Не се вписвам
преди: 22 дни, 8 часа, прочетена 343 пъти
Здравейте. Моята история е свързана с това, което виждате в заглавието. Имам чувството, че през целия ми живот е имало една невидима бариера между мен и дадена група хора, с които поради една или друга причина трябва да се сближим.

Доколкото ми е известно съм психично здрав. Макар че мисля в дълбочина, чувствам силно и съм преминавал през някои неща, които могат да се опишат като деликатни състояния на ума и психиката. Те отново са били свързани с другите хора и са се проявили под формата на социална тревожност или страх от осъждане например.

Пиша тази тема, защото по-рано чух в едно видео, че антисоциалното поведение може да е симптом за някакъв проблем. И се замислих, че аз наистина проявявам такова поведение в някои социални ситуации и обстановки. Да не говорим, че погледнато отстрани това може би не се възприема като нормално или адекватно поведение. Пък и на мен ми тежи да се отделям от другите и да не принадлежа.

Представете си следното: сменяте си училището и сте в нов клас с напълно нови хора. Обаче сякаш нямате много допирни точки с тях и се чувствате различни от всички. Обменяте по някоя приказка с някои от тези хора, но в други случаи стоите сами и встрани от тях. Донякъде е ваш избор, донякъде не.

Като го описвам така вероятно звучи още по-странно и ненормално. И забелязвам, че повечето хора биха се слели с тълпата, просто защото са конформисти по настройка, пък и това им е познато, винаги са го правели. И нямат проблем да си обсъждат безсмислени и банални глупости с тези хора и да си чешат езиците в празнословие.

Малко се отклоних от темата, но смятате ли, че такова антисоциално поведение загатва за някакъв проблем? Ако става дума, аз сигурно съм прекарал повече време сам от всеки връстник, който познавам или някога съм познавал. И толкова съм се сраснал със самотата и самоизолацията, че ми е уютно там.

От една страна, може би влечението ми към религията, наред със силно интровертната ми природа, биха могли да са причина за това поведение. Но в случай, че трябва да намеря начин да се сближа с някоя група хора, а не искам, защото хем не са ми интересни, хем не смятам, че могат да разберат моя мироглед - какво ми остава да направя в такъв случай? Да съм просто аутсайдер и странен тип ли? Това ме убива отвътре. И може би не толкова това как съм възприет, а самото усещане за отхвърляне и остракизъм.

Обикновено като решение просто бих се махнал от тази среда, която не ми понася. Но това невинаги е опция. А и не може да се живее така неприспособимо. Допускам и че донякъде това, което ме спира може би е его и страхове.

Какво мислите вие за всичко това? Минавали ли сте през нещо подобно, ако да - какво направихте?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 20 дни, 21 часа hash: fcf569564a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Човек, ако отидеш в уни пак са непознати, като смениш работата, изненада! Пълно с непознати хора. Научи се да се сприятеляваш с хората, много е важно в живота.

 

...

преди: 20 дни, 20 часа hash: 0b3a727549

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

2.   Имаш проблем и то сериозен и колкото по-рано го адресира, толкоз по-добре. И аз бях като теб и не се вписвах в училище, но като отидох в нов клас в гимназията осъзнах, че хората няма да се променят заради мен и аз трябва да направя усилия да се впиша. Пълна лъжа е, че е едва ли не някой ще те хареса, какъвто си. Хората са склонни да приемат че си различен и нестандартен в начина си на мислене и поведение само ако вече сапте опознали като приятен човек. В студентските и ученическите години никой няма време и желание да се разправя с затворени, духовно извисени и скучни хора. Ако си такъв, поработи да изгради някаква социално приемлива форма на поведение, без да се променяш генерално. Чети религиозно литература, просто не говори много за това пред всеки, а се напъни да участваш в банални разговори.

 

...

преди: 16 дни, 13 часа hash: 27eae0f341

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   И аз имам такъв проблем. Аз съм омъжена с деца и ми е трудно да намеря приятели. А искам приятели и заради децата да имат компания, но и за себе си. Искам някой да ми се обажда да пита как съм, да се смеем да обменяме опит и полезна информация за отглеждане на деца ама няма. Имам познати, който като излизам с тях не знам какво да си говорим. Чуствам се като невидима и когато говоря сякаш никой не се интересува. Имаме и различни виждания. Веднъж поканих майки в двора на басейн с децата. Вън беше 30 градуса и те ми говорят, че водата трябвала да е топла и че децата им се разболявали от водата. Сещам че не съм приятна :(

 

...

горе^

преди: 16 дни, 11 часа hash: 08d2d80960

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

4.   По-скоро е притеснително, ако можеш да се вписваш в това болно общество, разядено от какви ли не пороци. Намери си двама-трима читави другари и дръж на тях, останалото е суета и празно трошене на нерви и време.

 

...

преди: 10 дни, 8 часа hash: 671c5bbb0b

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Търси качествени хора за общуване, така ще се впишеш бързо, адекватността личи, разни скучни, подмини, също и тия с съветите важащи, те да са окей, пълни нули, това е, които можеш да сториш, за да си щастлив, успешен и осъзнат.

 

...