|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Какво да правя с живота си?
преди: 13 години, 2 месеца, прочетена 4157 пъти
Здравейте!
Напълно съм отчаяна в момента- не знам какво да правя с живота си. Завърших тази година и ме приеха студентка, но поради определени причини се отписах (при прекъсване можеш да се върнеш, но аз изцяло се отписах)... реших, че ще пробвам другата година в друг университет друга специалност (т.е. ще кандидатствам отново).
Може би трябва да започна от там, че първо нямам никакво желание да уча... аз всъщност никога не съм имала- всичко е било насила... нека отбележа, че въпреки нежеланието ми съм завършила с пълно отличие всяка една година.
Някакси искам веднага да започна работа... да не ми се налага да отивам в чужд град и отново да бъда сама, защото аз съм много затворена и времето прекарано като студентка ми се отрази пагубно на психиката (а беше за много кратко време).
Не мога да издържам далеч от семейството ми... никога не съм се отделяла за повече от 2 дни от вкъщи и когато заминах да уча това ме съсипа буквално. Загубих съня си, не се хранех нормално, постоянно плачех и т.н. Бях сама на квартира. На общежитие не бих могла да бъда - свикнала съм на други условия. Нямам и приятели... нито един- всички винаги само са ме използвали, а като нямат изгода- все едно ме няма.
Но да се върна към образованието- мислех да държа изпит по език, но и 2та, които съм учила вече не са на ниво отдавна (а и се съмнявам, че са били)- всичко съм забравила... притеснява ме, че няма да мога да вляза... а и никога няма да бъда толкова подготвена както съм била за матурите... все пак ще бъда далеч от тази среда за година и колкото и да уча сама вкъщи няма да е същото.
Няма нещо , за което да се захвана- да си кажа „ето това ме влече“ и да започна да го уча и после да го работя... лягам и ставам с мисълта „боже, какво да правя?“. Мисля, мисля... и накрая нищо. Лутам се. Избирам едно... прочитам мнения и се хвърлям на друго. Отново и отново... Искам да избера някоя специалност, която хем да не ми отнема много време, хем да е интересна, хем после да има реализация... но не мога да намеря такава.
Чудих се много дали да не избера някоя филология, но езиците ми не са на такова ниво (както вече споменах) и ще изнемогвам, за да уча... отделно, че филологиите били най-натоварените специалности и не ти оставало време за друго.
Замислих се за някоя икономическа специалност, но... не съм изобщо запозната с материята. Не знам дали е за мен. Математиката попринцип не ми е голям проблем- когато отделя повечко време се справям, но никога не е било с лекота.
От история, география, химия, физика не разбирам – биологията ми е интересна, но винаги съм учила наизуст (и естествено нищо не помня).
Започнах дори да мисля за педагогика, логопедия... но не искам някоя мизерна заплата после. Психология, философия, културология – тези биха ми били интересни, но е напълно безсмислено както и да го погледна.
Как да избера? Какво да избера? Как да се преборя с това нежелание за каквото и да е? Още един проблем- твърде много държа на хорското мнение и не мога да не завърша висше... какво ще си кажат хората за мен? Дори сега ми е неудобно да кажа, че съм се отписала..
Моля ви... умолявам ви да ми дадете съвет! Наистина имам нужда от насока...
Благодаря предварително на всички, които ще прочетат и ще ми отговорят.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 13 години, 2 месеца hash: 7d202c3f97 |
|
1. Грешката, която си направила, е че си зубрила и така си изкарвала оценките си. Това те е накарало да намразиш ученето. Ти не си учила за себе си, а просто за оценките. А оценките са за да можеш после да влезеш в университет, по-точно само за един момент от живота ти ;) И заради този един момент според мен няма смисъл да се губи толкова време в наизустяване. Най-добре е да се влезе едва-едва с 4-5. Но това е друга тема.
