Провалих се в живота. Какво да правя оттук нататък?! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (129190)
 Любов и изневяра (31737)
 Секс и интимност (15097)
 Тинейджърски (22264)
 Семейство (7100)
 Здраве (10094)
 Спорт и красота (4869)
 На работното място (3713)
 Образование (7688)
 В чужбина (1785)
 Наркотици и алкохол (1156)
 Измислени истории (811)
 Проза, литература (1884)
 Други (20833)
 Избор на редактора (159)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

 

  

Споделена история от Други

Провалих се в живота. Какво да правя оттук нататък?!
преди: 25 дни, 15 часа, прочетена 1043 пъти
Моля ви за съвет или поне някакви успокоителни думи. Предварително се извинявам за дългата история. И за това, че сигурно ще е до известна степен несвързана.

Мъж, на 41 г., прясно разведен с 1 дете. Боря се с тежка депресия и тревожност. Взимам и антидепресанти, предписани от психиатър. Който ме познава и прочете тази история, сигурно ще се сети, че съм аз, макар че ми се иска да остана анонимен, защото цялостната история е достатъчно срамна.

Провалих се в живота още преди години, но осъзнаването за това ме удари, след като станах на 40, и не знам как да си простя, как да продължа напред, та оставащите ми години да не отидат съвсем напразно. И също така - да не се самоубия, защото, макар че депресията ми е отдавна, едва последните месеци започнах сериозно да се замислям за самоубийство, ама наистина сериозно (а имам дете, което разчита на мен, не бива да го изоставям).

Аз съм от дълбоката провинция. Братя и сестри нямам. Баща ми почина като бях в първи клас. Явно така и никога не съм преодолял тази загуба. Сега го установих с психолога ми. Майка ми ме отгледа сама, с много лишения, но никога не ми пророни и една дума за баща ми, никога. И аз така и не съм питал за него - каквото помня от него, това ми остана.

Завърших езикова гимназия. Имах отлични постижения, и академични, и извънкласни, много високи резултати на американските университетски изпити. Приеха ме с пълна стипендия в един от най-добрите университети в Щатите, в топ 10. Учих политология (а сега си давам сметка, че е трябвало да уча история, която ми беше истинската страст като ученик). Обаче не завърших. Бях с успех в първите 15% на университета, но избягвах курсовете, които трябваше да взема и не ми бяха по вкуса - взимах само политология, история, езици (успях да направя и два семестъра в чужбина, в две европейски държави). Така и не взех статистика и разни други, от които ме беше страх, че няма да се справя. В средата на четвъртата си година буквално избягах обратно в България - тръгнах си за коледната ваканция и не се върнах. Чувството беше, че бягам от нещо страшно. Преди това пак бях прекъснал за половин семестър, впоследствие второто ми прекъсване беше оформено като по медицински причини, заради клинична депресия.

Няколко неща се сляха в едно, за да допринесат за провала ми. Поне така ги отчитам сега. 1) Вледеняващ страх от провал - който може би е най-важното нещо, което ме провали; страх, че няма да се справя и ще изглеждам смешно и глупаво, при положение, че са ми дали пълна стипендия; 2) Носталгия по България - да, същата тази измъчена, пропаднала, изнасилена от ислямистите и комунистите България - и то по - както казах - най-дълбоките провинции, с разрухата и нищетата на 90-те години, в които израстнах. Как да ме разбере човек - иди, че разбери; 3) Слисване, страх и неразбиране на американското общество - лудостта на вълчия лайфстайл, всичко за кариерата, за парите, към трети курс всичко живо се беше ориентирало към кариера и пари, а аз стоях и ги гледах като теле в железница и си виках, "Абе, тези хора все едно, че ще останат гладни и жадни, ако не се пласират на момента. " Аз не можеш и можах като тях. Може би беше твърде голям скок - от дълбоките провинции в посткомунистическа България до един от най-добрите университети в Щатите. Целият манталитет е съвсем, съвсем различен. Може би ако не бях буквално "от село, " а поне от София или някой по-голям град, нямаше да се почувствам така; 4) Липсата на слънчева светлина - университет беше (е) в Нова Англия на североизток, където постоянно вали и единственото хубаво време е лятото и ранната есен. Оказа се, че имам сезонно афективно разстройство и липсата на слънчева светлина ме убива.

Както и да е - още първи курс там влязох в депресия и 2.5 години години посещавах психотерапевт, само че без да ми изпишат медикаменти. А може би е трябвало. Есента на четвърти курс, когато се върнах след първото прекъсване, вече бях в такава тежка депресия, че два месеца ядох само хляб и Нутела - нямах желание да сложа нищо друго в устата си, а и това беше насила.

