Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не прави бизнес, защото това не е твоето нещо. Само по измисления ти разказ, мога да разбера, че ти изобщо не си предприемчив човек. Един човек с потенциал, енергия и финанси не влиза в анонимни сайтове да пита какъв бизнес да прави или изобщо дали да започва, а вече е инвестирал и е стартирал.
Моят съвет е да бачкаш, да си взимаш заплатка или пенсийка, да си пиеш ракийката, да влизаш в сайта, да си пишем коментари и по-смислени теми и да се радваме на живота.

7.   Пич, извинявай, ама не ставаш. Не си избрал още с какво да се занимаваш и вече търсиш персонал. Точно такива бизнеси са 9 от 10-те. Скътали малко парици и искат да са шефове. Бизнесът, ако не си го откраднал и не ти е подарен, не е скатавка. Ти ще работиш.

За коли приказваш. Помогнах с пари на един много читав механик да си отвори собствен сервиз. Къпе се в пари. Чак на петата години са взе помощник. Дотогава той и сина му, който беше на 13 в началото.

8.   Не знаел каквонискаш да правиш, затова по-добре не го прави.
Инвестирай си парите в няколко фонда - редовно имаш 1-2% дивиден и 10-11% ръст на годошна база. 80 хил. лева ще са 250 хил.
след 10 години, ако реинвестираш дивидента.

9.   Аз съм собственик на бизнес и не - не си струва. В последните години едва се печели, а изразходените нерви са безумни. Всеки отвсякъде гледа как да те набута с още и още бюрокращина, нови данъци, нови правила, нови изисквания. Отдавна в България е трудно да се прави бизнес. Моят е от 90-те и никога не е бил толкова зле, колкото в последните две години. Почти никаква печалба. Занимавам се с внос и износ на техника, както и с няколко странични дейности. Фирмата ми е добре позната в България. И при все това - ами тц, няма нищо. Ето допреди малко смятах и въртях някакви варианти за стратегии на компютъра и пак не виждам как ще се оправят нещата и поради тази причина мисля да преместя фирмата в чужбина. Инвестирай си по-добре парите в имот - има и по морето, има и в провинцията. Или директно прави нещо в друга държава от ЕС или дори САЩ, Канада. В България просто нито ясни закони има, нито правилата са достатъчно добре описани, въобще - въпрос на интерпретация е всичко, в полза винаги на корумпираните и сивия сектор. Не се отказвай от идеята за самия бизнес - за мен това беше най-правилното решение навремето и не съжалявам, но в момента България не е подходяща държава.

10.   Има една южноафриканска поговорка:

“Не всеки, който преследва зебрата, ще я хване, но този, който я хване, я е преследвал. ”

Близо 50% от бизнесите фалират до 5-тата си година след отварянето си, но това не означава, че не трябва да опиташ с твой разработен план, защото ако не го направиш цял живот ще си задаваш въпроса - ами ако? Какво щеше да стане? И да те гложди отвътре.

11.   Много зависи от местоположението и цените. Ремонт и оборудване на помещение. Има риск. Аз за себе си съм преценил, че не мога да се разправям с хора... Българина е...

12.   Купувай имот, който може да даваш под наем. Ако не си от ДПС на Пеевски не се захващай с частен бизнес.

13.   Вложи в софтуер свързан с AI.
Питай AI какъв апп ще е готино да се разработи: )

Наеми 4-5 програмиста на 10 000 лв заплати

После като се развие, го продаваш за 100 милиона, справка кмета на столицата:)

14.   Не е нужно собствен бизнес, може и да имаш участия в чужди бизнеси под формата на акции. Просто инвестираш в акции.

16.   До 10 - Дажбе и да е до петата, важното е, предните 4 да са направили пари. Бил съм на не едно или две места, където се сгромоляса всичко... но докато траеше "магията" - о беше ВЕЛИЧСТВЕНО!

Но авторе - ето я истината - хал хабер си нямаш, какво ще правиш, как ще го правш, с кого ще го правиш. А и си в България. Може би в цяла Европа, по-зле за бинзес е Сицилия, Алабания и Укйрана и то заради войната.
S
Парите във фонд. Как, кой - ами всеки голям S&P500, NASDAQ и подобни фондове, дето го върти компания за поне 10 милиарда долара, било то и банка. Ако днес сложиш 80000 лева, след 10 години, стойността им спокойно може да е на 200 000 лева, с малката уловка, че ти не си положиш никакво допълнително усилие. Иначе, мечтата на всеки млад инвеститор е, да натрупа толкова много пари в все успешни начинания, че дивиденти по 1% на година, да му позволяват, да живее мега на широко и да харчи, като луд. Хем харчиш яко, хем богастовот ти расте... ммм красота ;)

Та така! Успех, с каквото и да се захванеш (ех, освен ако не ми излезеш бна пътя, да ми правиш сеченето де - тогава провал птрова... и не, няма грам ирония в това изречение).

17.   Струва си ако си в сивия сектор.

18.   Като повечето които пишат тук за бизнес, всъщност проблемът ти - имам някакви спестени пари, какво да ги правя...

Бизнес се прави по ДВЕ причини:
1. Имаш познати които ще ти осигурят работа. Това са политици или пък други фирми. Почти всички успешни фирми така са започнали, ОСОБЕНО пък в Булгаристан. Всички добри бизнеси са заграбени от "обръча от фирми"... За другите остават трохите.
2. Имаш големи познания и силна мотивация в някаква сфера. Това само по себе си рядко работи и трябва да имаш план - а наистина ли се търси това което правя, каква ми е конкуренцията, как да ме забележат...

Бизнес не се прави "да си вкараш някъде парите"...

" за мен имотите в момента са надценени"

С това си мислене още повече доказваш, че не си за бизнес. А осъзнаваш ли че чрез бизнес може да загубиш 100% от инвестицията си? Тия приказки как имотите били "надценени" е за дебили, не истински предприемачи. Предприемачът е човек който ВИЖДА къде има възможности да пробие, и това може да е във всеки пазар. Има както надценени така и подценени имоти. Ако просто следваш стадното мислене и повтаряш заучени мантри, ти НЯМАШ мислене на предприемач. Ориентирай се към по-прости неща. Според мен инвестицията в акции на големи корпорации е нещо просто. Примерно - тоя AI тренд ще продължава защото има важно военно приложение (той от там тръгва, генерирането на картинки и други глупости е за пред масите). Като цяло военни фирми също ще са на печалба. Както видяхме с т. н. Ковид, фармацевтични корпорации ще са на печалба. Ако нямаш морални проблеми, инвестирай във войни и пандемии, защото т. н. световни лидери натам тикат човечеството и от там самите те правят големи пари...

19.   Франчайзинг. 90 процента от глобалния бизнес се разпространява чрез франчайзинг.

Взимаш готово ноу-хау, доказана бизнес концепция, работеща рекламна стратегия, добре познато име, дълга история, проверени практики, утвърдени правила за управление - всичко наготово.

В замяна плащаш малка част от печалбата като франчайзингова такса. Има си обучения и всичко.

Купуваш помещение на комуникативно място, подаваш си документите, кандидатстваш, одобряват те, минаваш си обучението и ти си човекът. Няма нужда да откриваш топлата вода или са почваш от нулата в един свят, в който всичко вече е измислено и всички пазарни ниши са запълнени.

Аз лично бих имвестирал във франчайзинг на Subway и то не в София, а по главната в някой провинциален гард с над 50 000 души население, където няма много джънк, само баничарници и дюнери, а за пряка конкуренция да не говорим, пък и цените на имотите и заплатите са други в малкия град.

Има и добри български франчайзинги: Go Grill, Горнооряховска скара, Уно, Хепи. Предпочитам Subway, защото е най-здравословен и най-евтин, като първоначална инвестиция, а и изисква най-малко персонал.

20.   Благодаря на всички за коментарите, дори и на негативните такива.

Може и да не ставам за бизнес и най-вероятно е така, но по-добре да правя нещо с парите си отколкото просто да стоят.

Никой не може да ме убеди, че имотите не са леко надценени в момента.

Не знам дали повечето от вас осъзнават, но за под 200 000 евро, специално в София трудно може да се намери нещо читаво(говорим голямо, обзаведено, в нова сграда)

Съответно търсим в какво друго могат да се вложат същата сума пари.

