9. Номер 8 се мисли за главния герой във филма. Светът не се върти около теб. Всеки човек е център на своята вселена. За други, които мислят като тебе, ти си NPC-то/пълнежа/както искаш го наречи.
Онези с душите също не са прави, защото няма душа. Това, което наричате "душа" е съзнанието, а съзнанието е нещо, което възниква от работата на мозъка. Когато мозъкът умре, умира и "душата", така че "душата" въобще не е безсмъртна. Когато си мъртъв, нямаш спомени, нямаш мисли, нямаш чувства, не съществуваш. Точно както е било преди да се родиш. Помниш ли нещо от това време преди да си заченат и преди да си се родил? Ами не, защото си нямал мозък и е нямало изградени връзки между невроните - нямал си съзнание. Когато умре мозъкът, става същото. Съзнанието изчезва и ти със него. Това е положението. Съжалявам, но приказките на религиозните за ад, рай, задгробен живот, прераждане и т. н. са просто празни брътвежи на хора, които не могат да приемат, че спират да съществуват след един момент. Това са отчаяни напъни на мозъка да даде смисъл на всичко това, квото са преживели досега. Това е самозалъгване на съзнанието с цел да направи мисълта за смъртта по поносима. Това е защитна реакция от ужаса на неминуемото забвение.
Редовният лунатик, който призовава за "вцърковяване" и той се е изказал неподготвен. От кой ще спасяваш душата си, бе, айланкоолу? От деспотичния ти, грандомански Бог, който няма по-висша цел на същестуването си от това да търси галфони, които да му се кланят по цял ден в Рая и като го възпяват, да му надуват егото. За такива промити мозъци като неговия смисълът на живота му е да разпространява отровната си религия цял живот, защото са го излъгали като малък, че някакъв невидим, белобрад старец го гледа отгоре и ако вярва в някакви измишльотини, ще оживее след смъртта.
Да се търси смисъл на живота като цяло е безсмислено занимание. Човешкият мозък търси цел зад всяко събитие. За човек зад всяко действие стои някаква умисъл. Така е устроен умът, така се е оформил в процеса на еволюцията, за да открива взаимовръзки, от които може да извлече някаква полза. Трудно му е да възприеме случайности.
Ще ви дам кратък пример. Буквално преди да напиша това взех една монета и я хвърлих няколко пъти, като записвах всеки път резултата - Е за ези и Т за тура. Монетата има две страни и 50% шанс да се падне ези, и 50% шанс да се падне тура. Представям ви две последователности от ези и тура. Едната е случайна - тази, която записах при експеримента си, а другата не е случайна - аз си я съчиних и я нагласих.
1: ЕТТЕТЕТЕЕЕТТЕЕТЕЕТ
2: ТЕЕТЕТТТТТТТЕЕЕЕЕТ
Познайте коя от двете е случайната и коя е нагласената?
Давам ви и отговора веднага - ако щете вярвайте номер 2 е случайната комбинация, която се получи при хвърлянето на монетата. А номер 1 е комбинацията, която измислих, като гледах да наглася буквите така, че да има по-малко еднакви една до друга.
Всеки човек може индивидуално да си намери някакъв смисъл на личния си живот. Подобно на номер 1, който е посветил остатъка от живота си, за да отмъсти на роднините си, друг може да намери смисъл в това да отгледа деца, да спечели много пари, да се развива в някаква сфера, да търси удоволствия и какво ли още не. Няма някаква цел, към която да се стремим всички и да наречем смисъл.
Ще се запитате защо същестуваме тогава, как може да ни има без никаква глобална причина. Истината е, че има такава причина, но тя не е конкретно насочена към хората. Човеците, като едни по-интелигентни същества от останалите на планетата, имат по-високо мнение за себе си и поради това често се чувстват като нещо различно от останалия живот на планетата, но това е изкуствено създадено разделение.
Ние, също като всички живи организми на планетата имаме една цел, една задача и един живот, за да изпълним тази задача. Някои успяват да я изпълнят, други - не. Няма съдник, няма изпитващ. Ако успееш да свършиш задачата - добре, ако не успееш - все тая. Тази задача е да предадеш гените си на следващото поколение. Целият живот на Земята работи по изпълнението на тази задача, откакто се е зародил преди 4 млрд години.
От биологична гледна точка всяко живо същество е просто временно убежище на гените. Всяко тяло е извадка, модел, презентация на това какво са способни да направят гените му. Това тяло минава селекция - естествен отбор. Тези тела, които се класират, предават гените си на следващото поколение и процесът се повтаря. Смисълът на телата да поддържат същестуването на репликаторите - молекулите, които съдържат генетичния код.
Но защо животът прави цялото това нещо? Защо въобще съществува живот, след като можеше и да няма живот? Защо е възникнал този процес. Какъв е смисълът му? Прави го не защото има някаква висша цел, която се опитва да достигне, а защото реките текат към морето.
