Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Много примери мога да ти дам. Но ще се спра на най-важния за мен - преди години мама се подхлъзва зимата на леда и пада. Много си увреди гърба и кръста, не съм сигурна нещо беше прещипано, но не мога да боравя с медицински термини. Просто казаха, че е за операция, но не дадоха надежда, че ще оцелее изобщо. Та, оперираха я, всичко мина успешно. И така - тя стана 4-ти случай в света, който оцелява след такъв вид операция. Случайност? НЕ! БОГ!
След няколко години - 2023 много тежки неща ми се стовариха на главата. Бях на дъното, честно. Ако не беше Бог, аз нямаше да съм тук и това, което съм днес. Само Той ме вдигна на крака. И от психическа и от физическа гледна точка.
Вижте, Господ не е казал, че ако Го следваме ще имаме безпроблемен живот, а че ще бъде с нас във всички трудности и ще ни помага да ги преодолеем. Доста хора признават съществуването Му, но не вярват. Защо? Защото не искат да излязат от зоната си на комфорт. Не искат да Го приемат и следват, защото трябва да се откажат от много неща. По-лесно е.
Има и вярващи, които палят свещи само по празници. Молят се, когато имат нужда от нещо. Но иначе, когато някой търси вас само, ако му трябвате за нещо, е гадно, нали? Хаха. Да... Има един много хубав цитат, който гласи " 15 Зная твоите дела; ти не си нито студен, нито горещ; о, да беше ти студен или горещ! 16 Така понеже си хладък, нито горещ, нито студен, ще те избълвам от устата Си. " Студени са невярващите, горещи са вярващите, а хладки са тези по средата, които не са против Бога, но и не Го следват истински, вярата им е безжизнена.
Всеки има свободна воля, съответно след това сам си отговаря за постъпките. Това е.

7.   До номер 3:в голяма грешка си ако се мислиш само за материален.
Само материални са труповете. За труп ли се възприемаш? Казвам го сериозно, не се шегувам.
Защото от тях е "излязла" енергията правещи ги живи (душа).

Относно въпроса -да, усещала съм подкрепата на Бог. Тогава когато ми е спасявал живота когато кола профучи пред мен, а аз минавам на зелено, общо 4 пъти в живота ми, когато е подреждал обстоятелства в живота ми така, че да сбъдвам мечтите си.

8.   Първо да уточня, че не съм религиозна! Дори вече не толерирам особено крайно религиозните, които като озверели се вкопчват да убеждават, да се опитват да те вкарат в своите си лимити, ограничени мозъци и възприятия. Да не говорим колко са противни онези, които удобно си откраднаха значението на думата "ВЯРА" вярвам в много неща, но не в религиите измислени от хората! Още по смешни са ми пък като прикачат и пол на техните си богове според култура, място на раждане и съответно възпитание, нужди на местни "владетели".

Иначе категорично да, има висше съзнание. И всички носим частичка от нея, в този смисъл на "религиозен" език бих казала "Бог е в нас" имаме онази нишка, която ни свързва с цялото, извора, висшето съзнание.
Ще посоча някои неща, които са ми се случвали, но са една много малка част. Досега винаги в критични моменти съм била предпазвана.

Два от най- страшните случаи са свързани с родител и с детето ми.
1 месец преди да почине татко, имайки предвид, че си беше здрав, нищо не предполагаше какво предстои, се събудих една нощ с истеричен рев и само повтарях, че татко умира. Не помня точно какво ми е "подсказало" или съм сънувала, но бях сигурна.
Буквално нахълтах в стаята на родителите ми, татко си беше добре, но аз знаех вътрешно... просто знаех. Сврях се в леглото между родителите ми, гушнах се в татко и останах до сутринта там, беше моят съкровен момент на сбогуване. Точно 1 месец по-късно татко получи инсулт и почина.
На връщане с кола от уикенд-почивка: бях обещала на синът си, че на връщане ще се вози отпред, имаше вече нужната възраст.
Точно когато сядаше ме "грабна и стисна" около сърцето и надолу към корема. Затрудни ми се дишането. Мисъл ясна и конкретна да го защитя (синът си). Казах му, че този път не може, да сяда отзад. Никога не съм се отмятала от думата си, много държах да ми вярва, той се шокира, почувства се предаден, но не бях в "настроение" да обяснявам каквото и да е, да се съобразя с възрастта му и да бъда нежната и търпелива мама. Бях груба и крайна, заповядах му да сяда отзад, да млъква! И мъжът ми се шокира, но нищо не каза в него момент!
20 мин. по-късно преживяхме катастрофа, в която ако синът ми беше седнал отпред, най-вероятно нямаше да оцелее. Бях ранена само аз от копилот мястото, въпреки сериозния инцидент не бях със крайно сериозни наранявания просто защото тялото и реакциите ми бяха "подготвени". Синът ми (дете още тогава) после каза, че секунди преди катастрофата се е видял извън колата, видял е и какво се случва в следващите секунди...
Готвя си на терасата както винаги през летните дни, на газов котлон.
Изведнъж ясна мисъл да се отдръпна. Беше толкова силно, че чак почувствах как съм "побутната" назад от "нещо". Изведнъж пламва тиганът с олиото, но със силен и висок пламък, нямам обяснение как, но тиганът се надига и накланя в посока на мястото на което бях миг по-рано като поръсва от олиото, което се пали в движение и се образува още по-голям пламък. В този момент "НЕЩО" бутва обратно тигана на мястото му, застопорява го там, гаси огъня и ме "бутва" напред вече, а аз като в транс изгасям котлона. Всичко това за може би 2-3 секунди.
Прибирам се с автобус, посред бял ден, спокойно си чета книга по пътя.
Изведнъж онзи инстинкт и мисъл "Зад теб е, внимавай". Оглеждам възможно най-дискретно и засичам периферият поглед на човек, от който косата около врата ми настръхва и разбирам, че е той от който трябва да се пазя. Слизам на моята спирка, слиза и той. От спирката към в къщи е баир нагоре, но са два пътя, които водят до баира, сливат се в едно на около 20 м един от друг, от единият се вижда и другият, както и, че се сливат. Аз хващам първият, който е до бар, той хваща втория откъдето леко притичва за да стигне преди мен на мястото на сливане.
Отново онзи инстинкт, който като че ли ми "инжектира" в този момент нужната доза спокойствие, но и кураж, самоувереност.
Стигам и аз до мястото на сливане на двата пътя, директно спирам на една крачка пред него, гледам го уверено в очите без да казвам нищо, пъхвам си едната ръка в джоба като да съм стиснала нещо там, и пускам лека усмивка тип "само ми дай повод". Обърна се и избяга!!

