Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Има живот след смъртта разбира се.
Съжалявам за загубата ти.
Много хора губят желание за живот - трудности, болести и т. н.
Не е лесно.
Сигурен съм, че те гледа отнякъде и те обича.

7.   Има, разбира се.
Наскоро брат ми почина.
Вярвам в знаците, в присъствието на мъртъвци, в отвъдния свят. Чакам тези "знаци"

la Diabla

8.   Първите 40 дни духа му ще е навсякъде около теб. Ще ти дава и сигнали кое правиш правилно, кое не. Обръщай внимание на всяка счупена чиния, всяко спъване в прага. Наблюдавай си и мислите. Ако мислиш нещо и се спънеш и се удариш значи той ти дава знак, че грешно мислиш.

Починалия родител помага 10 пъти повече отвъд, отколкото приживе.

9.   Не знам дали има нещо, но на мен ми се случи нещо много странно. Баща ми почина преди около година, внезапно, ей така падна и си умря. Голям шок разбира се. Но интересното е какво ми се случи нощта след като умря. По принцип много рядко сънувам близки хора. Повечето ми сънища са някакви объркани, все сънувам че ходя на някакви места и някакви глупости общо взето. Но този сън беше много странен. Беше в нощта когато почина. Сънувам, че съм в неговата стая и си бях с дрехите с които бях през този ден. Той влезе, беше усмихнат и отиде да си вземе нещо от шкафчето. Аз седях отстрани и го гледах. Обаче не беше като нормален сън, много пъти съм сънувала и знам все пак какво е. Това нещо беше толкова ярко и реалистично, че все едно се случваше наистина. Все едно дойде да си вземе нещо от стаята и да си тръгне. После имах още няколко подобни сънища, докато в един момент не спрях да го сънувам. И пак казвам, аз близки хора почти не съм сънувала, не знам дали това е начин да покаже, че душата му е жива или нещо друго, но такова нещо не ми се беше случвало.

10.   Не търси контакт, това е болно. Приеми живота, както ти се е дал. Отнел ти е баща ти - виж какъв урок ще си вземеш.

Да, вярвам, колкото и да не ми се иска, колкото и живота само в тяло да ти се струва по-лесен - живееш, гуляеш и после не плащаш сметката - но просто не е така., имаме душа. И мен видеата за близки срещи със смъртта ме върнаха обратно в духовното. Бях поел по друг път, който сега е модерен - материализъм, живот само за себе си...

Не мсеки човек обаче може да понесе тази истина. Някой хора предпочитан да се затворят в удобната си кутийка. Не ги съди, най-много ще им помогнеш ако помогнеш на себе си и духовното си израстване - да си научиш уроците, за които си тук. Знаеш, че никой преживял подобна близка среща със смъртта вече няма страх от нея - тогава какво се терзаеш за баща ти? Нима не знаеш, че той вече е видял всичките ти бъдещи планове, когато се преселиш в другото измерение, разказите са че подобно на филми като интерстелар, виждаш всичките възможни бъдещи реалности... той знае и е добре. Бъди уверена, пали свещички но и карай напред с живота си и с плановете си.

11.   Авторката съм. Скоро след погребението имах много странен сън - видях облак, от който се излъчваше мека светлина. Сякаш баща ми беше там, но след това се събудих. Беше много странно усещане, все едно някой ни спря да говорим. Сигурно си въобразявам, търся някакви механизми за това да се убедя, че той все още е около мен, както е коментирал номер 3.

Истината е, че ужасно ме боли, все още не мога да приема загубата. Баща ми си отиде по нелеп начин, можеше да бъде спасен, ако беше потърсил лекарска помощ по-рано. Много съм тъжна и по цял ден мисля за това, когато не съм заета с работа. Само че няма как да съм заета с работа 24/7. Мъжът ми се опитва да ме подкрепя, но виждам, че и той не знае какво да прави с мен.

Искам, ужасно искам да повярвам, че неговият дух, енергия или както искате го наричайте, е тук, но осъзнавам, че няма как да съм сигурна дали е така.