Яденето(баничарници, дюнери, пици, ядки) вървят страшно много, особено на места където минават много хора, но това автоматично значи поне 2000 лева наем и като сложиш заплати, ток, зареждането на стока нямам представа каква е възвращаемостта

Някой е казал франчайзинг - моля да даде повече подробности по темата!

Преди година говорих с едно момче, което работеше на бензиностанция и ми предложи подобно нещо

Около 30 000 лева струвало, за да те направят "управител" на дадена стоянка на бензиностанция и от там нататък ти въртиш всички пари, зареждаш стоката и прибираш оборота

Стори ми се малко несериозно - че е прекалено хубаво, за да е истина и дори не обърнах внимание.

Каза, че дори тези 30 000 лева после ти ги връщали едва ли не, били само депозит, за да видят дали ставаш и ще въртиш обекта добре

Но все пак това ми го казва обикновен бензинджия, затова и не подходих сериозно да проучат нещата

Някой ако се е занимавал и с такава дейност да пише. До тук доста хора са писали "не ставаш", "купи имот", но виждам само безполезен хейт и нищо конструктивно

Имам нужда от мнения на хора, които действително са работили и въртяли нещо и са видяли нещата от първа ръка

Разбирам има и един - два такива коментара, з ако ето благодаря

Автора

21.   Някой е хейтнал каквото съм казал, но такива ги има винаги. Мечтатели, в вярващи, че бинзесът е нещо повече от борба за власт, пари и сигурност.

22.   "Като цяло военни фирми също ще са на печалба. Както видяхме с т. н. Ковид, фармацевтични корпорации ще са на печалба. Ако нямаш морални проблеми, инвестирай във войни и пандемии, "

Що за глупост? Ако не инвестиураш във фармнацевтична компания и да речем, че те изчезнат утре, какво? Всички болести ще се излекуват? Епидемии, пандемии и вируси няма да има ли?
Или ако няма силни компании, да подкпрепят страните с оръжие, войните ще спрат? И няма да ги има? Или просто ще изчезнат всякакви проблеми? Айде стига...

24.   Хора, напрягайте си мозъците вече!

С баничарници и салони за красота България няма как да я бъде.

Пешо дава на Иван 20 лв да му залепи гумата на колата и тия 20 лв си ги въртим вътрешно в България като олигофрени.

Пешо трябва да произвежда продукти с висока добавена стойност, които да изнася срещу долари и евро.

Та авторе, назначаваш инженери и програмисти и започваш да правиш нещо смислено.

25.   Авторе, н 2 съм.
Ето, че нищо не си разбрал, отрази като хейт опита на всички да ти помогнем да не си издухаш парите.
Искаш опити за бизнес, но ти нямаш финансовата култура, чрез която да разбереш правилно чуждият опит. Просто го нямаш! И в това няма нищо лошо, не всички са родени бизнесмени в крайна сметка!
Ок, ето ти някои идеи, но разбира се рискът си е твой, пак повтарям: според мен по всичко, което прочетох- не си за бизнес.
Изкарай поне някакъв курс по темата първо.
Казали са ти за франчайз и ти питаш за още вместо сам да проучиш...
Франчайз е да се прилепиш към развит бизнес на други хора и работиш с тяхната марка. Това може да са верига хранителни стоки, маркови дрехи, дори коли.
Плащаш на марката някаква сума, при всеки е различно, наемаш обект, зареждаш и започваш. Но винаги по техни условия за всичко- от подредба до фиксирани цени в много случаи и намаления.
Ще идват да те проверяват от време на време, не можеш да си позволиш да излезеш извън техните стандарти. За франчйз нй-добрият вариант е стоки без срок на годност, тоест: без храни, без модерни за сезона само дрехи. Полезен пример: части и ремонт на определена марка колела да речем, фитнес машини т. н
Друг вариант е да си дистрибутор с изключителни права. Тоест само ти в региона да продаваш съответна стока/услуга.
Има нови китайски машини за готови протеинови питиета, машините са като кафе машинките, пускаш пари, избираш си услугата, смъква ти чаша с готовото питие. За целта трябва да намериш сигурно зони, в които да не ти разбият или откраднат машините, пример: във фитнес зали.
Можеш също да си купиш парцел, построиш помещения за магазини/офиси. Така няма да се разправяш с живеещи в дом, чести ремонти, неплатени наем/сметки.
Но забрави за хора, които ще ти работят 6-7 дни за 2000 лева и няма да те крадат. Дори и да не крадат, ще са временен персонал докато си намерят по-добра работа.
А здравият и доволен от работата си екип е много важно за теб като работодател!
Много лесно може да те излъже всеки с "имам страхотна бизнес идея, само парите липсват. Давай и да правим много пари, аз съм мозъка, ти парите" ВНИМАВАЙ!!! Не приемай!
Не подписвай договори с хора, които ще ти предлагат подобни "бързи милиони"!
Затова и най-вече ти казах да си купиш имот/и и даваш под наем, там поне трудно може някой да те изработи.

26.   Виж, аз ти казвам, че не ставаш за бизнес и конструктивно ит казвам, да си инвестираш парите във фонд. Ако те "хейтих", щях да намеря начин, да се свържа с теб да ти източа спестяванията и то по напълно легален начин.

Ако искаш, да се научиш на бжизнех, хвани се с някой, дето ги е правил тея работи - гледай, учи се, попивай, разбирай и след това давай сам.

"Но забрави за хора, които ще ти работят 6-7 дни за 2000 лева и няма да те крадат. Дори и да не крадат, ще са временен персонал докато си намерят по-добра работа. " Прав си, но тук си има и схема, ама е малко... ам скъпа и тъмна. Заключваш производстовто - вскеи забит в една роля, без достъп до нищо, коснтантно видео наблюдение, едни такива гаааадни гааадни, направо отвратителни договори, дето са на ръба, да нарушат правата на човека и женевската конвенция. Един познат работеше с таква чужда компания, като накрая и той не издържа. То проблемите там бяха, не с качество или с цжена, ами че рядко, но не толкова рядко, имаше забавяния защото някой се самоубил на работа, друг наръгал управител и такива. То отнчало бъзик, бъзик, ама... за 7 месеца поръчки, поне десет пъти се чуха работи за убити, наръгани, заплашени, после се чу, че управата заплашвала цели семейства. Абеее.. капитализъм, както викаше бат Арни. Не е на за всеки.

27.   Искаш съвети за бизнес, ето ти съвети за бизнес. Имам над 20 год работа със собствени фирми. Най-вече строителство, имоти и земеделски земи.

Това, което ще те посъветвам е да стартираш вътрешни ремонти. ВЗе ми си 5 - 6 човека бригада, всеки специализирал се в дадена област и почвате да правите цялостни ремонти на къщи, апартаменти.

Защо ти го препоръчвам.
1 Не се занимаваш да наемаш помещения.
2 Няма разходи за стока, дето да ти застоява.
3 Услугите винаги са по-добри от продуктите.
4 В моментау а и за в бъдеще подобни неща ще стават все по-платени и търсени.
5 Конкуренция почти нямаш.
6 Единствено трябва да си коректен с хората и персонала.
7 Всичко да ти е на светло. Без тъпи шмекерии. Пълни осигуровки, само по банков път. Договори, гаранции. Ясни правила и условия.
8 После като се развиеш още малко, можеш да купуваш стари, западнали апартаменти и къщи и да ги препродаваш след ремонт.
9 Има си инвестиция в инструменти и най-вече умения.

