Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   От 4 - в препоръчаната от мен книга стъпка по стъпка, много ясно ти е казано.
За прошката например - мислено пращаш на човека послание, че му прощаваш и желаеш всичко хубаво. Това го повтаряш няколко пъти и се освобождаваш от този човек и от горчивината, която ти е причинил и можеш да се отдадеш на позитивното в живота си.
Аз съм забелязала, че в последствие, човекът не остава без наказание, но поне аз не съм си цапала ръцете.

Има една индийска поговорка

„Ако стоиж достатачно дълго на брега на река Ганд, ще видиш как труповете на враговете ти минават покрай теб“.

Колкото по-позитивно мислиш, колкото по-малко омраза таиш в себе си, толкова по-позитивни хора ще се появяват в живота ти, а негативните, завистниците и омразниците, ще ти потърсят друга жертва.

7.   Коментар номер 5, от автора, ме кара да мисля, че става въпрос може би за приятел, който ни е нараил и т. н. Ако е това, заеби шибаняка. Случи ми се така с една "приятелка"... Постоянно правише помии и накрая fuck off bitch! Когато прощаваш на някого, не за първи път, му даваш още една въможност да те нарани!

Иначе и аз имам проблем със позитивното мислене. Спомням си класната ми във 7 клас (беше по мат) ни каза "По време на изпита, ако не можете да решите някоя задача не се притеснявайте, просто си кажете "Трудът ми ще бъде възнаграден".. и така и стана. От там нататък, когато имам някаква задача, свързана с постигане на успех, си повтрям това нещо. Не винаги работи, но просто ми дава надежда, а както знаем тя, умира последна.

8.   Здравей!

Хубаво е, че задаваш толкова логичен въпрос и въобще, че подлагаш на критика теорията за позитивното мислене. Употребата и във варианта, в който ни я представят медиите, е нереалистичен и бих казала вреден. Вреден, защото, ако потискаме негативните си емоции като гняв, ревност, обида, а всичките произхождат от страха, те отиват в подсъзнанието ни, от където един ден ще изригнат с такава сила, че не е за описване какви ще са последиците.
Тъй като така или иначе тази теория щеше да излезе наяве, някой се е погрижил да е достатъчно меркантилизирана, така че да се измести акцента и да остане неразбрана. В обратния случай, ако спрем да се страхуваме, как ще бъдем роби? :)
Ние сме това, което мислим и малко от нас си дават сметка за непрестанното бърборене на ума и за съдържанието му. Едни и същи мисловни модели биват преживяни години и създават живота ни такъв, какъвто е и здравето ни, и всичко. Живеем в контрастен свят, изграден върху студено и топло, високо и ниско, 'добро' и 'зло'. Именно 'лошите' неща ни провокират да разширяваме съзнанието си.
Конкретно на твоето питане - не е важно как ще реагираш външно, а как вътрешно. Понякога се налага външно да сме агресивни, но отвътре ще знаем (ще имаме една специфична и необяснима за логиката увереност), че е правилното нещо и в нас ще има мир. Има и друг вариант - външно не реагираме, а вътрешно таим злоба и омраза, убиваме виновника многократно в мислите си и в резултат на това се държим като цяло избухливо и грубо с най-близките ни, които не са виновни за нищо. Важното е да разбереш кой си ти в ситуацията, в която си нападнат, защо ти се случва това и каква, по ангелите, е тази работа :).
Ключовият момент е, че не сме в едно и също ниво на съзнание, когато се обиждаме и когато трябва да простим. Да, прошката е възможна, но тя е за самите нас и за нея се израства, а не се дава само на думи. И не мисля, че е нужно да прощаваш точно сега, дори не е нужно да го мислиш. Има си време за всичко. Целта на позитивното мислене е да създадем в себе си едно състояние на покой и приемане, което не означава безпристрастност, а напротив - всичко става по-силно и красиво и го изживяваме по-цялостно. Естеството на живота се променя. Всичко това го казвам от собствен опит и твоите въпроси бяха и мои въпроси за дълго време. Променянето на характера е всъщност разбиране, осъзнаване на твоите мотиви. Тогава ще можеш да контролираш емоциите си и да си точно такъв, какъвто смяташ, че трябва да бъдеш.
Накрая искам да ти препоръчам един филм - 'Peaceful Warrior' и да добавя цитат от 1 интересно четиво:
'Винаги постъпвайте така, сякаш има съвършен смисъл във всичко, което правите. Постъпвайте така, сякаш най-висшето ви добро и най-висшите ви възможности са свързани с работа върху всяко събитие, в което участвате. Винаги постъпвайте по този начин. Ако вървите по улицата и някой ви каже: „Опрял съм пистолет в гърба ти, дай ми портфейла си”, постъпете сякаш са ви предоставили възможност за върховно израстване. Изобщо не подозирате какви ще бъдат резултатите, ако започнете да се държите така. Когато действате като че ли не влагате умисъл и очаквания. Това е отношение. Ако всички можехте да имате това отношение и да постъпвате сякаш всяко събитие е създадено, за да ускори по-нататъшното ви израстване и себепознаване, тогава можете да се обърнете и да установите, че човекът, който е опрял пистолета в гърба ви, е ваша противоположност или част от вас. Може да успеете да излекувате нещо; може да получите възможност да направите нещо, от което се страхувате. '

