Къде срещате приятели
преди: 18 дни, 1 час, прочетена 414 пъти
Здравейте!
Може ли да ми кажете от ваш личен опит къде сте срещнали истински приятели?
Чувам мнения, че за да срещнеш приятели, трябва да излизаш повече, да се запишеш на курс, танци, да обикаляш събития. Това го правя, но не намирам приятели. Примерно, ходих на курс по език. Всеки си идва сам или с другарче, учи си уроците, разменяме някакви общи приказки и след приключване на курса хората си тръгват, контакт не се запазва. Същото е с танци и с други общи мероприятия. В театър, кино, премиери на книги, игри... не се получава.
Приятелства са ми се случвали на работното място и в университет. Само че на настоящето ми работно място имам само двама колеги, с които сме с голяма възрастова разлика, нямаме общи теми и интереси и всеки гледа да си свърши работата и по-бързо да си отива.
По улиците ми е доста абсурдно да тръгна да спирам и заговарям хората.
Заслужава ли да си сменя работното място? Нямам други проблеми там, но липсата на взаимност ми тежи.
Може и в мен да е проблемът, защото не съм натрапващ се човек. Иначе имам семейство, не търся авантюри. Предпочитам приятели от моя пол, за да не стават грешки. Липсва ми от време на време да изляза, да разговарям с други хора, да помогна на някого, да получа подкрепа (морална) или съвет в дадена ситуация.
Кажете вие къде намерихме вашите приятели и как успяхте да задълбочите отношенията?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 17 дни, 19 часа hash: c962f607fd

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Запиши се на курс по нещо което искаш да станеш успешен.

 

...

преди: 17 дни, 19 часа hash: c1f2cd0efb

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

2.   Точно се прибирам отвън и мога да ти кажа следното: Гледаш навсякъде пълно с хора. И това някак си мислиш че е супер яко. Само че заглеждайки се в конкретиката, виждаш самотници излезли с други самотници на разходка, да се почувстват някак живи. Ходят оглеждайки се дали някой ги гледа. Седят по барове и виждаш че просто пият до забрава от мъка или самота, а уж не са сами. Някакви семинари, групи- танци, кръжоци, все места пълни със самотници търсещи нещо което няма да намерят точно както им се иска. Приятели е много сериозно понятие, познати много. Като имаш нужда един ден се разбира кой, кой е, в повечето случаи асимилираш, че повечето са чужди, хора с които комуникацията е безсмислена. Човек е сам, трябва да може сам да се чувства добре, чак тогава ще се чувства добре и сред хора.

 

...

преди: 17 дни, 17 часа hash: 2bc3fb8f97

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Приятелството не се получава когато го "търсиш" Ти отиваш на курс не заради ученето, а за да търсиш приятели, също и на танци. Не става така. Прави нещо, което ти е интересно и забавно, не търси други, то ще се случи от самосебе си.

 

...

горе^

преди: 17 дни, 1 час hash: 95cde5a259

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Няма определена формула. Аз от години нямам приятели. Преди когато съм имал разбрах, че те са временно и всичко е интереси. Не знам къде живееш в България или на Запад. На Запад особенно в северните страни е още по турбо с приятелите. Там всичко е материализъм. Внимавай на работа с приятелите. Там всичко е борба за по-добра позиция и по-добра заплата.

 

...

преди: 16 дни, 17 часа hash: 84523209ed

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Истинските приятелства не се намират лесно, защото не са нещо, което просто случваш. Те се изграждат бавно — не с количеството срещи, а с качеството на споделеното. Времето, когато си бил уязвим. Когато някой те е чул. Когато ти си бил до него. Това, което търсиш, не е просто компания — търсиш онзи тих резонанс между души, който казва: "Ти си мой човек. " Затова няма значение дали си бил на курс по испански, салса или шев и кройка — ако няма място за автентичност, няма почва за близост. Повечето социални формати са кратки, повърхностни, съсредоточени в задачата, не в човека. Те създават възможност, но не гарантират връзка. А когато си не-натрапчив човек, както казваш, още по-трудно е — защото няма да се буташ, няма да се впускаш в разговори на всяка цена. Понякога промяната на работното място не е заради самата работа, а защото усещаш, че си изолиран. Това е валидна причина — човешката нужда от общност е не по-малко важна от добрата заплата или условия. Не е нужно веднага да сменяш работата. Но си струва да помислиш дали не можеш да се приближиш до друга среда — не просто за дейност, а за хора. Може би среда, където не просто правите нещо заедно, а където хората говорят за важни, човешки неща. Малки клубове за четене, групи за писане, доброволчество, екипи около кауза. Никой не говори за това, но: да намериш приятел като възрастен е трудно. Болезнено. Самотно понякога. Не е като в детството, когато си казвате „харесваш ли динозаври? “ и вече сте неразделни. Но дори и един човек, само един, ако го намериш — това е достатъчно. Стига той да е този, с когото можеш да мълчиш уютно и да говориш свободно. И не — не си ти проблемът. Ти просто си човек, който иска нещо истинско. И това, приятелю, никога не е грешка.

 

...