Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Абе не ви ли прави впечатление, че само жени могат да се хилят на такива неща? Айде, тва на 5 верно си е за смях, а и си требе човек от време на време да става за резил, да слиза на земята обратно.

Ама да катастрофираш и да ти е смешно? ! Да направиш пожар и да седиш и да се хилиш? ! WTF? ! Явно участничките яко ги е тресъл ПМС-а...

То бива лигня, ама...

7.   Да, и на мен ми стана малко странно това за катастрофата и пожара.

Не за друго ами миналата година запалих кухнята доста стабилно ии не само не се смях, ами доста време ми трябваше да се съвзема.

Лоша

8.   Май няма жена дето да не е палила кухнята... Явно е нещо като изпит за домакиня :-) Как пък мене за толкоз години не ми се случи да я запаля... Да чукам на дърво де, то никога не е късно. Ама някак си статистически има силно изкривяване към женския пол...

9.   Еми като няма кой да ни пали в спалнята, палим кухнята.

Нещата са навързани..:)))

10.   Ха-хахахаах ами да паднеш в яма верно си е смешно....

11.   1 съм
Верно не е от най-смешните случки, но е последната нелепа ситуация. Паля кухнята за 2 път. Първият път изобщо не се паникьосах, влязох в кухнята, първо отворих прозорците, защото нищо не се виждаше, намокрих една кърпа и започнах да я размахвам и да гася пламъците, докато приятелката ми, която беше с мен стоеше и гледаше като тресната и незнаеше какво става.
А вторият път беше в един от онези периоди, в които ти се случва от лошо по лошо. И си мислиш, че по-лошо от това просто неможе да стане. Честно казано в този момент не ми пукаше, че може да умра. Мислих си "Какво ще кажа на хазяйна сега". И не съм в ПМС. На 22 год съм:)
Иначе историйките на другите бяха доооста смешни:D:D:D:D

12.   Смехът след катастрофата е от многото адреналин, разни хормони, разни нервни реакции на мозъка, за да се разтовари.
Аз направих ПТП, гръмнаха ми ербеците... и стоях като хипнотизирана, хубаво, че пред мен друго ПТП (хе хе) и КАТ-аджийте на място.
Какво направих - почнах да ги прегръщам, прегърнахме се с „противника“ - и на двете нищо ни нямаше, това беше най-важното. После целия ден бях като дрогирана, пияна, нещо такова.
Седя си на стола и ми беше еднооо смешно, едно хубавоооо... КАТ-аджийте изобщо не се учудина, явно често им се случва. Казаха, че е от адреналина и действа като дрога.

13.   №12, не е точно така. При застрашаващите живота ситуации се получава разхлабване на връзката между съзнанието (душата) и тялото. "Дрогирана" е точната дума за хора, които не разбират от материята, понеже и при някои водове дрогиране се получава подобно разхлабване. Адреналинът не е удачен като обяснение. Той се метаболизира много бързо - за няколко минути. Не може да те държи цял ден.
При описаната ситуация мозъкът ти се е вцепенил и блокирал от страх и изненада. Когато той блокира, логичната и критичната мисловна дейност отпадат. Оставаш по чисто (духовно) съзнание, а в това състояние всички сме като малки деца, и като странични наблюдатели, които са любопитни и безкрайно се радват на света, на живота, на хората и на ситуациите. Сигурно е, че в това състояние не си си давала сметка какво си - жена ли си, мъж ли си, човек ли си въобще, дори името ти ти се е ствувало като някакво далечно, безсмислено и абстрактно понятие.
Радвай се, че си имала подобно преживяване, защото малцина го познават приживе.

14.   Хвъряйки боклука в контейнер без да искам си хвърлих и ключовете от колата. Наложи са да вляза в контейнера и да си ги извадя. Беше много... ароматно преживяване. Стана ми смешно и на мен. През цялото време си мислех какво ли би било, ако някой от съседите ме види навирила крака от контейнера.
Номер 6, ПМС има съвсем други симптоми - точно обратните, като раздразнителност и др.

