Правото да бъдеш забравен
преди: 7 месеца, 27 дни, прочетена 392 пъти
Всеки от нас има правото да бъде забравен, ако пожелае, нали, скъпи събеседници? Много е просто - изявява желанието си, волята му достига до конкретния адресат и той удовлетворява молбата. Нещо като своеобразен договор, който не подлежи на разваляне, унищожаване, отмяна, или прогласяване за нищожен. Аз например много лесно и бързо забравям хора от миналото си и усещането е като отстранен товар, за който спирам дори да се сещам. При вас как е положението? Добри ли сте в подобни договорки?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 месеца, 26 дни hash: cba4ff805e

гласове: 1 2 3 4 5   (332556 гласа)

1.   Правото да бъдеш забравен? Лесно забравяш хората, защото не си полагала усилия да сте си близки. Приемаш хора като материал за изгода или ползи, от там после ги забравяш лесно. И все пак пишеш тук по някаква причина, което значи че не е баш така както го разправяш. Имам хора с които сме хванали по различни пътища и с времето даже губим всякакъв контакт, а не ми се е искало, били са част от живота ми, имало е някаква енергия между нас, някаква чистота и това не се забравя туко така. Иначе наскоро ми се наложи да поискам даден човек да излезе от живота ми, нищо че беше част от него повече от 20 години. И не става дума за любовни отношения, а за приятелство. Не се промени, а направо изкрейзи. И един човек който е бил морален, точен, праволинеен се превърна в нещо друго. Мислих няколко месеца по въпроса, не ми беше лесно да поискам от него да се разкара, но всеки допир до него беше разочароващ, с чувство на горчилка и тъга.

 

...

преди: 7 месеца, 25 дни hash: dae3e76082

гласове: 1 2 3 4 5   (244475 гласа)

3.   Все тая, важно е какво си оставил след теб, то остава за поколенията, завинаги, помни се, което е смисълът на живота.

 

...