Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   В България всичко е лъжа и измама, дори и просещите хора.

Няма как те да са изключение от правилото.

7.   Аз винаги помагам. Животът е непредсказуем. Никой не знае какво го очаква "зад ъгъла". Дори и тези, които са убедени, че са недосегаеми- даже май при тях ударът от падането е по-жесток. Принципът е: "Хвърли назад, за да намериш напред. " Аз конкретно помогнах с топла храна и дрехи на далечна роднина, която се лекува в психиатрия от тежко вродено умствено изоставане. След като остана сама я пратиха там и ми е много жал. Дано поне се грижат за нея.

8.   Мрежа са. Не помагам, защо така не им правя добро.

9.   Не, повечето са или от организирана мрежа за просия, или алкохолици, за които това е избор. Пари на ръка никога не давам, ако ще и 50 ст. да са. Ако реша, че човекът наистина е в нужда, му купувам хляб / закуска или там каквото има за ядене наблизо. Нямам желание да подхранвам ничии пороци (цигари и алкохол), нито просешката мафия.

10.   Трябва да искаме бюджетни стоки по магазините от лев и нещо, масово, това е решението.

11.   Ниски пенсии, но си д режат имотите за внуци и правнуци. Колко пенсионери живеят в собствени жилища, просай го купи си по-малко, а не.... за децата да има, отделно ниви, къща на село. Ама иначе сме бедни и едва живеем.

12.   Срещал ли си някога надписи " не хранете гълъбите/чайките! " по паркове и плажове?
Познай защо

13.   Помагам, защото нищо не ми коства. Нито 50 стотинки ще ме бутнат, нито левче.

Впрочем истинските бездомници и хора в нужда не просят на най-оборотните места като Витошка. Истински бедните хора търсят храна по кофите и бутат колички с хартия или старо желязо, за да го дадат на вторични.

Най-добре е да се помогне с храна, за да не се дадат парите за алкохол или цигари

Т. Т.

14.   Матей 25:34-40
34 защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
35 гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.
36 Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме?
37 Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме?
38 Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?
39 А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.

15.   До номер 4-ри. И аз засичам редовно човека с гангренясалия крак, може би от 10-тина години. За да парадира с него от толкова дълго време, има две възможности: или не е болен от гангрена, а от по-леко заболяване, или кракът му си е напълно здрав, а "гангрената" се получава от животинска кръв и боя, които придават характерния вид на гниеща плът. През последните 5-6 години често съм попадал на входовете на метростанциите Софийски университет и Европейски съюз на мърлява жена, с картонена табела с надпис, че е онкоболна и събира пари за операция. Като види че приближават хора, започва да реве. Не съм онколог, но за 6 години ракът и щеше да прогресира, а тя на външен вид не се е променила. Като нищо ще се окаже по-здрава от мен! На Витошка често може да се види младо момиче с нарушен слух, което вика колкото глас и държи "Прося, прося! ", с явната цел да накара хората да се почувстват неудобно и да са длъжни да и дадат просия. Едва ли това момиче е сама, най-вероятно я изкарват по команда на улица, възползвайки се от недъга и, а после и прибират парите. Около църквите и храмовете могат да се видят хора, заели стандартната християнска просешка поза - на колене, с приведена глава и протегнати напред длани. Повечето са на средна възраст, без видими недъзи, които биха им попречили да работят. Тук целта са вярващите хора, редовно ходещи на църква. Почти във всеки от подлезите на столицата могат да се видят пияници и наркомани, налаягали на земята в мъртвешки/пиянски сън, с пластмасова чашка от кафе до тях - за стотинките на добрите хора. Тези пари най-вероятно отиват за поредното патронче водка или дневната "доза". От всички тези гледки, повечето от които явна измама и заигравка с добротата на хората, сърцето ми до такава степен се вкамени, че едва ли някога ще дам просия на някого. Ако ви гризе съвестта за това че не сте им помогнали, замислете се дали тези хора биха ви помогнали, ако вие изпаднете в беда!

16.   До 15 Охооо тоя с гренясалия крак още ли е там! Какви 10 години, този го гледам от дете, поне 25 години са. Хората в истинска нужда са много малко, основно инвалиди и стари хора които са изоставени или нямат семейства. Не тия по улиците пари не давам. Ще се блъскам на работа за да си раздавам парите по улицита. Как ли пък не.

17.   Вижте сега, аз разсъждавам по следния начин: винаги давам, когато ми поискат, а понякога и без да са ми поискали.

Защо?

Защото Господ Иисус Христос казва да се дава, когато ти поискат!
Не казва първо да разследваш случая, за да видиш дали не те лъжат!

А и за мен е страшно да пропусна да дам дори и само на един човек, който наистина се нуждае!
Затова - давам винаги!

Сега, ако някой знам, че примерно е пияница, и има опасност да ги изпие - няма да му дам пари, а ще му напазарувам храна - правил съм го доста пъти.

Но на непознат човек - давам това, което имам в момента и каквото ми поиска(ако имам възможност).

Така, че аз смятам, че не трябва да сме токова подозрителни и навсякъде да виждаме и търсим конспирации и измами! Подозрителността не е християнско качество!

Предпочитам да се окажа наивен, отколкото жесток!

18.   преди давах селективно когато ми дойде от вътре.
Съществуват и двете крайности, както такива, които всъщност имат нужда, така и такива които са си в някаква схема.

П. С. Който трябва вижда и знае.
Мен нищо вече не ме трогва.

19.   Повагах на мои бедни роднини години наред, с годините осъзнах, че са бедни, защото им е толкова акъла, никаква култура на харчене, каквото има в портмонето трябва да се изхарчи, то гривнички, джунджурии, нямат отношение към дрехи, обувки да се грижат за да се ползват дълго, готвене нямам думи какви тежки храни, ужас и в крайна сметка всичко това е техен избор. Потрошила съм хиляди, сърцето ми късаше, но всъщност не е имало за какво. Спечелиха дори от тотото и на яве нищо, старата секция, диван, пълно с боклуци, в хола им една пътека да минеш само, ужасно, но точно отражение на тях, на нивото, манталитета им, на избора им. Много рядко говорим за бедност поради лошо стечение на обстоятелствата, наистина масово е мързел, лековерие да предпишеш на децата си всичко и да те изхвърлят после, алкохол, опити, но реално винаги алчността за по-лесен живот, примерно хазартно зависими води до бедност. На мои познати синът му е бездомник, от родителите всички имоти е продал и сега проси и спи навън. Това не е ли доброволен избор.