Поздрави и бъди все така опитващ се да влезеш надълбоко :).
Soul

9.   Справянето с негативното мислене и емоции не става чрез "борба" с тях и насилие над себе си. Става единствено чрез увеличаването на осъзнатостта и напредъка по пътя на духовното развитие.

Даваш пример с приятелката ти, която я нападат непознати.

Да разгледаме малко по-различен пример: В киното си и гледаш филм, където жестоките колонизатори яздейки бясно преследват последните оцелели индианци за да ги избият до крак. Белият се прицелва, натиска спусъка и камерата покзава на забавен каданс как куршумът полита и преминава през гръкляна на вожда на индианците и през тялото на мустанга му. Бликва кръв и двамата, вождът и конят, бавно се строполяват безжизнени на земята, на фона на трагична музика. Емоции на ярост срещу "тъпите янки" обзема съзнанието ти, и на безпределна жал към иначе железния, достоен и мъдър индиански вожд... Но стоп! Какво всъщност става на екрана? Там няка нито бял, нито индианец, нито мустанг, нито куршум - всичко е една игра на светлината, излязла от лампата на киномашината, преминала през кинолентата и отразена от платното на екрана... За кого скърбиш и против кого беснееш тогава? На всичкото отгоре, се оказва че режисьорът на филма е някакъв мазен янки, и всичко, което всъщност е направил с тебе е да ти вземе парите чрез тоя филм, продавайки ти малко емоции...

Същото е и в живота - ако стигнеш до осъзнаването, че това което виждаш и се разиграва около тебе не е точно това, което си мислиш, че става. Ако разбереш, че всичко е игра, и ние сме едни безплътни холограми в една Холографска вселена, че никой никого всъщност не може истински да нарани или убие, а всичко тука е един ТРНАЖОР чрез който упражняваме уменията си да произвеждаме любов, да творим, да преодоляваме страховете си, с две думи - да се развиваме, тогава по съвсем друг начин би погледнал на нещата!
И тогава ще разбереш, че не е "нормално да ги пречукаш тия хора", а е направо безсмислено да го правиш. Още по-безсмислено и дори вредно за теб да го правиш е, ако знаеш, че всяко волно или невоно ЗЛОНАМЕРЕНО твое действие (независимо дали го смяташ за оправдано или не) води след себе си съответните кармични последствия за теб, които в никакъв случай не са по-приятни от стореното от теб...
Христос е казал: "Ударят ли ти шамар по едната буза, обърни си и другата! ". Може би трябва да се замислим сериозно над думите му. Това не е акт на мазохизъм или на безхарактерие, а напротив - свидетелство е, че "потърпевшият" наистина осъзнава как седят нещата в Мирозданието, а злосторникът - не...

Така че малко да перифразираме нещата - не позитивното мислене ("постигнато" чрез насилие над себе си) е разковничето на добрия живот, а по-скоро преобладаващото позитивно и все по-малкото негативно мислене е БЕЛЕГ за напредък в осъзнатостта на личността, както и предпоставка за по-добър живот...