Както казах, като дойде коледната ваканция, избягах като от дявола. По онова време бях съгласен на всичко, само и само да не съм там.

Ще отбележа, че никога не съм искал да емигрирам. Исках да пътувам, да уча, да "видя свят" и да се върна и някак да помогна на България. Все едно бях решил да се връщам в България веднага или почти веднага след завършването - само дето не завърших.

Заселих се в София. Въпреки че от депресията ме лекува психиатър от областния град, където бях учил в гимназията. За година и половина, с медикаменти ми върна (до голяма степен) желанието за живот, след което ги спрях.

От тогава вече близо две десетилетия работя като англоезичен журналист, първоначално на месно ниво в София, а после - през платформи за фрилансъри. Дори си прехвърлих академичните кредити (курсовете) в един частен университет в София, за да завърша поне него. Само че медията, в която работех тогава, се сдоби с нов собственик, много по-изискващ, и аз не успявах да посещавам лекции и да се готвя за изпити. Този български университет не е с много добра слава, сигурно можех да завърша с малко усилия - но не, аз нали съм "перфекционист, " трябва да се подготвям стабилно. Така и си остана и аз останах незавършил (теоретично още мога да завърша, но на практика не виждам как ще стане - нямам грам воля и желание вече).

След всичко това направих нова груба грешка в живота си (имайки предвид детето ми, което се роди от нея, може пък и да не е грешка, но все пак). Ожених се за жена от бившите съветски републики, от най-гадната, познайте от коя. Имах връзки с българки, но нито една не ми обръщаше внимание насериозно - за семейство и деца. (Години по-късно срещнах две от жените, с които имах връзка тогава, на 20 и няколко години, които изобщо не искаха да се омъжват и да имат деца - на 30 и няколко и двете са с по две деца - чудя се аз ли съм бил толкова негоден и некадърен, че не искаха семейство с мен...)

Всички ме предупреждаваха за жената от бившите съветски републики, и аз бях наясно, но вярвах (не знам защо!) в съдба и такива неща, и че "точно тази не е такава." Тя в началото беше много скромна, много ме обичаше, съгласяваше с мен за всичко и т. н. Обаче след като роди, се промени на 180 градуса - започна да ме мрази, да ме обвинява за всичко, и като й свърши майчинството, се превърна буквално в лека жена. Почна да ми изневерява, да ходи по мъже. В това време аз гледах детето. Беше ме страх с пълно основание, че ще дадат детето на нея, ако почнем да се развеждаме. Освен това тя почна да ме заплашва, че ще го отвлече и няма да го видя повече.

Никога не съм бил по-щастлив, отколкото когато се грижех и се грижа за това детенце (което се е метнало изцяло на мен и обича България като мен - доколкото има какво да й се обича). Така че след като преодолях изневярата, ми беше все едно. Обитавахме едно жилище, тя ходеше да си търси мъж, а аз гледах детето. Такъв съм, с радост го правих - много по-добре от алтернативата никога да не го видя. Това продължи няколко години, докато майката на детето ми не получи българско гражданство, подаде за развод и се разбрахме за споделено гледане на детето.

Когато станах на 40 г., изведнъж всичко ми се срина. Депресията от едно време се завърна с пълна сила, и то тежка депресия. Удари ме осъзнаването, че съм пропилял и провалил живота си, провалих се в един от най-добрите университет в света, не съм завършил, нямам семейство, само едно детенце, и то изстрадало заради майка си, и освен това - не съм направил абсолютно нищичко от това, което си мечтаех като ученик - да помогна някак на България, да направя поне нещо за България, да постигна нещо духовно. Нищо, абсолютно нищо. Имах идеали, имах цели, имах мечти, сега имам тежка депресия. Толкова тежка, че психиатърът (онзи, който ме излекува тогава, едно време, в 20-те ми години) сега иска да ме сложи на трети вид антидепресант, който аз обаче отказвам да взимам, защото ме е страх, че отивам прекалено навътре в медикаментите.

На всичкото отгоре отношенията ми с майка ми са много зле, даже тя ми заяви, че се била старала толкова много за мен "и накрая нищо не стана. " Това боли страшно. (Поне реших, че към моето дете няма да имам никакви очаквания, за да не се чувства като мен, ако се провали - никакви! )

Нямам вече желание за живот, нямам желание за нищо, в много моменти ми се иска просто да умра, да изчезна, да не се бях раждал. Дори за детето се грижа едва-едва, което доскоро ми беше най-голямата радост. Имам написани няколко книги на английски, публицистични, публикувани в интернет, както и началото на един фентъзи епос. И за това нямам вече грам желание.

По време на нещастния си брак се изолирах се от страшно много хора - от срам и от невъзможност да общувам нормално, та сега ми останаха само трима-четирима приятели - пък и тях виждам от дъжд на вятър.