Относно работата, един мой познат докато си избирал специалността имал няколко възможности и избрал тази, която не знаел какво означава. А познай какъв е сега? Почти шеф :)
Не му мисли много. Избери си нещо и си кажи: "Това ще е! " И не се отказвай. Без "Много ще е трудно, дай нещо друго. " или "Заплащането е много малко". Според мен си усърдна и ще се справиш с трудността, а за заплащането - то не е от какъв вид професия имаш, а от това как се справяш в нея. Не е казано, че само ако имаш уважавана професия ще започнеш веднага с голямата заплата, трябват време и воля. Може да се успее във всяка професия, независимо каква (е тук е малко пресилено, има и такива в които няма развитие, просто вършиш дадена дейност. Избери си такава, която включва развитие и целта ти да не са парите, а самоусъвършенстване, защото със самоусъвършенстването идват и парите) Примерно има футболисти с по 400 лв. заплата, но има и такива с по 40 000 заплата :)
Разбираш накъде бия, нали ;)
|
преди: 13 години, 2 месеца hash: c42604e3ba |
|
2. Не се насилвай да учиш, ако не ти е по сърце! Висшето образование не прави хората умни! Оценката не е важна, важно е какво имаш в главата и желанието да работиш това, за което учиш! Иначе е загуба на време, пари и енергия! Пък и на тая държава и трябват работници, пълно е с безработни интелигенти!
|
преди: 13 години, 2 месеца hash: 651839627b |
|
3. Първо си прекалено претенциозна, мама и тати живеят за теб и си много разглезена. Не се обиждай! Помисли над това, ами мислех за това ама не става, мислех за онова ама нестава. Никога няма да си доволна, а най-лошото е че не си виновна ти!
Просто си разглезена.
Моят съвет. Работи, продавачка, сервитьорка, каквото намериш, защото без образование друго не те чака. Поработи половин година, без мама и тати да ти дават допълнително. Представи си че с 300та лева които вземаш ще трябва да храниш все някога и 2 дечица. Като дойде другата година, сама ще знаеш какво да кандидатстваш. И ще учеш с огромно желание, повярвай ми.
|
преди: 13 години, 2 месеца hash: e57021e3ce |
|
4. Авторката:
Благодаря за отговорите!
Нямам представа коя специалност би имала развитие.. може би някоя икономическа? Ще се радвам ако ми кажете по-конкретно.. наясно съм, че трябва аз да си избера- все пак аз ще го уча, но не искам пак да сгреша и да пропилея още една година. А съм толкова объркана, че дори не мога да мисля трезво. Попринцип винаги съм си представяла, че ще работя в офис един ден.. :)
|
преди: 13 години, 2 месеца hash: 63f097297a |
|
5. Здравей, разбирам за какво става на въпрос и аз бях студентка. Квартири, смяна на обстановка. Така 4 години. Знаеш ли? Това ми даде много уроци. Да се справям сама. Имала съм много трудни моменти. Но се научих да бъда самостоятелна и отговорна. Завърших образованието си и после си казах, кога минаха тези години и сега нося в себе си, това което съм научила в университета и това което съм научила в живота. За мен няма непреодолими моменти и ситуации. Знам, че е трудно, но се замисли, как е на работа- същата обстановка. Ставаш, отиваш на работното ти място и срещаш шефа и колегите ти. Ти по всякакъв начин показваш всичко положително, което притежаваш и доказваш себе си. Възлагат ти задачи, които да свършиш може и след работа може и по време на работа. Не е ли същото в университета? - системата е една.
Без висшето ти образование не можеш да започнеш каквато и да било работа. Решиш ли да кандидатстваш всичко е черно на бяло- дипломата. Давам ти един съвет- запиши задочно. Ходи от време на време в университета. Изпитите и лекциите ще ти отнемат малко време. Можеш да започнеш работа в твоя град докато учиш. Ще се разбирате с колегите ти за замествания, промяна на смените. Или ще ги поискваш от работодателя. Няма да ти е нужно да ходиш на квартира. През това време ще си учиш. Ако не започнеш работа, която ти допада, изкарай курс за квалификация с езици или програма или курс за маникюр, козметика, фризьорство. Реши първо какво да завършиш, разгледай специалностите по университетите. Когато се оттърсиш от мислите, как си живяла в студентските си години, натоварена си психически, започни отново. Но в никакъв случай не го приемай за задължение. Трябва да знаеш, че ще ти послужи след време дипломата, с каквото и да се занимаваш за в бъдеще. Пък и няма нищо по- хубаво от това да се запознаваш с нови хора:)))Успех!
|
...
преди: 13 години, 2 месеца hash: 6330603842 |
|
6. Запиши задочно или дистанционна форма. Така ще бъдеш със семейството си, ще можеш да работиш, да си бъдеш в родния град в познатата обстановка.
|
преди: 13 години, 2 месеца hash: afa9b7ea01 |
|
7. Виж, не смятам, че си лигава. По-скоро вашите са те отгледали под похлупак и си само дете.