Сара

15.   13, ами весело ми беше, защото имах Пълно Каско...
Иначе - странно ми е било поведението. КАТ-аджийте са се чудили, че съм толкова шокирана, мислили са си, че в колата стои някакъв напълно хладнокръвен мъж. Стана ПТП-то със служебна кола - огромен черен джип, след ПТП-то съвсем хладнокръвно в техните очи съм го изкарала от кръстовището, без да застраша никого (имаше и спирка с много хора наблизо) и съм го загасила. После се разбра, че двигателят автоматично се е блокирал, а аз на някаква инерция съм го закарала на безопасното място.
Аз си спомням само как гледам ербека от ляво как се надува, пука се и ми пука предното стъкло. Беше много красиво, като в забавен кадър. Действително не си знаех и името, но не ми попречи това да забия ръчната и да си взема дамската чантичка като излизам, както и да прегърна КАТ-аджията и да му подавам всякакви документи като ми ги поиска.
Пита ме за името ми - не знаех! Дори почнах да му говоря на друг език в началото.
Смешно беше действлтелно.
Много препоръчвам на всички да си направят пълно каско при български застраховател, да знаете - това запази усмивката ми и след като си дойдох на себе си. Оправиха ми колата, нямах никакви проблеми.
Някакви тарикати изтриха и от софтуеъра цялото ПТП... смях на бучки!

16.   Ахахаха, аз имам една случка от миналата година мисля, да.. бях на парти в Ялта, сутринта след него с компанията, с кяото ходим заедно на всяко парти отидохме да хапнем както винаги.. аз хич не исках, че на другия ден не помня какво трябваше да правя.. ааа да, понеже ди джея го познавам, щях д ходя до летището да го изпращам, та трябваше да стана рано. Обаче моите приятелчета твърдо ми отказаха да НЕ отида с тях, единия ме вдигна, поноси ме на рамо 100тина метра и ме пусна.. викам добре, айде.. ще отида да изпия една минерална вода набързо и изчезвам да спя. Речено, сторено.. изпивам си водата, плащам си я и зарязвам моите хора.. Бяхме в Дивака на Х. Б... и тъкмо тръгвам вече да излизам, лятото, в 6 сутринта заведенитето ПЪЛНО.. ама толкова пълно, че нямаше свободна маса. Аз с полузатворени очи тъкмо вече набирам скорост и аха да изляза, засилила се с/у вратата и ТРЕЕЕЕС.. мдам.. чу се от мен.. тия от заведението на идване явно са отворили вътрешните врати, котио, коагто излизах вече бяха затворили и изхода беше първо през врата малко вдясно от външната, която аз гледах и след това през тази, през която аз бях решила да мина.. ама кво да ви кажа.. доста добре си бяха измили стъклата. та отскочих аз с половин метър след удара, хванах се за носа, защото изпитах няква дива болка и в следващия момент цялото заведение "ХАХАХАХАХАХАХАХАХАХ".. умря ми достойнството в този момент.. и все още си нося белег на носа за спомен и всички от компанията ми помнят този случай.. казват, че като излизали имало огромен отпечатък от нос на стъклото :) и така общо взето.. :)