Така, сега негативната част.
1 Избий си тая глупост да плащаш 2000 лв заплата. Просто няма да стане. Всеки един добър майстор ще иска поне 3000 нето и това за 8 часов работен ден. Без събота и неделя. Просто вече няма балами да работят квато и да е работа само и само да капне някой лев, евентуално в края на месеца. Фразата, ама, то, на портала чакат още 20 човека, половината ще работят и за по-малко пари от твойте. Ако не ти харесва напускай. Това не върви. Ако искаш кадърни и мотивирани служители, плащаш мотивирано и нахъсано. Друг начин няма. В противен случай, си работиш сам и не можеш да си развиваш бизнеса. Което е много глупаво. Осигуровките на 3 хил нето са ти 22, 5 % от страна на работника и още 22, 5 % от тебе. Демек на месец тоя човек ти струва 4500 лв само заплата. За да нти е рентабилно тоя трябва да ти изкарва поне 3 пъти толкова тоя месец. Трябва добре да си сметнеш цените. Ако имаш 5 работника по 4500 лв всеки това са ти 22 500 лв на месец само заплати и осигуровки. Ти като шеф трябва да им подсигуриш достатъчно работа за да ги изкарат тия пари поне по 3 минимум, демек 70 хил лв оборот на месец трябва да имаш. Щи трябва и автопарк да подсигуриш. Не може да са някакви евтини бангии. Трябват хубави, здрави коли. Тойота, фолсваген. Не може да минеш с някакви 30 годишни трошляци, дето ще виси повече в сервиза, от колкото реално ще се ползва. Ще имаш возене по адреси, разкарване, товарене. Тия коли не може да ги изтресеш на улицата да ги вали дъжда. Трябва да са прибрани някъде и да ги паркираш. И това са разходи.

Да ще имаш приходи, щото един кв м плочки са ти 100 лв. Една баня със стените е поне 20 кв м. Само оттам взимаш 2000 лв. Отделно другите неща. Прероръчвам ти да не се цаката с конкуренцията за по-ниски цени. Така само се изядате по между си като кучета. Ако някой клиент иска по-евтино, прати го да пасе. Ти предлагаш високо качествена услуга на висока цена. Нито повече, нито по-малко. На тебе таргета като клиенти, трябва да са ти хората с пари. По-добре, по-малко клиенти, но по- богати, отколкото банда голтаци, дето ще ти цепи стотинката на 10 и ще ти вика абе бай Пешо го прави с 2 лв по-евтино. Такива ги махаш.

28.   Опитай, поне ще знаеш.

29.   Темата леко прилича на пързалка, но все пак ще се разпиша и аз в нея. Вече е имало поне 10 такива теми в последните години и все някой имал няколкостотин хиляди лева/евро за влагане, а накрая или авторите не отговаряха повече в темите, или го правеха 2-5 пъти и изчезваха яко дим.
Дори имаше поне две теми, съставени умишлено с цел да бъда намесен в тях, като или авторът, или уж един от първите включили се после "участници" (най-вероятно също автора/авторката) са ме споменавали с надеждата да забележа това и да пиша там. Една скучаеща застаряла лелка дори си го призна веднъж, че е писала от името на мъж с много пари, за да ме предизвика. За подлостта граници на възраст, пол и килограми няма. :) Човек показва това, което се е загнездило в душата му. Крайната цел на част от онези теми беше пряко заяждане и плюене по мой адрес в десетки мнения и някои типажи все натам ги влечеше, на което много им се смеех.
Преди това бях писал в някаква тема, че за разработка на модел кола са нужни 200 000 евро и само в рамките на няколко дни цъфнаха две такива теми, в които "двама автори" разправяха как били спестили точно по 200 000 лева и искали да влагат". Майтап да става. :) Не изключвам и настоящата тема да е подобна, но не бързам да давам оценки засега. Времето ще покаже най-добре. За 200 000 лева/евро е имало най-малко 5 теми в последните 1-2 години. Някаква вълшебна стойност ще да е.

Сега с търсачката намерих набързо част от тези теми:
http://spodeli. net/3/story-177688. html
http://spodeli. net/3/story-173924. html
https://spodeli. net/3/story-175354. html
https://spodeli. net/3/story-178955. html

Та, така. Първо, несъстоятелно е да се очаква някой в голям град да работи за 2000 лева (чисто, отделно осигуровките), освен ако не се касае за по-отдалечено село или градче в някои от най-бедните области в България, които според последни данни са Видин, Хасково, Димитровград, Кюстендил и Свиленград. Там наемите са почти двойно по-ниски спрямо пловдивските, а заплатите са около 30% по-ниски, така че по-лесно е да се пробие в подобни места, но пък същата закономерност с по-ниската покупателна способност важи и за местното население. Нож с две остриета е и евтиното може да не излезе по-добро накрая, ако ще липсват достатъчно на брой потребители, които да правят оборот на начинанието ти.

Вярно е обаче и това, че трудно се намират кадърни хора, които няма да си клатят оная работа, вместо да вършат задълженията си. По-високата заплата обаче придава допълнителна подбуда човек да желае да се старае, защото най-малкото ще вижда, че му е възложено доверие и трудът му ще бъде оценен достатъчно добре. Което пак не е гаранция, че някой няма да е скатавка отвреме-навреме, ако цял живот е бил(а) скатавка по душа.
Преди месеци на един чорбаджия му отказах, защото му се свидеше заплата, равна на 8 месечни заплати, а вместо това ми предложи равностойността на 3 такива, пък "когато фирмата тръгнела", щял да ми плати повече. Говорим за милионер с няколко скъпи коли, имоти и доста млада жена, а не някой обикновен човечец, който е спестявал от банички. Трудът ми щеше да му донесе милиони след време, но му се струваше прекалено да дава достойно заплащане за вида труд и знания, каквито аз предлагам насреща. В същото време беше наел трима посредствени служители, които не вършели почти никаква работа, а аз хем щях да я върша качествено, хем и по-бързо от тях. В България липсва култура на оценяване на хората, които действително могат да допринесат за предприятието и да носят голяма добавена стойност. Разчита се на количеството, а не на качеството. Мисленето е първично от рода на "За какво да наемам само един, като за същите пари мога да наема няколко човека? ! ". И после се чеше по главата в чудене защо нещата не вървят и фирмата е в застой.

Номер 24 споменава нещо правилно, но почти никой в България не го прилага, защото предварителните нагласи на начинаещите вложители са за някаква ратайска работа тип "прекупвачи" или "обслужващ персонал". Все дейности, които са залели пазара и макар наглед да изглеждат примамливи, са високорискови от гледна точка на голямото съперничество между всички предлагащи същото. България се превърна в страна на кибичещи нищоправци, препълнили всички улични кафенета и кръчми, плюс тонове баничарници, дюнерджийници, "еднолевски" магазини с боклуци от Али-то, денонощни цигаро-алкохолни магазинчета, салони подстригване/ноктопластика/гримиране, гумаджийници, печатарници, обменни бюра, долнопробни казина, заложни къщи и улични кафе-автомати. Погрешно е схващането, че тези дейности са нискорискови, а промишленото производство е високорисково. Риск всъщност може да има във всяко начинание, но едни 80-90% от всички опити за подобни уж изпитани ратайски дейности завършват с фалит, независимо дали след година или след пет години. В моя квартал, например, десетки магазинчета за храна, дрехи и стоки за бита бяха преобразувани в такива за цигари и алкохол. Всичко живо пие и пуши и очевидно само там е имало някакви по-сносни печалби в сравнение със старите дейности на тези магазини, но пък се препълни с подобни капанчета и ме съмнява вече да са така оборотни както преди две години, например, когато бяха в пъти по-малко.

На хората не им идва на ума, че едно високотехнологично производство, насочено към износ, т. е. внос на чуждестранен капитал в България, всъщност в обозримо бъдеще ще им донесе повече постъпления, отколкото бързото развиване на оборот (не печалба) 1000-10 000 лева месечно, което обаче се изплаща след години, рядко за месеци. Като тегли човек чертата, и в двата случая вложението се избива за месеци или години, а не се печели от първия месец, но разликата в самите суми след това е несравнима.

Познавах преди години един пич, който си продаде къщата и с парите плати да му направят стоманена матрица за отливане на пластмасови столове за улични заведения. Други му се смееха тогава, но с него си говорехме, че ще направи голям удар след години, защото тези столове се продават като топъл хляб, а и се пукат след време и дори стари поръчители след време се обаждат за още нови бройки. После реши да поръчва матрица и за плажни шезлонги, като там също удари кьоравото, защото само за един плаж са нужни поне 5 000 шезлонга по 50-100 лева бройката, а като вложен материал са нищожна сума.

Един друг пък реши да прави боза. В началото постъпи правилно, като заложи на естествени съставки, после обаче се сгаджоса с една 20 години по-млада кифла и заради повишените си харчове по нея реши да прави бозата с аспартам и някакво китайско нишесте, за да цака хората с възможно най-голяма надценка. Това обаче му изигра лоша шега, защото вкусът на бозата е бил по-зле (той така ми се оплакваше) и хората ги боляла глава от неговата боза. Но на инат не искаше да прави отново естествена боза, защото си беше наумил, че "хората са тъпи, щом не купуват много боза като преди". Това ми беше достатъчно, за да спра всякаква връзка с този типаж, тъй като беше придобил надменно отношение покрай парите и се мислеше за голямата работа. По-късно разбрах, че е фалирал, а онази младата го е зарязала.

