 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Как да спра да бъда страхлив
преди: 1 ден, 5 часа, прочетена 132 пъти
Страхлив съм. Страх ме е да е влизам в конфликти. След това ме е яд, че съм си мълчал. В ситуациите, в които съм имал такива, усещам как краката ми умекват и гласа ми започва да трепери. Мразя това усещане в себе си. Умишлено ги избягвам, а после ме е яд.. Усещам как започвам да се мразя още повече, че съм позволил някой нагъл, несъобразителен нагляр да ме смачка, а аз съм си замълчал като путка. Мразя се, че не съм достатъчно "мъж", за дето не съм казал нещо..
Примерно на пътя, някой нагъл олигофрен ти свири, псува те, защото не му правиш по-удобно да си извърши забранената маневра. Пререждат те. Или някой джигит те изпреварва с мръсна газ, засича те, рязко спира, набиваш спирачки и едвам не го блъскаш. Размахва средни пръсти. Сърцето ти тупти, но седиш и мълчиш.. А после си блъскаш главата, защо не го освирих, защо не слязох от колата. Някой запушил пътя на кръстовище, или спрял да си свърши работата, а ти учтиво го изчакваш да се наконти.. Докато знаеш, че теб щяха да те освирят и напсуват 100 пъти. Някой в компанията ти се подиграва пасивно, прави неуместни шеги на твой гръб, а ти мълчиш, хилиш се, уж го приемаш на шега за да не стане конфликт, а реално кръвта ти кипи.. И всякакви такива ситуации..
Да, може би някой ще кажат, че най-мъжко е да си спокоен, че нищо няма да постигнеш, че няма смисъл да се хабиш, да не си им "падал на нивото", но то щото все сме "над тях" и да "не им падаме на нивото", да се правим на извисени философи, оставихме всички простаци, нахални и агресивни хора да си правят каквото си искат, без последствия. Писна ми и от това. Да си държим устата затворена, докато всякакви прости, агресивни, злобни идиоти си правят каквото си искат, щото ние сме "над тях"? Не сме над тях. Просто сме страхливи. И после ни е яд. Защото сме оставили някой да ни тъпче, а сме се престрували, че сме над нещата. Ако все си тих, спокоен и избягваш конфликти, хората просто ще те смятат за удобен и за мълчаливото килимче, което могат да тъпчат.
А и честно, дори не ме е яд толкова на хората. Идиоти винаги ще има. Яд ме е на себе си, че не намирам смелостта да се изправя срещу това. Че не съм казал каквото трябва, когато трябва. Че съм путьо.. Да, може и нищо да не постигна, нито нагляра да си вземе поука, нито може би другия път ще бъде по-съобразителен, няма да го променя, но онова вътрешно усещане на слабост и срам после е много по-тежко от какъвто и да е конфликт. Изяжда ме отвътре. Предпочитам нищо да не постигна, да загубя, но да знам, че съм опитал. Че съм се защитил. Че не съм бил страхливец..
Най-гадното нещо не е, че някой селяндур те е смачкал с наглост или арогантност. А как се чувстваш след това. Как въртиш сцената в главата си хиляда пъти, измисляш какво си трябвало да кажеш, какво си трябвало да направиш, и усещаш как те гризе отвътре като гниене. Сякаш си предал сам себе си..
Моля ви, ако сте минали по този път, кажете ми как се преодолява страхът от конфликта. Как да спра да бъда страхлив. На 25 съм.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 17 часа, 22 мин. hash: 37da4aa0fc |
|
1. Много добре описваш ситуацията, до някаква степен и аз бях така в миналото. Отговорът е прост, но изпълнението - трудно.
Работа над себе си. Това да можеш да се отстояваш си е голяма работа, буквално, ама като се отпушиш, като теб няма да има и всички шапка ще ти свалят. Не че това е целта, аз също не държа да ми свалят шапка, просто да се държат нормално хората и в конфликтни ситуации да се говори нормално, за да се разреши каквото има. Каква работа над себе си имам предвид - започваш от малкото, дребни ситуации. Някой ти предлага да излезете, но преди това си имал план да свършиш нещо у вас - като чистене, поправяне на нещо, или просто да си гледаш филм. Угаждаш на човека и казваш, хубаво ще излезем, ама реално не ти се излиза на 100 %, ето тук може да започнеш, в началото е трудно, научаваш се да отказваш. Това пак е да се отстоиш. Просто работата е да се слагаш на 1-во място, да не се чувстваш жертва никога вече, да знаеш, че ти си си най - ценен и когато възникне конфликт, можеш да отговаряш за себе си.
|
| преди: 17 часа, 16 мин. hash: 810bda5a55 |
|
2. Как кучето да стане лъв? !
Много изписа, нищо не каза. За мъж се изисква повече. Колко изстрада? колко те боля? колко пъти предпази някой дори да е за твоя сметка? Колко пъти се усещаш по-силен, но отстъпваш? Колко пъти САМ реши проблемите, дори нерешимите?
|
| преди: 14 часа, 51 мин. hash: 19390b2232 |
|
3. Имаш нужда от психолог. И от треньор по бойни спортове.
|
| преди: 11 часа, 59 мин. hash: 0feb58b616 |
|
4. Авторе, не знам с какви диваци се срещаш, аз живея в София и чак такива драми не виждам. А София е известна с тежкото си движение. Не знам от къде ти е дошло в главата като модел, че трябва да трепеш всеки, дето ти е препречил пътя, че и да се разтреперваш. Че и да си комплексиран от "страх"
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: 2 бр |
| ... |
|
|
|
|