12.   Авторке, какво значи да си сигурна? Духовен свят има, не се съмнявай. Фактът, че имаш съмнения говори, че живееш твърде много в ума и материята. Това не е упрек, така живеят може би 90 % от хората. Не си развила духовното си виждане и искаш доказателства. За мен двата свята са паралелни, но ние виждаве само материалния. Е, някои единици виждат и духовния, имам скромен опит в това. Баща ти си е изпълнил мисията, затова си е тръгнал, но осъзнавам, че с твоите разбирания ти не можеш да осмисли тези мои думи. Затова ще ти пожелая да живееш за другите, живите, те имат нужда от теб!
От номер 5

13.   Авторке, поствам ти една история, която е публикувана тук в този сайт преди 13 години. Можеш да я намериш с търсачката му ако искаш:

Видях какво се случва след смъртта!
преди: 13 години, 4 месеца, прочетена 33999 пъти
Здравейте!

Реших да пиша тук относно нещо, което ми се случи наскоро, и нещо, което преди всичко ме накара да преосмисля представите си за живота след смъртта, и като цяло за нашето съществуване след нашият край.
Просто имам чувството, че трябва да го споделя с някой, защото ми се струва важно от гледна точка на това, че всеки таи в себе си неизвестност относно това, което ще му се случи след неговата смърт.

Няколко часа преди настъпването на новата година бях на банкет в ресторант с приятели, когато изведнъж се почуствах лошо, зави ми се свят, и после научих, че веднага след тези ми последни спомени от реалният живот съм припаднал. Известно време виждах само черно пред очите си, не чувах нищо, но странното беше, че осъзнавах, че в момента съществувам. Изведнъж някак си черният цвят пред очите ми придоби един по-светъл нюанс, и обгради формата на тунел на няколко метра пред мен. Вече можех да ходя, чувствах краката си, чувствах и ръцете си, но нищо друго от тялото си. Нямаше друго около мен, само въпросното очертание на тулел, обграден от черен мрак. Чувствах, че това е моят край, и не ми остана нищо друго освен да продължа по тунела.
Вървях много, но не чувствах никаква умора у мен. Тунела нямаше край, като че ли вървях в бездънна чисто тъмна яма.

След известно време пред мен обаче се откри много ярка, ярка светлина, каквато не бях виждал никога до сега. Нищо не се чуваше. Продължих напред, право към светлината. След малко тази светлина стана по-малко ярка, и ясно видях, че тунела е разделен на две части, буквално като дуло на пушка, погледнато отпред. Пред тези две разделения стоеше много висока жена с много светла бяла коса, облечена в мантия, и държаща книга. С пръст ми посочи десният вход на двупосочният тунел. Продължих напред, а светлината изведнъж отново стана ярка. Когато влязох в тунела, от лявата му страна видях как подобно на медузи - бели и черни, някакви неща плуват като че ли в безтегловност, и се придвижват по коридори, минаващи през голяма порта. Това беше нещо уникално. Стигнах до голяма, изключително висока и обемиста порта - черна! Пред нея стоеше черно същество с дълга мантия, което застана точно пред мен. Портата се отвори, а от вътре виждах само златна светлина - светлина с жълт нюанс, какъвто не съм виждал никога в реалният живот. Крачех към портата, и изведнъж всичко свърши. Събудих се в Бърза помощ. Разбрах, че границите на кръвното ми са се изравнили, и съм бил в безсъзнание повече от 2 часа. Помних ясно всичко това, което ми се случи, и не можех да повярвам, че съм го преживял.

Убедих се, че науката греши, и живот след смъртта има.
Никой вече не може да ме убеди в обратното.
..
Преживях пътя до новото начало.

14.   3 до 11.
Един ден и нас ни чака, кой по рано, кой по-късно. Тогава ще можеш да си отговориш на въпросите.
Сега имаш реален живот, имаш хора за които да мислиш, трябва да разбереш че и те те мислят. Болката няма да изчезне за ден, няма да те лъжа, ще те боли цял живот, което е нормално.
Не трябва да излизаш от реалността и да създаваш илюзорна вселена. Това ще направи живота на близките ти в ад, на теб също. Докато мислиш разни фантасмагории, животът си тече, случват се неща около теб, ти трябва да отговориш на предизвикателствата адекватно.
С болка или не, имаш отговорности, имаш близки живи хора, които да подкрепяш, за които трябва да се грижиш.
Най-страшното усещане е безпомощността, когато не можеш да направиш нищо, макар да искаш. Случва се, трябва да има смирение в такива моменти.

15.   Първо - Бог да го прости!

Авторке, аз също много обичах дядо ми, защото той и баба ми ме отгледаха, Бог да ги прости!

