Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Той:

Разчитам на теб във тази нощ
Разчитам на теб, да бъда аз не лош
Разчитам на теб-да премахна болката и онзи срам
На теб разчитам-да не бъда сам

Тя:

Разчитай на себе си във тази нощ
Разчитай на себе си-да бъдеш ти не лош
Разчитай на себе си-да премахнеш болката и онзи срам
На себе си разчитай-да не бъдеш сам
Така ли е незнам,
но разчиташ ли на себе си-и аз ще бъда там! <3

7.   Die Liebe (Friedrich H?lderlin)

Wenn ihr Freunde vergesst, wenn ihr die Euern all,
O ihr Dankbaren, sie, euere Dichter schm?ht,
Gott vergeb' es, doch ehret
Nur die Seele der Liebenden.

...
сори, не мога да го преведа... на стар немски е, но е много красиво...
С две думи - можеш да забравиш приятелите си, да охулиш поетите, но - бъдете благодарни, Господ ще ви прости, ако почитате душите на влюбените...

8.   На татко
(Пепа Николова)

Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".

Не помня кога за последно погалих с ръка

косите ти бели, със мъдрост обкичени...

Не зная дали съм добра дъщеря.



Но помня как босичка тичах във парка -

усмихнато гледаше мойта игра.

Мечтаеше с мен - макар да бях малка

ти беше до мен и в смеха, и в плача.



И помня, когато през сълзи премигвах

как нежно поглеждаше в мойте очи.

Във твойта прегръдка утеха намирах,

заспивах щастлива - без страх, без сълзи.



Ти дал си ми много - не искаше нищо,

мечтаеше само да стана Човек.

И знам, че понякога плакал си скришно

за моите болки - и търсел си лек.



Научи ме всички до мен да обичам,

научи ме силна да бъда - дори

когато душата на болка обричам

да не показвам на никого мойте сълзи.



Незная дали добра дъщеря съм,

незная дали се превърнах в Човек,

но знам, че съм още дете във душата

и искам във парка да тичам със теб.



Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".

Не помня кога за последно погалих с ръка

косите ти бели, със мъдрост обкичени...

Обичам те, татко, дори и когато мълча...

9.   Черна песен на Дебелянов:

Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с лъчите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.

Това е един невероятен автор!

>>> Тишански <<<

10.   От българската литература, най-много харесвам Яворов. Любимото ми негово стихотворение е Арменци. Иначе един от разказите, които изключително много ми харесва е "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски.
Мисля да публикувам, обаче третото ми любимо произведение, което е на Ръдиард Киплинг - "Ако". В различните преводи накрая man е преведено като мъж или човек. За мен това стихотворение е универсално и не го възприемам като насочено само към мъжете.

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!

11.   ТЯ ИМА МНОГО ИМЕНА И МАСКИ,
но иначе се казва просто смърт.
Помни я между чаши, между ласки,
бъди пред нея насмешлив и твърд,
ала пред неотменната загадка
не надвишавай скромния си ръст -
като въздишка обичта е кратка,
животът е като въздишка къс.
.
Теб може даже да те величаят,
дори да те издигнат до върха.
Наситят ли ти се, ще дойде краят
и ти ще се намериш пак в прахта.
.
Но нека твойта мъка бъде сладка.
Стани! И време не губи за мъст.
Като въздишка любовта е кратка,
животът е като въздишка къс.
.
Че след едно неотвратимо лято
във есента прохладна, нейде там
ще дойде оня страшен ден, когато
със себе си ти ще приседнеш сам
и, в миг разлистил старата тетрадка,
ще сбираш стих по стих и къс по къс –
една любов, като въздишка кратка,
един живот, като въздишка къс.
АНДРЕЙ ГЕРМАНОВ
BV

12.   Аз искам да те помня все така..

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.


"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи! "
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!


А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така..

и

Nevermore

Пропасти вечни делят те от мене,

зная, че ти си безкрайно далеч,

но пак като лъч след вековно затмение,

чакам да дойдеш... Ще дойдеш ли?

- Никога веч!



Рано пробуден, с тъги непросветни,

впивам аз погледи в мрака далеч

и с клетви, и жал, безутешно преплетени,

чакам да съмне... Ще съмне ли?

- Никога веч!



Мойте градини Неволята черна

с преспи засипа. Те дремят далеч,

а химни и смях в полунощ обезверена

чакам да трепнат! ... Ще трепнат ли?

- Никога веч!

Димчо Дебелянов

Това са ни любимите. Както и цялата стихосбирка „Достойно ест“ на О. Елитис, с акцент на "Монограм".

МВМ

13.   За нея аз съм Другата жена.
За теб коя съм?
За нашето дете съм мама.
Ти чий баща си?