- Кифлоприземител

30.   Кифлоприземител е прав.

Съвсем спокойно фирма с двама-трима човека може да прави половин милион годишно в технологичната сфера.
Не ме питайте от къде знам ;).

Със стопче за цигари и алкохол или баничарница ще ти побелеят косите и си вързан като куче за обекта, а аз си взимам лаптопчето и отивам в Южна Америка за някоя и друга седмица.

Това е когато работиш с добавена и смислена стойност

31.   Авторът съм.

Темата въобще не е пързалка, просто наистина търся безпристрастни мнения за казах няколкостотин хиляди лева, умишлено не казвам точна дума, за да не се цепи стотинката на две и да ми се гледа в паничката;)

Защо питам тук ли? Защото няма с кой да говоря за тези неща! Стане ли въпрос за такива суми веднага се проявява конкуренция и завист дори между най-близки роднини!

Семинарите и гурутата, които ще ми обясняват за фондови борси, финансови инструменти, акции и т. н. съм ги минал! Питам конкретно за България хора с опит да кажат стъпка по стъпка през какви моменти са минали какво ги е спънало, какво им е тръгнало предвид бюрокрацията и шуробаджанаците в България

Мислиш съм да инвстирам в производство, но има следните преки:

1) В момента България почти всичко внася и почти нищо не изнася; като изключим дограмите и още няколко неща почти всичко друго като производство е пред фалит - примерно имаше едни дрехи и обувки български матстар преди около 20 години вървяха добре, откакто започнаха да ни заливат хиляди тонове китайска и турска стока тотално е надолу всичко, няма никакъв смисъл да даваш 3000 лева заплати чисто за производство, което ще ти излезе златно след промишления ток, данъците и наема и ще видиш същата китайска или турска стока на 2 пъти по-евтина цена

2) Има редица изисквания от европейски директиви, които между другото предлагат и финансиране и "помощ", обикновено до 40% максимум 60% от проекта, но са с десетки изисквания какво точно и как да правиш, пример :

Исках да рециклиран бутилки и други отпадъци в София, имам и директен контакт с няколко пункта за вторични суровини; да обаче рециклирането на такива неща по европейска директива ти се води замърсяващо и вредно за околната среда и искат да е на поне 30 км от голям град; съответно аз ще трябва да търся баби и дядовци от някое село да работят с такъв "бизнес", защото се съмняваме някой да пътува от София или друг голям град 3 0 км всеки ден

29 в производство на коли, високи технологии и т. н. пак не бих инвестирал първо защото не разбирам от високи технологии и второ защото да тръгнеш срещу индустриите в Германия, Китай и т. н. и да мислиш, че ще създадеш който и да е автомобилен компонент по-евтино и с по-добро качество(по-добър КПД) от компании с десетки хиляди служители, най-новите технологии и т. н. е наивна детска мечта

Най-малкото в момента суровините са ти много скъпи, за да правиш такова нещо.. да разчиташ на някакви "уникални" бройки ми се струва не като сериозно начинание с перспектива за години напред, а като опит да се хване златната рибка и да се изкарат едни бързи пари

Една от идеите, които имам е да взема няколко помещения в различни малки градчета/села и да ги оборудвам на лекарски кабинети.

Със сигурност ще има някоя дори да е възрастна медицинска сестра или лекарка, което хем ще е от полза на хората от района(защото примерно няма болница на 30км), хем ще пада по някой лев.

Пускам в я на малко над минималната заплата и да работи по 6-7 часа на ден пак ще е добре

По-горе идеята за строителните работници д добра, обаче е рисково да влезеш с толкова голям капитал, ще ме извиняваш не всеки заслужава по 3000 лева

Поне 50% от майсторите са некадърници. От мои източници знам, че им дават на ръка пари масово работят на надник и колкото си изкарат

Да му дадеш 3000 лева заплата, ако не му висиш на главата просто няма да работи, а ще чака да дойде време за заплата и ще пие бири на работа

Намери ми ги тези толкова кадърни и нахъсани майстори и ще им давам не по 3000, а по 4000 лева заплата.

Другият вариант ако е нещо с храни - ядки, сладоледи, царевици, пици е просто да е на % от оборота и така ще е нахъсан, защото например знае, че днес от 1000 лева оборот 200 са за него.

Но пак трябва да следиш, за да не те крадат, въобще мисля, че основният проблем е че се работи некадърно, краде се, а в същото време се иска много като условия и заплащане

Примерно при строителството вече навсякъде се работи с най-хубави машини каквито има по цял свят - камиони мерцедеси и МАН, багери, самосвали всичко е на ниво.

И пак пътищата са разбити и на вълни, заради некадърност и заради работене колкото да се отбие номера и ден да мине друг да дойде

Бих плащал по 3000 лева заплати, ако въпросният работник си ги изкарва

Като сметнеш материалите/стоката с които работи, като сметнеш промишлен ток и т. н. един работник ти струва към 5000 месечно

Кажете откровено колко души в България в действителност изработват като стойност в стоки и услуги 5000 лева? !

Май са доста малко, защото в последните години България е в постоянен дефицит

32.   От номер 29. Авторе, относно твоята точка номер 1, в България има огромен глад за така наречените "боси обувки", т. е. удобни обувки, които са по-широки отпред, не стягат гадно пръстите на краката и не развалят безвъзвратно ходилата като обикновените обувки, които с всяка година биват умишлено правени все по-остри по средата и неудобни за палците на краката. Последното се прави, за да може после да ти продават възскъпи анатомични обувки за по 150-500 лева, лекарства и мехлеми против болки в ставите на пръстите на краката, скъпи ножици за изрязване на изкривени и впили се в пръстите нокти и т. н.

Всичко в днешно време се прави с цел да те прецака по някакъв начин, за да те цакат с пари по заобиколни начини. Както акционерите на "Макдоналдс" още преди десетилетия основаха верига дебелариуми (под друго име, за да не се свързват като име с тях) и затвориха кръговрата: първо разболяват и угояват хората, после ги лекуват от напълняване. Хитро!

Та, да се върна на удобните обувки. Сега в България се продават такива основно на два производителя от Великобритания на кожодерски цени. Чудно ми е защо никой български производител не започне да предлага удобни мъжки и женски обувки на сносни цени, защото със сигурност хората ще се скъсат да купуват такива (особено тези, които вече имат болежки, породени от неудобни обувки).

Други модели обувки, липсващи на българския пазар на сносни цени, са летните спортни мрежести обувки с подплата на пръстите, за да не се къса мрежата отпред. Има само някакви маратонки с частична мрежа, но те не са същото, каквото бяха например едни обувки в "Декатлон", които не се произвеждат от няколко години насам. Тях ги спряха, защото много се късаше мрежата им около кутретата и им омръзна да заменят гаранционно скъсаните бройки. Този модел беше идиотски измислен, защото подплатата отпред беше само през 4 от 5-те пръста и ноктите на кутретата бързо късаха мрежата. Вторият им недостатък бяха отворите на подметката, уж с цел да се олекотят. Заради пестенето на някакви си 5 грама хората се дразнеха от бързото напрашаване на чорапите отдолу, влизането на мръсотия и неизползваемостта на обувките дори в следвалежни условия, защото водата има свойството да се изкачва нагоре по стената на подметката и намокря ходилото. Само тези два недостатъка трябваше да оправят, но не го сториха и закриха производството им. Десетки хора им бяха писали отзиви за тези неща, но глас в пустиня, както се казва. Онези обувки се славеха с дебела мека бяла подметка, извита нагоре отпред и отзад, която правеше ходенето и тичането изключително леки.
"Декатлон" и други магазини предлагат какви ли не мрежести обувки за спортно ходене, но нито един не е удачно направен. Може би умишлено ги правят с много малка подплата отпред, така че кутрето да къса мрежата и да принуждават хората да купуват още и още през няколко месеца.

