Споделена история от Други |
Да му споделя ли
преди: 2 месеца, 2 дни, прочетена 373 пъти
От известно време ме човърка нещо, което за повечето от вас ще се стори смешно. В живота си досега съм споделял всичко с най- добрия си приятел. Ама, като казвам всичко - разбирайте го буквално - своите мечти, надежди, страхове. Винаги съм бил напълно открит с него и неведнъж ми е помагал да излезна от неблагоприятна за мен ситуация. Напълно съзнателно съм му разкривал целия си вътрешен свят. Знам, че звучи налудничево, но доверието, което съм му гласувал, винаги е било безгранично. Давал ми е и немалко правилни съвети. Веднъж обаче не го послушах. Точно когато се опита да ме убеди, че колегите ми са свестни хора. Тогава му казах в прав текст: " Хей, човече. Аз работя с тези вече 7 години - всеки ден по цял ден!! Мислиш, че не познавам нрава им по-добре от теб? Да знаеш само колко съм им сърбал попарата. Не ме убеждавай в смехотворни неща. Теб могат да те заблудят, но с мен няма как да се получи. " Доста сме спорили по този въпрос и винаги ме е питал защо седя там. Казах му директно: " Разпространяват клипове с мен и ме злепоставят навсякъде. Търпя това от 9 години!! Знам, че където и да отида на друго място, ще ме изложат отново и заради това се примирявам. Точно така - минаха цели 9 години, откакто от моя детинска постъпка без никакви последствия за никого те умишлено направиха драма, внушавайки ми, че следва да се чувствам като убиец. И по този начин ме поробиха да им бъда слуга. Споделих му с детайли цялата ситуация, като разбира се не спестих и своята "огромна" "животозастрашаваща" вина. Въпреки че бях напълно открит, той като че ли застана на тяхна страна, без да го казва директно, но го усетих!! За мен това беше преломният момент!! От този миг, като че ли цялото уважение, респект, доверие и привързаност, които имах към него, се изпариха. Та, той избра страната на тези, които години наред ми копаят гроба и изпитват постоянна наслада да гледат как се погубвам с всеки изминал ден. И няма лошо. Всеки в живота си прави един или друг избор! Сега не общуваме, но си признавам, че понякога ми е мъчно. Знам, че връщане назад при това положение няма. Но ето животът как ме награди- завинаги ме лиши от най- добрия ми приятел, но пък ми донесе истинска и споделена любов, за която даже и не съм си мечтал. И въпреки че той направи своя избор, вътрешно много ми се иска да му разкажа и споделя всичко и да се радва заедно с мен. Така, както беше преди. Кажете, според вас струва ли си да му споделя за новата си любов? Мислите ли, че ще се зарадва наистина, след като научи за настъпилата промяна в живота ми? Наистина имам нужда от съвет, защото постоянно се двоумя.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 месеца, 2 дни hash: d6b0f375c0 |
|
1. Не споделяй нищо с никого. Щастието обича тишината.
Тъкмо бях намерил правилният човек и най-голвмата ми грешка беше, че споделих на най-добрия си приятел, който опорочи всичко след това. От опит ти го казвам.
|
| преди: 2 месеца, 2 дни hash: ee4a779bf8 |
|
2. Е, той ще разбере рано или късно.
|
| преди: 2 месеца, 1 ден hash: 4dea21781b |
|
3. Не го търси. Отървал си го от себе си, остави го на мира. Като сте се разделили какво му пука влюбен ли си, какъв си, че и да се радва за теб? Липсва ти коша за душевни отпадъци ли? Потърси си психиатър, че нещо параноичен ми се струваш или някой друг душеприказчик.
|
| преди: 2 месеца, 1 ден hash: d7a96b990e |
|
4. Проблема е в теб! Ама в теб! Имаш нужда ако не психолог, то психиатър.
|
| преди: 2 месеца, 1 ден hash: 5225fd2c9a |
|
|
