се обръщат към него на вие, а той е същия келеш на 1000 лв заплата.

Не случайно горе имаше саркастичен коментар (4), че авторката се е взела за царска особа. Той каза същото като мен. Само че много лаконично, а аз с десетки думи. Пуснах този коментар, защото ми е пределно ясно, че ще остане неразбран от буквалисти и тъпунгери.

За мен проблема е повече в това вманиачаване на някои хора, а не толкова в грешното изпозлване на формата на общуване, което по мои наблюдения е рядкост.

17.   Наличието на две форми на общуване според мен е излишно и трябва да отпадне. Защото ето един иска да му говоря на ти, друг на вие. И вместо да се общува пълноценно, започва едно чудене:

- сега на вие или на ти да говоря на тоя
- ще започна на ти, че да не ме помисли за селянин, макар че мразя такава форма, пък после ще усетя дали той иска на ти
- сега му говоря на вие, ама дали да не мина на ти
- минах на ти, обаче онзи продължава на вие, доста неудобно стана, май се изложих. Явно е от този тип високопарни хора
- а може би и той се притеснява да мине на ти, че да не би аз да съм от онези високопарните и да го помисля аз него за селянин

Всеки път в ситуации, които предполагат и двете форми ми минават подобни мисли. Кому е нужно това? Или пък стават недоразумения. Единия мисли другия за селтак, втория първия за тип Евгени Минчев, който си е повярвал, че е в списъка на наследниците на британската корона.

Цялата тая енергия не си заслужава и може да се вложи в нещо по-птлноценно.


Винаги съм се възхищавал на англичаните колко са хитри, като са измислили ти и вие да си е you. А разбери ся на ти или вие ти говоря. Както искаш глас го тълкувай и няма недоразумения, неудобства и чудене и маене как да си говорим.

18.   А на мен ми е адски неприятно когато непознат мъж или младеж ми говори на брат, братле, пич. Игнорирам такива невъзпитани същества. Всичко е до възпитание

19.   Възпитана съм да говоря на непознати хора на "вие", затова винаги ме дразни и изкарва извън нерви фамилиарниченето. Но и не виждам смисъл да правя забележка, тези хора дотолкова са свикнали така, че нищо чудно да те изкарат теб някакъв надут сноб.
В излишни конфликти не влизам, нито е моя работа, нито ми пука да превъзпитавам другите хора. Нека се пържат в собствената си простотия.

20.   От авторката към номер 16: Много съм обидена, че ме нарече "царска особа". Като се замисля и за номер 4 и то ме обиди много. Не съм никаква "царска особа", просто го смятам за липса на уважение към непознат човек. Винаги са ме възпитавали да се държа уважително не само към възрастни а и към хора на моята възраст. Например: Скоро бях се качила в автобуса и отстъпих възрастна дама да седне и тя разбира се ми благодари. Винаги помагам майка ми вкъщи, когато ме пита за помощ. Към номер 19: Аз съм изключително изненадана от твоя коментар. Наистина не е възможно да превъзпитаваш човек, който по природа е невъзпитан/а.

21.   20, не е обида, а просто начин да се замислиш, че не във всяка ситуация трябва да си чак толкова едностранчива. Защото има ситуации, които допускат и двете форми на общуване, както споменах по-горе. Няма лошо, че си възпитана, но ми се струва, че понякога възпитанието ти преминава в дребнавост и едностранчивост.