Друго производство е това на сглобяемите къщи или сглобяемите фургони, като например тези от видеото в YouTube със заглавие "Amazing Way China Builds Ultra-Modern Capsule Houses". Десетки различни предприятия в цял свят изработват подобни в последните 20-ина години и са особено търсени в чужбина, защото могат да се доставят навсякъде с ремаркета, предварително сглобени, а после се поставят на бетонни носачи дори на труднодостъпни, но евтини парцели, като планински склонове или на брега на някое езеро. В България обаче повече се търсят сглобяемите къщи, които са по-големи, но трябва да се построяват на място.
На посоченото видео забележи как на 10:55 минута момчето ще си потроши китката от натискане на пистолета за силиконово лепило. Ето нагледен пример за лош работодател, който не е осигурил електрически пистолет за силикон. Такива се намират за под 100 лева ("Parkside" в "Лидъл" бяха по 70 лева преди месеци), а производителността на труда се покачва неимоверно. Представи си един работник да се налага да се мъчи така при една 8-часове смяна! Когато работодателят се постави на мястото на служителя, бързо би разбрал какво предимство би било да се вложи в необходимата техника. А малко преди това във видеото един друг работник мереше бавно размерите на заварената рамка на фургона с обикновена ролетка. Това също отнема повече време в сравнение с една лазерна ролетка, каквито се продават за 25-50 лева. Аз си купих такава за 36 лева и няколко замервания с нея спестяват поне минута спрямо употребата на обикновена ролетка.

В български предприятия съм виждал и как мои съратници режат тръби на ръка с ножовка, вместо да осигурят механична такава или поне един прост ъглошлайф за 40 лева. Пълна трагедия. Всичко това води до 10-20 пъти по-бавна работа. "Пести се" от всичко и няма достатъчно мозъчни гънки в работодателската кратуна, че вложението бързо се изплаща и ще носи повече и по-бързи приходи поради повишаването на производителността.

Ако си направиш труда да прочетеш тук-так из четирите теми, към които дадох връзка по-горе, ще забележиш как съм описал подробно как стоят нещата с колите и че въобще не е нещо сложно и трудно за постигане за тези, които го умеят. Просто струва пари да се започне. Правил съм го за други фирми и зная какви пари се завъртат после с продажбите, а основните купувачи са чужденци с високи доходи и всичко се предплаща най-малко с 50%, понякога и 100%, преди изобщо да започне изработката.
Ключов момент е, че няма нужда от никакви тестове и удостоверения, тъй като това е поръчкова изработка и всяка бройка е сама по себе си единствена за съответния поръчител, т. е. не ти се пречкат разни чиновници на държавна хранилка да досаждат с "Дай да се разберем с цел да избутаме нещата по-бързо" (разбирай - да ти пречат и да ти бавят документацията, за да си просят подкупче). Подобни неща със спънките обаче се случват при редица други производства, за които се налага придобиване на удостоверения за качество и чиновниците се възползват от дадената им власт. Липсата на необходимост от удостоверения за качество улеснява направата на сглобяемите комплекти, които по закон дори не се водят коли, защото са една тръбна рама и купе в насипен вид и без основни части като двигател и предавателна кутия. Може да се изнасят в чужбина без никакви пречки. А що се касае за готови коли, нашенските хрантутници също биват прескачани в опитите им да пречат, тъй като изпитанията се правят в "TUV" в Германия и удостоверението е немско, важащо за целия ЕС.

Друго възможно производство е това на филтри за кани за вода. В магазинната мрежа у нас са кожодерски скъпи, а всъщност вложеният материал няма и левче. Например, 3 броя филтри "Брита" са 20 лева (в Али-то на дребно са 11 лева с включена доставка до България) и всеки от трите осигурява пречистване на 200 литра вода. Тук даже смешното е, че може и да ги внасяш от Китай и препродаваш на родния пазар на по-ниска от другите магазини цена, без дори да се налага да ги произвеждаш, и пак ще си на печалба. Ако ги купиш на едро, цената им със сигурност няма да е над 5-7 лева за комплект от 3 броя и ще удариш кьоравото.

- Кифлоприземител

33.   Ок, авторе, 2/25 съм.
Виж за варианта да купуваш сглобяеми къщи и/или офиси.
В Турция и Германия са по-евтини. Бг вносители и производители ЛЪЖАТ, че било невъзможно да извадиш разрешителни за тях ако са внесени от чужбина. Като, че ли има значение откъде купувш... За тях има, де, губят клиенти.
Та: парцел закупен или под нем, сглобяеми офиси (хубавото е, че можеш да ги местиш с времето) и пускай под наем.
Така не се налага да се рзправяш с работници- нито строители, нито постоянен персонал за каквото и да е, вземаш наем и дотам.
Друга идея за готов за продажба продукт: Бус кемпери -ГОТОВИ, втора употреба, с всичките им разрешителни за кемпер от Германия. Няма да плащаш там данъци, а в Бг (това е важно, защото ако не ти приспаднат в Германия, ше платиш двойно, там и в Бг). Дори IA асистента като го запиташ за определена марка, година на производство т. н ще те насочи къде и как да гледаш за проблеми с буса, какво да търсиш, което може д те окачи с повече харчове- ръжда, мотор т. н
Вземай по два кемпера и продавай.
Буквално можеш да си поръчаш сглобяем обект за всичко- офис, магазин, дори помещение за фитнес или друг спортове някакви, фризьорски салон, СПА т. н
Накратко: вложение в готов краен продукт, без работници, без или с минимална инвестиция за някакъв ремонт и/или легализация/документи в Бг, продажба директно на клиенти без посредници и без участия на други хора.

34.   Не знам защо трябва да се прави бизнес, само защото трябвало да се прави нещо.

Какво значи бизнес?
За мен бизнес е да правиш нещо със страст и да го продаваш скъпо.

Ще бълваш ли със страст хиляди еднакви столове от матрица?
Някои ги кефи и го правят..
Ще зареждаш ли със страст кашони алкохол за нон стопче?

Парите не трябва да са самоцел.

Гледай видеото на Стив Джобс като представя Айфон 1.
С къв кеф поставя двата пръста на екрана и мащабира изображението.
Защо с кеф? Ами защото е мениджирал да стане нещо яко.

Защо батко ви Джобс не е отворил баничарница да речем?

35.   Общо-взето има три вида вложители:

1. Класически предприемачи, които се трудят. Работят здраво, често и със страст и желание. А други от тях, дори и не влагат страст, също са упорити, защото знаят, че само с труд и постоянство ще успеят. Не разчитат на други хора или работят редом до служителите си;

2. Вложители в производство или отдаване под наем. Вложили са известна сума пари в дадено начинание, но разчитат основно други хора да работят вместо тях. Някои от тях може в началото да са били като тези от горната категория, но впоследствие да са наели управител(и), за да разполагат с повече свободно време. А други са се обединили с човек/хора с умения и идеи и представляват другата половина от успеха - парите. Тогава пак може да не работят, но до известна степен са съпричастни с целия процес, поне в началото;

3. Съвременни "електронни" вложители. Вложили са пари в крипто валути, в някой вложителски фонд или в акции, без пряко да отделят усилия и време за работа. От тях се е искало само да вкарат пари, дори и да е от разстояние. Разчитат на годишно изплащане на главницата или на по-дългосрочни вложения, достигащи 10 години и повече.

И трите вида вложители може да намират страст в това да влагат, а някои отгоре на това да допринасят и с лични усилия, различни от пари. Всеки човек би желал да разполага с възможно повече свободно време и парите да капят отнякъде, но малцина са успели да достигнат до такова положение. Други пък намират за увлекателно да работят това, което им носи удоволствие и тръпка.

===========================

Номер 34, може би въпросът в началото на мнението ти най-лесно може да намери отговор в желанието на хората, спестили известно количество пари, да ги вложат в някаква дейност, за да не се обезценят с времето, но по-често е с цел да ги увличат. Едни успяват, други губят.

Относно моя познат, който беше започнал да произвежда столове и шезлонги, той работеше плътно до машината само в първите месеци заедно с негов познат, после си нае управител и работници и разполагаше с много свободни дни. Друг мой познат, който всъщност беше и мой наемодател на работно хале, където аз сам работех четири години, години наред е произвеждал пластмасови панти, дръжки, капачки, крачета и свръзки за промишлени шкафове, табла, стелажи, плюс кутии за инструменти и каквото се сетиш. Беше натрупал големи пари и накрая си живееше пенсионерските години охолно. Наглед уж дребни неща, но в големи количества и донесли му милиони.