Тя - Другата, отглежда ти сина
и Другата не спи по цели нощи.
Тя - Другата, не жали си труда.
И Другата те мисли... Още.

За нея съм онази - Другата жена.
Не ми достига време да съм дама
Но в тази празна, смешна суета
за нашето дете оставам мама.

Елзе Енчева

14.   Пръстен

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

Веселин Ханчев

15.   Както се разхождах в уличката малка,
както си подсвирквах в слънчевия смях,
в нещо се препънах-беше твоя поглед.
И да се обърна просто не посмях!

Песничката, стресната се скри във клоните.
Облаче увисна като стар въпрос.
Бях те позабравила-даже не си спомням
светлоок ли беше, или тъмнокос.

И стоях напъхала пръстите си в джоба.
Песничката някъде взе, че отлетя.
Рана на коляното-спънах се в погледа ти,
Но да се обърна тъй и посмях.



Небето плачеше-есенно, сиво-
безнадеждно крещеше дъждът.
Ние с теб си отивахме.
Ние с теб си отивахме.
Без посока.
Без цел.
И без път.
Един влак мина с вик през ръцете ми.
Болка падна като гръм-изведнъж.
Между нас само дъжд.
Само дъжд.


Вървя по мъртвите листа
и сякаш тихо шумолене
минава вятъра през мене
като през есенно дърво.
Не знаех, че един човек
тъй много може да даде
и всичко в миг да ти отнеме...
Настъпи и на мойта есен времето.
Не се оплаквайте обречени листа,
защото вятъра минава без да слуша...
-Тъга ли? -НЕ! -По-лошо!
РАВНОДУШИЕ И ПУСТОТА!!!


Тези са ми едни от любимите, но за жалост идея си нямам чии са. Намерих ги преди години в ученическият тефтер на майка ми.
25

16.   Честно казано и аз не очаквах да пишат повече от двама човека. Благодяра все пак на тези, които се включиха. Надявам се още хора да споделят. Може и нещо тяхно..

17.   Красота

Толкова те дирих, че Земята
заприлича цялата на теб!

Толкова те исках, че нарекох
с името ти всяка своя вещ!

Има ли те?
Или те измислих?

Може би е по-добре така..
Може би измислена от мене,
най-задълго с мене ще си ти,
най-накрая тебе ще забравя,
най-жестоко ще ме заболи,
ако с друга някоя случайно,
само за минута те сменя
Веселин Ханчев

18.   На Вазов НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД СЛИВНИЦА


Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и "Лека нощ" навеки си казахте -
до втората тръба.

Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то - остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума... Спете в мир.

Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.

Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.

Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.

И тоз венец - той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.

Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!

Също и на Ботев "На прощаване" и "Обесването на Васил Левски" също и "До мойто първо либе"

19.   "На прощаване" от Ботев.

20.   J’aime l’horreur d’etre vierge...
Stephane Mallarme

Не зная, тоя път извежда
ли от миражите навън,
но любя тоя странен сън
на уморената надежда

да виждаш как с невидим плам
догаря бавно в миг тържествен
утехата да бъдеш сам
и ужасът да бъдеш девствен;

да чуваш чудния псалом
на изумяващата младост,
която в свойта буйна радост,
любов разискря в твоя дом.

О миг божествен, миг тържествен
за несъбудената плът,
пленена в прокълнатий път
на ужаса да бъдеш девствен.

21.   ЖЕНА

- Кажи коя е първата жена

на твоите момчешки дни и нощи?

Залезе тя при изгрева си още

С нетрайна романтична светлина.



- Кажи коя е нежната жена,

Която ти все още не забравяш?

- Забравям я. Вълната се смалява,

когато дойде другата вълна.



- Кажи коя е тъмната жена,

която те направи суха пепел?

- Държа един угаснал въглен в шепа

и в него няма капка топлина.



- Кажи коя е вечната жена,

която в теб до края ще живее?

- Не чуваш ли? Тя моя син люлее

със свойта вечна песен: - На-ни-на.

НАЙДЕН ВЪЛЧЕВ

22.   ЖЕНИ

Ние не можем да любим истински слабите-
само сме ласкави с тях и добри,
главите им на коленете си слагаме,
жалим ги като сестри.

Силните-те са, които завинаги
слагат върху ни властна ръка.
Като лозници край тях се вием
и се вливаме в тях, сякаш ручей в река.

Те ни правят кралици-и свои неволници,
Те никога не ни принадлежат съвсем.
Ала стях ний узнаваме полет и болка,
тях обичаме ний, додето умрем.

Станка Пенчева
t.

23.   Здравейте отново. Аз съм коментар 2. Сега се присетих за още някои, които много ми харесват. Не са известни, дори може би не са точно стихотворения, но все пак ще ги напиша

1. За тези, които не можаха да ме обичат.
Аз им благодаря!
Без тях нямаше да зная за истинската любов.