17.   Веднъж излизйки от апертамента,срещнах най добрата си приятелка,и и викам ела с мен до контейнeрите ,хем да се разходим. Нали знаете ,кок не умеем ние жеите да говорим. И дъра бъра ,дъра бъра ,разделяме се прибирам се,бъркам в джоб , единия, другия ,якето, ключовете ги няма. Мисля ,къде ли са паднали. Върнах се по обратния път ,и познайте не ги видях по пътя, и стигнах до контейнерите за боклук. И зачаках. Ми сега те са три,двата полу празни,но третия си го биваше. Вуни ли вуни. Тука ЩЕ ДА Е МОЯ КЛЮЧ,НЯМА КЪДЕ ИНАЧЕ. Мина еди циганин с колелото и с една сопа ,започна да си рови, нали това му е професията. Та си викам ,ми и аз веднъж да имам късмет. Точния човек в подхоящото време. И се почна ,ще ти дам 2 лев ще ти взема едно кафе,само ми намери това, кето търся. Олекна ми ,защто той веднага се съгласи. И какво минавайки зад мен леко се приближи сякаш всеки момент ще ме сграбчи Говрише ми за С.... и как искал да го прави облизайки се гнусо по черните си джуки. Не стига ,че седя до меризливите котейнер в чакане ,ами и това... Аз пък ,айде търси,търси не ме заниавай с лупости,и си викам на акъла сега и това ли ме сполея. А вместо да съм ядосана, вътрешно се смях на всичко това. Найнакрая великите ми ключове бяха намерени в най пълния контейнер,и за секунди си помислих ,ами ако трябваше аз да бъркам вътре ,със сигурност щях дя се щуясам ха ха ха ха ха....Та късмета мили хора ни чака и в подходящия момент е при нас. Не губете вяра.

18.   Аз се сещам за няколко..
1. Когато бях 7 клас и аз и една съученичка бяхме излъгали, че сме до медицинската сестра, за да не ни изпитат. Слязохме до кабинета, но нямахме намерение за влизаме, но малко след това видяхме, че един от класа ни следи и ще ни издаде.. наложи се да влезем. Влязохме, но не изпих хапчето /уж на мен ми беше зле/. Връщаме се и гредаме директора и явно това момче от класа, което ни следеше ни е издало. Моята съученичка се уплаши и ме попита какво ще правим. Аз й казах да е спокойна, минахме покрай директора и аз го поздравих дори. Той ни каза „Момичета, чух, че сте бягали от час, вярно ли е? “ А аз отговорих „Не, няма такова нещо, ние сега се връщаме“, а то беше минал половината час.. и се измъкнахме :D
2. Когато щях да се изгубя по улицата заради човекът, в който съм лудо влюбена /и който не знае за това :D.. все още/. Вървях си по улицата и гледам, че той е на най-много 8 метра зад мен с някакви от бившият му клас, които много ме тормозеха. Притесних се, защото можеше тези същите отново да се заяждат с мен, а и се притеснявах от моят възлюбен :D. Накрая, виждайки, че са почти до мен, пресякох и тръгнах по една непозната улица. Отначало не знаех къде се намирам, но накрая намерих пътя до вкъщи и се прибрах. Имам и други случки с него - когато щях да си изпусна спирката и да отида на Прогона, когато щеше да ме блъсне кола /това не е смешно, ама/..
3. Пак е с моят любим. В една гимназия сме, стая до стая и всяко междучасие заставам пред класната му стая заедно е една приятелка и го гледам. По едно време се отдалечих малко от нея и се загледах в Него.. в коридора минаваха други ученици и аз мислех, че приятелката ми до мен и я хванах за ръката да ходим някъде другаде. Чувам някакъв смях, поглеждам назад, приятелката ми е зад мен.. а тогава кой съм хванала? Обърнах се и видях някакво непознато момиче, което ме беше помислило за луда. Представяте ли си, някой непознат да ви хване за ръката и да ви каже „Хайде, тръгвай с мен“ и да ви дръпне леко :D
4. Аз и една друга приятелка сбъркахме кола на СОД за такси. Качваме се в „таксито“ и тъкмо да кажем адресът на мястото, до което искаме да ни откара шофьора, той ни пита „Къзе, бе? “, а ние „Ама нали това е такси? “, той „Не е. “.. аз от там видях, че е СОД, а не такси и се извиках „Г, това е СОД“. Затворихме вратата на колата и започнахме да се смеем като луди, каквито човекът ни беше помислил.
5. Когато за пръв път преписвах по география. Мислех си, че ще бъде лесна работа, защото учителката не е строга, но явно не бях познала. Имат 4 листа - 2 големи и два малки. Едно момче пред мен ми взе малките /без мое разрешение, грабна ми ги/. Казах му даа ги даде, но отказа, но тъй като по-важдата информация ми беше на големите листа, не се ядосах толкова. Тестът започна. Реших да си извадя пищова, но друг мой съученик започна да ме клюкари. Целият клас ме видя, че имам лист и започнаха да клюкарят. Тя обаче видя това момче, което ми грабна пищовите и му ги взе :D, а пък аз седях зад него и си помислих, че може да ме спипа учителката и бързо се опитах да сложа листата на стола и да седна върху тях, за да не ме види. Но не ги бях сложила добре и се виждаха /това не го знаех, по-късно го установих/ Тя ве видя и каза да дам листа, а аз твърдях, че няма такъв. Класът ме клюкареше, аз отричах, абее, стрес голям. Накрая смачках пищовите и ги прибрах в чантата. За мой късмет дойде директорът. Заговори се с учителката и аз използвах момента да извадя листата и да ги скрия в джобовете на якето ми. Направих го, въпреки че един от класа ме видя. Попитах дали може да отида до тоалетна. Пусна ме, отидох в тоалетната и си разгледах листа на спокойствие. Въртях се в кръгове в тоалетната, не знаех какво да правя.. накрая се ошамарих и се опитах да запомня написното на пищовчето. Върнах се, нещата ми в якето, но бях запомнила всичко на тях. През часа постоянно се обръщаха да видят дали имам пищови, дали съм си писала на ръцете, но нищо не видяха, защото нищо и нямаше :D, всичко беше запаметено в главата. Беше голям стрес тогава, но вече се смея вссеки път, когато си го спомня :). Това е от мен, после мога да напиша още.