===========================

Стивчо има известен принос, но е бил крадец на чужди идеи и излишно възхваляван за заслуги, които не са негови, особено след 2003 година, когато се разбра, че е болен. Заради него ябълковидните щяха да фалират на два пъти, а издънки като прегряващия iMac с полупрозрачен корпус (1998 година), множеството изгорели видеочипове на почти всички модели Macbook (познавам няколко човека с такива и повече не щат да чуят за марката), умишлено заложеното повреждане на платките на всичките им устройства и мишката с едно копче са пословични и нарицателни за марката. Стивчо заложи на вливането на големи пари в реклама с цел заблуда на потребителите, че получават нещо превъзхождащо останалите и винаги работещо.

Ябълковидните бяха почти отписани от съществуване именно заради тъпите хрумвания на Стивчо и единствено развитието на технологиите, разработени от други компании, пряко им помогнаха да се отлепят от дъното. Като ход на отчаяние избраха съвсем различна за тях ниша и в подходящо време разработиха и представиха iPod, който ги спаси от закономерно погиване. Уцелиха момент, който никога повече няма да се повтори в историята. Точно тогава паметта за съхранение стана на много достъпна цена, презареждаемите батерии също рязко станаха в пъти по-издръжливи, интернетът стана по-бърз и достъпен. Благодарение на тези три появили се почти едновременно технологични напредъка, с iPod през 2001 година ябълковидните поразместиха пазара, държан дотогава от "Сони" с техните "Walkman" и "Discman".
MP3 у-вата се бяха появили само 4 години по-рано (1997), но бяха недотам добре развити. MP3 у-вата на "Сони" бяха с най-качествен звук, но на зверска цена. "Apple" вляха стотици милиони в умела реклама и разбутаха останалите не с качества, а с денонощно набиване в човешкото съзнание, че iPod е най-доброто, без да е такова всъщност. Младежда тогава просто лудна по черните човешки силуети в рекламите, държащи бял iPod, и всичко това- на цвете фон. Нестандартно, но ефектно.

Стивчо и баничарница нямаше да може да основе, ако не беше това толкова рядко съвпадение с появата на няколкото нововъведения в технологиите към онзи момент. Неслучайно последните две поколения iPod бяха счетени от компанията за незадоволителни по продажби и ги прекратиха.

Само да напомня, че първият "умен" телефон е година по-рано представеният LG Prada, а iPhone е втори на пазара; като следва да направим уговорката, че преди представянето му вече е имало общодостъпни патенти за предстоящи такива "умни" телефони на "Сони" и "Самсунг".

Миналата година отхапаните ябълки се опитаха да заблудят по-глупавата част от потребителите и с това, че са изобретили копчето за камерата, само дето такива телефони от различни марки има от 14 години насам, ако не ме лъже паметта. Представянето на двойното натискане на копчето за бързо отваряне на камерата като "нововъведение" също е идиотщина, защото това се ползва при редица телефони от години. Старият ми телефон от 2019 година (Samsung Galaxy S10e) също го може, а самото копче е капацитивно и може да се ползва за достъпване на менюто, без нужда да се плъзга с пръст отгоре на екрана.

Година по-рано пък се тупаха в гърдите как "открили първи" копчето, на което може да бъде присвоена задачата с едно натискане да отваря фенерче, да пуска камерата или да заглушава звука. Пак нещо, което го имах и на стария ми телефон. И овчите стада вярват сляпо на това, което им се снесе от ябъковидните.

Имал съм iPhone 5 и iPhone SE. И на двата подсветката на екрана им се прецака и се появиха ярки петна, а батериите им бяха пълна скръб още като нови. Входовете им за зареждане се чупят съмнително лесно дори на новите модели до iPhone 14 (когато ги задължиха да ползват много по-здравия USB Type-C), а Стивчо има пряк принос за това, защото е разпоредил те са по-чупливата част, а зареждащите проводници да са по-здрави. Той не е бил идиот и много добре е осъзнавал всичките тези подлости. Приятелката ми също има няколкогодишен модел на марката и неговият екран също "светна" с петно. Купих ѝ нов наскоро и добре, че е с OLED панел на "Самсунг" и онази повреда вече няма да се повтори. Често е така в търговията - най-подлите и безскрупулни печелят най-много, за сметка на потребителите.

===========================

Авторът на темата правилно постъпва, като не се включва вече в темата и обмисля внимателно какво да прави със своите няколкостотин хиляди. Вложенията не бива да се правят импулсивно, а след щателна преценка на условията и очакваните икономически промени.

- Кифлоприземител

36.   от номер 34 до Кифлоприземител:

може би не успях да обясня правилно какво имам в предвид. Споменах Джобс като лице на компания, която продава върхови технологии. Какъв е той лично е без значение.

Имах в предвид, лично от моята гледна точка че бизнеси тип продавам столове по милион бройки и съм милионер, или имам 10 стопчета и 'ги къртя', са тъпи бизнеси. По някакъв начин кухи.

За мен лично един бизнес трябва да има четири компонента - образование, наука /това значи да си в крак с модата и да четеш новостите в сферата/, икономика и почтеност.

Ако имаш един единствен служител на който плащаш 3300 лв бруто е много повече отколкото да имаш 10 служителя на 1400 лв. или там минималното колкото е. Ти може лично да си милионер, но произвеждаш бедни хора, което не е за хвалба.

Между другото Кифлорпиземител, какво мислиш за Алиено, доста видеа пуснаха напоследък. Реално ли е, не е ли реално, търси инвеститори с напудрени видеа ли, не мога да определя.

37.   Номер 36, още първия път те разбрах правилно и съм съгласен до известна степен. Разбира се, че всеки би искал да усеща тръпка в това, се което се занимава, а не да го усеща като задължение и да няма кой знае какво свободно време. Но в живота това е рядко постижимо. Дори нещо повече - почти всички от (парично) най-успешните хора в света са заети със своето начинание почти денонощно, съзнанието им е заето от постоянно следене на борсите и как вървят акциите им, разговарят по телефона с десетки хора на ден и спят много малко време. Почиват на яхтата си седмица-две, в другото време се занимават с хора и няма мърдане - трябва да го правят всеки ден, включително и в почивните за служителите им дни. Дори и да не извършват физическа работа, натоварват се умствено и напрежението в главата им никак не е малко. За мен лично това постоянно мислене за пари и вглъбяване кое как да е изобщо не е за завиждане и не бих го нарекъл лична свобода. Да, имат пари и всичко друго, което се купува с пари, презадоволени са, но не разполагат с душевно спокойствие и възможност да се отпуснат и да не мислят как да не загубят парите си.

Именно затова споделих по-горе, че според мен има три вида вложители. Едни предпочитат да се занимават с едно, други с друго. Някои хора имат вътрешната потребност да изобретяват, да творят, да допринасят, да се чувстват полезни за обществото. За други обаче парите са самоцел и те не се интересуват по какъв начин ще стане това, затова са склонни да работят и нещо натоварващо ги, само и само да падат големи печалби от него. Трети пък не ги бива в нищо, затова - ако разполагат с пари - плащат на други хора да вършат работата. Някои от тях не искат да се занимават пряко с работа и влагат пари във фондове, които да се занимават със сделки вместо тях. Или пък в крипто валути. Въпрос на лични предпочитания, вътрешни потребности, нюх, способности за нагаждане спрямо условията на световната икономика.

В България повечето вложители са хора, които просто са теглили жилищен заем и разчитат на това наемателите им да им изплащат месечните вноски към банката. Затова и сме в такова положение с жилищата в последните години и цените са до небето, но огромна част от наемодателите с жилищни заеми са в паника, защото не могат да намерят наематели, които да плащат наемните цени. И теглят други заеми, за да погасяват жилищния такъв. Аз имам такива съседи, бил съм и под наем преди години при подобно семейство с новозакупено второ жилище. следя някои групи за наеми във FB и там хората се вайкат, че "нямало наематели". Няма да има, защото всеки втори реши да става "предприемач-наемодател" и се получава така, че половината са краставичари и не могат да си продадат краставиците, защото... другите вече имат краставици. Наскоро беше излязла статистика, че - в зависимост от населеното място - между 70% и 90% от новопостроените жилища стоят празни. За Пловдив са малко под 90% незаетите нови жилища, включвайки и строящите се в момента такива, които не са купени. И 2/3 от младите хора до 35-годишна възраст са длъжници на банки или частни лихвари естествено, част от тях не са теглили за жилище, а за айфонче, за почивка на море или пътуване в Дубай, за кола, за пилеене по казина, за дрога или нещо друго). Това е чудовищен дял на презастрояване, след като само едни 10% от жилищата са със собственици. Навсякъде из града виждам нови жилищни комплекси, които от години стоят празни или има тук-там по няколко ползвани жилища, а другите са дори без щори и никога не светят привечер. Всичко живо влага и чака да удари кьоравото.