10.   До автора от номер 2.

Предположих, че става дума за някакво нападение (марално или физическо) което не можеш явно да простиш, а някой те съветва да мислиш позтивно. Да, ако простиш - което не е лесно и е дълбока вътрешна борба със себе си - резултатът би могъл да бъде твоят вътрешен мир, тоест ти самият да се почувстваш пречистен и спокоен. По-нагоре някой е писал за книга на Хей - сигурно си струва да се прочете. Аз също ще си я намеря и ще я прочета, защото има хора на които и аз не мога да простя, но в същото време не мога и да ги махна от живота си и така вместо да подобрявам живота си, аз всъщност се самонаказвам заради това, че не мога да прощавам. А наистина има за какво да се сърдя на тези хора, наистина са виновни, макар и не пред закона. Но сега като попрочетох тук мненията и твоята история разбира се, си давам сметка, че трябва да се науча да прощавам дори за да защитя сама себе си от бъдещи нещастия.

11.   И още си мисля, че прощавайки вече се освобождаваш от тези хора, отделяш се от тях и не си свързан с тях повече. Иначе ти самият се връзваш за тях, тези които са те наранили, чрез желанието за отмъщение или може би чувството, че си длъжен да ги накажеш поне с омраза ако не с друго, но омразата е чувство в твоята глава, а на тях нищо им няма от това ти какво си мислиш. Тоест, тях не ги боли, че ти ги мразиш, ами теб самият те боли от това лошо чуство, което на никъде не води. Е, лесно е да се каже, но както казах, и аз смятам да опитам същото лекарство. Щото не искам цял живот да се тровя заради някакви нещастници, които са имали шанса да ме наранят и ограбят. Повече шансове няма да им давам.

12.   Животът е огледало и отразява това, което е вътре в нас, донася ни хора, които или показват някакъв аспект от нас (като се държат по определен начин), който обикновено не виждаме, или направо разравят дълбока рана, за да я излекуват. Понякога нещо болно трябва да бъде активирано, за да си тръгне. Същото като ходене на зъболекар е - в началото боли повече, но после проблемът бива разрешен. Болката е индикатор, че някъде нещо не е наред, тя насочва вниманието нанякъде. Когато болката е нефизическа осмислянето е равно на лечение/прощаване. Ще си послужа с един цитат от книгата на Екхарт Толе 'Силата на настоящето':
'Да простиш означава да се откажеш от страданието и скръбта. Това се случва естествено, след като осъзнаете, че от тях няма никаква полза, освен че укрепват фалшивото ви самоусещане. Прощаване означава да не се съпротивлявате срещу живота, а да му позволите да живее чрез вас. Алтернативата е болка и страдание и силно ограничаване на потока жизнена енергия, а в много случаи и физически заболявания. '
Затова 'лошите' хора в живота ни просто играят определена роля и когато я разберем (а това включва и прошка) те си тръгват. Ще дам пример - един властен и безсърдечен баща отразява вътрешните граници, които ние си поставяме за самите себе си като не се одобряваме и си забраняваме да се отпуснем, да живеем просто. Когато се харесаме достатъчно и спрем да се самокритикуваме за най-малкото, когато се погледнем с добри очи и разбираме самите себе си бащата или физически изчезва от живота ни, или се променя в отношението си към нас. По същия начин става и с всички други хора, които ни нараняват.
Да, книгата на Луиз Хей е ценна при всички случаи, но на мен не ми помогна особено, защото всичко е написано съвсем опростено и ясно и не е подходяща за хора, които обичат да им се обясни съвсем подробно. Което не означава, че няма да е от полза на други и аз съм сигурна, че е така. За един човек, който няма времето и желанието да се спуска на дъното на океана, защото просто не му е интересно, всички книги на Луиз Хей са ок.

:)
Soul

13.   Авторе мисълта за отмъщение е сама по себе си негативна, тя е само вътре в теб и те разяжда. Ядосваш се късъш си нервите с закани, разтроените нерви те разболяват а на злосторникът хич не му дреме и си живее живота. Позитивната мисъл за която говориш я има от хилядолетия дори в библията, още христос е говорел да простиш на враговете си.