Как се тълкува следния цитат
преди: 7 дни, 14 часа, прочетена 222 пъти
Човек не се отказва от надежда дори в голямо страдание. Логично изглежда, че мъката ще убие надеждата. Но не, мъката не може да унищожи надеждата. Колкото по-голяма е мъката, толкова по-голяма е надеждата на човека. Мъката не унищожава надеждата, тя я разпалва. Да, понякога надеждата се унищожава в щастието, но не и в нещастието. 

Ето защо надеждата на принцове като Махавира и Буда е била разрушена, но надеждата на просяците никога не е била разрушена. Всичките двадесет и четири тиртханкари на джайните са били принцове, всичките двадесет и четири буди на будистите са били принцове, всичките аватари на индусите са били принцове. Каква може да е причината? 

Иронията е, че надеждата може да изчезне в щастието, но не изчезва в нещастието. Надеждата би трябвало да изчезне в нещастието, надеждата би трябвало да изчезне в нещастието, но факт е, че с увеличаването на нещастието умът продължава да създава все повече и повече надежда. Надеждата пониква в нещастието, надеждата цъфти в нещастието, но бива унищожена в щастието.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 дни, 12 часа hash: f712d2d545

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Често си мислим, че щастието носи най-голямо удовлетворение, но всъщност именно в трудностите и страданията се ражда онази искрица надежда, която ни кара да продължаваме напред. Мъката пробужда в нас силата да мечтаем, да вярваме, че нещата могат да се променят, дори когато изглежда невъзможно. Парадоксално, понякога в щастието губим тази борбена искра, защото всичко изглежда вече постигнато и нямаме стимул за промяна.

 

...

преди: 5 дни, 4 часа hash: 536e44bcdd

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

2.   Трудности, скърби, болки и проблеми всеки човек неминуемо има в живота си. Само, че човек трябва да си направи и изводите от такива събития! При мен именно поредица от подобни събития ме накара да осъзная суетата на земния живот и да се обърна към Бога и постепенно да се въцърковя в православната църква! Всичко в живота се движи от нашия създател Бога и от Божия промисъл, но човек е създаден със свободна воля и винаги има избор! Винаги има надежда! Животът е прекрасен и не свършва със смъртта, защото човекът е създаден от Бога с безсмъртна душа и за вечен живот. Животът има смисъл, който се заключава в това да се изживее Богоугодно, за да може човек да отиде след смъртта в рая, при Бога. Земният живот е подготовка за вечния. Затова човек никога не трябва да се отчайва и да губи мотивация за живот! Напротив! - човек трябва да се радва, за това че е получил от Бога този прекрасен дар - живота и да се постарае да го изживее Богоугодно! Знаеш ли, има хора в много тежко положение, инвалиди без крака, ръце, безпомощни телом, но въпреки всичко това неизпаднали в отчаяние, борещи се за живот и силни духом. Има един прекрасен и потресаващ документален православен филм, казва се Форпост, за отец Михаил от Украйна, който е създал приют за бездомни и болни деца(подобно на нашия отец Иван от Нови хан). В момента в този приют има повече от 400 деца. Няма да давам връзка - просто напиши в Youtube Форпост православен филм, каналът е Православна вяра. Знай, че живота е борба и човек не трябва да пада духом, а трябва да се бори и да продължава напред! Каквото и да се е случило и да се случи - винаги има изход и надежда! Знай също, че Бог много ни обича и заради нас хората е създал този прекрасен свят, да му се радваме и да живеем в мир и любов. Бог е Вседържител и Той със Своя Божий промисъл управлява и промисля за целия свят, за всеки един човек. И косъм от главата ни не пада без Божията воля или Божието допущение. Бог върши всичко за нас с една цел: да познаем Бога, да се обърнем към Него, да заживеем Богоугодно и да спасим душите си! Защото този живот е временен и е само подготовка за вечния живот. И ние сме създадени за вечен живот, който не свършва със смъртта. Но е много важно как човек е изживял земния си живот, защото на Страшния съд всеки човек ще бъде съден и ще се определи дали да отиде в ада или в рая(с Бога в Небесното царство)... Затова тук на земята ни се изпрашат скърби, болести, трудности и изпитания. Всичко това ни се изпраща(или допуска) от Бога на нас хората, за да осъзнаем суетата на земния живот, да се обърнем към Бога и да се подготвим за вечния живот като заживеем Богоугодно и се въцърковим... А знаеш ли кое действително е пагубно за човека на този свят? Аз ще ти кажа - да стане противник на Бога, и да повреди и съответно погуби душата си. (и до края на земния си живот да остане в такова състояние) (А също пагубно и гибелно за човека е да се самоубие, защото самоубийството е грях, който не се прощава, и самоубийците директно отиват в ада! ) И говорим не за нещо временно, а за вечността. И да бъде човек в ада е страшно...

 

...