Споделена история от Други |
Боря се със самотата вече години наред
преди: 13 години, 1 месец, прочетена 2460 пъти
Здравейте. Не знам какво ме накара да потърся подобен сайт и да започна да пиша, но ето че се случи. Отворих този сайт, от любопитство ли беше, или от надеждата да открия и друг човек с тъга, скрита в сърцето си, да разбера как останалите хора успяват да управляват мислите и чувствата си, да ги подтискат, скриват дълбоко в душата си, с надеждата те магически да изчезнат и на мястото на тази празнота да застане онова чувство, което липсва толкова дълго време, толкова години.
Уви, не успявам да открия това, което търся, нито сред коментарите към написаните тук истории, нито сред споделените съкровенни мисли на хората, които пишат тук.
Не бих искала да разказвам надълго нашироко коя съм, що съм, просто ще кажа, че съм едно момиче на 23 години. Не мисля, че това все пак е чак толкова важно, така или иначе нали още отдавна е казано, че за любовта възраст няма, но както и да е. Не пиша с надеждата, че изливайки тук мислите си и вижданията си, ситуацията ми магически ще се промени. Просто почувствах, че искам да напиша това, което ми дойде на ум в момента. Макар да пиша, като че ли не съвет е това, което търся, може би просто искам да видя как другите хора, които обзети от самотата успяват да я надмогнат.
Аз се боря с нея вече години наред, има дни, в които успявам да я забравя, но в следващия ден тя отново ще ми напомни за себе си, като приятел, който си оставил в миналото, обиден от постъпката ти, идва да напомни за своето съществуване. Колкото и да съм свикнала с тази своя тъга, с тази самота, надвиснала над мен като облак, който винаги е закрил слънцето, карайки ме да се чувствам сякаш всеки ден е една непрекъсната есен със сиви тонове, превземайки целия ми свят.
Каквото и да напиша, никога няма да е достатъчно реално описано, човек не можа да опише начина, по който се чувства, вярно, може да опита, но никога няма да успее, чувствата - хубави или неприятни, те могат единствено да се усетят от самия човек.
Понякога успявам да приема, че може би ми е писано да живея с тази самота. Мисля си, толкова много хора по света, за да са щастливи, трябва да има и хора, които не са, защото все пак трябва да има някакво равновесие в този свят, и често тази мисъл успява да ме превземе, но някакси не в толкова лош аспект, защото успявам да приема, че за всеки човек има неща, които му е отредено да усети, да почувства, и такива, които просто не са му писани, неща, които принадлежат на други хора, в чиито живот липсват други неща.
Това мое мислене може да не допадне на много хора, убедени във философията, че за всяко нещо си има време, че всичко ще е наред, че човек трябва да е търпелив.
Аз не оспорвам никое от тези и евентуални други твърдения, които много хора имат, и които аз също имам. Аз съм един ужасно търпелив човек, философ съм от малка, винаги се уповавам на вярата си в доброто, но когато нещо толкова дълго време липсва в живота ти и ти усещаш, че губиш надежда, а това е най-лошото, започваш да губиш интерес и към много други неща, неща, които са осмисляли съществуването ти през всички тези години.
Не искам да звуча като човек, който е отчаян, обезверен, останал без всякаква надежда, не искам да звуча така, защото не съм. Винаги успявам да открия в себе си отново и отново любовта към всичко в този живот. К
акто и да е, както казах по-горе, не търся съвети, заучени фрази, някой да ме анализира (това правя достатъчно добре и сама, достатъчно интелигентен човек съм и съм единствената, която наистина ме познава) и т.н., просто почувствах, че искам да напиша тези редове и го направих. :))))
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 639e871293 |
|
1. Според мен, просто трябва да си намериш някакво хоби и занимание, няакъв повод да си по-далеч от стаята си и компютъра.
Ако имаш условия си вземи куче. Това може да бъде не само добър приятел, а и чудсно хоби. Има цели клубове и организации, които се занимават с кучета, котета... При кучето е и положителното, че щеш не щеш, ще трябва да излизаш навън, да го разхождаш, а много хора така ще те заговорят - ще намериш чудесни приятели.
Има и мнооого друго хобита. Открий нещо за теб и не робувай на стериотипи - може и с риболов да почнеш да се занимаваш, поне мъже в това хоби има достатачно, но не обичат да говорят, когаото го практикуват!
Успех!
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: cda1e427bd |
|
2. Човек е сам капитан на кораба на живота си. Глупаво е да търсим виовнана съдба или късмет за пътя който сме поели сами. Сам човекът избира дали да е сам или с някой. От тук вече ти избираш. Да си сам от години на 23 това означава, че или си затворена в къщи и не излизаш или прекалено много избираш. Този някой никога не е перфектен както и ние не сме, няма да го променим. Избираме го такъв какъвто е и споделяме живота си с него. С всички тея думи исках да ти кажа "който търси намира"
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: eef6c83d3a |
|
3. От авторката:
До номер1: Благодаря ти за съвета. От коментара ти си правя извод, че очевидно не си ме разбрал. Хоби имам, даже са няколко, приятели, гадже също. Това, което опитах да изкажа беше далеч по-различно, от това, което ти си помислил/а. Както и да е, благодаря.
|
|
