Инстинктивни реакции
преди: 6 месеца, 3 дни, прочетена 479 пъти
Въпросът ми ще е за инстинкт и реакции при случай на опасност или вербална атака.
Жена съм, майка на двама сина. Общо взето се държа възпитано с околните, предпочитам да игнорирам вместо да влизам в спорове и/или разправии. Мразя конфликти, не понасям повишаване на тон.
Но ако има директна физическа заплаха или дори вербална агресия клоняща към физическа към близките ми, скачам на мига.
Не се крия зад мъжът си, не съм от тези жени, до и дори пред него съм заставала, в бойна готовност. За него и децата ми особено изскача някакъв звяр от мен, способна съм на всичко за да ги защитя. Като да нямам инстинкт за самосъхранение в такива моменти.
Когато става въпрос за мен обаче, не знам какво се случва, но изглеждам и се държа като беззащитна.
Скоро имах случай, бях сама (и слава богу защото може би щеше да завърши зле това) - блокирах, не можех да реагирам. Просто стоях и гледах, не се защитих. Не е било физическа атака срещу мен, беше срещу мои вещи от чуждо лице.
Въпросът е, че не за пръв път се случва нещо подобно. За "моите" хора съм ебаси хищника за да ги защитя, а за себе си като малко дете.
Какъв е този странен инстинкт, защо нямам същите реакции когато себе си трябва да защитя?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 месеца, 3 дни hash: fcd2825f91

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Да бе... Разправяй ги на баба си тия! В единия случай лъвица, а в другия - мишка! Или си едното, или другото. Средно положение няма!

 

...

преди: 6 месеца, 3 дни hash: 8f4a386d4c

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   По-скоро инстинктът ти работи правилно - агресивна си в група, защото шансът да ви направят нещо е минимален, но шансът да пострадаш, когато си сама, е голям и минаваш в пасивен режим.

 

...

преди: 6 месеца, 1 ден hash: e84b8b5326

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Дължи се на травмиране. Типична реакция при забравена травма. Сигурно и в други ситуации имате алтруистични и стоически нагласи. Друг вариант - Вие сте си скрит лидер. Лидерите реагират така. По толкова информация - толкова може да се прецени. Консултирайте се с психолог, проблемът е, че тия моми със съмнителни морални и професионални качества, които до вчера бяха по чалготеките, днес са психолози.... да те страх да им искаш мнението... Също както мнението на Н1.

 

...

горе^

преди: 6 месеца, 1 ден hash: ae81beddf3

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Н 2, вероятно е така, да. Но се е случвало с едното ми дете като беше малък (6-7 годишен тогава) да ме нападнат двама мъже за телефона, с който говорех в момента. Щяха да им го дам без да се опитвам да съпротивлявам, но единият дръпна синът ми, тогава "ми падна пердето" пак. Дръпнах си обратно към/зад мен детето и тръгнах да се ежа като (не знам откъде ми дойде точно пък такава реакция) буквално се опитвах да го ударя с глава, юмруци и ритници едновременно ххахахха сега ми е смешно, но тогава наистина бях като звяр, изобщо нищо човешко не чувствах в него момент, само мисълта "да унищожа врага". Слава богу, всичко се размина с уплаха и бяс, но мисълта ми е, че не знам доколко са нормални тези мои реакции. Н 3, не знам, поне не помня да имам някакви травми от детство. Семейството ми винаги е било много спокойно, не е имало скандали в къщи. Дори в нашият дом не се пиеше никакъв алкохол, не се и позволяваше на гости. Всякакви дискусии, въпроси т. н се решаваха на неделен, семеен обяд чрез разговори. В училище съм имала някакви сдърпвания защото бях много дребна и всеки с някакви напъни за надмощие, ползваше мен за затвърждение. Докато не се насочих към най-едрият съученик, цапардосах го със стол по главата и от тогава нямах проблеми с никого. Тогава май съм проявила някакви съвсем инстинктивни качества на "алфа-лидер". Н 1, може би не е за вярване, но е така. Нали затова питам дали е нормално. Аз самата не разбирам защо така се получава.

 

...