За пръв път на погребението му плаках, но той и чрез смъртта си ми помогна, защото осъзнах суетата на земните неща и достигнах до Бога.

Сега, много важно е следното:

Ако е кръстен православен християнин:

1. Викнали ли сте православен свещеник на погребението му, за да извърши православно опело? Ако не сте, трябва да го направите, колкото се може по скоро!
Също така на 40 дни, 6 месеца и годишнините от смъртта му е добре да правите (като викнете православен свещеник и той я прави) Панихида за него.

2. След това, е най-добре да го пишеш(всяка седмица) за поменаване на Светата Литургия, и не само него, а и други твои починали близки, на една бланка можеш да напишеш 10 имена. Попитай в православната църква, там(където продават свещи) ще ти обяснят.

3. На Задушниците, които всъщност представляват Панихиди(специални заупокойни Богослужения) за душата на всички починали православни християни, винаги записвай името му за поменаване на сутрешното Богослужение в храма - и присъствай на него. А на гроба може да отидеш по-късно. (или много рано сутринта)

4. Моли се всекидневно и в личната си молитва за него, и за всички твои близки починали и живи роднини, близки, приятели...

5. Раздавай милостиня(храна, дрехи, и друго от каквото се нуждаят) на бедни хора за него.

Майка ми също почина скоро, Бог да я прости! Аз също много я обичах, но не тъжа неимоверно за нея, защото:
ние сме вярващи и въцърковени православни християни и аз знам какво се случва с човека след смъртта, и предполагам, че тя е на добро място защото преди смъртта си се изповяда, причасти се, и й направихме Маслосвет(тоест подготви се напълно), защото след смъртта човек отива или в ада, или в рая.
И аз и брат ми се молим за нея, и подаваме записки за поменаване на Светата Литургия на нея, на баща ми, на дядовците и бабите ми, и на други наши близки починали православни християни.

Така, че щом си го обичала толкова много - моли се за него, пали и свещи, и подавай записки за поменаване! Това е реална и действена помощ, която ние можем да оказваме на нашите починали близки!

Пускай също записки за здраве и Божие благословение и за живи, за себе си и за други свои близки - само че се пишат на отделни бланки!

Това също е много важно!

Хайде със здраве и бъди силна! Това е част от живота! А и човек всъщност не умира, защото е създаден от Бога с безсмъртна душа и за вечен живот.

Смъртта представлява отделяне на душата от тялото.

Но трябва да се молим за починалите, защото е много важно къде ще отидат след смъртта си: дали при Бога в Небесното Царство или в ада с демоните.


п. с. Ако не е бил кръстен православен християнин - нямаш право да подаваш записки за поменаване за него в православния храм!
Тогава остават точки 4 и 5 - те са универсални!

За укрепване и повдигане на душата ти ще ти препоръчам две неща:

1. По-често да се обръщаш молитвено към Бога като усилиш духовния си живот, ако нямаш такъв - да го започнеш - като се кръстиш(ако не си кръстена) в православната църква и започнеш да посещаваш неделните и празничните Богослужения, да се молиш - въобще поговори с православен свещеник и той ще ти обясни как да вървиш към Бога.

2. Има един прекрасен и потресаващ православен документален филм за отец Михаил от Украйна, който е построил приют за изоставени деца(над 400) - подобно на нашия отец Иван от Нови Хан, но в по-голям мащаб! Това е уникален, удивителен и разтърсващ филм - ВСЕКИ БИ ТРЯБВАЛО ДА ГО ИЗГЛЕДА!
Винаги, когато ме нападнат помисли на отчаяние - го гледам и след това съм като обновен, нов човек...
Филмът се казва "Форпост" - има го в YouTube, няма да давам връзка, защото тук това не е разрешено, просто напиши в търсачката на YouTube Форпост православен филм - и ще ти излезе. Каналът е Православна вяра!

16.   15, всичко това е направено. Всички християнски ритуали са спазени много стриктно. През цялата година името на баща ми ще бъде споменавано в молитвите за починалите в храма. Не знам доколко това наистина помага, но се надявам да е така.

13, ще потърся тази тема и ще ти дам коментар.

14, не съм спряла да изпълнявам отговорностите ми, просто в момента всичко ми коства много усилия. Справям се засега, но мъката действително е голяма.