Освен това по време пандемията получих усложнения - наложиха се две операции и дузина хоспитализации. Едва последната година малко съм се закрепил.

Наистина не знам какво да правя с остатъка от живота си. Имам чувстото - не само че се провалих, което явно е обективно усещане, но и че всичко е било абсолютно напразно. Даже майка ми в разочарованието си ми заявява защо едно време съм бил учил толкова много и защо съм бил чел толкова книги.

За капак, световно неизвестната медия в Щатите, за която пишех последните три години, наскоро беше закрита, и сега търся каква работа да захвана - като вече бях в тежка депресия още преди това.

Наистина съм много, много, много зле психически. Освен всичко, много ме е срам и грях от Бог - смятам, че него съм разочаровал най-много.

Това е историята на проваления ми живот. Ако имате някакви съвети - каквото и да е - как да продължа напред, как да си простя, как да живея със себе си, как евентуално да постигна все още нещо, ако все още е възможно - ще ви бъда благодарен.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 25 дни, 17 мин.
hash: eca94e602d
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Гледай си детето, има нужда от теб.

 
  ...
преди: 24 дни, 23 часа
hash: 5edaa1a5a8
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

2.   Свръхизисквания към себе си, прекомерен страх от провал. Следователно постоянен стрес. Оттам и всичко останало - това подкопава физическото здраве и имунитета изобщо.

На 41 години не сте стар да промените живота си. Познато ми е чувството да знаеш, че имаш значителни способности и си ги пропилял - и аз се чувствам така донякъде (жена съм, малко по-възрастна от вас). Знам, че можех да постигна много повече в живота, но от мързел, лекомислие и непостоянство пропуснах тези възможности. Имала съм и здравословни проблеми, за щастие в миналото. И през ум не ми минава да се самоубивам обаче.

"Провален живот" звучи твърде силно - в света е пълно с хора, които са много по-тажко провалени (наркомани, хазартно зависими и т. н. ) Проблемът ви е не че сте провален, а разминаването между възможности и очаквания, от една страна, и реализация от друга страна. С такива случаи също е пълно. Трябва да си простите. Баща сте. Можете да направите добро на детето си и на други хора, които имат нужда.

В живота има много по-важни неща от това, което се нарича "успех". Естествено, човек трябва да осигури оцеляването си. С отличен английски език това едва ли ще е проблем за вас.

Оттам нататък помислете с какво можете да сте полезен. Има много нуждаещи се хора, има благотворителни организации и инициативи. Защо не помислите да се присъедините към някоя? Опитайте. Да помагаш на другите е много по-удовлетворително от всякакви постижения от типа на пари, титли, известност и пр. Това не са празни думи, истина е, знам го.

И престанете да се упреквате за "провала". Не ви е понесла средата в Щатите, разбирам ви. Не сте такъв тип човек. И на мен не би ми понесла. Добре сте направил, че сте се върнал тук. Можете да сте полезен, съсредоточете се върху това.

Горе главата!

 
  ...
преди: 24 дни, 23 часа
hash: abd2af450f
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

3.   Може да се обърнеш към Бог, той винаги помага.

 
  ... горе^
преди: 24 дни, 23 часа
hash: 48c03c5ce1
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

4.   Ти пък. Честно казано, това, което описваш, не ми се струва изобщо като провал. Имаш акъл, имаш детенце, направил си, каквото си можал.

Съчувствам ти и те разбирам, аз съм преодоляла много тежка депресия, която сега от време на време се мъчи да ме дръпне, но не й се давам. Първото си образование го прекъснах. Губила съм роднини, заболявания разни, раздели...

Според мен, в момента минаваш през криза на възрастта. Чувала сънм от много места наистина, че към 40 всичко се пренарежда и понякога се отключват такива епизоди.

Бих ти дала следните съвети:

1. Първо, приеми, че това е временно и че ще мине. Може да не е веднага, но ще мине.

2. Обърни се изцяло към Господ Иисус Христос, чети Библията, ходи на Богослужение, моли се, ако имаш сили и възможност от време на време се хващай според силата си в някакви доброволчески/благотворителни кампании.

3. Според силите си се захвани с активно движение, разходки, гимнастика, фитнес. Активното тяло буквално е лаборатория за естествени антидепресанти.

4. Гледай си детенцето все така отдадено.

5. Намери си работа, дори да не е по професията, гледай да взимаш максималко възможните пари. Кандидатствай смело и ако ти дадат шанс някъде за добри пари, действай, дори да те плаши, ако е нещо ново или предизвикателно.