Имам доста случки през целият ми живот, в които моите "пазители" са демонстрирали присъствието си, но и аз съм силно свързана със себе си... съответно и с онази висша частица, която ме свързва с извора. Слушам инстинкта си, чувам и тялото си, не отричам "някои гласове в главата ми" когато ме предупреждават, а и много пъти съм пуспявала да предпазят близки, но и те като ме познават и знаят, че инстинкта ми е безгрешен, вземат предвид.

Та, да, усещала съм подкрепа и много повече, опазих детето си в онази катастрофа, а и себе си като майка... не знам как бих преживяла ако не бях обърнала внимание на инстинкта си, на това, което ми беше подадено за да предпазят, вероятно чувството за вина щеше да ме смаже най-вече.

9.   Аз бях атеист и само материално ориентиран човек.
На 40 години като бях имах продължителни здравословни проблеми, с които лекарите не се справя ха особено.
Един приятел ми препоръча една врачка, оказа се младо момиче - лечител и екстрасенс, последователка на Дънов.
Излекува ме с енергии и ми препоръча да чета определени молитви към Бога, които да чета всеки ден.
Първите дни ефекта беше зашеметяващ - при самото произнасяне на молитвите взех целия да треперя и да се треса. Сюрреалистично преживяване беше - не съм мислил, че на мене ще се случи такова нещо.
Повярвах и оттогава се моля много всеки ден, медитирам, благодаря, дарявам и помагам на случайни хора. Станах по-добър човек, по-спокоен и щастлив.
Взех да чета много религиозна литература- осъзнах, че основните неща, за който се говори в християнството, източните релия, суфизъм и т. н. са много сходни и Бог е един.

10.   Всеки ден усещам Божията подкрепа, силно вярваща съм. Бог ми е помагал в много трудни моменти. Човек трябва да се моли на Бог всеки ден и да вярва.

11.   Не. Винаги е трябвало да се оправям сама. Никога, с нищо не ми помогна. Хората, които си въобразяват, че някакъв измизлен герой им е помогнал, да погледнат истината в очите. Всичко е случайност. Явно не съм късметлийка..

12.   Хайде да се включа и аз. Имах тежко раждане с хелп синдром. Бях много зле. Недоносеното си бебе кръстих Кристина и казах Господи на тебе е, ти решавай дали аз и тя ще живеем. След секциото припаднах на операционната маса и са ме интубирали 9 дни. През това време майка поръчва молитва в църквата. След молитва работите се нареждат, лекарите правят консилиум, взимат решение да ми направят животоспасяваща операция. Белезите които имам от тази операция всичките са във формата на кръстове. Действието сесе разви малко след Великден. Аз и бебето сме добре.

13.   Аз за разлика от теб, авторе, съм силно вярващ православен християнин.

И много пъти съм усещал Божията помощ и подкрепа.
Ако тръгна да ги описвам подробно - ще ми трябва цяла книга.

Но който човек е с ожесточено сърце - и 1000 случая на чудеса да му покажеш - все тая!
Юдеите са видели чудесата на Господ Иисус Христос и възкресението на Лазар(мъртъв от 4 дни) и ожесточените от тях - пак не са повярвали, разбираш ли?

Така, че първо - трябва да имаш добро предразположение и да искаш да разбереш истината - и тогава ще можеш да видиш, разбереш и оцениш Божиите чудеса, които се случват с теб!

14.   През целия си съзнателен живот съм имал подозрения, че някаква сила ми помага в определени моменти, докато не изгледах филам Колибата (The shack).
След него разбрах че Бог оставя да ни се случи точно това което е най-добро за нас самите. Въпреки че може би се е случвало рядко да се моля, след този филм разбрах че трябва единствено и само да му благодаря. Защото всичко което ми се случва (дори да си мисля че е лошо) то в един по-голям план всъщност е най-доброто за мен и семейството ми.
Така че вече само му благодаря, когато усетя че дадена случка, когато може да се развие по негативен и позитивен начин, всъщност се е развила позитивно.