Благодаря на всички за изказаните мнения. Много ме боли, дано времето притъпи тези чувства.

17.   Това са приказки за наивници.
Умираш, гейм оувър, ядат те червеите и толкова. Няма никакви знаци.

Носи си новите дрехи, карай хубава кола, позволи си поне за кратко скъпи жени, изгледай деца и Толкоз.

Моите съболезнования за баща ти! Как ще се предаде така? Болест ли?
Моя е на 70 и щъка като младо яре, има хобита, познава хора, среща се с тях.
В сравнение с него аз съм умрелия вече...

18.   17, много сложна тема. Прекалено много нещастия му се случиха през последните над 20 години, остана без работа и доходи, смачкан от живота. Много ми е мъчно, защото при мен всичко се разви добре в последните 2-3 г. и бях напът да измисля нещо, в което да го включа... но хората си правим плановете, а животът не чака. Просто ми се иска да съществува все още някъде, липсва ми. Бабите и дядовците ми вече не са живи, но когато починаха, не се чувствах така, както сега. Болката е голяма и не минава лесно или бързо.

19.   Не просто има нещо, а там е целия живот. Ние тук сме временно, а там сме постоянно. Тук идваме за да вършим работа, да учим, там се прибираме. Много мога да ти говоря за моите преживявания. Аз съм свръх сензитивен човек. Усещам и виждам някои неща. Мога да ти кажа, че човек притежава няколко форми (тела) едното е това, което погребваме, другото е енергийно, което остава известно време и вие го виждате и чувате. То е като ехо. Останалите тела се събират на друго място. След смъртта на физческото тяло живота започва. Там е нашия дом, уникално място е и времето върви различно. Не страдай за баща ти, ще го видиш пак. Той ще те наблюдава и бъди сигурна, че знае всичко за теб. Не се е лекувал защото вътрешно е знаел, че няма повече работа тук

20.   До 19. Благодаря ти за тази информация! Разкажи ни още още нещо интересно за там.

21.   Отново е авторката на темата. В последните дни изчетох много неща, вкл. "Пътят на душите". Изгледах документалния филм Reincarnation на Peter Ramster (има го и в превод на руски в YouTube - Реинкарнация (1981), както и много други неща... все пак вчера и днес бяха почивни дни, а аз чета бързо, а клиповете ги пускам на скорост 1. 5-2...
Обмислях дали да не направя автохипноза и да се опитам да се върна в предишни животи, но, дори да ги има, не виждам как това ще ми помогне да преодолея мъката си. Може би има живот след смъртта, а може би не - няма категорични доказателства за това. Дори да има такъв живот, той няма да ми върне това, което загубих наскоро. Боли ме много за баща ми, но той няма да се върне. Животът ми тук и сега е това, което ми е дадено, и трябва да го живея, така че да е имало смисъл, че съм се родила. А дали ще има продължение - не знам, но дори да има, няма да бъда същата личност.
Искаше ми се баща ми да ми се яви в сънищата ми, дори да е илюзия, просто да го видя за последен път. Не искам да запазвам образа от погребението му - посинял, подут от лекарствата. Докато пиша това, си плача по малко. Не съм очаквала, че ще си отиде така рано, но все пак се радвам, че той доживя да ме види пораснала, успяла, срещнала своя спътник в живота. Продължавам да скърбя, но е време да обърна по-сериозно внимание на майка ми, която има нужда от мен сега.
Ценете близките си, докато са живи. Не пропускайте миговете с тях. Не поставяйте кариерата си на първо място, защото това води до самота и изолация.