6. Ходи на театър, чети книги, гледай сериали, разсейвай се,

Споко, не се спичай. Учил си, дете имаш, жена си имал, сега малко тежко, но и това ще мине. Виж във форума колко мъже на твоите години се чудят как да създадат семейство или никога не са имали нищо от това, което имаш. Бъди благодарен, че си с ума си, че явно според изказа ти си интелигентен, вярваш в Бог, имаш жива майка и имаш и дете.

Пак казвам, споко. Действай напред.

Ж30

 
  ...
преди: 24 дни, 23 часа
hash: cbebd115f6
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

5.   И аз взимам лекарства и ми помагат. Аз лично не мисля че живота ти е провален. Даже мисля обратното. Горе главата. Има и такива периоди. Всичко ще се оправи ще видиш.

 
  ...


...
преди: 24 дни, 22 часа
hash: 1674e3c29e
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

6.   Какво ще кажеш да спреш да обвиняваш целият свят за собствените си неудачи и да си стегнеш задника вече, а? !
Перфекционист бил... перфекционист в това да измислиш кой още е виновен за това, че ти не можеш да хванеш и завършиш поне едно нещо.
А жена ти е станала "лека жена" защото е ЖЕНА, имала е нужда от МЪЖ!
Спри да ревеш и да търсиш още виновници, амие стягай!

 
  ... горе^
преди: 24 дни, 21 часа
hash: 4efa802aa1
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

7.   Първи проблем семейството и майка ти, типичен бг родител после ми обяснявайте за великото българско семейство, майчина любов и т. н. масово агресивни токсични родители. Да се изправиш и да говориш на детето ти как нищо не става от него, да не говориш за баща му. Що за манталитет и простотия. Моята майка е починала в ужасни отношения и ситуация съм, почти нямам спомени и баба ми ми казва, следното: Ако беше жива, нямаше да "мелите брашно заедно", аз нямам спомен почти от този жена, дори и да виждаш различия, затваряй я тази проклета уста, подхрани хубавия спомен, разказва ми някакви негативни неща, ужасно. Та ти авторе от дълбоката провинция всъщност си много успешен, това са знаеш един език на ниво журналистика не е ли успех! Остова рускинята да си търси мъже. На колко е детето?

 
  ...
преди: 24 дни, 21 часа
hash: 1327c7a98f
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

8.   Тежка работа, но мерси, че си я споделил.

Няма да ти казвам, че "отвън" нещата не изглеждат толкова зле, защото съм наясно, че "отвътре" баш така си изглеждат.

И аз съм минал по подобни по характер, макар и по-малки по влияние върху живота перипетии и знам, че е трудно да се издърпаш за тирантите.

Ще бъда кратък - това, което помогна на мен преди години на път да прекъсна за втори път университет, след раздяла, уволнение и медицински стрес, беше да се накарам да правя всеки ден едно и също. Рутина. Дребни стъпки - фитнес, запознанства с нови хора, каквато и да е работа. Казвам "накарам", защото изобщо не исках, но нямах и друг път. Бях фалирал, в чужбина и доста сам. Буквално живеех "машинално" половин година и някак депресията се уталожи. То тя винаги си се връща в слабите периоди, но вече ползвам това като личен инструмент.

Дано ти помогне и ти стискам палци! Бъди здрав!

 
  ...
преди: 24 дни, 20 часа
hash: 0ebd082365
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

9.   Абе я се СТЕГНИ!!! Не си сакат не те боли нищо имаш дете. Знаеш ли колко хора искаме тези неща. Всичко е в главата ти. Всичко е до настройка и мироглед.
Ти не си провал даже си успял! Живота е борба с падане и ставане. Почвай спорт хобита природа, курви ако трябва. Пий си нещата и гледай да има Фън. Знаеш ли сега колко руснаци се прибират без крака и ръце. Със постравматичем стрес и какво ли не. Ами те какво да кажат. Пеибрал се без крак АМА Жив. Другите в Торби. Четох една история за един такъв, руснак с постравматичем стрес. Прибрал се не му се живеело. Ама го грабнали приятелите взели алкохол и момичета и оришли на реката. Та взело че му се доживяло пал.

 
  ... горе^
преди: 24 дни, 20 часа
hash: 8a7df57702
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

10.   Пич, на 40 г си, живота не е свършил. Отишъл видял си, пробвал си, получило ти се е, не разбирам защо тази ниска самооценка. От там ти идват проблемите, много си интелигентен и мислиш, за всеки лош сценарии, който може да ти се случи. Според мен, лека по-лека спирай антидепресантите ( НЕ ОТ ВЕДНЪЖ)!!! Прочети книги като No More Mr. Nice Guy, The way of the superior man... Според мен си с изключително ниска самооценка, над което трябва да работиш. Опитай се да видищ всичко от положителната страна. Махни нутела и започвай да ядеш месо, яйца, да ходиш, да спортуваш, да плуваш, да качваш планини. В началото ще ти е мнооооооого зор. Но повявай ми за 1 година ще си съсвем различен човек. Няма да се промениш само с хапчета, обещавам ти. Постави си цели и действай, не заради теб а заради малкото дете, което имаш. И най-вече за този идеалист, който е живял в теб преди!!! Стягай се, можеш, знаеш. ТИ УПРАВЛЯВАШ ЖИВОТА СИ!