Аз учих в чужбина и такива като теб имаше много - не издържаха и си поеха към България на втората седмица. Какво ли не правих да ги разубедя, не та не - рев, депресии...Знам, какво ти е - не се лигавеха хората, сринаха се буквално. Предполагам, че не е и по-различно от провинцията например в София да отидеш. Не си изключение значи... Добре е и, че направо си се отписала - поне знаеш какво НЕ ИСКАШ. Сега е въпросът, какво ИСКАШ.
Не пишеш и какво е средното ти - имаш ли средно-специално с някаква специалност например?
Съветвам те да почнеш да работиш нещо. После кандидатствай само задочно и готово.
Теб те е страх от филология, а от икономика не?
Сестра ми завърши филология, аз икономика - нейното беше буквално нищо. Съжалявам, но си е така. Учиш си език, четеш си литератури. После и не си намери работа, защото се оказа, че и тя като теб, не го е искала да го учи това, само заради нашите.
Изобщо - ти много ми напомняш на нея. И тя насила учи, никога не е искала да има висше дори, да се изнася от нас - нашите я бутаха, ръчкаха и „мотивираха“. Само си дадоха парите на вятъра. Ти значи правилно си постъпила. Сега е време и да поработиш, да се ориентираш. Млада си, споко!
П.П. Педагогиката не е лоша специалност, ако си търпелива и обичаш децата. И заплатата не е мизерна за една жена, а и имаш много време за деца и семейство. Има работа сега много за детски учителки, после ще има недостик и по големите класове, защо не?
|
преди: 13 години, 2 месеца hash: 63f097297a |
|
8. Не си споменала от кой град си мила. Помисли кой е в близост, за да ти е по- лесно пътуването ти. Ориентирай се към счетоводство. Разгледай специалностите в ПУ "Паисий Хилендарски" Пловдив. Там има голям избор от специалности.
|
преди: 13 години, 2 месеца hash: e57021e3ce |
|
9. Иначе МИО / туризъм / маркетинг добри специалности ли са? Имат ли развитие? Туризъм исках още от преди, но поради неспособността да се оправям с географията (поне що се отнася до изпита ) се отказах.. сега обаче разбрах, че в УНСС може да се влезе само с език. За град съм избрала вече София.
Признавам, че съм свикнала всичко да ми се дава наготово и родителите ми да вършат всичко вместо мен.. затова ми е толкова трудно сама да се справям. Знам, че трябва да бъда по-самостоятелна, но.. все не се получава.
|
преди: 13 години, 2 месеца hash: 22600bf820 |
|
10. Каква е била специалността от която си се отписала...?
Иначе - не се хвърляй на икономика, само защото звучи престижно - днес всеки втори е икономист и трябва да си го учил с много желание, а и да имаш талант за тия работи + късмет, че да си изкарваш парите с икономическо образование.
Туризъм е ок, защо не. И културологията, и психологията също. Няма специалност, която хем да е лека, хем пък интересна, хем да носи много пари. Ако избереш сега нещо по-хуманитарно и вдъхновяващо, после ще трябва да запишеш по-специализирана магистратура. Зависи какви интереси в крайна сметка имаш - филологиите ги отписваме, защото ще ги учиш насила. С културология + добра магистратура можеш да си намериш добра работа и като журналист, и към някое културно ведомство, и към някой музей - зависи просто какво ти се прави. Психологията все повече й се разраства пазарът - неслучайно тази година в СУ балът за психология беше най-висок.
Най-кофти е, че си зубрила всичките тези години. Пробвай да учиш за удоволствие, пробвай да поддържаш един език не с непрекъснати досадни граматически упражнения, а с книги и филми, потопи се в някоя учебна материя - ще видиш, че когато започнеш да учиш нещата за себе си и да ги разбираш, това носи доста голямо удоволствие.
А ако не ти се учи - най-добре изчакай. Поработи нещо, поогледай се, виж как стоят нещата в света на големите и работещите, посети лекции на различни специалности в СУ примерно и виж кое ще ти се стори интересно (аз съм вмъквала на своя лекция приятелка и никой не разбра, че тя не учи в този университет). Не се насилвай, няма смисъл. Млада си и имаш предостатъчно време да се ориентираш какво ти се прави.
|
...