За тези, които нараниха чувствата ми.
Аз им благодаря!
Без тях нямаше как да ги усещам.

За тези, които ми се присмяха.
Аз им благодаря!
Защото без тях нямаше как да извикам.

За тези, които ме оставиха в самота.
Аз им благодаря!
Без тях нямаше как да открия себе си.

2. Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече -
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.

Кажи: не ми пука
от таз несполука -
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта – не края.

От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая -
недей се спотайва,
недей се отчайва -
кажи си: това не е края!

Кажи: Не ми пука
от таз несполука -
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта -
не края!

Тони

24.   Много хубаво сме свикнали
да не казваме "Обичам те"
да не се самозалъгваме,
да не ни боли излишно
щом от някого си тръгваме.

"Искам те" - неангажиращо
"Искам те" е необвързващо
става лесно...
Лампите угасват бързо
и във тъмното на стаята
без преструвки, без "Обичам те"
две минути след "Желая те"
... ставаме и се обличаме.

----

Ех, вие, хора недоверчиви,
уморено понесли мрежите.
Има и друг цвят освен сивия
и освен злоба - има и нежност.

Като се връщате у дома гневни
и дърпате децата си за ушите,
не ви ли е хрумвало, че за последно
една нощ ще изгреят звездите...

Ще помръкнат от безразличието ви.
Ще засветят на друга планета.
Ще се раждат страхливи момичета,
за да раждат страхливи момчета.

Зная, плода се бере наесен,
но земята без любов ви е слаба.
Нося ви един хляб и една песен.
Защо поискахте само хляба...

---

Упрекван
в недостатъчна сърдечност,
сега си правя тъжна равносметка -щях да обичам
цялото човечество,
ако не бяха
няколко човека...

---


Нито ти си свободна от мен,
нито аз от очите ти.
Плен,
Двама души, взаимно пленени,
двама души, взаимно ранени,
двама души, които не могат
след години да станат един.

И си казват прегърнати:
-Сбогом!
А отгоре се чува:
-Амин!

Лоша

25.   "Девойката която ми постла легло"
Робърт Бърнс
По пътя ме застигна мрак,

планински вятър, силен мраз.

Замрежи всичко ситен сняг

и без подслон останах аз.



За щастие във моя смут

една девойка ме видя

и мило в своя дом приют

за през нощта ми даде тя.



Дълбоко й благодарих,

учтиво преклоних чело —

учтиво й се поклоних

с молба да ми даде легло.



Тя с тънко ленено платно

легло във къта ми постла,

наля ми в каната вино

и „лека нощ“ ми пожела.



Когато до самия праг

със свещ в ръката тя дойде,

девойката замолих пак

възглавница да ми даде.



С възглавницата във ръка

се върна тя при мен завчас.

Със таз възглавница — така

я взех в прегръдките си аз.



Тя трепна в моите ръце

и каза, като в мен се сви:

„О, ако има в теб сърце,

моминството ми остави. “



Тя бе с коси от мек атлаз

и бяло като крин чело.

С уханни устни беше таз,

която ми постла легло.



Бе хладен нежния й крак

и кръгла малката й гръд:

две малки, бели преспи сняг,

навяни в тоя таен кът.



Целувах милото лице,

косите й от мек атлаз.

И тъй, с момичето в ръце,

във сън дълбок потънах аз.



И пред разсъмване почти,

за път когато бях готов:

„О, ти, опропасти ме ти“ —

ми каза моята любов



Целунах скъпото лице,

очите, пълни със тъга,

и казах: „Тия две ръце

ще ми постилат отсега. “



Тогаз тя взе една игла

и дълго ши през тоя ден.

Сама под хладните стъкла

тя риза шиеше за мен.



Години има оттогаз,

бледнее бялото чело.

Но все по-скъпа ми е таз,

която ми постла легло.

26.   ИМПРЕСИЯ

Как тихо е в притихналия дом.
Заминала си! В стаята позната
като сирак, останал без подслон,
е сгушена и плаче тишината.

Заминала си! В тъжен полумрак
завесите- отпуснати клепачи,
нашепват как си чакала и как
наместо мен дочакала си здрача.

А колко бързах! Вгледани на юг
божурите - разказват нажалени,
разказват как на тръгване оттук
ти тях си приласкала вместо мене.

Как тихо е в притихналия дом.
Как тихо е. Аз тръгнах отдалече.
Да те заваря тръгнах и дойдох.
И ти си тук във всичко! Добър вечер!

И ти си тук навсякъде в скръбта.
Сърцето не възпирам - нека жали!
Да, обич си остава обичта
и в срещите, и в скръбните раздели.

Добри Жотев

28.   Едгар По - Гарванът
Далчев - Къщата
Смирненски- Приказка за честта