 
  ...

...
преди: 24 дни, 20 часа
hash: a1635da3a5
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

11.   Позната история.
Авторе, все още няма разбиране за психичните болести у хората, а на когото му се случи, изпитва срам и вина за провал. Развитието на болестта е причина да се чувстваш така, а не че ти си провал. Провал според някакви планове, но винаги има перспектива. Според мен е нужно общуване с околните, но да намериш баланса между оплакване и забавление. Общувай с детето си, докато можеш предвид майка му. Създавайте спомени, дай му някакъв предмет, книга, талисман. който да е връзка между вас. Опитай да изкарваш пари допълнително. Никога не са много, особено като са малко. Движи се на въздух сред природата. Витоша е много красива, ходете заедно с детето. За психиатъра- уверири се, че е достатъчно компетентен, обсъждай лечението с него, чети по въпроса допълнително. Мен специално ме интересува дали има връзка с някои липси в тялото и психиката. И естествено, че мрачно, тъмно и студено време само влошават настроението.
На майка си прости, защото тя не разбира депресията. Но не пречи да опиташ последен път да се разберете като майка и дете..
Самоубийствениете мисли са много опасни, знаеш и трябва да държиш връзка с психиатъра си. Предвид предстоящите зимни месеци с малко светлина ти трябва конкретен план за активности на въздух и светлина. Не подценявай и осветлението вътре в жилището.
Пиши как си.
Между другото, напълно е възможно да пишат завистливи злобари и да те нападат съвсем целенасочено. Приеми го като част от статистиката.
Основното, което искам да ти втълпя е, че разбира се имаш смислен живот напред и жена ще срещнеш за другарче.

 
  ...
преди: 24 дни, 20 часа
hash: 1ccd2ed492
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

12.   Нищо не си провалил, давай го спокойно! Имаш дете, интелигентен си, млад си - живота тепърва започва. Намери си хоби, излизай и не прекалявай с психолозите и хаповете.
Според мен, ти трябва промяна - смени попрището, града, работи нещо по - физическо, изморявай се - така няма да си мислиш глупости.

 
  ... горе^
преди: 24 дни, 18 часа
hash: 28843a9647
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

13.   Бог не можеш да го разочароваш, той обича всички.

Явно си израснал по-лабилен и прехода в САЩ те е натиснал още по-надолу.
За украинката - какво да кажа, станалото станало.
Но пък имаш дете - това е прекрасно. Такъв е живота доста хора минават през болести и страдания.
Щом си по-начетен човек, вземи да четеш повече за смисъла на страданието - във философски, духовен и религиозен контекст.

Виж сега тревожно-депресивните разстройства са лечими. Трудно
, но се лекуват.
Чудесно, че приемаш антидепресанти, но това е само част от лечението.
Трябва ти да се промениш като човек. Тоест да станеш по-спокоен и щастлив човек. Да си промениш изцяло мисленето.
Тези неща сигурно са ти ясни, но все пак - по 100 пъти на ден да благодариш за всичко, което имаш. Да благодариш на Бога дори и за тревожно-депресивното състояние, защото страданието подтиква човека към промени и духовно израстване.
По 100 пъти на ден да благославяш - случайни хора да са живи, здрави и благословени да си казваш на ум.
Задължително завършва състояния - йога, дълбоко коремно дишане, медитация, умерено физическо натонарване.
Ако не вярваш в Бог, опитай се да повярваш - ходи в църкви, разговарях със свещеници - моли се. Силата на молитвата е огромна, в началото можеш да се молиш по няколко минути на ден, но после можеш да стигнеш и до 1-2 часа.
Ако имаш възможност - отиваш в някое село и работиш по цял ден - земеделие. Докато паднеш от умора. Едно от най-добрите лекарства е това за психиката!

Ако ходиш на психотерапия - ходи на краткосрочни терапии, не на психоанализа.
И също много важно - обичай себе си и се приеми такъв, какъвто си. Ти си по-лабилен, начетен и сензитивен човек, защото е трябвало да си такъв.
Това че си начетен е сила, но и слабост, като всяко нещо.
Приеми обаче начетеността си - и я използвай в твоя полза.
Чети неща, които биха ти помогнали- Дънов, Лао Дзъ, суфите. Като се зачетеш повече ще разбереш, че всички говорят едно и също.
Разбира се и от популярната психология може - Луиз Хей, а също и Норбеков.
Прилагай нещата, които четеш, ако повярваш в тях.
Трудно е предполагам, но не е невъзможно да се промениш.
Така или шначе друг избор нямаш.