19.   Пътувам с влака и дъвча дъвка. Седнала съм на седалката до вратите, купето пълно, прозореца отворен. Омръзна ми да дъвча и реших да я хвърля през отворения прозорец (! ) и то от място. Извадих я, направих я на топка и я метнах. Дъвката се удари в стената до прозореца, рикушира и падна в деколтето на жената, която стоеше до прозореца. Беше лято, тя беше с потник и явно се е спряла в сутиена й, защото тя просто я взе и я метна през прозореца. Гледах и ме вярвах, че се случва на мен. Измънках едно "Извинете" и излязох в коридора. Избухнах в див смях.

20.   А аз ще ви разкажа една история, която не е моя, а на един приятел... и все пак аз много се смях :))))))))))
Та беше си купил газов пистолет навремето и ние още хлапаци тогава. Запасал го в гащите, отгоре закрит с ризата. Прибирал се човека и тъкмо преди неговият вход, нещеш ли гледа някви " гъзета " по неговите думи се втренчили в него и се хилили от една паркирала пред него кола. И нали нашия е мъж хахаха с холивудска поза вади пиостолета с думите " ае виве на кого се смеете е " хахаха и докато го казва и оп изтърва пистолета на земята, той се плъзва и точно пред единия там в колата дето е... В тоя момент шах :))) Оня се навежда, взема го и моя се нааква вече... , обаче момчето му го подава най спокойно с втренчен поглед, както и останалите в колата. Вика му " какво ти стана бе човек, ние не се хилим на тебе, говорим си с нашия приятел и посочил с поглед комшията на моя френд, показал се от първия етаж хахахахах

21.   Наскоро бях в чужбина и в една зоологическа градина гледахме щраусите. Един служител влезе да им оставя храна, докато негов колега им отвличаше вниманието до оградата.. Ама изведнъж какво му стана на единия щраус, като хукна към човечеца, не знам гонил ли ви е щраус, ама бяга много бързо и като го награби, такъв шут му тегли, ние бяхме в шок половин час след това, ама после такъв смях се смяхме...

22.   Бях на 11, един път реших да изрецитирам една еротична поема, написана в чест на съученичката от класа ми, мислейки си, че в къщата няма никой и съм сам, и като се почна:"Сандра е това, Сандра е онова"... И всичко това на висок глас. Докато не влязох в банята да се изпикая, и не видях майка си седнала на тоалетната чиния да се превива от смях... XD, смях се със дни, въпреки, че много ме беше яд. Това е най-абсурдната случка, която някога ми се е случвала.