За заплатите монетата има две страни. С 3300 лева спомагаш един човек да издържа себе си или семейството, но пък при 10 служителя на заплата 1400 лева си причината 10 човека да издържат себе си или семейството си. Тези суми явно са условни и за някаква по-обща работа, защото минималната заплата е 1077 лева. Ключовото тук е каква е производителността на труда на тези служители и заплащането им да отговаря на приноса им към работодателя. 5 отлично заплатени човека може да вършат по-добра работа от 10 такива с недобри умения, или мързеливи, или на които не им се работи поради ниско заплащане и се оглеждат за друг работодател. Ако един човек за 3300 лева е способен да свърши същото, което други недотам кадърни за по 1400 лева всеки, тогава е оправдано да се разчита на уменията на можещия пред неможещите. Но с уговорката, че имат еднакви условия на труд, защото и те са от значение. В мнение 32 бях засегнал точно този наболял проблем с производителността на труда, за който често вина има самият работодател. Давам лесен пример:

Канят ме на разговор във фирма А, защото са заресали какви неща съм правил и искат да ме наемат. Заварвам плачевно състояние на досега свършеното от работниците там, поради простата причина, че са десетина с посредствени умения, от които мисля, че 3 бяха цигани без основно образование (нищо против циганите, просто споменавам на какво разчиташе чорбаджията, за да плаща възможно по-ниски заплати). Въпросният господин не беше осигурил техника, даваше им някакви подаяния, а не заплати, но постоянно беснееше, че всички били "некадърни и работели бавно". И отивам аз там и искам възнаграждение, което е около 4 пъти над това на останалите, които беше наел. Чорбаджията ме гледа и се чуди какво става, един вид: "Как смее да иска толкова много? ". И аз му казвам, че с моите умения ще направя така, че до месец да започне да печели в пъти повече, отколкото сега с тези десетина човека, които не успяват да се справят с работата (отчасти и негова вина, защото работят без необходимото оборудване). Казах му, че трябва да се купи работна станция, голям екран (на който аз да работя), 5-осна фреза с ЦПУ за изработка на металните части (струваше около 35 000 лева в онези години). Мига на парцали и очите му кръвясали, че ще трябва да се наложи да отдели десетки хиляди левове, за да... печели милиони годишно. Все едно му бръкнах в душата. Много го заболя, като чу условията. Нае ме, но без да купи фрезата, защото реши, че работниците "ще го направят някак". Хубаво, но имаше двама стругари, които с много стара и разхлопана ръчна фреза за цял месец мъки направиха две части, които щяха да отнемат часове с фрезата с ЦПУ. И тези две части му струваха не просто месец време, а също и заплати и осигуровки за цял месец, плюс тока, плюс цялото това бавене, което правеше невъзможно същите хора да изработят други неща междувременно. След още около година ходене по мъките той накрая видя накъде духа вятърът и най-накрая купи фреза с ЦПУ, но вече бяха на по-високи цени, а също и беше потрошил пари за заплати и неизпълнение на поети поръчки, тъй като не можеше да изработва изделията с нужните скорост и качество.

Допълнителните възнаграждения, които са често срещани в развитите страни, рядко в България, неслучайно са се установили като нещо обичайно в множество отрасли, където е доказано, че насърчаването на сътрудниците благоприятства самото предприятие. В България по-често се прилага обратния, глупав похват: товарят сътрудниците с възможно повече работа, очакват от тях да изпълняват непосилни норми, изискват да вършат три дейности за една заплата...

Аз не се сещам за нито един случай, в който да съм работил в българска фирма и да съм изпълнявал само и единствено задълженията ми по договор. Искали да са върша работа като за трима и все "фирмата сега е в трудно положение", а в същото време чорбаджията тъкмо си е купил ново лъскаво возило за 100-300 бона и всяка вечер води двете си любовници на ресторант. Е, някои имаха само по една любовница, други пък се бяха оженили за 20-30 години по-младата си любовница, но във всички случаи важеше неписаното по нашите земи правило "скъпа кола плюс ресторанти", докато "фирмата е в затруднение и ти (служителят) ТРЯБВА да влезеш в положение". :)
Когато аз съм се заемал с разработката в дадена фирма, винаги се е стигало до успешно излизане на пазара, тъй като работя само това, от което разбирам добре. И това ме е научило да ценя труда си, защото отдавна съм осъзнал какъв ценен принос имам със моите умения. В миналото съм правил грешката да работя на безценица - къде заради безизходица с болен родител, къде поради непознаване на пазара и колко всъщност печели работодателят ми от моята работа.

Сега се сещам, че преди може би две години имаше някакъв пич в една друга тема, който твърдеше, че винаги с каквото се захванел, го постигал и търсеше предизвикателство (явно му беше скучно, че нищо не го затруднява). Имал пари и търсел предложения с какво ново да се заеме, според неговите твърдения. Тогава му дадох предизвикателството да се научи да проектира с програма и сам да разработи кола за една година; като в негов плюс изтъкнах и това, че той вече разполага с необходимите пари и с лекота може да осигури условията, просто трябва да се научи да проектира. Така ще има огромно предимство пред мен, защото аз не разполагам с парите. И той уж прие предизвикателството, даде дума пред всички, но повече не посмя да пише в следващите месеци и години, защото... Гледам делата, не думите.

Относно въпроса ти, времето показва най-добре.

- Кифлоприземител

38.   Не знам. пич. Определено имаш някакви ядове със Стийв Джобс, чак му виакш Стийвчо, все едно ти е приятелче и е жив.

"Заради него ябълковидните щяха да фалират на два пъти, а издънки като прегряващия iMac с полупрозрачен корпус (1998 година)" - На два пъти? Издънкатра с iMac-а, G3-ката, който продаде 6 милиона броя - абсолютно колосаклна бройка дори и за днешните стандарти?

"Само да напомня, че първият "умен" телефон е година по-рано" Нокиа имаше smartphone още 2000-та година - Nokia 9210 Communicator. После имаха и други модели с голям екран, за които можеше и да се "свалят" приложения, но се изискваше SMS или да се качат с кабел или BT.

Но проблемът и на Nokia и на LG е, че екосистемата им не беше удобна и лесна за разработка, спрямо Apple и говоря от опит. iPhone реално стана първия модерен телефон, след като пуснаха официално App Store-а, почти година по-късно.

"MP3 у-вата на "Сони" бяха с най-качествен звук, но на зверска цена" - И реално чакаха до 2004-та, за да ги пуснат. В този момент, iPod вече беше новият Walkman - Направиха това, което Sony направи през 80-те.

"Неслучайно последните две поколения iPod бяха счетени от компанията за незадоволителни по продажби и ги прекратиха. " - Няма нищо случайно. От китай имаше MP3 плеъри за 8 долара, а по-адекватните бяха за по 30-50 долара, което биеше сериозно iPod-a, но вече беше времето, в което и баща ми реши, да има смартфон, напрактика елиминирайки нуждата от отделен MP3 player.

И другото, за което не мисля, че си честен в отношението си е:
"Стивчо и баничарница нямаше да може да основе, ако не беше това толкова рядко съвпадение с появата на няколкото нововъведения в технологиите към онзи момент" - Той и Форд нямаше да прави коли, ако не бяха изобретили ДВГ и не го бяха опростили значително. Какъв беше лафът? Късметът е, когато подготовката срещне възможност.

Освен, че е Стийв Джобс и Стийв Уозняк основават Apple, почти 20 години по-рано от времето на събитията, за които ти говориш, Джобс съосновава и две други успешни компании, едната от която е Pixar Studios.