 
  ...
преди: 24 дни, 16 часа
hash: de71ff3c4a
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

14.   Брато,
Гледай ся!
По лабаво и ведро, никой не е излязал жив от края на живота така че ще има време и за края му. Тоест не бързай толкова. Може би имаш прекалено висока самооценка за себе си което не е лошо но все пак сме само хора. Аз също се стараех завърших магистратури желание алабала и накрая проблеми с реализацията и егото от 13 г трудов стаж долу горе 10 работни места. Трудно ми е да се примирявам и да ме мачкат и нещата не свършват добре. Това с успеха е много относително така че не бъди много строг с себе си, но признавам че жена от бившите съветски републики само чукаш и бягаш батко работата там е голям батак. Пак си късмелия можеше да се опита да докара половината си рода и да бъдеш изолиран в вас Съветвам те да се стегнеш да оставиш хапчетата и вечер да си сипваш по 50 грама жива вода и си гледали хлапето. Другото ще се нареди. Пък аз си търся нова работа. Поздрави

 
  ...
преди: 24 дни, 15 часа
hash: c89d1bc730
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

15.   Тези в коментарите, които намесват Бог, най ме дразнят! Когато някой не може или не иска да ти помогне, обикновено казва, че Бог ще ти помогне!

 
  ... горе^

...
преди: 24 дни, 14 часа
hash: 2be5bbedda
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

16.   Разочарован си от себе си. Твоите мечти и цели са били други и това те измъчва. Прости си. Приеми, че НИКОЙ НЕ Е СЪВЪРШЕН! Ти си можещ човек, но не бъди перфекционист.
Има 2 висши образования, но никога не съм ходила на изпит с идеално научен материал. Все нещо няма да съм учила, а аз също бях пълна отличничка и моят татко също почина рано. По-лесно се живее, когато се обичаш такъ, какъвто си, когато не ти пука, че нещо няма да се случи по начина, по който искам. Каквато е Божията воля.
Искам да ти кажа, самоубийците са още по-нещастни горе, отколкото са били, преди да отнемат живота си. Бог не е милостив към тях.
Отиди на църква в неделя. Запознай се с хората там. Те се събират след службата и си помагат. Молитвите вършат чудеса. Моли се на Бог.

 
  ...
преди: 24 дни, 14 часа
hash: 6cb7b81c26
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

17.   Затънал си в депресия. Затова и тези мисли за провал и самоубийство. Нито си провален, нито животът ти е без смисъл. Изгубил си работа - на колко хора им се случва? ! Попаднал си на нечитава - само на теб ли се пада такава? ! Не обвинявайки майка си и изобщо не се занимавай с миналото. Имам същия дърт вечно недоволен крокодил. В момента, в който разбрах, че каквото и да направя, все ще е крива, й теглих майните. Не разчитай на хапчета. Имат тежки странични ефекти. Занимавай. се с неща, които ти доставят удоволствие. Детето ти ще расте спокойно, когато татко му е здрав, спокоен, удовлетворен. Жена съм. Късмет!

 
  ...
преди: 24 дни, 14 часа
hash: 1d1642e131
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

18.   Поради обективни причини няма да коментирам "историята" ти, но нека позная националността на майката на детето ти- залагам на чехкиня.

 
  ... горе^
преди: 24 дни, 14 часа
hash: eff168bb90
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

19.   Номер 15, мнението ти е абсолютно правилно.

 
  ...
преди: 24 дни, 14 часа
hash: eff168bb90
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

20.   Господ помага, но в кошара не вкарва, трябва да разчиташ на своето усилие за успех, тогава всичко се подрежда.

 
  ...

...
преди: 24 дни, 13 часа
hash: 494b615052
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

21.   Стани брокер

 
  ... горе^
преди: 24 дни, 4 часа
hash: bd00379c5b
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

22.   До 15

Това, че ти не си религиозен и не вярваш в Бог, не означава, че си прав.
Огромната част от 8-те милиарда на Земята са религиозни. България е една от най-атеистичните страни по света.
Но в повечето държави по света хората са религиозни.

Има изследвания, които ясно показват как вярата в Бог и молитвите помагат при тревожно-депресивни състояния.
Не е лошо, че си атеист -това е твоя път, но да отричаш вярващите не е правилно.
Аз също бях атеист - бях млад, образован, арогантен, успешен - имах собствен бизнес в София. Пълен материалист - мислех, че всичко ми е ясно.
Докато на 40 години не ме започнаха различни здравословни
проблеми, с които лекарите не можеха да се справят.
Тогава от зор ходих при няколко екстрасенса. Уцелих една жена, която с енергии ме излекува.
Тогава разбрах от опит, че света не е само материален, че има и енергийна и духовна страна, която науката не разбира.