Всяка материя иска да застане в най-ниското възможно енергийно състояние. Когато бомбандираш електрон с фотон, той поглъща енергията на фотона, но не се задържа дълго време в това състояние - бързо освобождава фотон и се връща на ниско енергийно ниво. Водата, която падне като дъжд или сняг в планините има висока потенциална енергия и се стреми да достигне морето, където ще има ниска потенциална енергия. Всеки един предмет на Земята се опитва да стигне до центъра на планетата и ако нищо не му пречи, той няма да спре да се движи, докато не го достигне. Освен това токът иска да мине по пътя с най-малко съпротивление, затова ще предпочете да се движи по жицата, вместо по въздуха, но в същото време иска да достигне до точката с най-нисък потенциал по най-бързия начин, затова ако хванете жица на далекопровод, докато сте стъпили на земята, той ще предпочете да мине през вас, отколкото да се бави по кабела, въпреки, че кабелът е с по-ниско съпротивление.
Всеки процес, всяко едно действие произлиза от това, че в една точка на пространството има повече енергия, отколкото в друга точка на пространството. Целта на всяка система е да се достигне термодинамично равновесие - максимален безпорядък, максимална ентропия.
Вселената е започнала същестуването си изключително подредена, с ниска ентропия и тази нискоентропийна, чиста енергия дава тласък на всичко каквото се случва понататък, дори и на самото време. От самото ѝ възникване нататък всичко върви към по-голям безпорядък - ентропията на Вселената само се увеличава и ще продължи да се увеличава, докато не достигне максимален безпорядък. Тогава времето ще спре и нищо няма да се случва. В настощия момент Вселената е с най-високата ентропия от цялото си същестуване и в същото време никога няма да бъде с по-ниска ентропия.
Тази ниска ентропия, с която е започнала същестуването си Вселената, дава възможност да се образуват в нея нискоентропийни участъци за кратко - като хора и звезди, но дори образуването им води до увеличаване на ентропията като цяло. Т. е. локално може да има намалена ентропия, ако се заплати цена - да се увеличи още повече ентропията на цялата Вселена.
Нас ни има, защото помагаме на безпорядъка да расте. Защото сме ефективен начин за ускоряване на увеличаването на безпорядъка. Без нас Вселената пак ще върви към безпорядък, но ние и помагаме да достигне до равновесие по-бързо. Ние сме прекият път на тока до земята. Ние сме стръмният склон, по който водата ще предпочете да мине, за да достигне морето по-бързо.
Съдбата ни в бъдещето е ясна - на животът на планетата със сигурност не му остава повече от няколко милиарда години. Ако имаме късмет да не ни отнесе астероид, то със сигурност Слънцето ще убие всичко живо на планетата до следващите 2-3 млрд години. Енергията, която излъчва постепенно ще се увеличава. Земята ще се затопля и атмосферата ще се насища с повече водни молекули. Колкото повече вода се изпарява, толкова по-силен парников ефект ще се получава, ускорявайки увеличаването на температурата на планетата, което пък от своя страна ще увеличава изпарението, докато накрая всички океани ще се изпарят. След 5-7 млрд години ще се изчерпи водородът в Слънцето и то ще се раздуе толкова много, че орбитата на Земята ще попадне във вътрешността му. Планетата ни ще престане да съществува. Слънцето също ще изразходи горивото си и ще се превърне в плътно бяло джуже, в което не протича термоядрен синтез и бавно ще изстива, в продължение на милиарди години. Това ще е съдбата на много звезди, а по-масивните ще станат на неутронни звезди и черни дупки. Черните дупки ще се изпарят, неутронните звезди и джуджетата вероятно ще се разпаднат. След невъобразимо много време Вселената ще бъде тъмна, без никаква светлина никъде, съставена само от тъмна материя и разпилени елементарни частици. Тогава ще настъпи топлинната смърт на Вселената. Тя ще достигне термодинамично равновесие - няма да има никакви енергийни разлики никъде, които да предизвикат някакви процеси. Всяко движение ще спре и Вселената ще остане студена завинаги. Може ли да се говори за същестуване на "време" във Вселена, в която абсолютно нищо не се случва? Не, времето ще приключи тук.
Поради тези причини въпросът за смисъла на живота може да се погледне под много различни ъгли. От някои гледни точки самият въпрос няма смисъл. Ако под "смисъл" разбирате някаква цел, която да преследвате, то тогава смисълът на всеки живот може да е различен. Ако си поставите цел и се борите да я постигнете, може би ще "усмислите" същестуването си и ще се чувствате удовлетворени от резултатите и дори може да изпитвате и удоволствие по пътя към постигане на целите. Но ако търсите някакъв глобален, метафизичен смисъл живота, някаква специална роля на човека, то такъв няма.
Надявам се, че съм бил полезен.
|
