 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Умението да казваме "не"
преди: 2 месеца, 17 дни, прочетена 544 пъти
Здравейте!
Откровено казано, винаги ми е било трудно да казвам „не“. Понякога се чувствам длъжна да угодя на другите, дори когато това означава да жертвам своето време и енергия. Родена съм в поколението на 80-те и 90-те, което сякаш не беше възпитано да отстоява личните си граници. Винаги ни учеха да сме учтиви, да помагаме, да не отказваме, а това често води до пренебрегване на собствените нужди и претоварване.
Особено трудно ми е да откажа, когато някой, който не ми е особено близък, ме моли за услуга, която не ми е удобна. Чувствам се неловко, защото не искам да изглеждам груба или неблагодарна, но в същото време усещам как това ми коства твърде много време и енергия. Често времето и енергията ми, които съм вложила не се ценят от другите и ми се обаждат, когато искат нещо или имат нужда от мен. Винаги аз съм в ролята на помагащата и утешаващата, не усещам някой истински да се интересува от мен самата или от моите грижи. Добър слушател съм, хората искат някой да ги слуша и да им помага постоянно, но проявяват егоизъм и стигам до извода, че всеки се вълнува само от себе си.
Знам, че е важно да мога да казвам „не“ и да отстоявам границите си, но все още се уча как да го правя по здравословен начин. Полагам усилия, имам малък напредък, но се чувствам ужасно, когато се опитам да го направя. Често започвам да се чувствам използвана от хората около мен. Вие как се справяте с това? Беше ли ви трудно в началото? Как се научихте да поставяте граници, без да се чувствате неудобно или виновно? Как отказвате, когато нещо не ви е удобно? Как слагате граници в отношения, които усещате, че са фалшиви? Ще ми е полезно да чуя вашите съвети и опит.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 месеца, 16 дни hash: bd1c8803a6 |
|
1. Авторке на колко години си, имаш ли деца? Това са важни фактори -за цялостното ти състояние...
|
| преди: 2 месеца, 16 дни hash: 7ece2b49fc |
|
2. Нямам проблем с казването на "не", но аз съм човек с малко приятели и близки. И това са хора, които преди да ми поискат услуга, винаги ще се запитат дали е удобмо да искат такова нещо, а ако го поискат, винаги е с уговорката, че не искат да ме задължават и няма проблем, ако не става.
Ако държиш да имаш много "приятели" и да си в прекрасни отношения с всички около теб - гаранция, че някои хора ще ти се качат на главата. Почни да отказваш, колкото и да ти е трудно в началото. Може да ти е излязло име, че си добричка и винаги отстъпваш и се съгласяваш. Опитай се да промениш това. Най-много да загубиш няколко фалшиви приятели, и толкова по-добре за теб. Отказвай мило, но категорично. Ако си последователна в това, нахалниците сами ще се отдръпнат.
Забелязала съм, че някои хора са изключително нахални и изобщо не се усещат. Примерно: бегла позната, с която сме на "здрасти", решава, че може да ми поиска няколко бона назаем. Е, как мислиш, дали съм й дала? Дори да е за нещо по-дребно, не си длъжна никому, като изключим децата ти, ако имаш такива. Помага се на хора, които те ценят и на които можеш да разчиташ, а не на някакви фейсбук дружки.
|
| преди: 2 месеца, 16 дни hash: 05dff9ba3e |
|
3. Същата тиква съм от 80те, даже допреди няколко години не знаех, че съм people pleaser, мислях, че съм супер готин човек и всички просто много ме харесват. Но както казват - what you tolerate will continue; what continues will escalate. И в един момент приятел, колега, роднина, без значение, му се озъбваш и на секундата си проличава, че винаги са те коткали защото си симпатичен, сговорчив и сам им полягаш на пусия. Проблематично е, че когато му натежи, добрият човек реагира бурно и гори мостове, а трябва да се постъпва спокойно, йезуитски и непреклонно. Просто си дръпваш фустаните без вина. Аз казвам "Не", "Не мога", "Не ми харесва", "Аз така мисля/чувствам/избирам" и когато знам, че не могат да ме накарат, не губя спокойствие. Подхождам към всеки като към използвач. Начина да не се разочароваш е да не се очароваш. Пък преди всички приемах със свален гард, тоя готин, оня готин и почват да ме ползват и късно се усещам... Не. Съвет - хората, когато не можеш да им послужиш, си показват истинската природа. Прави им тест и после си прави изводи, не казвам да ги пращаш по дяволите, а да си реалист и да имаш едно наум и да си гониш своите желания без вина. Успех!
|
| преди: 2 месеца, 16 дни hash: 3dec55dbb4 |
|
4. Към номер 1: Имам деца, омъжена съм от над 10 години.
|
| преди: 2 месеца, 16 дни hash: 3dec55dbb4 |
|
5. Много благодаря на номер 2 и 3 за коментарите. Точно така се случва. Чудесно сте усетили ситуациите, в които попадам. Ще Ви препрочета и ще положа усилия да последвам съветите Ви. Имах доста случки напоследък с по-нахални случайни и неслучайни хора и затова пуснах темата.
|
...
| преди: 2 месеца, 16 дни hash: 4c2118e9ae |
|
6. Според мен е много по-трудно да кажеш: "Да! " и да изпълниш дадената дума докрай, отколкото да казваш "не.. " къде на глас, къде на ум, и изобщо да не може да се разчита на тебе...
|
| преди: 2 месеца, 15 дни hash: ab53dcf3ea |
|
7. И аз съм от децата на 80-те. И бях най-алтруистичният човек сред близки и познати. Никога не казвах "не" и съответно бях заобиколена от използвачи, които се правеха на приятели. Цял живот си носех някого като раница на гърба си - в училище преписваха от мен, в университета изучих половината група с моите записки, в работата по-възрастни колеги с дългогодишен стаж се възползваха от ентусиазма, знанията и уменията ми, прехвърляйки ми и техните задачи. Отделно служех като кошче за душевни отпадъци и всеки ме товареше с проблемите си.
Само че, откакто навърших 40, нещо в мен се промени и сякаш се осъзнах. Последната година спрях да помагам на сульо и пульо, изолирах се от доста хора и вече не ми пука дали останалите ме харесват или не. Върша си моите задачи, ако някой поиска помощ - правя, каквото мога, без да се хвърлям да върша работата, като че ли мен ме касае чуждият проблем. Спрях да търся доста познати и установих, че всъщност комуникацията ни изцяло се е държала на моите усилия, защото повечето не се и сещат да се обадят, освен ако не се нуждаят от помощ за нещо. Така пресях истинските хора в живота си и знам, че основно мога да разчитам само и единствено на себе си и на определени членове на семейството ми, защото дори най-близките също се възползваха от добрината ми.
|
| преди: 2 месеца, 15 дни hash: f78a9efc30 |
|
8. И аз съм така, така бяхме възпитавани. И това доста ми попречи в живота, особено във връзките. Мен детето ме промени. Станах егоист заради него. Така че съветът ми е да винаги да мислиш от тази гледна точка - че се грижиш за дете или деца и си длъжна да се стремиш те да са добре, а не чуждите хора.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