 
  ...
преди: 24 дни, 3 часа
hash: 72169ce89e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

23.   Точно и аз се чудя същия въпрос. М 39

 
  ...
преди: 24 дни, 3 часа
hash: c8634ae451
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

24.   Има сакати, глухонеми, слепи, които имат дечица и се съсредоточават във възпитанието им. Поел си в грешната посока и прекалено се вторачваш в себе си. Лекарите са за да помагат и от 1 хапче нищо няма да ти стане, много хора са по-добре след антидепресантите. Почни спорт.

 
  ... горе^
преди: 24 дни, 2 часа
hash: 6b27994a05
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

25.   Здравейте, непознати господине,
вашата изповед силно ме развълнува. Хората, които не са страдали от депресия не могат да разберат какво е. Докато не изпиташ лично на гърба си дадено нещо, не знаеш какво е! В нищо не сте се провалили, Вие сте високо интелигентен, образован и духовен човек. Вие сте идеалист и милеете за България в свят, който се интересува само от пари и материални ценности. На първо време обърнете внимание на здравето си, не пренебрегвайте съветите на своя психиатър. Тази болест не се лекува с билки, психотерапия и не си отива сама. Тя Ви пречи във всичко и наистина може да доведе до фатален край! Имате син и това е най-важното и хубаво нещо в живота ви. Не унивайте, работа ще си намерите след като се стабилизирате. В никакъв случай не мислете за самоубийство, тези мисли ви идват от болеста. Бихте ли споделили какви лекарства сте пили, защото аз от 20 години страдам от депресия и почти не съм спирала. Не ми предписват нищо ново, преповтарям предишните и им увеличават дозата, но вече не ми действат.

 
  ...

...
преди: 24 дни, 2 часа
hash: d133e8ebd7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

27.   13, като Бог обичал всички защо дава болести, глад, нещастие, рак на деца?

 
  ...
преди: 24 дни, 14 мин.
hash: 3fddbf4ba0
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

29.   Към автора:

Ето моята история, мъж на 45 години към момента, от дълбоката провинция. Отличник в гимназията, заминах на 20 години в Щатите да уча в университет без стипендия, но се върнах 3 години по-късно без да завърша, просто парите не ми стигнаха, въпреки, че работех на 2 работи. Завърших университет в България на 27 години, оказа се, че "престижната" диплома не ми върши никаква работа в реалния живот. На 32 започнах да уча отново в университет това, което винаги ми е харесвало и ми е страст. На 38 завърших и сега го работя. На 32 се запознах с жена, а на 42 години се разведохме с нея. Беше ми много тежко около 2 години, но изплувах. Просто не бяхме един за друг. Сега съм сам и без деца. И знаеш ли какво - работя, спортувам, имам цели и мечти в живота, свободен съм (СВОБОДЕН СЪМ! ), имам хобита, излизам навън, ходя по екскурзии и като цяло съм щастлив и се радвам на живота. Надявам се един ден да срещна жената за мен и да имам семейство и деца. Дали ще стане само времето ще покаже, но продължавам да вървя напред, да се развивам, да работя и спортувам и да мечтая. Всичко е до вътрешна нагласа. Продължавай да ходиш на психолог и да пиеш изписаните ти лекарства. И в НИКАКЪВ случай не се самоубивай. Това е най-жалкият и страхлив начин да ИЗБЯГАШ от живота. Имаш и дете, даваш ли си сметка какво ще му причиниш? То има нужда от теб. А какво ще причиниш на майка ти, на приятелите ти, на роднините ти? Какво ще си помислят за теб хората и с какво ще те запомнят - че си се самоубил? Животът е въртележка, днес си горе, утре долу и после пак горе. Извлечи си поуките от решенията, които си взел досега в живота си и продължавай напред. Нещата ще се оправят, имаш още поне 30 години да живееш, сигурен съм, че ти предстоят много хубави неща. Горе главата и само напред! И знай, че хубавото тепърва предстои!

 
  ... горе^
преди: 23 дни, 22 часа
hash: 2b9f19eae2
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

30.   Според мен е доста опасно да се "лекуваш" и "диагностицираш" с мнения от непознати в анонимен форум.

Намери си добър психолог да те консултира редовно и отиди на добър психиатър да ти предише правилните медикаменти за депресия. Депресията е подценявано състояние, но доста сериозно и често свързано със суицидни мисли.

