Правото да бъдеш забравен
преди: 29 дни, 14 часа, прочетена 214 пъти
Всеки от нас има правото да бъде забравен, ако пожелае, нали, скъпи събеседници? Много е просто - изявява желанието си, волята му достига до конкретния адресат и той удовлетворява молбата. Нещо като своеобразен договор, който не подлежи на разваляне, унищожаване, отмяна, или прогласяване за нищожен. Аз например много лесно и бързо забравям хора от миналото си и усещането е като отстранен товар, за който спирам дори да се сещам. При вас как е положението? Добри ли сте в подобни договорки?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 28 дни, 12 часа hash: cba4ff805e

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

1.   Правото да бъдеш забравен? Лесно забравяш хората, защото не си полагала усилия да сте си близки. Приемаш хора като материал за изгода или ползи, от там после ги забравяш лесно. И все пак пишеш тук по някаква причина, което значи че не е баш така както го разправяш. Имам хора с които сме хванали по различни пътища и с времето даже губим всякакъв контакт, а не ми се е искало, били са част от живота ми, имало е някаква енергия между нас, някаква чистота и това не се забравя туко така. Иначе наскоро ми се наложи да поискам даден човек да излезе от живота ми, нищо че беше част от него повече от 20 години. И не става дума за любовни отношения, а за приятелство. Не се промени, а направо изкрейзи. И един човек който е бил морален, точен, праволинеен се превърна в нещо друго. Мислих няколко месеца по въпроса, не ми беше лесно да поискам от него да се разкара, но всеки допир до него беше разочароващ, с чувство на горчилка и тъга.

 

...

преди: 27 дни, 12 часа hash: dae3e76082

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Все тая, важно е какво си оставил след теб, то остава за поколенията, завинаги, помни се, което е смисълът на живота.

 

...