22.   Има, повярвай ми има. 3 пъти сънища ми даваха знаци за смърт на близък. Последния път сънувах обичаната ми баба, най-добра приятелка и сродна моя душа сънувах празно легло в коридор на болница и майка ми ридае и казва: "Беше тук, но сега я няма". Казах съня на майка ми и тя ме погледна стресната починала е предния ден, но е криела и ми каза на другия ден. Шок. Отиде си сродната ми душа, говорим тук за изключително силна връзка. В просъница чух, че шепти и ме вика, в деня на смъртта й от кухнята чух силно проскърцване на стол по земята. Понеже беше в болница питаше за нейната майка... Усещаше, че ще почине при последното ми ходене ме викна, когато тръгнах към вратата и каза, че за последно се виждаме, така и стана. Помолих й се да ми помогне бях на работа, в която ме тормозеха и се държаха с мен или с язвителни забележки или не ми говореха, благодарение на една лоша жена, която настрои другите. Помолих й се след смъртта й да ми помогне. Сънувах я как седи срещу мен а аз убивам паяк на тавана, почувствах в съня сякаш надвивам враг. На следващия ден ми звъннаха за интервю и след месеци търсене на работа успях да се преместя. Когато беше жива баба казваше много си чувствителна първо мислеше, че в мен е проблема, като обясних ситуацията с този лош човек, близък и до ръководството тя казваше трябва да се махнеш оттам. Още като беше жива ходех по интервюта. С една молба тя ми помогна. Сега, когато страдам и ми е мъчно, казвам в ума си за моята най-добра приятелка и баба, която толкова ме обичаше: "ще се видим в съня ми", не вярвам, а знам, че има друг свят. Там са нашите починали близки и ни помагат, а понякога сънищата с починали са и предупреждение.

23.   Авторке, обяснихме ти истината и ти пак се изкривяваш!

Предишни животи и прераждания - НЯМА!

Човек е създаден от Бога с безсмъртна душа и за вечен живот! И тази душа не умира! Смъртта представлява само отделяне на душата от тялото!

24.   Авторке,

Моите съболезнования. Този форум и въобще хората могат да бъдат както помощници, така и допълнително объркващи цялата картинка. Всеки си има субективни вярвания по темата. За ортодоксалните християни възгледът е един, за хората с астрологията - втори, за вярващите в прераждане - съвсем трети. Ще кажа няколко неща, без да ти насочвам възгледите в каквато и да е посока.

Не искам да се оплаквам в твоята тема, само отбелязвам, че и аз загубих баща си преди по-малко от два месеца, съвсем внезапно. Също съм доста рационална, но след като загубиш най-близкия човек, няма как да не ти се блъскат хиляди въпроси в главата. Изслушах сигурно всички подкасти на Стойчо Керев с Христо Нанев и т. н.

Та:
1. Образът от погребението няма да остане вечно в главата ти. Знам, че е ужасно, гледах през цялото време. Хората имаме свойството да набутваме някои болезнени спомени дълбоко в дългосрочната си памет. С времето ще започне да избледнява. Гледали сте се поне едно 30 години. Постоянният образ в главата ти няма да е последния образ, в който си го видяла.

2. Чети, виждай различни гледни точки, но чрез тях си изгради своя. Не е задължително да слушаш нито вцърковения, нито хората с хилядата животи. Усети истината за себе си. Спрях да чета хиляди гледни точки, защото страшно се обърквам и се хвърлям ту в една, ту в друга, ту в трета теория, а четвърти са тежки материалисти, казват, че нищо не съществува отвъд и яли, пили, тук приключваме. Силно вярвам, че не е така. Просто спрях да чета постоянно. "Единственото сигурно в този живот е смъртта и данъците", някои неща не ги знаем, защото още не ни е време, но скоро или не толкова скоро и ние ще отидем там и ще разберем какво ни чака. До тогава, ще се борим с тоя живот.

3. Някъде се говореше за ниските вибрации. Един вид, когато се вглъбим в своята мъка подтискаме душите им. Ще дойде време и на сънуване, просто ако вземем това мнение с ниските вибрации, един вид те не идват, защото мислят, че не сме готови за това. Общувай с него, говори му, пращай му любов и светлина, а не тъга, гняв и прочие. Не е лесно, абсолютно те разбирам, че не е, чувствам се отвсякъде разрушена, но смъртта не е края на любовта.

4. Стегни се, погрижи се за близките около себе си, оценявай миговете с тях, както сама си написала. Направи нещо в негова чест и моля те, обръщай внимание на здравето си, защото това е огромен стрес за организма и нервната, имунната и ендокринната система.

5. Не знам колко ще ти е полезна регресия, ако си решила - пробвай. Препоръчвам психотерапия по-скоро. Въобще търси нещата, които на теб ти носят спокойствие. Малко хора около теб ще те разберат и това е нормално. Пиши, твори за него, спортувай. Говори по темата когато усещаш, че те разбират. Когато не те разбират, пресичай разговора, за да не си вдигаш нервите.

Времето не лекува, няма да е същото, но ти пожелавам поне да достигнеш някакъв вътрешен мир и спокойствие.

Ж, 27