Едно е да кажем, че му се е получило на късмет първия път, но имаме след това го прави още два пъти.

Иначе съм съгласен с част от другите неща, които каза - Apple определено си има проблемите и клиентелата е готова да мята пари за всяко "нововъведения", което Samsung офциално го имаше 5 години насам, а неофициално си root-вахме Galaxy S-ките, за да ги имаме "яки работи" преди почти 15 години. При Apple когато работи, работи, но когато не работи... кошмар. И не ме карай, да почвам с имплементациите им за "сигурност" и цялото фиаско покрай Metal API-я... Добре, че М процесорите са добри и еко системата им работи, както искам да работи и не ми създава проблеми. Успяха да ме върнат от Linux. Ех, ако измислят Linux да върви на 100% на M3 Pro и нагоре, може би пак ще се върна.

Та това исках да кажа - Стийв Джобс може и да не е бил най-рекрасния човек и на моемнти да е като митологична фигура, ама не беше и чак толкова зле, колкото го изкара... от части.

39.   Номер 38, опитваш да се захващаш не за основното, което си цитирал от моите думи, а да изкараш нещата извън техния смисъл. Дори си цитирал думите ми и пак се правиш, че не забелязваш съдържанието в тези изречения. Колкото до "Стивчо" и че обръщението на галено имало общо с това дали човек е жив или не, дали е приятел или не, дали имало ядове или не, оставям сам да прецениш кое как е. Никое от тези неща не представлява причина или пречка да казвам и Майкълчо, Илончо, Силвестърчо, Анджелинка и т. н. :)

Издънката на iMac с полупрозрачното тяло е в това, че този модел прегряваше и части по платките се топяха при нормална употреба. Аз съм работил на такова "чудо" (за щастие фирмено, не моя лична машинка) и беше гадно как жужи нещо по захранването вътре. Но то е търпимо някак, докато да ти изгорят чарколяците не е допустимо, особено ако това е лично твоя техника, за която си изсипал един чувал пари. Тук няма значение колко броя са продадени, а че са некачествени или с вложено планирано остаряване, т. е. има умисъл в това да прегреят и повредят след изтичане на гаранцията. Ако пък не е било умишлено, значи инженерите им са били недобри, щом са допуснали подобна издънка с прегряването. И в двата случая нещо куца и намирисва неприятно.

LG Prada е първият "умен" телефон от този тип с голям екран и без физическа клавиатура. Ти даваш пример за търговски успех, случил се след години, докато моят пример горе бе кое е първото такова устройство. Надявам се, че правиш разлика между двете неща!

Мой приятел още някъде около 2002-2003 година имаше едно сиво у-во, което се сгъваше на две и даже си имаше малка изваждаща се писалка, а екранът беше леко зеленикав. Не помня да е бил цветен, май всичко беше само в зелено-жълто, но си имаше интернет и всякакви програми за документи. Можеше да се водят и телефонни разговори от него, но от закачаща се към него приставка и затова няма как да се счита за "умен" телефон от съвременен тип, както и описаните от теб по-стари модели. "Blackberry" също имаха "умни" телефони, но с физическа клавиатура, по-малък екран и също не се причисляват към типа на съвременните телефони с цял екран. Palm TX, Psion Series 3, Apple Newton, Sony Vayo VGN-UX1XN (и този моят приятел си го купи и съм го ползвал за кратко) и сходните също не са като съвременните телефони, макар че още от 80-те години е имало у-ва с външен вид, наподобяващ този на ранните "умни" телефони от средата на 2000-те. Но те са били тип "джобни помощници", а не телефони.

За MP3-ките, вероятно имаш предвид модела им Sony Walkman NW-HD1 от 2004 година, но аз имам предвид още по-ранните им модели като Sony MS Walkman NW-MS7 от 1999 година - две години преди появата на първия iPod. Тук отново трябва да се прави разграничение между "първи с такова у-во" и "най-печеливш години по-късно". Аз само и единствено за прокарващите нововъведения съм писал в предишното ми мнение, а ти наблягаш в посока кой какви печалби бил направил години по-късно.

Аз съм притежавал няколко у-ва на отхапаната ябълка, включително и телефони, и в началото съм им се радвал, оценявал съм това, че са влагали най-вече усилия в това да изглеждат издържани естетически добре спрямо останалите на пазара, но впоследствие установих по горчивия начин, че страдат от сериозни пропуски в качеството, платките прегряват, екраните им пускат ярки петна поради неравномерна подсветка, пантите се пукат. За един тъп звуков чип от 1 долар, който се спука от нищото, ми искаха 400 долара за поправка, но аз си продадох Macbook-а и си купих "Леново", а мой приятел с по-малкия модел Macbook 13" по-късно имаше същия проблем и отново му искаха толкова пари за поправка. Той пък по моя препоръка си купи Dell Precision 6400 и остана очарован какво здраво животно е и как го товари с много пуснати наведнъж програми (включително за триизмерно проектиране), без машинката да се задъхва. А Macbook-ът едва креташе дори при две отворени програми едновременно, например за интернет и да просвирва музика на заден фон. Голяма реклама имаха, много красиви, но бяха боклуци като изпълнение. Мишката им е пълна трагедия. Тя даже нямаше колелце, а трябваше човек да плъзга пръст по стъклената повърхност и лесно програмите бъркаха това с натискане на копчето, което също не беше физическо, а пак човек трябваше да чукне на стъклото. Най-неудобната мишка, която някога съм ползвал, включително и за държане в дланта. Добре на картинка, катастрофално зле в употреба.

Наскоро купих на приятелката ми iPhone 16 Plus и дни наред го ръчках изоснови, но просто е с много куца и ограничена ОС. Дори нямат уеднаквен начин за връщане назад и човек трябва да се мъчи да достига до разни стрелкички ГОРЕ на екрана, понякога отляво, понякога отдясно (според приложението), а друг път назад се отива с плъзгане отляво на екрана (отдясно не може), трети път пък с с отвесно плъзгане отдолу. Това и самите ябълкаджии много го плюят и недоволстват, че все още "Apple" се ослушват и не постъпват като "Самсунг" и всички останали с "Андроид", където може със странично плъзгане и отляво, и отдясно да се върнеш назад.
Да не говорим, че с приложението "One hand operation plus" за "Самсунг" човек разполага с програмируеми жестове за всевъзможни команди. Поначало са 12 жеста, но от настройките може да се увеличат до 24 или 36 броя. Така няма нужда дори човек да натиска физическите копчета на телефона, за да управлява звука, яркостта, фенерчето, да пуска видео запис, снимане, почти всички приложения, да изключва екрана, да обръща цветовете, да пуска две приложения на разделен екран, да превключва бързо на предишното приложение и какво ли още не.
Няма и начин с едно натискане на "Close all" да се затворят всички приложения, а трябва човек като гламав да ги затваря едно по едно с плъзгане на пръста нагоре.
Аз лично съм станал причина над 20 ябълкаджии да станат самсунгджии, а единствената причина много други да не минат на "Самсунг" е обвързаността им (паричната им зависимост) с множество закупени приложения за iOS или песни. Иначе повече харесват "Самсунг", но това е друга тема.

Мисълта ми е, че марката залага на мощна реклама, но изостава доста по отношение на възможности. Също и смяната на някоя част е заключена с чип, всичко е прескъпо за замяна (счупен екран за 329 долара плюс доставка за твоя сметка), а дори за батерията трябва да доплащаш 120-200 лева отгоре на цената на батерията и труда, ако искаш да показва и на колко цикъла износване е. И, да всичкото това дране и заложено остаряване бяха въведени преди много години от самия Стивчо. Добре за акционерите, зле за потребителите. Аз съм от вторите, но дори и да бях от първите, пак нямаше да одобрявам подобни подли номера. Накрая го величаеха заради болестта му и почти го мислеха за бог. Факт, че у-вата им бяха най-красивите за времето си в началото, имаха и най-красиви менюта и иконки, втълпяваха на хората как яйфончето "просто работи", а за батерията имаше някакви глупости от рода на "достатъчно за всичко" или нещо такова. И то за неприятно бързо изтощаващи се батерии. Но красивите иконки и външен вид бяха е достатъчно основание за милиони хора да предпочетат отхапана ябълка пред нещо друго (аз също бях подведен от мощната им реклама преди години, както вече споменах).

- Кифлоприземител