 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Не мога да изразявам емоциите си
преди: 13 години, 2 месеца, прочетена 2277 пъти
Не знам дали това е за раздел тинейджърски, тъй като съм на 19, но карай
Моят проблем е, че не мога да изразявам емоциите си, а иначе съм много чувствителна. Не знам как да обясня. Никога не съм казвала "обичам те", а съм го чувствала. Дори на приятелките си не го казвам, а толкова много ги обичам.
Когато някой ми каже нещо, за което трябва да се радвам, аз не реагирам.
Друго, за което ме е яд е, че когато някой мой приятел го боли за нещо и мен ме боли точно колкото и него и ми се иска да го прегърна, но не го правя.
Мразя хората да плачат около мен, защото тогава не правя нищо, а знам, че трябва най-малкото да ги прегърна. Мразя и аз да плача пред хората.
Много трудно споделям неща за себе си. Не се сприятелявам с кого да е. Имам много малко приятели, а и на тях много малко неща казвам.
С непознати се държа тъпо, избягвам да ги гледам в очите и сигурно си мислят, че съм супер зле, но всъщност съм много ведър човек. Никога не правя първата крачка.
Сигурно има и още, но това е достатъчно да разберете, че имам проблем. И не знам защо е, нито как да го оправя.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 07b9e6a2d7 |
|
1. Приятел ти направо описа мене и аз съм същия като тебе на 21г. съм немога да ти помогна защото и аз още не съм се справил със тоя проблем
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 8e9c20c10d |
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: cd804b3d0a |
|
3. Дори не дочетох докрай историята ти, защото просто знам за какво говориш. Това се получава от това, че дълго време си потискала емоцийте си, правила си се на железна, за да не показваш слабост и т. н. Аз от 12 годишна бях така. Това ме тормозеше, защото вътрешно в себе си ги изживявах много силно, а хората ме смятаха за безчувствена. Когато станах на 16 реших да се променя. Имах една приятелка. Споделих и проблема си. Тя знаеше всички мой слаби места и болни теми. Никога дотогава не бях плакала пред хора. Тогава я накарах да ме разплаче. Тя започна да говори всичките неща, които се сети, че ще ме разчувстват- за семейството ми най вече, защото ми е най-слабото място там. Когато започнах-не можах да се спра. Плаках с часове. Исках да спра, но от толкова дълго сдържана бях насъбрала толкова много негативизъм в себе си. От тогава нещо в мен се пречупи и в период може би на около година, аз ревах за най-малкото и се чувствах далеч по-добре. После вече се стабилизирах и сега съм си "нормална", ако мога така да кажа.
Успех, миличка!
Надявам се историята ми да ти помогне.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