преди: 13 години, 2 месеца hash: e57021e3ce |
|
11. Авторката:
Специалността беше приложна лингвистика. Не ми хареса идеята да се занимавам с преводи.. като цяло бях много разочарована. Тогава разбрах, че не искам да продължавам с език. Не знам как ми е дошла идеята за филология при това положение..
Мисля, че клоня най-много към туризъм / МИО, но тъй като става дума за УНСС ще ги уча чак след 2 години и до тогава ще имам време да избера кое точно е за мен.
|
преди: 13 години, 2 месеца hash: 3f912b3f80 |
|
12. Явно си свикнала да получаваш всичко наготово. Най-добре не прави нищо, което изисква усилия. Намери някой да те носи на гърба си.
|
преди: 13 години, 2 месеца hash: df3646cc14 |
|
13. Според мен е кофти, че си се отписала. Честно казано и аз като бях на твойте години не се бях отделяла за повече от две седмици от наще и то по лагери и пак беше такъв ред- две седмици ми се струваха адски много. После отидох да уча в чужбина и ми беше много трудно, депресии, ама се свиква и то за добро. Веднъж да минат първите кризистни месеци и ставаш и по-отговорен и по-самостоятеле и приятели намираш и нещата се нареждат. Аз също в началото нямах приятели, защото не бях хипер социална и всички се бяха намерили - но сега имам и то доста, защото хората се опознават и често първите познанства не са най-дълготрайните. Не трябва да се предаваш, а да се опиташ да се отделиш от ваште, защото сега не го ли преодолееш - никога няма да посмееш да се преместиш в друг град или да живееш сама.
Иначе за висше просто запиши нещо и не го мисли чак толкова. Почти никой като влезне да учи, не знае точно какво ще учи - по-скоро е чувал само кое е модерно и хубаво, но определено не е наясно с това какво точно се очаква от него :) И аз си представях специалността ми по-различен начин. После исках да прекъсвам, после взе, че ми хареса.
Важно е постоянството в нещо, а не да прекъсваш постоянно и да се луташ и както се казва от трън, та на глог да ходиш.
Събери куража :)
Ана
|
преди: 9 години, 10 месеца hash: 2667fdee43 |
|
14. Аз съм на 16г. По-малка съм от теб, но от 2 години съм в столицата, далеч от семейството ми, на квартира. Нашите ми повериха доста голяма надежда. Не мога да се предам сега. Трябва да съм силна, та ти си жена- студентка и се оплакваш, че си далеч? Аз съм хлапе. Първата година плачех, втората стискам зъби и продължавам до като не завърша - сама. В този живот винаги ще бъда сама и съм свикнала. Родителите ми са далеч и ги виждам рядко, защото е много път до там и напоследък нямаме много възможности с парите. Не е лесно, но забога стегни се.. при това си по-голяма!
|
преди: 5 години, 1 месец hash: 35ba771639 |
|
15. Авторке, какво стана с теб в крайна сметка? Какво завърши, намери ли си работа по специалността?
|
...
преди: 5 години, 1 месец hash: b94ce31fb8 |
|
16. Родителите ти не са те научили да имаш интерес към света. Вместо това са те сложили в разни рамки и изисквания. После следва ходенето на училище, в което децата като теб просто гледат да изпълняват въпросните изисквания. И накрая когато изискванията секнат защото " детето" станало на 25 то се озовава в небрано лозе и не може да вземе избор в живота си за нищо. Да, това се нарича похлупак.
Несигурността на родителите ти те е довела до тук.
Цял живот съм бил любознателен. Уроците ми бяха супер интересни и ги четях преди да почне учителя да преподава. Никога не съм писал домашни и винаги имах 6тици. Сега толкова много неща искам да следвам че няма да ми стигне живота за половината от тях.
Изкарал съм над 20 курса с различни квалификации от целия свят. които аз съм си плащал (баща ми секна кранчето като бях на 17). Работя и се издържам от тогава, а бизнеса си ми е успешен и изкарвам над средното за Лондон(тук живея). Сега ще записвам второ висше, най вероятно в Москва.
Така че мила, абстрахирай се от думите на обществото (то е алчно), родителите си (те са несигурни), както и твоите собствени аюбиции (те подвеждат). Забрави за заплатата. Ние ходим на училище за да се научим после как да сме полезни на обществото. Не на себе си. А когато това стане и хората са благодарни, те и парите идват сами.
Отново, запиши това което ти е интересно, преди всичко! Успеха после сам ще дойде.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|