Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   До 4 виж сега, това че някой има деца, съвсем не означава че може да му се довериш, че е прав в акълите които раздава. Съвсем възможно е онзи който още живее с мама и тате да ти даде по правилен съвет. Но е доста по вероятно съветът на последния да е по правилен защото живеейки с родителите си е обсъдил с тях въпроса!
Преди столетия тези теми са разискани в приказките, май проблема на млади хора като автора е че нямало кой да ги запознае с достатъчно приказки като дете, затова сега си задават такива въпроси.
Та сещам се за една приказка по въпроса! Ще я нахвърля много накратко, колкото да разберете поуката.
Един цар заповядал в царството му да се изтребят всички старци, защото били безполезни, вече не можели да се трудят, да създават блага, а само ползвали, хабяли храната, платовете, дървата за огрев. Минала армията изтрепали възрастните. Един млад министър много обичал баща си и го скрил в подземие под къщата си.
След няколко години, станал голям проблем в държавата, природна стихия убила житата, хората през зимата, изяли каквато храна имали и не останало дори семена за сеитба. Царят повикал министрите и заповядал: Идва пролет, нямаме семена за сеитба, намерете решение до утре или ще хвърчат глави!
Прибрали се министрите тъжни по домовете си, онзи минисър слязъл в подземието да се сбогува с баща си, знаейки че на другия ден ще загуби главата си. Баща му го посрещнал, изслушал го и му рекъл, не се притеснявай синко, утре като идеш при царя, кажи да разровите мравуняците в царството там ще намерите семена, мравките са запазили запаси. Така всичко се оправило.
След време царят не помня по каква причина, поискал от министрите си да му направят въже от пясък и пак заплашил с отсичане на глави. Нашия пак взел съвет от баща си, и се явил пред царя спокоен, "царю, аз се наемам да ти изплета въже от пясък, само се колебая за вида плетка, та дойдох да поискам макет" Съответно пак останал жив, защото царят нямало как да му предостави макет на въже от пясък.
И така няколко пъти, по различни начини, младият министър спасявал главата си, накрая царя го попитал каква е тайната да спасяваш държавата на няколко пъти, той си признал че идеите идват от баща му защото той е възрастен и за годините си е натрупал много опит. Тогава царя разбрал с какво са полезни върастните и се покаял за заповедта за убийствата им.

Добре е да се замислите с какво са били полезни приказките и да не лишавате децата си от тях!

Сега се сетих и за още една приказка за боя над децата! Макар да не е свързана с темата пак е поучителна а и не мога да я намеря в интернет, знам я от баба ми. Ще я напиша пак много накратко, без разтегливите изречения.
Един баща биел малкото си дете на двора си. В същото време по улицата минал царят. Повикали бащата, царят попитал защо биеш сина си та той е дете, ще те осъдим на смърт. Бащата отговорил, защото много се глези и трябва да се научи да не изисква невъзможното от хората около себе си. Царят се възпротивил, ти си му баща и трябва да му осигуряваш желанията за храна, човекът предложил ако за месец ти царю успееш да ми осигуриш желанията все едно съм твое глезено дете, без да се ядосваш, тогава приемам да ми отсечеш главата.
Разбрали се човекът да живее в двореца при царя за месец все едно му е дете, и се почнало искам пържола от кошута, искам шишче от лъв, искам печен фазан и т. н. разбира се слугите на царя изпълнявали всички желания. Почти станало месец, една сутрин човекът слязъл да закусва с царя, поискал купичка мляко, донесли му, поискал да му сложат захар в млякото, поискал още захар, да му разбъркат в млякото, и още захар. После кусал и казал аааа много е сладко извадете захарта, предложили му да изхвърлят това мляко и да му дадат ново, той отказал, искам това мляко, но да му извадите захарта, и започнал да се тръшка и пищи, като глезено дете, така успял да ядоса царя и да спаси живота си. Царят разбрал, защо трябва да се ограничава глезотията на децата, защото ако ги презадоволиш, те започват да искат невъзможното, трябва да се научат да се съобразяват с възможностите на родителите си, ако е нужно и с шамари.

7.   До Номер 3, абсолютно никога няма да чуеш от възрастен да уважава млад. Все злоба, все агресия и все "тоя е много малък". И така до 100 години... 40 годишните викат на 20 годишните много малки и не ставащи за нищо, 60 годишните викат на 40 годишните, че пък те не ставали за нищо, 100 годишните викат на 60 годишните, че те не стават и така....

8.   Нищо ново под слънцето! И преди 2000 години някой възрастен римлянин е твърдял, че синът му и приятелите му нищо не разбират и се е вайкал как един ден тоя пройдоха ще го наследи и ще трябва да управлява имотите и робите, пък той само за вино и жени мисли. Предполагам, че и преди 50 хиляди години и в пещерите е било същото и стария ловец е твърдял, че младите плашат дивеча, нямат търпение и т. н. и ако не е той цялото племе ще гладува.
Така, че няма смисъл да се жалваш, като станеш на 30 и тия ще разправяш как ония малките на 20 нищо не разбират! На това му се казва житейски опит и с придобиването му, човек си мисли, че вече разбира нещата (разбира се, често не е така), но никой не обича да го поучават, без значение дали е на 5 или на 85 и винаги си вярваме, че ние знаем най-добре или поне по-добре от родителите си. Пък те, хората, често се опитват само да ни предпазят от същите грешки, които те са правили едно време, ама кой ти слуша. И както казах, сигурно ще е същото и след 50 хиляди години. В това отношение нищо никога няма да се промени.

9.   До 7 Ами ти го казваш това, ама просто не е така...

10.   Когато си на 15 света в ума е голям като за 15години живот. Главата ти е пълна само с това. Този житейски опит изпълва цялата ти тиква и си мислиш, че това е света. Нищо повече.
Когато си на 45 е същото само че по три. Да гледаш един обаче 15 годишен как се простира в тясната си кратунка и мисли че само това се живота е все едно ти на 15 да гледаш едно дете на 5.

Нещото което кара хората да запълват главата си напълно се нарича его.. Колкото по малко имаш от него, толкова повече място оставяш за евентуални нови знания, умения и житейски опит. Знаеш че нищо не знаеш. Тогава всички те обичат
Егото се намирисва от километри. Поведение най вече, аура, излъчване. Веднага можеш да кажеш кой-колко е пълен, Не, не е предубеденост, вижда се и се усеща.

При младите е особено видимо, защото така е устроен живота че с жизнения опит, егото поизчезва. След като натрупаш контакти, приятелства, раздели, падения и скръб, разбираш че нищо специално няма в теб, което да те кара да се чувстваш.... "пълен, ".