Относно щастието
преди: 1 месец, 28 дни, прочетена 435 пъти
Какво мислите по темата. Вярвате ли че е редно на всеки човек да му се полага щастие? Ако да, какво би направил някой беден, сиромах човек, който бърка в кофите, за да оцелее. Как да е щастлив? Или някой, изоставен, защото все попада на леки жени. Как да е щастлив? Има и други примери, но за тези се сещам и бих искал да обсъдим.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 месец, 27 дни hash: 19558ecb50

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Този дето бърка по кофте, често е доволен че покрай него има много животинки. Като търси храна за себе си, отделя от залъка си за кучета. От там е доста по-щастлив от повечето еманципирани глупаци, мислейки че кинтите докарват нещо повече от пари. Когато нямах, бях най-щастлив. Под нямах разбирай ядях рядко, работех, но с парите ди плащах образованието. Независимо от всичко бях щастлив като цяло. Сега имам и се сещам с умиление за онези моменти.

 

...

преди: 1 месец, 27 дни hash: 330aae00d9

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Виж сега, авторе, Това, което повечето хора разбират под щастие е просто едно временно състояние, когато човек е постигнал нещо, към което се е стремил, желал или мечтал за него. Но след като го постигне, ще се радва в началото и после ще свикне с това, и вече няма да му прави впечатление и да го радва. Така, че по този начин никога не може да си наистина щастлив! Единствения начин човек да е щастлив през земния си живот е да има душевен мир. А душевен мир се постига, когато човек вярва от цялата си душа и сърце в Бога, живее Богоугодно като спазва Божиите заповеди, води православен църковен и духовен живот, изкоренил е страстите от себе си и ги е заменил с добродетели, и молитвата му е непрестанна и се е превърнала като в дихание за него. Тоест с две думи, когато човекът е станал свят(Светец). Тогава за него няма никакво значение дали преминава през проблеми, изпитания и трудности, или всичко е безоблачно. И в единия и в другия случай - той има душевен мир и духовна радост! Сега, обикновения човек много трудно може да постигне това, единици са тези хора, които го постигат изцяло, но всеки човек трябва да се стреми към това! И да спаси душата си като бъде вечно с Бога в Небесното Царство!

 

...

преди: 1 месец, 27 дни hash: c54e88f62c

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Кой казва, че ти се полага щастие?

 

...

горе^

преди: 1 месец, 27 дни hash: 19c6bf2e34

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Като човек живял известно време, като бездомник заедно с бездомници ще ти кажа – не си прав/а. Щастието е вътрешна нагласа. Бил съм сред много общества и по-щастливи от бездомника, сиромаха, неизлечимо болния и изоставения не съм срещал. Ще поясня, онези които са избрали да бъдат такива. Парадоксално е от човешка гледна точка как в нещо негативно, има свръх позитиви. Принципа на любовта действа така – от всяко нещо ражда любов, а самата тя е толкова многопластова, че прашинката е вселена и вселената е прашинка. Тя е ни голяма, ни малка... тя е хем голяма, хем малка. Познавам една баба. Не познавам по-весела баба от нея.. Не познавам друга баба така да се възхищава и учи на нови неща. Освен това сиромашията не и е чужда. Била е и изоставена... и е пълна със заболявания (понякога наранявания) от главата до петите. Разказвала ми е как е разсмива докторите, като си счупила ръката, понеже се притеснява да не ги натъжи. Искала е да имат хубав ден, понеже вероятно по цял ден слушат как някой пострадал страда. Постоянно св учи, радва се на растенията, на мила дума, на всичкото добро. Така че щастие има за всеки, който го иска и е готов наистина да го приеме. Една от функциите на любовта е да докаже, че е навсякъде. Така тя се проявява във всички аспекти. Така тя дава проявява и на щастието, понеже са свързани.

 

...

преди: 1 месец, 27 дни hash: 1c1003ae3b

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Полага се на всеки, да, но ти го търсиш извън теб в материалния свят, а е вътре в теб. Миговете на щастие за мен никога не са били свързани с материалния свят. На радост, задоволство, еуфория--да, но на истинско, пълноценно щастие - не. Като си купих къщата бях в еуфория, скача, виках, крещях дори. Като си купих първата кола- подобно. Като започнах да работя по мечтата си изпитва еуфория, силна радост и щастие защото можех вече да се потопя. Вмоя си креативен свят и да извежда навън в материалния това, което години беше в душата ми, а оттам и в главата ми. Щастие и дълбоко възхищение съм изпитвала защото едно малко цвете пробило цимента и си цъвти въпреки човешката намеса. Също когато за пръв път видях синът си извън моето тяло и можех и да го гледам с физическите си очи, да го докосна и да го прегърна и с ръцете си освен със сърцето. Щастие изпитах вчера когато мъжът ми показа нещо, което най-после е получил и за което се бори и стара доста време, умора и безсънни нощи. Мисля, че не разбираш щастието.

 

...