Ако имаш страхопочитание към Бог, както пишеш, мисли какво става със самоубийците и си ги избий от главата. Дано това да те предпази. Но внимавай да не попаднеш в лапите на сектанти и религиозни фанатици, че те само уязвими хора, като теб, чакат. Накратко, търси лична връзка с Бог, не ти трябва посредник!

И стой далече от наркотиците и алкохола! Очевидно имаш психични проблеми. Лошите навици само ще ги задълбочат.

Като цяло ти препоръчвам да си гълташ хапчетата и да почнеш някакво ново хоби, за предпочитане свързано със спорт: йога, трекинг, колоездене, плуване, народни танци, абе квото ти е близко до душата. Изборът е голям.

В заключение, отстрани ситуацията ти наистина не изглежда толкова зле, това усещане е само в собствената ти глава!

Действително, много хора биха искали да са на твоето място: да са създали поне едно дете, да са учили в чужбина, да са видели свят...

Не искам да ти омаловажавам проблемите, но се тръшкаш излишно, заради депресията, а депресията се лекува - виж по-горе.

И още нещо: чудесно е, че си родолюбец и искаш да помогнеш на България, затова ще те посъветвам да започнеш да помагаш на конкретни българи:

Помогни на бякое дете от бедните райони да отиде да учи в чужбина, да подаде документи за стипендия.

Помогни на възрастен, самотен човек - дори само за компания и да го изслушаш, да му донесеш продукти от магазина, да му купиш лекарства, да му оскубеш плевелите в градината, пак е много. Тези неща се отплащат, братле!

Помогни на някое ранено бездомно животно. Заведи го на ветеринар. Осинови си домашен любимец. Научи детето си от рано да полага грижи за друго същество.

Има толкова много смислени неща, които можеш да направиш, приятелю! Вместо да се вглъбяваш в миналото и да си късаш косите заради някакви грешки. Всички сме допускали грешки. Аз безгрешен човек не познавам.

Миналото не можеш да го промениш, но бъдещето - о, да, и още как! И за целта се изисква да започнеш от настоящето. Small steps. Всичко, което съм ти препоръчал по-горе е убиец за депресията и придава смисъл в живота на човек. Знам го от личен опит.

Желая ти успех, приятелю!

 
  ...
преди: 23 дни, 21 часа
hash: 38ea1add72
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

31.   Прекалено високи очаквания от себе си и съответно се оценяваш като провал. Погледни от добрата страна - на 40 си с образование, професия, дете, имаш достатъчно като база, за да продължиш добре живота си.

 
  ...
преди: 23 дни, 17 часа
hash: cb2cb88d85
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

33.   Проблемите ти започват според мен от ранно детство, когато си разгърнал комплексите си, психическите си разстройства като тревожност и ОКР "перфекционизъм". Това не са неща, които способстват личностно израстване и мъжкарско поведение. То затова и си имал проблем с жените, дори и преди чужденката. Подозирам, че първоначално, ако не е била влюбена, поне те е уважавала, ама като е видяла, че си просто един депресиран, скучен човек, го е ударила през просото, не я оправдавам за курвалъка й, ама така стоят нещата, че ако не се позиционираш като мъж и не покажеш кой води парада, рискуваш точно това, което ти се е случило... Ако не си и паралия, нещата съвсем увисват, и с нашите хубавици би било нещо подобно, може би без явния курвалък, ама то си е до късмет. НО, стига тъмни краски! Животът продължава, имаш прекрасно дете, което се нуждае от теб, ти си НЕГОВИЯТ свят, БАЩА! Това е сериозен смисъл, повярввай ми, защото детето е твоя кръв и има нужда от теб! И ако се абстрахираш малко от депресивните си състояния, ще видиш, че покрай теб има толкова много самотни хора, самотни жени с деца, които също търсят сродна душа. Та потърси и ти, заедно по-лесно ще отглеждате децата си. Сещаш ли се за онзи сериал "Стъпка по стъпка", жената и мъжа имаха по 2-3 деца от предходни бракове и направиха едно уникално голямо семейство, в което нямаше място за депресии и скука. Пожелавам ти го и на теб!

 
  ... горе^

...
преди: 22 дни, 19 часа
hash: 09844a8886
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

34.   Пренавиваш се, пич, и то много. То целият ти живот е преминал така в лудо гонене на нещо, и аз не знам какво. Седни пий една бира, гледай някоя простотия по телевизията, звънни се чуй с някой приятел. Има хора, завършили с пълни отличия, натрупали милиони, милиарди дори и какво? Всеки е от плът и кръв и го ядат червеите накрая. Погрижи се за детето, вземи му нещо, поиграйте си. Това е от значение, не дипломи и банкови сметки. И, без да съм експерт, те съветвам всякакви психоактивни лекарства да ги спираш по най-бързия начин.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net